Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно
заседание на 13.07.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 849/2020 г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от Н.Р.Г., ЕГН **********, с адрес *** с предявени обективно
кумулативно съединени искове ответникът В.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми:
1. Незаплатена от ответника цена по договор за наем на
апартамент № 91, находящ се в гр. С., кв. „С. Г.“,
ул. „А. Б.С.“ № 38, вх.Б, ет.3. за месец април 2020г., в размер на 225 (двеста двадесет и пет) лева и за месец май 2020г., в размер на
222.63 (двеста двадесет и два) лева
и шестдесет и три стотинки) лева;
2. Незаплатени разходи за: вода 16.59 (шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки) лева периода
за месец май-юни 2020 г., електрическа енергия - 40.42 (четиридесет лева и четиридесет и две стотинки) лева за
периода от 13.05.2020 г. до 13.07.2020 г., такса битови отпадъци - 308.54 (триста и осем лева и петдесет и
четири стотинки) лева за периода от 02.07.2019 г. до 10.07.2020 г., входна
такса - 90 (деветдесет) лева за периода февруари – юли 2020 г.
3. Обезщетение за причинените от ответника вреди по
наемния имот в размер на 380 (триста
и осемдесет) лева, дължимо съгласно
сключения между страните договор за наем от 02.07.2019 г.;
4. Законната лихва върху претендираните сума от датата
на завеждане на иска до окончателното изплащане на предявените по него суми.
Претендират се разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника сключили
договор за наем на 02.07.2019 г. Ищецът се задължил да отдаде под наем
собствения си апартамент № 91, находящ се в гр. С., кв. „С. Г.“, ул. „А. Б.С.“
№ 38, вх. Б, ет. 3 за срок от 12 месеца. Договорът влязъл в сила на 02.07.2019 г.
Наемната цена, посочена в чл. 3, ал.1, е в размер на 280 (двеста и осемдесет)
евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ - 547.63 (петстотин
четиридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) лева. На същата дата, с
ответника, подписали приемо-предавателен протокол, към договора за наем,
описвайки състоянието на наемното жилище.
След изтичането на срока на договора, без да бъде подписван
нов договор за наем или анекс към вече съществуващия, ответникът продължил да
живее в наемното жилище. На 10.07.2020 г. ответникът заявил, че счита договора
за прекратен и напуснал жилището, без да заплати в пълен размер месечния наем
за следните месец април и месец май 2020 г.
На 10.07.2020 г., бил извършен оглед в наемното
жилище, за което бил изготвен приемателен протокол. По време на огледа било
констатирано изгаряне на холната маса.
Предвид това, че ответникът напуснал наемното жилище
на 10.07.2020 г., като през този период живял в него, то ищецът счита, че същият
дължи стойността един месечен наем за месец юли 2020 г. в размер на 280 (двеста
и осемдесет) евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ - 547.63
(петстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) лева, който е
прихванат с внесения от ответника депозит при подписване на договора.
След извършеното прихващане от платения от ответника
депозит, последният дължи сумите предмет на исковата претенция.
В
срока за отговор предявените искове се оспорват по основание и размер.
Ответникът твърди, че с ответника постигнали съгласие в периода март-юли 2020
г. същият да намали размера на наема от 280,00 евро на 165,00 евро. След като
приключило въведеното в страната извънредно положение, около 20 май 2020 г. ищецът
уведомил ответника, че дължи в пълен размер наем за месец май.
Ответникът
уведомил ищеца, че договорът се прекратява на 02.07.2020 г. и ще напусне
жилището, като му оставя депозита за неплатени сметки. Предал апартамента на
10.07.2020 г., за което бил изготвен приемно- предавателен протокол от
10.07.2020г.
Счита,
че всички претендирани задължения са погасени от предоставения депозит, поради
което моли за отхвърляне на исковете. Твърди, че не дължи наем за месец юли и
същият е прихванат без основание от дължимия депозит. Твърди, че размерът на
такса смет за периода е недоказан. Излага още, че претендираният размер на
изгорената холна маса е силно завишен, а представената по делото фактура не
доказва стойността ѝ доколкото е издадена от дружество с едноличен
собственик на капитала и управител ищецът.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Не е спорно, че между страните е сключен
договор за наем на недвижим имот, по силата на който ищецът се е задължил да
отдаде на ответника собствения си недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. „С.
Г.“, ул. „А. Б.С.“ № 38, вх. Б, ет. 3, ап. 91 за срок от 12 месеца, считано от
02.07.2019 г., а ответникът да заплати наема цена в размер на 280 евро или
левовата им равностойност по фиксинга на БНБ, като падежът на наемната цена е
от 10-то до 15-то число на всеки месец, представляващ наем за текущия месец и
част от следващия месец (чл. 4).
Не е спорно между страните, че за месец
април 2020 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 322.63 лв. и за месец
май 2020 г. сумата от 322.63 лв.
Не е спорно също и от
приемно-предавателен протокол от 10.07.2020 г. към договора за наем и
показанията на свид. Т.се установява, че на посочената дата ответникът е предал
на свид. Т.в качеството на брокер, представител на наемодателя, ключовете за процесния
имот, както и че е констатирано изгаряне на холната маса с цигара.
От чл. 3, ал. 2 от договора за наем се
установява, че при сключването му ответникът е заплатил на ищеца сумата от 280
евро (547.95 лв. съгласно фиксинга на БНБ) безлихвен депозит, от който последният
има право да прихваща суми за щети, при експлоатация на имота или друго
неизпълнение на договорните задължения.
Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл.
233, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание
чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД.
Основателността на всеки от предявените осъдителни
искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което е
задължението на страна да престира определена парична сума – наем или стойност
на потребени материални блага, настъпила изискуемост на задълженията и
релевирано неизпълнение от задълженото лице.
По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността –
а именно неосъществяване на дължимо поведение – престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответникът носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени
средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятнитепоследици на
чл. 154, ал. 1 ГПК, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е.
наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните в периода от 02.07.2019 г. до 01.07.20 се доказва от приложения
договор за наем, съгласно който ищецът се е задължил да отдаде на ответника
собствения си недвижим имот за период от 12 месеца, считано от 02.07.2019 г., а
ответникът да заплати наема цена в размер на 280 евро или левовата им
равностойност по фиксинга на БНБ.
Падежът на наемната цена е от 10-то до
15-то число съгласно чл. 4 от договора.
Спорно е дали задълженията, предмет на
исковите претенции, са изискуеми, тъй като ответникът твърди, че сумата 547.95
лв. безлихвен депозит, която е предоставил на основание чл. 3, ал. 2 от
договора, е достатъчна за погасяване на вземанията, с оглед което са недължими,
както и че ищецът неоснователно е прихванал извънсъдебно сумата за задължение
за наемна цена за месец юли 2020 г. Доколкото възражението е преюдициално за
изискуемостта на вземанията следва да бъде обсъдено първо.
Същото е неоснователно. Договорът за
наем е сключен за срок от 12 месеца, считано от 02.07.2019 г. (чл. 2). Срокът
на договора е изтекъл на 02.07.2020 г. Към тази дата ответникът не е освободил
имота и е останал в него до 10.07.2020 г., когато е предал същия на свидетеля Т.с
приемно-предавателен протокол и е събрал последните си вещи. Този извод се
следва от показанията на свид. Т., които са логични, непротиворечиви и
необорени от други доказателства. Те кореспондират с приемно-предавателния протокол подписан без
възражения от ответника. Доводите авторството на документа не могат да бъдат
споделени, тъй като не е спорно, че същият е подписан от свид. Т., а не от
ищеца. Същевременно той е подписан от ответника и спрямо него се ползва с
материална доказателствена сила досежно неизгодните факти, какъвто е
предаването на апартамента. По отношение на датата на освобождаване на жилището
показанията на свид. Т.намират подкрепа и в показанията на свид. И., преценени
с оглед възможната ѝ заинтересованост от изхода на делото по реда на чл.
172 ГПК. При разпита си свидетелката изяснява, че брат ѝ – ответникът В.И.,
на 04.07.2020 г. – в съботата в края на юни, началото на юли се е свързал по
телефона с ищеца и го е уведомил, че освобождава квартирата. Това добре кореспондира с показанията на свид. Т.,
приемно-предавателния протокол и потвърждава, че ответникът не е освободил и
предал жилището към 02.07.2020 г.
Доводите срещу достоверността на
показанията на свид. Т.са неоснователни. Те са насочени към представителната
власт на свид. Т.да представялва ищеца, която не е оспорена от последния. По
никакъв начин не са относими към достоверността на изложеното от свидетеля, още
повече, че както беше посочено то намира косвена подкрепа в показанията на
сестрата на ответника. Дори да се приеме, че свид. Т.не е имал представителна
власт да представлява ищеца Г., това обстоятелство е неблагоприятно за
ответника, тъй като при липса на такава последният не е изпълнил задължението
си по договора да предаде имота на наемодателя.
Съгласно чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако след
изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен
срок. В чл. 19 от договора е предвидено, че същият се прекратява при изтичане
на срока по чл. 2 или по взаимно съгласие на страните, с едномесечно
предизвестие. Цитираната разпоредба сочи, че страните не са изключили
приложението на чл. 236, ал. 2 ЗЗД. При това положение следва извод, че ответникът
е продължил да ползва имота след 01.07.2020 г. и считано от 02.07.2020 г.
същият е станал безсрочен. Най-ранната дата, на която може да се приеме, че е
отправил дължимото съгласно чл. 238 от ЗЗД и чл. 19 от договора едномесечно
предизвестие е 04.07.2020 г., за което свидетелства свид. И.. При това
положение за ответника е възникнало задължение за плащане на наемна цена в
размер на 547.63 лв. за период 02.07.2020 г. – 01.08.2020 г.
Твърденията в писмената защита, че
ищецът в отправената покана до ответника е признал, че договорът е прекратен на
02.07.2020 г. е напълно несъответен на текста на поканата, в която
неколкократно е посочено, че ответникът е напуснал жилището на 10.07.2020 г.
Не се доказва твърдяната забава на
кредитора по чл. 95 ЗЗД. По делото липсват доказателства, че ответникът е
правил опит да се свърже с ищеца преди 01.07.2020 г., за да му предаде имота.
Напротив от показанията на неговата сестра – свид. И., се установява, че към
04.07.2020 г. ответникът все още не е бил изнесъл багажа си от имота. Това се
подкрепя и от показанията на свид. Т., който разкрива, че към 10.07.2020 г. –
датата на предаване на ключовете за имота, в последния все още е имало вещи на
ответника. Поради това свид. Т.подканил ответника И. да събере всички свои
вещи. Всичко изброено сочи, че причината за оставането му в имота след
01.07.2020 г., когато е изтекъл 12-месечният срок на договора, не е било
недадено от ищеца съдействие - вдигане на телефона и уговаряне на предаване на
имота, а в поведението на ответника, който не е успял да организира
своевременното му освобождаване с изнасяне на всички свои вещи в срок до
01.07.2020 г. При това положение, след като е останал в имота след 01.07.2020
г., за него е възникнало задължение за плащане на наемна цена в размер на 547.63
лв. за период 02.07.2020 г. – 01.08.2020 г. и ищецът е имал основание да
извърши извънсъдебно прихващане на вземането с предоставения на основание чл.
3, ал. 2 от договора депозит. Следва за пълнота да се отбележи, че дори през
периода от 02.07-10.08.2020 г. ответникът да не е живял в имота, каквото се
домогва да докаже чрез представения договор за наем от 02.07.2020 г., след като
до тази дата не е изнесъл изцяло личните си вещи от същия и не го е предал на
наемодателя, то това означава, че е продължил ползването. Поради изложеното
възражението е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 232,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД:
Не е спорно между страните и ответника
не ангажира доказателства, че не е заплатил в пълен размер задължението за
плащане на наемната цена за месеците април и май 2020 г., като незаплатената
цена за месец април 2020 г. е в размер на 225
лева и 222.63 лева за месец май
2020 г., след направено от ищеца извънсъдебно прихващане за сумата от 2.37 лв.
от ищеца.
Твърденията, че между страните е
постигната договорка за процесните месеци наемната цена да бъде намалена от 280
евро на 165 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ са лишени от доказателствена
основа. Съгласно чл. 23 от договора същият може да бъде изменян само с писмено
съгласие на двете страни. В случая ангажирани писмени доказателства за
твърдяното изменение липсват. Следва да се посочи, че дори при липса на подобна
клауза с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, доказването на
изменение на договора със свидетелски показания, до какъвто процесуален
резултат се опитва да се домогне ответника чрез разпита на свид. И., е
недопустимо.
Доводите, развити в писмената защита, за
икономическите ефекти за въведеното в страната извънредно положение в периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. не са в състояние юридически да докажат
постигнато от страните съгласие за изменение на договора.
Предвид изложеното искът с правно основание
чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца цена по договор за наем на апартамент № 91, находящ се в гр. С., кв. „С. Г.“, ул.
„А. Б.С.“ № 38, вх.Б, ет.3. за месец април 2020г., в размер на 225 (двеста двадесет и пет) лева и за месец май 2020г., в размер на
222.63 (двеста двадесет и два) лева и шестдесет и три стотинки) лева,
ведно със законната лихва от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на
вземанията.
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е
длъжен да плаща разходите, свързани с ползуването на вещта. В чл. 10 от
договора за наем между страните е постигнато съгласие, че наемодателят има
право да заплаща ежемесечно със свои средства консумативните разходи по
ползването на имота (ток, студена вода, вноски за поддържане на общите части в
сградата, такса смет и да представя платежните документи на наемателя, който от
своя страна е длъжен да му възстанови изцяло платената сума в деня на
поискване. Ответникът не оспорва, че не е заплатил претендираните от ищеца
разходи, не ангажира и доказателства за това. Ищецът от своя страна ангажира
доказателства за заплатени консумативни разходи 16.59 лв. вода (Разписка № 0400011362148184)
за периода 13.05.2020 г. – 13.07.2020 г. 2020 г., 40.42 лв. за електрическа
енергия (Разписка № 0400011362148150), 308.54 лв. – такса битови отпадъци
(приходна квитанция от 09.06.2020 г., издадена от столична община. За
изброените вземания исковете следва да бъде уважени в пълен размер.
Ищецът ангажира доказателства за
заплатена входна такса в размер на 90 лв. за периода април-август 2020 г.
Доколкото са изложени твърдения, че ответникът не е заплащал такава в периода февруари
– юли 2020 г., ответникът не оспорва, че такава не е заплатена и не ангажира
доказателства за извършено плащане, налице е облигационно правоотношение между
страните за периода, настъпил е падежът на вземанията искът следва да бъде
уважен в пълен размер.
Колкото до оспорената доказателствена
стойност на представените разходно-оправдателни документи, доводите са
неоснователни. В частта относно размера на вземанията изявлението не е
направено от ищеца, а от трето за процеса лице, като е без значение кой е
осъществил всяко от плащанита, след като ответникът не твърди и не доказва, че са
реализирани от него.
При това положение на основание чл. 232,
ал. 2, пр. 2 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите, представляващи:
незаплатени разходи за: вода 16.59
(шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки) лева периода за месец май-юни
2020 г., електрическа енергия - 40.42
(четиридесет лева и четиридесет и две стотинки) лева за периода от 13.05.2020
г. до 13.07.2020 г., такса битови отпадъци - 308.54 (триста и осем лева и петдесет и четири стотинки) лева за
периода от 02.07.2019 г. до 10.07.2020 г., входна такса - 90 (деветдесет) лева за
периода февруари – юли 2020 г., ведно със законната лихва от 29.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 233, ал.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие вреда по вещта, причинена от
наемателя в срока на договора за наем.
Не е спорно по делото, че ответникът е
причинил вреда на ищеца във връзка с наемния имот, като е изгорил с цигара
холната маса. Това се признава от ответника в отговора на исковата молба и се
доказва от приемно-предавателния протокол от 10.07.2020 г. и показанията на
свид. Т.. Спорен е единствено размерът на вредата.
Съдът намира иска за основателен до
сумата от 80 лв. и неоснователен за разликата до пълния претендиран размер от
380 лв. Ищецът не ангажира доказателства за цената на увредената маса, нито за
нейните характеристики (размери, материал и др). Представената оферта с цени е
неподписана, липсва посочване на неин автор, а приложените 3 броя Фактури №№
48, 50, 51 от 2018 г. са неподписани, липсват доказателства да са осчетоводени
или по тях да е извършено плащане. Поради това от изброените документи не може
да се направи извод за стойността, на която е закупена увредената маса.
Представената фактура, издадена от „Е. Д. 2***“ ЕООД, също не доказва извършено
плащане по договор за покупко-продажба на маса в размер на 380 лв. От справка в
ТРЮЮЛНЦ е видно, че управител и едноличен собственик на капитала на „Е. Д. 2***“
ЕООД е ищецът Н.Г.. Фактурата не е подписана от последния, като получател.
Липсват доказателства обективираната сума да е заплатена или фактурата да е
осчетоводена. С оглед на това от нея също не могат да се правят изводи за
стойността на масата.
Съгласно чл. 162 ГПК Когато искът е
установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая
съдебно-оценителна експертиза не е назначена, а и това е нецелесъобразно,
доколкото разходите за оценяването на подобна вещ, намираща се в гр. С. от вещо
лице, изразило съгласие да изготви експертиза за РС – Ихтиман, вероятно ще
надвиши претендираната стойност на същата. Поради това съдът ще извърши
оценката по своя преценка съобразно даденото му законово правомощие. Като се
има предвид, че се касае до холна маса, няма данни същата да е била нова към
момента, в който ответникът е започнал да ползва жилището, тя не е унищожена, а
единствено е увреден естетическият ѝ вид, тъй като е изгорена с цигара,
липсват доказателства да е била луксозна вещ и след преглед на цените на холни
маси в интернет страниците на няколко произволно избрани мебелни магазини (https://videnov.bg, https://aiko-bg.com, https://www.ikea.bg) вариращи в диапазона 29.92 лв. – 3 270.16 лв.,
съдът намира, че сумата от 80 лв. е достатъчна за отстраняване на увреждането
на масата – изгаряне от цигара или за закупуване на нова.
Поради това ответникът следва да бъде
осъден да заплати обезщетение за причинените от ответника вреди по наемния имот
в размер на 80 лева, дължимо съгласно сключения между страните договор за наем
от 02.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 380 лв.
По разноските.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на ищеца да бъдат присъдени сторените
разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете, а на
ответника съобразно отхвърлената.
Ищецът е заплатил 150 лв. държавна такса
и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Дължимата държавна такса в производството
предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 72, ал. 2 ГПК вр. чл. 1 Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) при интерес от 1283.18 лв. е 51.33 лв., като разликата над тази
сума до 150 лв. е недължимо платена и подлежи на връщане на ищеца след нарочна
молба с посочване на банкова сметка, ***.
Предвид изложеното на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 269,19
лв. (39.33 лв. – държавна такса и 229.86 лв. държавна такса) – разноски
съобразно уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 93.52 лв. разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.
232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** незаплатена от цена по договор за наем на апартамент № 91, находящ се в гр. С., кв. „С. Г.“, ул.
„А. Б.С.“ № 38, вх.Б, ет.3. в размер на 225
(двеста двадесет и пет) лева за
месец април 2020 г. и 222.63 (двеста
двадесет и два) лева и шестдесет и три стотинки) лева за месец май 2020 г., ведно със законната лихва от 29.10.2020
г. до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА В.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.
232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** незаплатени разходи за: вода 16.59 (шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки) лева периода
за месец май-юни 2020 г., електрическа енергия - 40.42 (четиридесет лева и четиридесет и две стотинки) лева за
периода от 13.05.2020 г. до 13.07.2020 г., такса битови отпадъци - 308.54 (триста и осем лева и петдесет и
четири стотинки) лева за периода от 02.07.2019 г. до 10.07.2020 г., входна
такса - 90 (деветдесет) лева за периода февруари – юли 2020 г.,
ведно със законната лихва от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на
вземанията.
ОСЪЖДА В.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.
233, ал. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД обезщетение за
причинените от ответника вреди по наемния имот – увредена холна маса, в размер
на 80 (осемдесет) лева, дължимо във връзка със сключения
между страните договор за наем от 02.07.2019 г., ведно със законната лихва от
29.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 380 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.
78, ал. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 269,19
лв. разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Н.Р.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.И., ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД сумата от 93.52 лв. разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: