№ 11779
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110115717 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
26.10.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на пети
oктомври две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина Й.ова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №15717 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.30, ал.3 от ЗС и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е повод на постъпила в съда искова молба от Й. Б. Ф., чрез адв.Д. Ц. от
АК- гр.........., срещу ....... ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.......
1
представлявано от ...... която са предявени осъдителни искове за заплащане на задължения за
наем за стопанските години 2018- 2020г. и мораторни лихви към тях, на основание
притежавани от ищеца по наследство 1/20 идеални части от правото на собственост върху
земеделска земя, находяща се в землището на община ........ Изложени са съображения, че
ответното дружество, като съсобственик с притежавани общо 4/20 идеални части от правото
на собственост върху земеделските земи, е сключило договор за наем на 22.11.2017г. за
цялата вещ с наемателя ....., за срок от 5 стопански години, при цена от 50 лв./дка, като е
поел договорно задължение да разпределя наемното плащане с останалите съсобственици на
вещта. Посочва се, че на 07.12.2018г. и на 21.01.2019г. ответникът е получил наемната цена
по банков път, от която на ищеца се дължи сумата от 143,13 лв., за стопанската 2018/2019г.
и сумата от 171,76 лв. за стопанската 2019/2020г., съобразно правата си в съсобствеността,
които суми не е получил. Претендират се обезщетение за забава по реда на чл.86 от ЗЗД, от
датата на плащането и разноски по делото.
В законен срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се признават
исковете за главници, като се оспорват като неоснователни исковите претенции за
мораторни лихви. Прави се възражение по дължимостта на разноските по смисъла на чл.78,
ал.2 от ГПК.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за нeоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на сключения договор за наем на земеделски
земи от 22.11.2017г., между наемодателя ........ и наемателя ....., с предмет: нива от 7 300 дка,
нива от 46 771 дка и лозе от 3 181 дка, всичките, находящи се в землището на ....., при
годишен наем от 50 лв./дка за всяка стопанска година, със срок на действие: 5 стопански
години, от 01.10.2018г.- 01.10.2023г., с нотариално удостоверени подписи от Нотариус ....... в
НК, район на действие: РС- гр.Лом. С чл.2.3 от договора. наемодателят се е задължил да
разпределя наемното плащане между всички съсобственици.
Между кориците на делото се намират представени от ищеца 2 бр. фактури и 2 бр.
преводни нареждания за заплатен от наемателя на ответния наемодател наем за стопанските
2018/2019г. и 2019/2020г. за горните земеделски имоти.
Представени са удостоверения за наследници и решения за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на с....
Ответникът с допълнителна молба представя преводно нареждане на сумата от 214,89
лв., заплатена на 03.10.2022г. по банкова сметка на ищеца в ........., съобразно правата му в
съсобствеността.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
В съдебната практика по приложението на чл.30, ал.3 от ЗС, се приема, че когато
съсобственик получава ползите от общата вещ несъразмерно с частта си, той дължи
обезщетение на другите съсобственици съобразно дяловете им и без писмено поискване.
Ползите от общата вещ могат да бъдат най- различни. Възможно е един съсобственик до
отдава под наем съсобствената вещ и да инкасира сам целия наем. В този случай той дължи
на другите съсобственици припадащите им се част от събраните наеми, без да е необходимо
да е писмено поканен да стори това. Инкасирираният наем в съответната част се дължи от
датата на събирането му, без писмено поискване. Понятието „ползи на общата вещ“ по
чл.30, ал.3 от ЗС е с по- широко съдържание от понятието „използване на общата вещ“ по
чл.31, ал.2 от ЗС и включва не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и
семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя
дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. За
2
разлика от чл.30, ал.3 от ЗС, разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС има предвид само личното
ползване на съсобствената вещ, като се касае за такова служене със съсобствена вещ, при
което последната не се използва като средство за производство или стока, нито
съсобственикът, който я ползва събира някакви доходи от нея, а извлича полза само за
задоволяване на свои лични нужди, съобразно предназначението на вещта. С оглед на
горното правната квалификация на иска е по чл.30, ал.3 от ЗС.
По отношение на фактите, настъпили след съдебното сезиране приложение намира
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно посочената законова норма, съдът взема
предвид фактите, които са от значение за спорното право и са настъпили след предявяване
на иска. Такъв факт представлява доброволното погасяване на процесното задължение след
съдебното сезиране. Решението на съда следва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е към момента на приключване на устните състезания. В
настоящия случай следва да се приеме, че след подаването на исковата молба ответникът е
заплатил процесното задължение за главница, видно от представеното платежно нареждане.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че предявената искова претенция за
главница от общо 314,89 лв. е неоснователна.
Искът за присъждане на мораторна лихва е акцесорен спрямо иска за главница,
доколкото присъждането на обезщетение за забава е обусловено от наличието на валидно,
изискуемо и неизпълнено в срок парично задължение. Вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД е
обезщетение за мораторните вреди на кредитора, като се презюмира, че вредата се равнява
на размера на лихвения процент по време на забавата. Условие да се уважи иск за заплащане
на мораторна лихва в настоящата хипотеза, която е специална спрямо общата хипотеза на
неоснователното обогатяване, е отправянето на покана от кредитора, доколкото в сключения
договор за наем не е установен срок, в който ответникът следва да разпредели получения
наем между всички съсобственици и възникването на задължение за заплащане на
мораторна лихва при забава. Лихва върху полученото без основание се дължи от поканата за
връщане. В този случай, за поставянето в забава на длъжника по смисъла на чл.86 от ЗЗД е
нужно отправянето на писмена надлежна покана от кредитора- съсобственик до получилия
целия наем ответник с посочването на подходящ срок за изпълнение, съгласно чл.84, ал.2 от
ЗЗД. След изтичането на последния възниква предпоставка за присъждането на обезщетение
по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Изискуемостта на вземането по чл.30, ал.3 от ЗС не поставя длъжника
в забава. Вземането става изискуемо по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗЗД само след изтичане на
срока за изпълнение (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), а ако няма уговорен- след поканата (чл. 84, ал. 2
ЗЗД). По делото не се намира покана в този смисъл, поради което исковата претенция за
мораторна лихва подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В настоящия случай ищецът иска присъждането на
разноски за заплатена държавна такса, адвокатски хонорар и куриерски такси. Последните,
както и таксите за банков превод не се възлагат в тежест на насрещната страна по спора,
като остават за сметка на извършилата ги страна. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Горните две предпоставки следва да са кумулативно
осъществени, за да е налице реализиран фактически състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. За
приложението на горната разпоредба се преценява дали нуждата от съдебна намеса е
3
отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника и дали ответникът е
дал повод за предявяването на иска. Съдебната намеса в случая се явява необходима с оглед
липсата на заплащане на съответния на правата на ищеца в общата съсобственост събран
граждански плод. С оглед на горното и предвид изхода на спора следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца в размер общо на 313,39 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар не може да бъде прието за основателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Б. Ф., ЕГН:**********, срещу ....... ЕИК:...., със
седалище и адрес на управление: гр....... представлявано от ....- Управител, осъдителен иск за
сумата от общо 314,89 /триста и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща несъбран граждански плот за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г. от
отдаването под наем на следните поземлени имоти: ПИ с идентификатор ....... по КККР,
одобрени със Заповед №РД- 18- 174/23.01.2018г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в
землището на с.... общ. ........., с площ от 7 301 кв.м., ПИ с идентификатор ........ по КККР,
одобрени със Заповед №РД- 18- 174/23.01.2018г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в
землището на с.... общ. ........., с площ от 46 777 кв.м. и ПИ с идентификатор ......... по КККР,
одобрени със Заповед №РД- 18- 174/23.01.2018г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в
землището на с.... общ. ........., с площ от 3 181 кв.м., като неоснователен поради извършено
плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Б. Ф., ЕГН:**********, срещу ....... ЕИК:...., със
седалище и адрес на управление: гр....... представлявано от ....- Управител, осъдителен иск за
сумата от общо 87,02 /осемдесет и седем лева и две стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 07.12.2018г.- 24.03.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ....... ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр....... представлявано от
....- Управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Й. Б. Ф., ЕГН:**********,
сума в размер общо на 313,39 /триста и тринадесет лева и тридесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4