№……/……...06.2019г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 405 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх. №5637/24.01.2019г. от И.В.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. В.Ж. срещу Решение №40/04.01.2019г. по гр.д. №2755/2018г. на ВРС, 35 състав в
частта, с която е уважена предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД срещу И.В.И. иск за установяване на вземането на кредитора
по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9787/18г. на ВРС,
за заплащане на сумите: 57.32
лв. (петдесет и седем лева и тридесет и две стотинки), представляваща сбор
от главници за незаплатена вода по партида с абонатен № 1192526, по фактури
както следва: № **********/ 25.07.2014г. на стойност 14.33 лв., за периода от
24.06.2014г. до 23.07.2014г., фактура № **********/ 22.08.2014г. на стойност
14.33 лв., за периода от 23.07.2014г. до 21.08.2014г., фактура № **********/
26.09.2014г. на стойност 16.72 лв., за периода от 21.08.2014г. до 24.09.2014г.;
фактура № **********/28.10.2014г. на стойност 11.94 лв., за периода от
24.09.2014г. до 27.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.07.2017г., до
окончателно изплащане на вземането и сумата 8.04 лв. (осем лева и четири стотинки), представляваща обезщетение
за забава, формирано както следва: 4.18 лв., начислено върху главницата по
фактура № **********/ 25.07.2014г. за периода от 25.08.2014г. до 08.07.2017г.;
4.07 лв., начислено върху главницата по фактура № **********/22.08.2014г., за
периода от 22.09.2014г. до 08.07.2017г.; 4.58 лв., начислено върху главницата
по фактура № **********/ 26.09.2014г., за периода от 26.10.2014г. до 08.07.2017г.;
3.17 лв., начислено върху главницата по фактура № **********/ 28.10.2014г. за
периода от 28.11.2014г. до 08.07.2017г., за които вземания по ч. гр. д. № 9787
по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 5458/ 17.07.2017 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД..
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
липсват доказателства по делото за фактическо ползване на имота от ответницата,
на чието име не е открита партида, не живее на адреса и не се е подписвала на
нито един карнетен лист. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено
решението и отхвърлени изцяло предявените искове, като се присъдят и
направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, е
депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се в отговора, че видно от представената справка от
Агенция по вписванията ответницата е била собственик на процесния имот през
релевантния период, с което се установява и възникнала облигационна връзка с
ВиК оператора, като е без значение дали е осъществявала фактическо ползване,
както и дали е изпълнила задължението си пред ВиК оператора да се легитимира
като собственик на процесния имот.
За
да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искове, предявени от „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от управителя Валентин Вълканов,
чрез пълномощник срещу И.В.И., ЕГН **********,
с адрес ***, за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 327.82 лева, представляваща главница
дължима за периода от 23.08.2012г. до 25.03.2015г. за незаплатена вода по партида
с абонатен № 1192526 по издадени фактури за периода от 25.09.2012г.-
27.03.2015г., за обект - имот,
находящ се в гр. Варна, жк „Владислав
Варненчик“ бл. 401, вх. 10, ап. 188, ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.07.2017г., до окончателно
изплащане на вземането, а също и 108,28
лева - лихва за забава за периода 25.10.2012г.- 08.07.2017г., за което
вземане по ч. гр. д. № 9787 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед №
5458/ 17.07.2017 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В исковата
молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. в
„ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за предоставянето на В
и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от ищцовото дружество
услуги, поради което е инициирано заповедно производство, в рамките на което по
ч. гр. д. № 9787/ 2017 год. на Варненски районен съд е издадена за изпълнение.
Ответникът
И.В.И., чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва основателността на предявените
искове. Не оспорва, че обектът е
присъединен към водопреносната мрежа преди влизане в сила на Наредба № 4. Оспорва
наличието на облигационна връзка между страните, като сочи че не е собственик
на процесния имот, не и титуляр на партидата, водена при ищеца. Възразява срещу
начина на отчитане на ВиК услугите. Оспорва и доставката
на фактурираните количества ВиК услуги. Релевира възражение за погасяване по
давност на вземането за периода 25.09.2012 год. – 27.06.2017 год. Отправя
искане за отхвърляне на иска.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата
и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което дължи
произнасяне по същество на спора.
Спорно е наличието на договорно
правоотношение между страните, което не се установява от представените по
делото доказателства въз основа на разпоредбите на приложимата Наредба №4 от от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и
канализационните системи.
Съгласно разпоредбата
на чл.3 от Наредбата, идентична с чл.2 от приложимите Общи условия, потребители
на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване. С оглед липсата на оспорване в отговора следва да
се приеме за установен факта, че ответницата притежава вещни права върху
процесния недвижим имот, като доказателство за което е и представената справка
от Служба по вписванията – Варна, видно от която по партидата на И.И. е вписана
ипотека върху апартамента. Не се установява от справката кога и по какъв начин ответницата
е придобила вещни права, при липсата на данни за изпълнение на задължението
съобразно чл.58 от ОУ да подаде заявление за настъпилата промяна на
собствеността, но с оглед отбелязването на вписана ипотека от 2006г. следва да
се приеме, че този момент предхожда процесния период.
Ответникът се явява потребител на ВиК услуги по
смисъла на цитираната разпоредба на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна, поради което и е задължено
лице за плащане на задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК
услуги. Процесните отношения между страните се регулират при общи условия,
издадени от ищцовото дружество и одобрени по съответния за това ред,
доказателства за което са представени по делото.
Оспорва се в отговора факта на фактическо ползване на
апартамента от ответницата, който е без правно значение, тъй като съобразно
цитираните приложими подзаконови актове потребител и съответно задължен за
заплащане на дължимите суми е притежателят на вещни права върху имота, като
въпросът за фактическото ползване е релевантен само в случай на наемател, подал
заявление по образец, какъвто не е настоящия случай.
На следващо място се оспорва факта на извършена реална
доставка и количеството на доставените услуги, за който ищецът е ангажирал
доказателства, а именно карнети, удостоверяващи ежемесечно отчитане на
консумираните ВиК услуги, от които се установяват конкретните потребени
количества вода и съответните периоди. Карнетите не са оспорени от ответната
страна относно автентичността на положените в тях подписи, поради което следва
да се съобразят при установяване на спорните факти. Видно от карнетите, е
положен подпис на потребителя за период, последващ процесния, с който е
удостоверил съответствието към този момент на показанията на водомера с
отчетените, което включва и изтеклия период, като се има предвид начина на
отчитане на средството за измерване, при който количествата за всеки следващ
период се натрупват върху предходния. За периода, следващ положените подписи,
предявените искове са отхвърлени от първоинстанционния съд, като решението в
тази част не е предмет на разглежданата въззивна жалба.
Въз основа на горното съдът приема за доказана
реалната доставка на начислените количества ВиК услуги в частта, в която
предявените искове са уважени от първоинстанционния съд, и съответно качеството
на ищцовото дружество като изправна страна по договора. При наличие на
осъществена в изпълнение на договора между страните услуга възниква
задължението на ответната страна за плащане. В случая не се твърди да е
извършено плащане на част от процесните суми, както се установява и от
заключението на вещото лице.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че
ответникът дължи заплащане на доставеното количество потребена вода по фактури,
издадени през периода от 25.07.2014г. до 28.10.2014г. Предвид акцесорния
характер на задължението за заплащане на лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ответникът дължи заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда - 12.07.2017г. до окончателното й изплащане,
както и на обезщетение за забава върху всяка главница по отделните фактури,
считано от деня следващ датата на падежа до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК. Претендираните суми за обезщетение за забава за процесния
период се установяват от заключението по СЧЕ.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния
извод на въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че решението
в обжалваната част следва да се потвърди изцяло.
С
оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното производство
се следват само на въззиваемата страна в размер на 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение съобразно направеното в отговора на въззивната жалба искане и в
рамките на предвидените в чл.25 от Наредба за правната помощ размери.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40, постановено на 04.01.2019г. по гр.д. № 2755/2018г., по описа на Районен съд
– Варна в частта, с която са уважени предявените от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ
- ВАРНА" ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Прилеп" 33 срещу И.В.И.,
ЕГН **********, с адрес *** искове за приемане
за установено, че ответникът дължи на "Водоснабдяване
и канализация
- Варна" ООД следните суми: 57.32 лв. (петдесет и седем лева и тридесет и две стотинки),
представляваща сбор от главници за незаплатена вода по партида с абонатен №
1192526, по фактури както следва: № **********/
25.07.2014 г. на стойност 14.33 лв., за периода от 24.06.2014 г. до 23.07.2014
г., фактура № **********/ 22.08.2014
г. на стойност 14.33 лв., за периода от 23.07.2014 г. до 21.08.2014г., фактура № **********/26.09.2014г. на стойност 16.72 лв., за периода
от 21.08.2014г. до 24.09.2014г.; фактура № **********/
28.10.2014г. на стойност 11.94 лв., за периода от 24.09.2014г. до 27.10.2014г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 12.07.2017г., до окончателно изплащане на вземането и 8.04 лв. (осем лева и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забава, формирано както следва: 4.18 лв.,
начислено върху главницата по фактура № **********/
25.07.2014 г. за периода от 25.08.2014 г. до 08.07.2017 г.; 4.07 лв., начислено
върху главницата по фактура № **********/22.08.2014
г., за периода от 22.09.2014г. до 08.07.2017г.; 4.58 лв., начислено върху
главницата по фактура № **********/
26.09.2014 г., за периода от 26.10.2014 г. до 08.07.2017 г.; 3.17 лв.,
начислено върху главницата по фактура № **********/
28.10.2014 г. за периода от 28.11.2014 г. до 08.07.2017 г., за които вземания
по ч. гр. д. № 9787 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 5458/
17.07.2017 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна,
ул. "Прилеп" 33 сумата от 150
/сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред
ВОС, на осн. чл. 78, ал. ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: