№ 11444
гр. С, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110129772 по
описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Х. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. "....." №
29, против "П К" ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул. "....." № ....., представлявано от В Л, с искане за осъждане на ответника да
заплати сумата от 9594 лева главница и 586,08 лева мораторна лихва за
периода 04.11.2022 г. до 30.05.2023 г. (след допуснато изменение на исковете
по размер по реда на чл. 214 от ГПК).
Ищцата Б. твърди, че е сключен между страните договор, съгласно
който ищцата приела да извършва дейности и консултански услуги в полза на
конкретен клиент на ответника при работа по шест часа дневно, считано от
м.10.2021 г., при възнаграждение по 38 лева на час, от 01.01.2022 г.- по 41
лева бруто на час , а от 01.04.2022 г. – по 60 лева бруто на час. Ищцата
поддържа, че не й е заплатено възнаграждение за м.9.2022 г. в размер на 6480
лева, от които след удържане на авансов данък за предходен период сумата за
получаване е 5994 лева, както и за м.10.2022 г. - 3600 лева.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който оспорва
исковете, като твърди, че договорът между страните не е бил прекратен на
14.10.2022 г., тъй като същият се прекратявал с успешното приключване на
проекта, съгласно т. 5а от договора, сключен между страните, което условие
не се сбъднало. Посочва се, че ищцата е нарушила договора, тъй като
договаряла лично с клиента на ответника /т. 4д от договора/ и извършвала
услуги в негова полза без съгласието на ответника, който бил в преки
търговски отношения с клиента си, като се излагат подробни факти относно
комуникацията между ищцата и клиента на ответника във връзка с техни
договорки. Предвид така извършеното нарушение, ищцата дължала
1
компенсация в пълния размер на възнаграждението си, поради което
ответникът задържал възнаграждението, полагащо се на ищцата за месеците
септември и октомври 2022 г., което било в общ размер на 9 594 лева, което
се явявало част от дължимата от нея компенсация за нарушение на т. 4д от
договора. С отговора е въведено възражение за прихващане с дължимите на
ищцата суми за месеците септември и октомври 2022 г. в общ размер на 9 594
лева за нарушение на т. 4д и т. 4е от граждански договор № 5/2021 г.,
сключен между страните.
Депозирано е становище от процесуалния представител на ищцата, във
връзка с отговора на исковата молба, с което се оспорват твърденията на
ответника в отговора и по-конкретно, че проектът не е приключил успешно,
като се поддържа, че ответникът е признал това обстоятелство, видно от
приложено от него доказателство /имейл съобщение от 10.10.2022 г./.
Обосновава се, че ищцата не е страна по договора между ответното
дружество и неговия клиент, за когото е извършвала работата по процесния
граждански договор, с оглед на което становището на клиента дали проектът
е успешно завършен, не обвързва ищцата, макар и това да е условие за
преустановяване на облигационната връзка между страните в настоящото
производство. Посочва се, че в отговора е налице признание и относно
успешното завършване на проекта, предвид това, че всички суми, дължими от
клиента са заплатени на ответника. На следващо място, оспорва се
твърдението, че договорът не е прекратен на 14.10.2022 г., поради това, че
ищцата изпратила отчет за изработените от нея часове, след тази дата, а това
нейно действие, било предприето по искане на ответника, който
същевременно не оспорвал изработените часове. В тази връзка се твърди, че
информацията за отчетите, представена след 14.10.2022 г. е била
предоставена на ответника преди тази дата. Оспорва се процесните суми да се
претендират за период след 14.10.2022 г. /с изключение на вземанията за
мораторна лихва/. Твърди се, че в процесния договор № 5/2021 г. липсва
клауза в смисъл, че плащането на възнаграждението, дължимо на ищцата,
следва се обвързва с постъпило от клиента плащане. Оспорва се да е налице
нарушение, извършено от ищцата по точки 4д и 4е от договора, като в тази
насока се твърди, че клиентът, за когото ищцата е извършвала работата по
гражданския договор, сключен с ответника, е отправил предложение за
сключване на договор, след като процесният договор е преустановил
действието си. Предварително клиентът потвърдил наличието на писмено
съгласие на управителя на ответното дружество, ищцата да продължи работа
с клиента, както и че ответникът бил обезщетен за това съгласие. Предвид
изложеното, ищцата се съгласила да приеме предложението на клиента, с
когото договорните отношения започнали от 18.10.2022 г. Излагат се
съображения, че още преди 10.10.2022 г. управителят на ответника е бил
наясно кога приключва проектът. Сочи се, че ищцата е поискала увеличение
на възнаграждението поради увеличаване на необходимото време за
изпълнение на задачите, на което предложение ответникът можел да се
противопостави. Твърди се, че е налице кореспонденция между ищцата и
клиента /трето, неучастващо по делото лице/, съгласно която, последният
2
заявил, че между него и ответника е налице анекс от 11.10.2022 г. относно
разрешението ищцата да сключи договор с клиента, както и че управителят на
ответника е бил наясно с това още към 11.10.2022 г. Оспорва се ищцата да е
разпространявала информация относно финансовите отношения с
ответника, с което го злепоставила, за което също са изложени доводи.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Приложен е граждански договор № 5/2021 г., сключен между "П
Кепитал" ЕООД /в качеството на възложител и Х. В. Б. /в качеството на
изпълнител/ с предмет извършване на дейност по развиване на бизнес анализ
и обработка на данни и свързани с това консултантски услуги в полза на А.
Към договора е представен анекс №1 от 03.09.2021 г., съгласно който,
считано от 01.09.2021 г., брутното възнаграждение на изпълнителя е в размер
на 38 лева на час, а от 1 януари 2022 г. – 41 лева на час. С анекс № 2 от
01.04.2022 г., е уговорено, че считано от 01.04.2022 г., брутното
възнаграждение на изпълнителя във връзка с горепосочения договор ще бъде
в размер на 60 лева на час.
Представена е кореспонденция за периода май 2022 г. – октомври 2022
г., между управителя на ответното дружество, ищцата и трето, неучастващо
по делото лице, видно от която на ищцата и третото лице е указано да
попълнят в таблица изработените от тях часове.
Видно от кореспонденция по електронна поща, на 20.10.2022 г., ищцата
е изпратила имейл до управителя на ответника, като е посочила, че не
разполага с достъп до файла, в който се въвеждат часовете за извършената
работа, съответно в имейла е заявила изработеното от нея – 18 дни през
септември и 10 дни през октомври по 6 часа, общо 168 часа, в отговор на
което управителят на ответника потвърдил часовете за месец септември и
заявил, че началото на месец ноември очаква отчет на часовете за м.
октомври. В периода 21.10.2022 г. – 27.10.2022 г., между посочените лица е
имало последваща кореспонденция във връзка с дължимото на ищцата
възнаграждение като управителят на ответника е посочил, че очаква
клиентът, в чиято полза ищцата извършва работа да извърши плащане след
одобрение. На 14.11.2022 г., ищцата е посочила изработените от нея часове за
месец октомври като отново е поискала информация относно дължимите
плащания за месеците септември и октомври.
В имейл-кореспонденция в периода 06.01.2023 г. – 08.02.2023 г.,
управителят на ответника е отправил предложение към ищцата относно
изготвяне на споразумение във връзка с извършено от нея нарушение на
точка 4д от договора, сключен между тях.
Представено е имейл съобщение от 10.10.2022 г. с изпращач трето,
неучастващо по делото лице /Д У – представител на клиента на ответника/ с
адресат управителя на ответното дружество, в което съобщение е посочено,
че последният ден за ищцата ще бъде 14 октомври.
3
Приложено е съобщение, изходящо от ищцата от 04.04.2023 г.,
адресирано до лицето Д У, от съдържанието на което се установява, че
ищцата е отправила запитване дали съществува договорка между ответника и
клиента му относно последващата работа между ищцата и клиента, в
съобщението е посочено, че от страна на ответника е налице отказ да се
изплати дължимото на ищцата възнаграждение предвид съвместната работа
с клиента /адресат на това съобщение/. В отговор на съобщението на
13.04.2023 г. е посочено, че такава уговорка – ищцата да работи с клиента, е
постигната между последния и ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл. 79 от ЗЗД,
вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД, необходимо е да бъде доказано, че страните са
сключили договор за изработка, че страната ищец е извършила уговореното
според договора и има право да получи възнаграждение за това. С този иск
изпълнителят по договор за изработка реализира правото си да получи
възнаграждението, относно което страните са постигнали съгласие.
Софийският районен съд счита, че предявената като главна искова претенция,
основана на твърдения за допуснато от ответника неизпълнение на договорно
задължение като основателна подлежи на уважаване. Уважаването на иск за
реално изпълнение на договорно задължение се предпоставя от провеждането
на доказване, че е възникнало договорно правоотношение, т.е. задължителна
материалноправна предпоставка е провеждането на пълно и главно доказване
наличието на сключен между страните договор. Договорът съгласно чл. 8 от
ЗЗД се характеризира с наличието на насрещни волеизявления, които при
анализ на съдържанието им, позволяват да бъде възприето по еднозначен и
недвусмислен начин какви права и задължения възникват за всяка от страните
като на правото на едната страна съответства задължение за насрещната
страна. Анализирайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира, че страните се намират в договорно
правоотношение с предмет извършване на дейности и консултантски услуги в
полза на конкретен клиент на ответника, за което било дължимо
възнаграждение, съгласно анексите, приложени като доказателства по делото,
които въпроси не са спорни между страните.
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемането на работата от
страна на възложителя /чл. 264, ал. 1 ЗЗД/, като приемането на работата се
състои от два елемента - фактическото получаване на конкретно изработеното
от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното.
Следва да бъде посочено, че приемането на работата не е само право, а и
задължение на възложителя. Законът не съдържа формални изисквания за
начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде
извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Съдът
счита, че работата е приета предвид приложената като доказателство
електронна кореспонденция /неоспорена от страните/, проведена в периода
21.10.2022 г. – 27.10.2022 г., между ищцата и управителя на ответното
4
дружество във връзка с дължимото на ищцата възнаграждение. От
съдържанието на отговора на управителя на ответника следва да се приеме, че
ответникът като възложител е приел работата, съответно очаква следващото
се за нея възнаграждение от страна на клиента. При това положение съдът
приема, че ищцата е извършила работата по договора за изработка и същата е
била приета от възложителя. Следователно искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД се
явява основателен, като ищцата има право да получи дължимото
възнаграждение за месеците септември и октомври 2022 г., в размер на 9594
лева, от които възнаграждение за м.09.2022 г. в размер на 6480 лева, като след
удържане на авансов данък за предходен период сумата за получаване е 5994
лева, а за м.10.2022 г. - 3600 лева. Съдът намира, че предвид липсата на спор
относно отработените часове,респективно относно уговореното
възнаграждение за тези часове исковата претенция се явява доказана по
основание,както и по размер. Изводът на съда за основателност на иска за
главницата не се променя предвид довода на ответника в писмения отговор,че
е допуснато нарушение на чл.4г от договора,тъй като ищцата Б. е договаряла
пряко с дружеството клиент в нарушение на цитираната договорна клауза. С
оглед това,че договорната клауза забранява договаряне извършването на
услуги пряко на клиента отделно от възложителя,респективно забранява
извършването на такива услуги,защото в противен случай изпълнителят
дължи на възложителя компенсация в пълния размер на тези услуги съдът
счита,че в настоящия случай не може да бъде възприето,че е недължимо
възнаграждение в полза на ищцата Б. за м.09. и м.10.2022 г. Стриктното
тълкуване на цитираната договорна клауза регламентира възникване
дължимост на компенсация за дружеството възложител на работата,ако
изпълнителят на работата договори извършването на услуги пряко с клиента
и при такова пряко договаряне е дължима компенсация в пълния размер на
извършените услуги. Не може да бъде възприето,че ответникът не дължи на
ищцата заплащане на възнаграждение за периода м.09.2022 г. и м.10.2022
г.,тъй като не е спорно между страните,а и от представената имейл
кореспонденция се установява,че към процесния период ищцата е работила
по договор с ответника,а и никоя от страните не доказва за същия период
ищцата да е предоставила услуги пряко на клиента. Предвид
обстоятелството,че ищцата Б. е извършила възложената по договора работа,за
което е предоставила на ответника чрез законния му представител отчети за
броя отработени часове,както и при липсата на възражения от ответника
относно обема извършена работа и относно размера на дължимото
възнаграждение,съдът счита,че исковата претенция подлежи на уважаване.
Съдът намира,че не се явява доказано и възражението на
ответника,формулирано в писмения отговор относно недължимост на
възнаграждение поради накърняване репутацията на ответното дружество,в
която насока следва да бъде взето предвид,че договорната клауза на чл.4д от
сключения между страните договор не урежда право на възложителя да не
заплаща дължими като възнаграждение парични суми,защото не е предвидена
санкционна последица при неспазване на тази договорна клауза. Отделно от
това,съдът намира,че не са ангажирани доказателства ищцата Б. чрез
5
поведението си да е накърнила репутацията на дружеството ответник,в която
насока съдът счита,че следва да бъде отчетено,че ищцата единствено е
посочила,че има неплатено възнаграждение,което обстоятелство обаче не
представлява такова,насочено към уронване на репутацията,а и от
доказателствата по делото се установява,че дължимите възнаграждения за
м.09. и м.10.2022 г. действително не са заплатени.
Уважаването на иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е обусловено от
доказване, че съществува парично вземане, което не е изпълнено и за периода
на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение.
Когато за изпълнението на задължението има уговорен падеж или срок,
считано от датата, следваща падежната дата или датата, следваща последния
ден от срока, длъжникът изпада в забава и отговаря за заплащане на
мораторна лихва. Ако задължението за заплащане на паричната сума няма
падеж или срок, за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му
бъде отправена покана. Съдът, отчитайки обстоятелството, че за изпълнение
на задължението за заплащане на възнаграждение е уговорено в чл. 3 от
договора, че същото следва да бъде изплатено в срок до 10 работни дни след
получаване на известие от изпълнителя за изработените през изминалия
месец дни и часове, намира, че по отношение на сумата, дължима за месец
септември 2023 г, ответникът е изпаднал в забава, считано от 04.11.2022 г., а
относно дължимото за месец октомври 2023 г. – считано от същата дата, но с
оглед заявения начален период в исковата молба – 29.11.2022 г., то
обезщетението за забава, следва да се начисли от този момент. Съдът намира,
че искът за лихва е доказан в своето основание, като при прилагане на чл. 162
ГПК, намира, че е доказан и по размер, поради което следва да се уважи
изцяло.
При този изход на делото и като съобрази, че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски, съдът намира, че в полза на
ищцата следва да бъде присъдена сумата от 1 833,75 лева, от които 1400 лева
за адвокатско възнаграждение, като намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност,отчитайки цената
на всеки от исковете,както и наличието на проведени две съдебни заседания и
433,75 лева за държавна такса.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "П К" ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул. "....." № ....., представлявано от В Л да заплати на основание чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл. 266 от ЗЗД на Х. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. "....." №
29, сумата от 9594 лева ( девет хиляди петстотин деветдесет и четири лева ),
6
представляваща възнаграждение по граждански договор № 5/2021 г., както
следва: 5994 лева – дължимо възнаграждение за м.09.2022 г. и 3600 лева –
дължимо възнаграждение за м.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – на 01.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "П К" ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул. "....." № ....., представлявано от В Л да заплати на основание чл. 86 от
ЗЗД на Х. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. "....." № 29 сумата от
346,32 лева ( триста четиридесет и шест лева тридесет и две стотинки )
мораторна лихва за периода 04.11.2022 г. -30.05.2023 г. и 204,30 лева ( двеста
и четири лева и тридесет стотинки ) мораторна лихва за периода 29.11.2022 г.
до 30.05.2023 г.
ОСЪЖДА "П К" ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул. "....." № ....., представлявано от В Л да заплати на основание чл. 81 от
ГПК, вр. чл. 78, ал.1 от ГПК на Х. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул.
"....." № 29, сумата от 1 833,75 лева (хиляда осемстотин тридесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки ) – сторени съдебноделоводни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7