РЕШЕНИЕ
№
град
София, 01. 08. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 11302/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 17. 07. 2020 год., постановено по гр. д. №
66031/2019 год. на СРС ГО 151 състав, с което е прието за установено, на
основание чл. 124 ал. 1 ГПК, че А.М.Ф. не дължи на Ч.Р.Б. АД сума от 817.22
лева коригирана стойност на електрическа енергия /ЕЕ/ за периода 19. 07. 2019
год. – 17. 10. 2019 год. С решението ответникът е осъден на разноски в размер
на 652.70 лева.
В жалба от 06. 08. 2020 год. ответникът атакува въззивно
решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон, като моли да бъде отменено изцяло и съдът да се
произнесе по същество на спора, като отхвърли иска като неоснователен. Твърди,
че дружеството не е краен снабдител, който продава ЕЕ. Дружеството има лицензия
единствено за разпределение на ЕЕ. Според чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ, крайният
снабдител продава ЕЕ при публично известни общи условия /ОУ/ и те съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон.
Дружеството е мрежови оператор, не и краен снабдител, поради
което неправилно районният съдия е приложел нормативната уредба в ЗЕ, като
приема, че цитираната правна норма се отнася до ответника, който не е краен
снабдител, а само мрежови оператор.
Други мотиви в решението не са посочени, искът е уважен само защото
според районният съдия дружеството не е изпълнило задължение, отнасящо се до
друг лицензиант – отделен правен субект.
Поради това счита решението за неправилно и незаконосъобразно
и моли да бъде отменено от въззивната инстанция изцяло.
Дори да се приеме, че мрежовият оператор би следвало да
измени ОУ, подобно на крайния снабдител, от страна на дружеството са направени
необходимите постъпки да това, което
подробно е обяснено в писмения отговор.
Районният съдия не е обяснил защо счита, че разпоредба,
касаеща краен снабдител, следва да се приложи и за мрежовия оператор, като не е
коментирал и предприетите действия от ответника за изменение на ОУ, не е
коментирал и цитирана практика на ВКС, а
е постановил решение, което директно й противоречи.
Не се претендират разноски.
На въззивната жалба е депозиран отговор в срока по чл. 263
ал. 1 ГПК на 07. 10. 2020 год., като в отговора си твърденията на ищеца са
изцяло касателно това, че дружеството ответник е краен снабдител на ЕЕ.
Признава се, че никъде в законовата уредба не е предвидена възможност
разпределителните дружества да търгуват с ЕЕ, като дейността им е строго
лицензирана и касае единствено поддържане на електроразпределителната мрежа и
транспортиране на ЕЕ през разпределителните мрежи. Ако се приеме, че целият чл.
98а ЗЕ е приложим само за крайния
снабдител, то се потвърждава, че разпределителното дружество има одобрени от
Комисията ОУ, в които да са предвидени ред за уведомяване на клиентите, след
изменение на ЗЕ от 2012 год., сочещи задължения за това.
С разпореждане от 02. 11. 2020 год. въззивният съдебен
състав е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от
въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част
– допустимо. Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата на ответника е основателна.
Не е спорно по делото, че дружеството ответник е само
мрежови оператор на ЕЕ и не е краен снабдител, съобразно изискванията на чл.
98а ал. 2 т. 6 ЗЕ. След като дружеството не е краен снабдител, то не продава
ЕЕ. Само крайният снабдител може да продава ЕЕ при публично известни ОУ, като
те съдържат и задължителен ред за уведомяването на клиента при извършване на
корекция на сметка по правилото на чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона.
Събраните по делото доказателства, които са неоспорени и се
кредитират, удостоверяват установената от районния състав фактическа
обстановка.
Според тях страните по спора се намират в договор за
продажба на ЕЕ при ОУ, че ищецът е потребителна предоставяни от дружеството
услуги за процесния по исковата молба електроснабден обект, както и, че на
името на наследодателя на ищеца е клиентски номер, посочен. Безспорно е прието
в първоинстанционното производство, че сумата съставлява служебна корекция на
сметката на ищеца, извършена въз основа на констативен протокол, след
издаването на който е издадена и фактура, посочена по номер и дата.
Не се установи по делото потребителят да е уведомен
предварително за извършване на проверката.
В тази връзка правилно, обосновано и мотивирано районният
съдия е приел, че ответникът на когото лежи доказателствената тежест не е
доказал, че след влизане в сила на чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ е приел нови ОУ, като
в тях да има и текст, установяващ ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки при доказано неточно отчитане на потребената ЕЕ.
Обосновано и в съответствие с корелираща фактическа
обстановка следва да се приеме, че по представените по делото ОУ не се съдържа
текст, уреждащ изрично уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция на сметка, а в чл. 25 ал. 1 от същите се предвижда само, дружеството
да състави констативен протокол, като в този текст редът, по който да се
извършва корекцията не е уреден.
Други доводи с въззивната
жалба на ответника не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК,
всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото
установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или
да опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа
обстановка по коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява
решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК,
въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год.,
точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното
съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище
по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и
е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства,
релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните
му изводи, че искът е основателен до предявения размер, за който е и уважен, са
правилни и съответстват на доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение,
което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото въззивният
ответник няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна
и се отхвърля от съда.
Ищецът разноски претендира
своевременно, в размер на 600 лева, съобразно списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен размер,
като с оглед активното процесуално поведение на ищеца чрез адвокат Р. не е
прекомерно, тоест възражението на ответника по чл. 78 ал. 5 ГПК се преценява да
е несъстоятелно.
Предвид размерите на обжалваемия
интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17. 07. 2020 год., постановено
по гр. д. № 66031/2019 год. на СРС ГО 151 състав.
ОСЪЖДА
Ч.Р.Б. АД ЕИК ******** да заплати на А.М.Ф.
ЕГН ********** на основание чл. 78 ГПК разноски
в производството пред втората съдебна инстанция в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.