Р
Е Ш Е
Н
И Е
N 35
гр.Брезник,
10.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Брезнишки районен съд - наказателна колегия, в
публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Бисер Петров
при секретаря М. Г. и с участието на прокурора ___________________________ като
разгледа
докладваното от съдията НАХ дело N 44 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
С
наказателно постановление N */ 11.06.2019 г. П. П. ВПД Началник РУ Брезник е наложил на В.А.С. *** административно наказание глоба в размер на 300 лв. по
чл.257, ал.1 ЗМВР.
Недоволна от
така наложеното й наказание С., обжалва посоченото постановление, като по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание, моли същото да
бъде отменено.
РУ Брезник, редовно и своевременно призовано, не изразява становище по жалбата.
Брезнишкият районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.16 и
17 от НПК намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се
дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателката е жител и живуща ***. Същата не оспорва, че на 21.05.2019
г. полицейски служители посетили адрес в същия град на ул.А. М. № **. Там, тези служители измежду които И.С. предприели действия по задържане на
двамата сина на С.. По
този повод между нея и С.
започнало пререкание, като жалбоподателката викала и крещяла и след изрично
разпореждане от полицейския орган не преустановила това си действие.
При това й бил съставен АУАН.
Така приетата фактическа обстановка е безспорна- установява се от всички
събрани по делото доказателства- писмени, които кореспондират по между си,
поради което съдът им дава вяра. Акта за административно нарушение се
ползва с доказателствена сила до неговото оборване по надлежния, а в случая
жалбоподателката не оспорва направените със същия констатации.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието "административно
нарушение", което е такова деяние извършено виновно, нарушаващо
установения ред на държавно управление, обявено от Закона за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Обективната
страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността,
насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване
на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността
му срещу установения ред се възприема като противоречие с императивна правна
норма или принцип. В конкретния казус, обективно, то представлява противоречие с чл.64 ЗМВР, а неговата наказуемост по административен
ред е предвидена
в разпоредбата на чл.257 от същия закон.
Неоснователни
са доводите в жалбата за изтекла погасителна давност, тъй като са спазени
сроковете предвидени в чл.34 ЗАНН. Колко време е изминало от налагане на адм.
наказание е въпрос със съвсем друга правно значение.
При
цялостния преглед за законосъобразност настоящият състав констатира, че при
точно установена фактическа обстановка, адм. наказващият орган е приложил
неправилно материалния закон.
Разпоредбата
на чл.257 ЗМВР има две алинеи, които предвиждат наказания съответно: (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв и (2) За маловажни нарушения
органите на МВР налагат глоба 50 лв.
В
настоящият случай е налице втората посочена разпоредба. Административно
наказващият орган не се е съобразил, че се касае за маловажно нарушение, което
произтича от следните факти. Извършеното нарушение не е било самоцелно или продиктувано от хулигански подбуди, а С. /макар и неправомерно/ е защитавала
децата си. Тези действия намират оправдание в нормалният майчински инстинкт. Не
на последно място тъжителката е била провокирана и от поведението на органите
на реда. Самото нарушение не е с такъв интензитет, че да
бъде със завишена степен на обществана опасност, доколкото С. се е ограничила единствено с вербална
агресия.
При
всичко така изложено съдът намери, че следва да преквалифицира извършеното деяние от такова
по чл.257, ал.1 ЗМВР в такова по чл.257, ал.2 ЗМВР и да наложи адм.
наказание глоба в размер на 50 лв.
Водим от горното и в същия смисъл
съдът
Р Е Ш
И :
Изменява наказателно
постановление N */ 11.06.2019 г. с което П.П., ВПД Началник РУ
Брезник, е наложил на В.А.С. *** административно наказание глоба в размер на 300 лв. по
чл.257, ал.1 ЗМВР, като преквалифицира деянието в такова по чл.257, ал.2 ЗМВР-
представляващо маловажно нарушение и на същото основание
налага глоба в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на ЗВАС пред Пернишки административен съд в 14- дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: