Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 20.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор М.Георгиева
от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова
КАНД № 208 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба от „Българска
телекомуникационна компания“ (БТК) ЕАД с ЕИК *********, със седалище ***,
представлявано от изпълнителния директор А.И.Д., депозирана чрез юрисконсулт Х.С., срещу Решение № 289 от 13.05.2019г.,
постановено по ВАНД № 691/2019г. по описа на Районен съд – град Шумен. С
обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0047066/14.02.2019
г. на Директора на Регионална дирекция със седалище *** към Главна дирекция „Контрол
на пазара“ при КЗП, с което на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000 /три хиляди/ лева, на
основание чл.113, ал.1, във
връзка с чл.222а от ЗЗП.
Като касационни основания в
жалбата са посочени нарушения на материалния закон. Твърди се, че нарушението
не е съставомерно, защото дружеството е приело рекламираната стока, като е
отказало гаранционно обслужване, а не непривеждане на стоката в съответствие с
договора за продажба. Счита се също, че районният съд не е взел отношение по
направените възражения от дружеството, че в случая не е налице сключен договор
за продажба, а договор за лизинг, при който липсва транслативен вещноправен
ефект по отношение на вещта, както и не се е произнесъл по твърдените
съществени процесуални нарушения. Въз основа на изложените доводи се отправя
искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответната страна, Комисия за
защита на потребителите, Регионална дирекция – гр.Варна, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението
на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните
районни съдилища по реда на глава
ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
По делото не се спори, че санкционираното
дружество извършва търговска дейност в магазин „Виваком“, находящ се в гр.Шумен,
ул. “Любен Каравелов” №1 за продажба на
мобилни апарати. На 13.11.2018г. компетентни длъжностни лица при КЗП извършили проверка
в търговския обект по повод постъпила потребителска жалба с вх. № В-03-2341 от 02.11.2018г.
от потребителя И., във връзка с отказан гаранционен ремонт на мобилен телефон
“Самсунг”, като причините за отказа били, че телефонът бил прекалено претоварван,
бил чукнат или удрян. В жалбата било посочено още, че телефонът е в гаранция и е
проявил дефект –прегрявал и имало черна черта на екрана, като по този повод на
22.10.2018г. потребителят предявил рекламация, която била приета. След осем дни
потребителят получил обаждане, че рекламацията не е уважена, като гаранционният
ремонт бил отказан с мотива – претоварен, чукнат или удрян – твърдения, които
според потребителя не са верни.
По повод потребителската жалба контролните
органи на КЗП извършили проверка, резултатите от която били документирани в
Констативен протокол № К-2656163 от 13.11.2018г. При проверката било установено,
че магазинът работи и обслужва клиенти. От представените документи било
констатирано, че телефонът е закупен на 19.05.2017г. и е гаранционен, поради
което потребителят има право да предяви рекламация. Било установено също, че
рекламацията била приета със сервизна карта № ********** от 22.10.2018г., като
в графа „забележки“ било отразено „драскотини по цялата метална лайсна от долната
страна; драскотини по дисплея; зарежда се много бавно“. В сервизната карта, с
която телефонът бил приет за ремонт на същата дата нямало констатации за следи
от удари, изтървавания или наранявания, като при приемането на телефона, същият
бил щателно огледан и при огледа са констатирани само драскотини. С протокол за
отказ на гаранционен ремонт № OGS00927779 от 29.10.2018г., издаден
от сервиз „Сръчко сервиз“ЕООД, на потребителя бил отказан гаранционен ремонт. С
КП на търговеца било дадено разпореждане да представи в срок до 20.11.2018г. в
офиса на КЗП-РД-гр.Варна, офис гр.Шумен, становище по жалбата, в което ясно и
точно да са описани вида на дефекта и връзката на дефекта с описаното основание
за отказ, както и документи, доказващи, че сервизът е оторизиран от
производителя „Самсунг“ да извършва гаранционно обслужване на телефони с тази марка; документ, от който
да е видно, че при приемането на телефона за рекламация на 22.10.2018г. в
магазина, същият е бил с механични повреди, в резултат на удар или други
фактори, или ползване на продукта по начин, различен от указаните за употреба.
На 21.11.2018г. в офиса на КЗП било представено единствено Становище от
жалбоподателя, в което заявява, че отказът от гаранционно обслужване е породен
от механична повреда по телефона, т.е. било пресъздадено написаното в протокола
за отказ от гаранционен ремонт. Същевременно не били представени исканите документи.
На 23.11.2018г. за констатираното
нарушение при проверката, извършена на 13.11.2018г., бил съставен АУАН №
К-0047066, като актосъставителят и свидетел по делото посочил, че
жалбоподателят е нарушил чл.113, ал.1 от ЗЗП. Актът бил съставен и връчен на
упълномощено от жалбоподателя лице, което го подписало без забележки. Впоследствие
дружеството не се възползвало и от правото си по чл. 44 от ЗАНН да депозира
писмени възражения по акта. Въз
основа на така съставения акт и на материалите,
съдържащи се в административнонаказателната преписка било издадено Наказателно постановление № В-0047066 от
14.02.2019г. на Директора на Регионална дирекция – гр.Варна при КЗП, с което на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП на “БТК” ЕАД, гр. София била наложена имуществена санкция в размер на 3000.00лв.
За да постанови крайния си акт, районният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото
наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд е счел също, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че търговецът е нарушил вмененото му задължение по
чл.113, ал.1 от
ЗЗП, тъй като не е привел стоката в съответствие с договора за продажба.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното
постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е
извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по
несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи
кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при
обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по
реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от
решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране
и преценка на доказателствата по делото, и при тълкуването и прилагането на
законовите норми. Възраженията, наведени в
касационната жалба, за неправилно посочена дата на нарушението са неоснователни.
Нарушението е описано пълно и ясно, с всичките си признаци, съобразно чл.113,
ал.1 от ЗЗП. Не е налице и соченото различие между марката на мобилния телефон,
предмет на договора за лизинг и посочената в НП такава.
Според обстоятелствената част на
наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за
това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с
което е нарушил чл.113, ал.1 от ЗЗП. За констатираното нарушение му е наложена
имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние,
релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е
неизпълнение на визираното в чл.113, ал.1 от ЗЗП задължение търговецът да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките
на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
Събраните писмени доказателства - договор и гаранционна карта, установяват факта
на възникнало облигационно отношение по договор за лизинг. Неоснователно е възражението
на дружеството - касатор, че след като стоката, предмет на рекламация, е
предоставена на потребителя с договор за лизинг, то дружеството не е надлежен
субект на задължения в рамките на рекламационното производство. Фактът, че е
налице договор за лизинг, а не договор за покупко-продажба, не променя
качеството и предназначението на стоката като потребителска, съгласно
разпоредбата на чл.113, ал. 1 от ЗЗП. Независимо от вида на договора, за
предлагащия стоката е налице задължение тя да съответства на определени
характеристики, за които страните са се договорили, като няма правно значение
за защита правата на потребителя дали същият е придобил право на собственост
върху стоката. Шуменският
административен съд нееднократно е посочвал, че лизингополучателят също притежава качеството
"потребител" по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от
това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно
уговореното, а в случаите на неизправност и правото на рекламация, на което
кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в
съответствие със сключения договор.
В настоящия казус фактите,
обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно
установени – налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал
да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. След
като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената
стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя,
търговецът е бил длъжен да изпълни задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП и
като не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил
санкциониран за неизпълнение на задължението си.
В обобщение на изложеното,
Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно
материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва
касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 289 от 13.05.2019г., постановено по ВАНД № 691/2019г. по описа
на Районен съд - гр. Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 20.11.2019г.