Р Е Ш
Е Н И Е
№ 423 08.01.2019г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 281 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.Ж.И. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. П.Ж. ***, против Заповед № 10-00-654/ 04.05.2018г.
на Кмета на Община Стара Загора. С оспорената заповед на основание чл.44, ал.2
и ал.4 от ЗМСМА е разпоредено на И.Ж.И. да демонтира незабавно електропастира,
с който неправомерно е заградил имоти – публична общинска собственост с НТП
пасище мера, отдадени му под наем съгласно Договори за наем № 1757/
25.07.2016г. и № 1097/ 18.05.2015г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; при
неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие
с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че административният акт е
необоснован от фактическа и правна страна, доколкото не са изложени нито
релевантни фактически основания, нито е посочена конкретната материалноправна
разпоредба, регламентираща предпоставките и условията за постановяването на
заповедта. Оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка като твърди, че
изложеното в обстоятелствената част на акта по никакъв начин не обосновава наличието
на материалноправно основание за упражненото административно правомощие и за прилагането
на разпоредените правни последици. Сочи, че подписването на заповедта чрез
поставен щемпел с подписа на Кмета на Община Стара Загора, не изпълнява
нормативно установеното изискване по чл.59, ал.2, т.8 от АПК, поради което
административният акт се явява неподписан от лицето, сочено като негов издател.
Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, не е бил уведомен за
образуваното административно производство, с което е бил лишен от възможността
да участва в него и да упражни предоставените му от закона права. По подробно
изложени съображения, вкл. за несъответствие на оспорения акт с целта на закона
и постановяването му при неспазване на основни принципи, регламентирани в АПК,
е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като неправилна,
необоснована и незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Излага подробни съображения че оспорената заповед, като постановена от
компетентен орган при упражняване на нормативно регламентирано правомощие
по чл.44, ал.1, т.4 от ЗМСМА, при
спазване на административно-производствените правила и за реализиране на
предвидените в закона цели, е правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
В интегрираната информационна
система на БАБХ е регистриран животновъден обект с рег. № ********** с адрес с.
Маджерито, общ. Стара Загора, собственост на жалбоподателя в настоящото
производство - И.Ж.И..*** /в качеството на наемодател/ и И.Ж.И. /в качеството
на наемател/, на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, са сключени Договор за наем
№ 1757/ 25.07.2016г. и Договор за наем № 1097/ 18.05.2015г., по силата на които
И.И. е наемател на имоти – публична общинска собственост, с НТП пасище, мера,
находящи се в землището на с. Маджерито, общ. Стара Загора, както следва: ПИ №
000231, ПИ № 000246, ПИ № 000249, ПИ №
000250, ПИ № 000263, ПИ № 000257, ПИ № 000239, ПИ № 000210, ПИ № 000232, ПИ №
000262, ПИ № 000288 и ПИ № 000700.
С писмо вх. рег. № 10-03-329/ 02.05.2018г.,
подписано от Г.К.П. и Е. Господинов Г.,***
е уведомен, че в случай че не се вземат незабавни мерки по премахване на ел.
пастира и освобождаване на пасищата, които Община Стара Загора е отдала под
наем на животновъда И.Ж.И. и събаряне на постройките, в които той отглежда
животните си, ще се пристъпи към гражданско неподчинение. Към писмото е
приложена подписка от 209 жители на с. Маджерито.
С оспорената Заповед № 10-00-654/
04.05.2018г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 и ал.4
от ЗМСМА, е разпоредено на И.Ж.И. да демонтира незабавно електропастира, с
който неправомерно е заградил имоти – публична общинска собственост с НТП
пасище мера, отдадени му под наем съгласно Договори за наем № 1757/
25.07.2016г. и № 1097/ 18.05.2015г. От фактическа страна обжалваният
административен акт се основава на постъпилата в Община Стара Загора подписка
от жители на с. Маджерито, общ. Стара Загора, съдържаща 209 подписа, с искане
за предприемането на незабавни мерки за премахване на поставения от И.Ж.И.
електропастир, ограждащ пасища - публична общинска собственост. Подписката
отразявала притесненията на живущите в населеното място за техния живот и
здраве във връзка с опасността от възникване и разпространение на инфекции;
ограничаването на достъпа до имотите на други лица, възпрепятстване на
арендаторите да обработват наетите от тях земи и т.н, като са изразени
намерения за предприемане на действия по гражданско неподчинение. Посочено е и
че на 23.04.2018г. в звено „Градска мобилност” при Община Стара Загора бил
регистриран сигнал с №ГТ-003748 от Кмета на с. Маджерито с твърдения, че
животновъдът И.Ж.И. трасира, забива колове и опъва ел. пастири на общинските
пасища, без да ползва лицензирана фирма. При извършените проверки от служители
на общинска администрация – Стара Загора било установено, че И.И. е оградил с
електропастир имоти, представляващи публична общинска собственост, отдадени под
наем с Договор за наем № 1757/ 25.07.2016г. и Договор за наем № 1097/
18.05.2015г., без да използва услугите на лице с правоспособност съгласно
изискванията на ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Изложени са съображения, че с тези си действия, за които Община Стара Загора не
е била уведомена, от една страна се нарушават правилата за ползване на мерите и
пасищата от общинския поземлен фонд на територията на община Стара Загора, а от
друга страна се нарушава обществения ред, предизвиквайки обществено
недоволство, в т.ч се възпрепятства достъпа до имоти на други лица. Сочи се и че
доколкото опазването на обществения ред изисква опазването на общественото
спокойствие и в този смисъл сам по себе си той следва да бъде схващан като
гарант на обществената безопасност, вкл. обезпечаването на индивидуалното
спокойствие и безопасност, в случая установените факти и обстоятелства обосновавали
извод за застрашаване на обществения ред, тъй като живота, здравето и
безопасността на жителите е иманентна част от обществения ред. Посочено е и че
ясно изразеното намерение за предприемане на действия по гражданско неподчинение
от страна на живущите в с. Маджерито само по себе си създавало опасност за
нарушаване на обществения ред.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорената заповед, както и Правила за ползване на мерите и
пасищата от общинския поземлен фонд на територията на Община Стара Загора; Писмо
изх. № 10-11-4412/ 24.04.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора
относно Договор за наем № 1757/ 25.07.2016г. и Договор за наем № 1097/
18.05.2015г.; Протокол за извършени действия по изпълнение на Заповед №
10-00-654/ 04.05.2018г. на Кмета на Община Стара Загора с приложения към него и
др.
По делото е назначена, изпълнена и
изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от
страните, съдът възприема като добросъвестно, компетентно, обективно и обосновано.
Съгласно заключението електропастира, чието демонтиране е разпоредено с
обжалваната заповед, не създава опасност за здравето и живота на жителите на с.
Маджерито.
Допуснато е събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели лицата Г.К.П., Е.Г.Г.,
Т.Г.З. и П.Ж.И. – Г.. Свидетелят Г.П. заявява, че отдавна сред жителите на с.
Маджерито има недоволство от отглежданите от жалбоподателя И.И. животни и
замърсяването на почвата и водата, предизвиквано от тези животни, което
създавало опасност за живота и здравето на живущите. Сочи, че напрежението
ескалирало с поставянето на електропастира, който бил монтиран непосредствено
до домовете и имотите им и така се стигнало до подписката, внесена в Община
Стара Загора. Свидетелката Е.Г. сочи, че проблемът с отглежданите от И.И.
животни е дългогодишен, но ескалирал след поставянето на електропастира в
близост до домовете им, вкл. до къщата на свидетелката. Твърди, че с така
монтираното съоръжение бил ограничен достъпа до пасищата на по-дребните
животновъди, а родителите се притеснявали да не пострадат децата им, които
играели в близост до ограденото място. Напрежението във връзка със
замърсяването в резултат на начина и мястото, където са отглеждани животните, е
трупано с години и накрая се е стигнало до подписката за гражданско
неподчинение. Свидетелят Т.З. – работник в стопанството на жалбоподателя И.И.,
твърди че мястото, на което бил поставен електро пастирът, било пасище, като
електропастира бил монтиран на 7-8м от канала. Според свидетеля ако човек се
допре до електропастира не се усеща нищо освен леко почукване. Свидетелката
Петя И. – Г. – сестра на жалбоподателя И.И., заявява, че някъде през пролетта
на 2018г. бил монтиран електропастира, като ограденото с него място
представлява пасище, намиращо се извън селото, до напоителния канал.
По делото е постъпило писмо изх. №
10-11-13080/ 21.11.2018г. от Ж.Т. - Кмет на Община Стара Загора /л.246/,
обективиращо удостоверително изявление, че подписът под обжалваната Заповед №
10-00-654/ 04.05.2018г. е положен чрез специално направен печат /клише/ -
т.нар. „факсимиле”, което възпроизвежда неговия подпис.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от заинтересовано
лице с правен интерес – адресат на Заповед № 10-00-654/ 04.05.2018г. на Кмета
на община Стара Загора, в законово установения срок /съгласно удостоверената с
пощенското клеймо дата на изпращане на жалбата/ и против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
В изпълнение на задължението си по
чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един
административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като
провери за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК, независимо
дали са инвокирани от оспорващия съотв. дали са релевирани в жалбата или в хода
на съдебното производство. На първо място следва да бъде извършена проверка дали
административният акт отговаря на изискванията за валидност – т.е дали е
издаден от надлежно функциониращ административен орган, в рамките на неговата
материална, териториална и по степен компетентност и в изискуемата от закона
писмена форма.
Съгласно разпоредбата
на чл.44, ал.1, т.4 от ЗМСМА, кметът на общината отговаря за опазването на
обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни
за началниците на съответните структури на Министерството на вътрешните работи.
В оспорения административен акт е посочено, че същият е издаден от Ж.Т. – Кмет
на Община Стара Загора. От представеното и прието като доказателство по делото
писмо изх. № 10-11-13080/ 21.11.2018г. от Ж.Т. - Кмет на Община Стара Загора
/л.246/, обективиращо удостоверително изявление относно начина на полагане на
подписа на лицето, посочено като издател на обжалваната Заповед № 10-00-654/
04.05.2018г., се установява, че подписът е положен чрез специално направен
печат /клише/ - т.нар. „факсимиле”, което възпроизвежда подписа на Кмета на
община Стара Загора – Ж.Т.. Следователно
оспорената заповед не е подписана чрез полагането на саморъчен подпис от
лицето, посочено като неин издател. Поставянето на печат с отпечатък от подпис
е в разрез със смисъла на изискването по чл.59, ал.2, т.8 от АПК, а именно
изискването административният акт да е
подписан от лицето, посочено като негов издател, с който подпис се удостоверява
авторството на обективираното в заповедта волеизявление. Съгласно трайната
съдебна практика подписът представлява саморъчно,
стилизирано изписване на името на лицето или на съответна част от него, така че
да е възможно неговото индивидуализиране. Единствено при това положение
подписът може да осъществи своята функция, а именно да удостовери, че
съответното волеизявление обективирано в един документ е именно на лицето,
което го е подписало. Само в предвидените в закон случаи е допустимо подписът
да бъде изпълнен чрез поставяне на щемпел /отпечатък/ или чрез други механични
средства /напр. чл.183, ал.2 от ТЗ/. При липса на изрична нормативна разпоредба
в ЗМСМА, определяща отпечатания подпис за валиден такъв, следва да се счита, че
в случая в оспорената заповед липсва подпис на соченото като издател на акта
лице. Това представлява съществено нарушение на императивното изискване по
чл.59, ал.2, т.8 от АПК за форма на акта, което нарушение опорочава като
нищожна обжалваната заповед. Ирелевантно за действителността на
административния акт е дали подписът на щемпела е този на титуляря на
длъжността Кмет на Община Стара Загора и посочен като издател на акта Ж.Т..
Доколкото не може да се установи от кого е положен щемпелът, не е безспорно
авторството на обжалвания административен акт – т.е дали обективираното в
Заповед № 10-00-654/ 04.05.2018г. волеизявление
изхожда от лицето, посочено като неин издател. При липса на проведено пълно
главно доказване от ответника по жалбата, в чиято тежест по аргумент от
разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК е да докаже това обстоятелство и при дадени
от съда указания за разпределението на доказателствената тежест в
разпореждането за насрочване на делото, следва да се приеме, че не е установено
по несъмнен начин че оспорената заповед е подписана от лицето, персонализиращо
административния орган Кмет на Община Стара Загора и че разпореденото изразява
неговата воля. Доколкото подписът е елемент от съществената форма на
административния акт, липсата на собственоръчно изпълнен такъв от сочения като
издател на акта административен орган, представлява порок, който поради
тежестта си води до нищожност на оспорената заповед.
Съдът намира че
заповедта е постановена и при допуснати нарушения на императивно установените
изисквания за форма и съдържание на акта, регламентирани в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно посочената норма
административният акт следва да съдържа на първо място фактическите
основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за упражняване на предоставена му от закона компетентност. В разпоредбата на чл.44,
ал.1, т.4 от ЗМСМА е предвидено, че кметът на общината издава заповеди за
осигуряване опазването на обществения
ред, задължителни за началниците на съответните структури на МВР. Обективираните
в обстоятелствената част на оспорения акт мотиви се свеждат до това, че И.Ж.И.
неправомерно /без да използва услугите на лице с правоспособност съгласно
изискванията на ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/, е
оградил с електропастир имоти, представляващи публична общинска собственост,
отдадени му под наем с Договор за наем № 1757/ 25.07.2016г. и Договор за наем №
1097/ 18.05.2015г., като извършеното от И.И. представлява деяние с
противоправен характер, с което от една страна се нарушават правилата за
ползване на мерите и пасищата от общинския поземлен фонд на територията на
община Стара Загора, а от друга страна се нарушава обществения ред,
предизвиквайки обществено недоволство, в т.ч се възпрепятства достъпа до имоти
на други лица. Очевидно изложеното не съдържа посочване на релевантни фактически
обстоятелства за упражняване на административното правомощие и не удовлетворява
изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и
правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и
да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Действително
съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка
мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта.
В случая обаче мотивите за издаването на Заповед № 10-00-654/ 04.05.2018г. не
могат да бъдат изведени от писмо вх. рег. № 10-03-329/ 02.05.2018г. и
приложената към него подписка, с направено искане до Кмета на Община Стара
Загора за вземане на незабавни мерки за премахване на ел. пастира и освобождаване
на пасищата, които Община Стара Загора е отдала под наем на животновъда И.Ж.И.
и събаряне на постройките, в които той отглежда животните си, с изразено
намерение да бъдат предприети действия по гражданско неподчинение. Въпреки
твърденията за извършени от длъжностни лица от общинска администрация проверки
във връзка с депозираната подписка на жителите на с. Маджерито и регистриран
сигнал от Кмета на с. Маджерито, представената по делото административната
преписка не съдържа съставени констативни протоколи, констативни актове или
други документи, от които да бъдат фактическите основания за обективираното в
Заповед № 10-00-654/ 04.05.2018г. волеизявление и разпоредените правни
последици.
Излагането на несъответни и
ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на
заповедта, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона
мотиви за обосноваване наличието на материалноправна предпоставка за
разпореденото премахване на електропастира и съответно води до нарушаване на императивното
изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.
Нещо повече - в съдържанието на заповедта
липсва посочване и на материалноправното основание за нейното издаване.
Визираната норма на чл.44, ал.2 от ЗМСМА регламентира, че в
изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди – т.е
разпоредбата определя формата и начина на обективиране на волеизявлението на
органа при упражняване на предоставените му правомощия в рамките на неговата
компетентност. Съответно нормата на чл.44, ал.4 от ЗМСМА предвижда че кметът на общината в
случаите, определени от закона, изпълнява и функции, възложени му от
централните държавни органи. Очевидно с посочването на чл.44, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА не е изпълнено изискването по чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК
административният акт да съдържа правното основание за неговото издаване - било
е необходимо да се посочи конкретната
материалноправна разпоредба от приложимия нормативен акт. Дори и да се приеме,
че е допусната грешка при посочване на правното основание за упражненото административно
правомощие /чл.44, ал.4 от ЗМСМА вместо чл.44, ал.1, т.4 от ЗМСМА/, с оглед описаната
в заповедта фактическа обстановка не може да се счита, че са посочени конкретните
и релевантните материалноправни нормативни основания за издаването на акта и за
разпореденото незабавно демонтиране на електропастира, с който И.И. неправомерно заградил имоти
– публична общинска собственост с НТП пасище мера, отдадени му под наем
съгласно Договори за наем № 1757/ 25.07.2016г. и № 1097/ 18.05.2015г.
При постановяването
на обжалваната заповед са допуснати и съществени нарушения на административно -
производствените правила. Видно от представената по делото преписка по издаване
на оспорения акт, административният орган не е изпълнил императивно вмененото
му задължение по чл.26 от АПК. Жалбоподателят, като заинтересовано лице по см.
на чл.15, ал.1 от АПК, не е бил уведомен за започналото производство по
издаване на индивидуалния административен акт. С това е нарушено правото на И.И.
да участва като страна в административното производство. Неизпълнението на
изискванията на чл. 26 и чл.34 от АПК са нарушения от категорията на
съществените такива, доколкото жалбоподателят е бил лишен от признатата и
гарантирана му от закона възможност да се запознае със служебно събраните
доказателства и евентуално да даде обяснения /да направи възражения/; да
представи доказателства или да иска събирането на такива и т.н.
Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да
издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Всъщност единственото доказателство, съдържащо се в представената
преписка по издаване на оспорения административен акт, е писмо вх. рег. №
10-03-329/ 02.05.2018г., подписано от Г.К.П. и Е. Г. Г., с приложена подписка
от 209 жители на с. Маджерито, в което е заявено, че ако не се вземат незабавни
мерки по премахване на електропастира и освобождаване на пасищата, които Община
Стара Загора е отдала под наем на животновъда И.Ж.И. и събаряне на постройките,
в които той отглежда животните си, ще се пристъпи към гражданско неподчинение. Останалите
приложени документи и снимков материал касаят обявяването и изпълнението на
обжалваната заповед.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката дали са налице
установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени
като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не дали
изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със
съдържание на разпоредените правни последици идентични с тези на оспорения акт,
а налице ли са посочените в обжалваната заповед фактически обстоятелства и
правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на
регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на
посочената в заповедта нормативна разпоредба. Следователно материалната
законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо
и юридическо формулирано съдържание. В случая, както беше констатирано, изцяло
липсва изискуемия се конекситет между посоченото правно основание за издаването
на заповедта /чл.44, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА/, мотивната част на акта и
разпоредените правни последици за незабавно демонтиране на електропастира, с
който неправомерно са заградени имоти – публична общинска собственост. Начина на
формулиране и излагане на фактическата обстановка в обстоятелствената част на
заповедта, не дава възможност да се установи и да се определи какво точно е
възприетото от административния орган фактическо основание за разпореденото
демонтиране на съоръжението и на какво точно материалноправно основание е
издаден акта и съответно не позволява формиране на еднозначни правни
изводи за волята на органа по фактите и по приложението на закона.
Законосъобразността на обжалваната заповед не
може да се основава единствено на обстоятелството, че с издаването й се
реализират предвидените в закона цели. Дори демонтирането на електропастира да
е съответно от гл. т. на законовата цел, изпълнението на тази цел може да бъде
постигнато само при спазване на регламентирания в чл.4 от АПК принцип за
законност, изискващ упражняването на административните правомощия да се
извършва при съблюдаване на законово установените материалноправни и
процесуалноправни изисквания. В случая при издаване на обжалваната заповед тези
изисквания са нарушени.
Жалбоподателят не е оспорил по реда и в срока
по чл.60, ал.4 /сега ал.5/ от АПК допуснатото предварително изпълнение на
Заповед № 10-00-654/ 04.05.2018г. на Кмета на Община Стара Загора, с искане за
неговата отмяна, поради което изложените доводи за липсата на обстоятелства,
съставляващи нормативно регламентирани основания за разпореденото на основание
чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на заповедта, не следва да бъда
разглеждани и обсъждани.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че доколкото по отношение на обжалваната заповед е установено
наличието на най-тежкия порок поради издаването й в нарушение на изискванията
за форма, същата следва да бъде обявена за нищожна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати на И.И. сумата от 511лв.,
представляваща 10лв. внесена държавна такса, 201лв. заплатено възнаграждение за
изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза и 300лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНА по жалба на И.Ж.И. ***, Заповед № 10-00-654/ 04.05.2018г. на Кмета на
Община Стара Загора.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Стара Загора да заплати на И.Ж.И.
***, ЕГН **********, сумата от 511 /петстотин и единадесет/ лева,
представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: