Р Е Ш Е Н И Е
№…………./2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.В.„ 8.07.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на
единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№12968/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът
Ст.Д. твърди, че е държавен служител на длъжност „надзирател" от
надзорно-охранителния състав на ответната ГД „ИН“ при М.П., с
местоизпълнение на служебните си задължения Затвора в гр. В.„. Статутът на
държавните служители от ГД "ИН" при МП, техните права и задължения
били регламентирани в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС. При празноти в специалната правна
уредба, чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, препращал към ЗМВР, като за неуредените случаи
следвало да намерят приложение ЗДСл и КТ. Ищецът твърди, че работата на
надзорно-охранителния състав в затворническото общежитие към затвора В.„,
поради непрекъсваемостта на работния процес, била организирана на смени, по
предварително утвърден от началника на затвора месечен график. В исковия период
от 01.07.2015г. до 30.06.2018г., ищецът работил на смени, като работното му
време било изчислявано сумирано в часове за отчетен период. Ищецът твърди, че съгласно актуалната редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, в периода от
01.07.2015 г. до 31.12.2016 г., работното време на ищеца било изчислявано при
сумиране на отработените от него часове на месец, а от 01.01.2017 г. и по настоящем -
при сумиране на всички отработени часове за тримесечие. Твърди, че в работното му време се
включвали полаганите от него дежурства по предварителен месечен график на различни постове на територията на затвора В.„, часовете от извършваните
планови или извънпланови претърсвания и/или обиски на лишени от свобода и на
килии; служебните занятия за повишаване на квалификацията на надзирателите,
стрелбите, тревогите, за които началника на затвора издавал нарочни заповеди за
извършването им, дежурствата за охраната на лишените от свобода по време на
болничен престой или на работа, т.нар. външни постове. Сочи, че през исковия
период, по заповед на началника на затвора, следвало да се явяват на работа в 07.30 часа при дневните 12-часови смени, в
07,30ч. при 24-часовите смени и при 8-часовите смени и в 19,30ч. при нощните
12-часови смени. Началото
на работната смяна включвало преобличане със специалното работно облекло и
специални технически средства, палки, станции и т.н., което задължително
ставало на територията на затвора, непосредствено преди започване на
инструктажа на смяната. Следвали минутите за инструктаж на смяната, по време на
които всички застъпващи на пост надзиратели бивали инструктирани и проверени
относно физическата и психическата им годност да носят наряда. Тези минути били
миниум 15-20, и зависели от оперативната обстановка в затвора и от
водещия инструктажа. Следвали дейностите по развод на смяната до съответните
постове. След това всеки пост се предавал от стария дежурен на новия такъв,
като отстъпващия и застъпващия на смяна имали съвместни дейности по предаване на
смяната, като проверка на килии, врати, прозорци, лишени от свобода. След като
предаде поста на следващия дежурен, всеки отстъпващ от пост докладвал за
резултатите от изминалото дежурство на новия главен надзирател, който поемал
ръководството на новата смяна надзиратели, който след доклада освобождавал
надзирателите от старата смяна. Работните му смени, по график, приключвали
най-рано в 20.30ч. при
12-часовите смени, на следващия ден в 08.30ч. при 12-часовите нощни и
24-часовите смени, а 8 часовите смени в 16,15ч. Относно външните постове, по заповед на
ръководството, трябвало да се явават на работа в затвора в 07.30 часа, където
се преобличал, снаражявал, след което участвал в общия инструктаж на
застъпващите на смяна, а след развода на смяната се провеждал индивидуален
инструктаж и едва след това тръгвал за съответния външен пост, който следвало
да охранява. След приключване на смяната и предаването и на следващия дежурен,
ищецът имал задължението да се прибере в затвора във В.„, където се преобличал,
разоръжава и бивал освобождаван от дежурния главен надзирател и напускал
територията на затвора най-рано в 20.30 часа, при 12-часовите дневни, съответно
в 19.30-08.30 часа - за нощните смени. Въпреки посочената фактическа
продължителност на работните смени, която била по-голяма от нормативно
установената продължителност на 24-часовите смени, ищецът твърди, че работодателят му
отказвал да му зачете реалната продължителност на всяка негова смяна, като на
практика не отчитал като работно време съпътстващите нарядите дейности -
провежданите инструктажи преди приемането на поста по дежурство, развода до
самия пост, отвода от същите и сдаването на смяната на следващия дежурен
надзирател, за които ищецът претендира, че представляват действия при
изпълнение на служебните задължения. Съгласно §1, т. 6 от ДР на ЗМВР, действия
при изпълнение на служебни задължения били такива действия или бездействия,
които съставлявали изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от
заеманата длъжност. На практика ответникът признавал и отчитал като част от
работното време на ищеца само времето, което същият изпълнява същинската
патрулно-постовата дейност на определения за него пост - т.нар. „наряди",
като приравнявал по значение думата наряд на думата смяна, дежурство, които не били
равнозначни. Не отчитал като работно време минутите и часовете, които ищецът
прекарвал в приемане и сдаване на нарядите, провежданите преди всяка смяна
инструктажи, отводите и докладите след приключването им. Посоченото
непризнаване на тези съпътстващи нарядите дейности, като част от работното
време, било в нарушение на чл. 16е, т. З от ППЗИНЗС, който бил в сила от
07.03.2014 г. Конкретните задължения на надзорно-охранителния състав на ГДИН,
били императивно регламентирани на подзаконово ниво в чл. 305, чл. 306, чл. 307
и чл. 308 и чл.З11, ал.1 до ал. 8 от ППЗИНЗС, което било доказателство, че
постовата дейност не е напълно тъждествена с продължителността на всяка работна
смяна на ищеца като част от работното му време. Ищецът твърди, че минутите, в
които същият бил инструктиран, развеждан до поста, отвеждан от смяна, приемал,
и сдавал дежурството си, представлявали за него част от работното му време, с
всичките му присъщи характеристики, но въпреки това не се признавали от
работодателя му и не се отчитали, съответно заплащали, въпреки нормативното
изискване на чл. 16 е, т. З от ППЗИНЗС, съгласно което същите били част от
отработеното време. При сумирано изчисляване на работното време, нормата
работно време за отчетен период се изчислявала като се умножали броя работни
дни за периода по 8, колкото била нормалната продължителност на работния ден.
За исковия период нормата работно време можела да варира от 488 до 520 часа,
при тримесечните отчетни периоди, в зависимост от брой работни дни през
съответните календарни месеци. Аналогично, при едномесечен отчетен период - от
152 ч /при 19 р.дни/ до 184 ч. /при 23 р.дни/. Върху индивидуалната норма
работно време се отразявало ползването на отпуск, независимо от вида му, като 1
ден отпуск се равнявал на 8 часа /колкото била нормалната продължителност на 1
работен ден/, които следвало да се приспадат от индивидуалната норма работно
време на ищеца, когато същият ползвал дни отпуски през периода. Посочва се, че
съгласно т. 2 от TP № 8 от 2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС, когато
се изчислява извънредният труд при тримесечно сумирано отчитане на работното
време, ако в съответния тримесечен период работникът или служителят е ползвал
отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се
редуцира, съответно на реално отработените дни; необходимо е работодателят да
заплати възнаграждение за извънреден труд за отработеното време над
редуцираната тримесечна норма. Твръди, че всички реално отработени часове през
месеца/тримесечието от ищеца следвало да се сумират и сравнят с нормата му
работно време, която зависела от броя работни дни в отчетния период и от
евентуалното ползване или не на платени отпуски, и в случаите когато
отработените часове превишавали нормата за периода, горницата труд над нормата представлявала
за ищеца часове извънреден труд, които следвало да му бъдат платени съгласно
предвиденото в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР увеличение - т.е. с 1.5 % увеличение
върху основното му трудово възнаграждение. За да се установи какъв е размерът
на предвиденото увеличение за извънреден труд, следвало да се установи часовата
ставка за час извънреден труд, която се получавала като се умножи часовата
ставка за един час труд по 1.5 /съгл. Чл. 187, ал. 6 от ЗМВР/. Часовата ставка
за 1 час редовен труд от своя страна се получавала като основното трудово
възнаграждение за отчетния период се раздели на общата норма часове за периода,
която в този случай за определяне на часовата ставка не се редуцирала с
евентуално ползваните дни отпуски. Ищецът претендирал, че вследствие на
некоректното отчитане на продължителността на всяко дежурство, положено от
него, същият реално полагал извънреден труд над нормата си работно време през
цялото време, който не е бил отчетен и заплатен от работодателя му. Всяко
вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца ставало
изискуемо след 25-число на месеца, следващ отчетния период, т.е. могло да бъде
съдебно претендирано чрез завеждане на иск най-рано на 26-то число, тъй като
съгласно Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН
месечните трудови възнаграждения се изплащали до 25-число на месеца, т.е.
задължението било изпълнимо до 25-то число, и длъжникът изпадал в забава след
изтичане на падежа, т.е. след изтичане на този срок. Съгласно заповедите на МП
за организация и разпределение на работното време, допълнителното
възнаграждение за извънреден труд било платимо със заплатата за месеца, следващ
отчетния период на полагане на труда. Предявава искане,
съдът да постанови решение с което да осъди Г. Д. „И.Н." при М.П., да заплати на ищеца сумата от 1000 лв.,
представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа
извънреден труд, вследствие на неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане
и сдаване на дежурства от ищеца в периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2018 г.,
както и сумата от 100 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху
всяко вземане на главницата от датите на изпадане в забава до 24.08.2018 г.,
както следва: допълнително възнаграждение в размер на 57лв. за
положените 16ч. извънреден труд в периода 01 - 31.07.2015г., ведно с мораторна лихва върху
сумата в размер на 4.32лв., считано от 26.08.2015г. до 24.08.2018г.;
допълнително възнаграждение в размер на 41лв. за положените 8 часа
извънреден труд в периода 01 - 31.08.2015г., ведно с мораторна лихва върху
сумата в размер на 4.16лв., считано от 26.09.2015г. до 24.08.2018г.;
допълнително възнаграждение в размер на 41лв. за положените 8 часа
извънреден труд в периода 01 - 30.09.2015г., ведно с мораторна лихва върху
сумата в размер на 4.16 лв., считано от 26.10.2015г. до 24.08.2018г.;
допълнително възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден
труд в периода 01 - 31.10.2015г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер
на 4.16лв., считано от 26.11.2015г. до 24.08.2018г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41лв. за положените 8 часа извънреден труд в периода 01 - 30.11.2015г., ведно с
мораторна лихва върху сумата в размер на 4.16лв., считано от 26.12.2015г. до
24.08.2018г.; допълнително възнаграждение в размер на 41лв. за
положените 8 часа извънреден труд в периода 01 - 31.12.2015 г., ведно с
мораторна лихва върху сумата в размер на 4.16 лв., считано от 26.01.2016 г. до
24.08.2018 г.; допълнително възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8
часа извънреден труд в периода 01 - 31.01.2016 г., ведно с мораторна лихва
върху сумата в размер на 4.16 лв., считано от 26.02.2016 г. до 24.08.2018 г.;
допълнително възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден
труд в периода 01 - 28.02.2016 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в
размер на 4.16 лв., считано от 26.03.2016 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в периода
01 - 31.03.2016 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 4.16 лв.,
считано от 26.04.2016 г. до 24.08.2018 г.; допълнително възнаграждение в размер
на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в периода 01 - 30.04.2016 г.,
ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 4.16 лв., считано от
26.05.2016 г. до 24.08.2018 г.; допълнително възнаграждение в размер на 41 лева
за положените 8 часа извънреден труд в периода 01 - 31.05.2016 г., ведно с
мораторна лихва върху сумата в размер на 4.16 лв., считано от 26.06.2016 г. до
24.08.2018 г.; допълнително възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8
часа извънреден труд в периода 01 - 30.06.2016 г., ведно с мораторна лихва
върху сумата в размер на 4.16 лв., считано от 26.07.2015 г. до 24.08.2018 г.;
допълнително възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден
труд в периода 01 - 31.07.2016 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в
размер на 4.16 лв., считано от 26.08.2016 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01 - 31.08.2016 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на
4.16 лв., считано от 26.09.2016 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01 - 30.09.2016 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на
4.16 лв., считано от 26.10.2016 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01 - 31.10.2016 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на
4.16 лв., считано от 26.11.2016 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01 - 30.11.2016 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на
4.16 лв., считано от 26.12.2016 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01 - 31.12.2016 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на
4.16 лв., считано от 26.01.2017 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01.01. - 31.03.2017 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер
на 4.16 лв., считано 26.04.2017 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01.04. - 30.06.2017 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер
на 4.16 лв., считано от 26.07.2017 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01.07 - 31.09.2017 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на
4.16 лв., считано от 26.10.2017 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01.10. - 31.12.2017 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер
на 4.16 лв., считано от 26.01.2018 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01.01 - 31.03.2018 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на
4.16 лв., считано от 26.04.2018 г. до 24.08.2018 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 41 лева за положените 8 часа извънреден труд в
периода 01.04 - 30.06.2018 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на
4.16 лв., считано от 26.07.2018 г. до 24.08.2018 г., както и законната лихва
върху цялата главница от подаване на исковата молба – 27.08.2018 г.
до окончателното изплащане на сумите.Претендира разноски.
Ищецът в хода на производството е направил искане по
реда на чл.214 от ГПК за изменение на претенциите си, като същото е прието от
съда и претенциите му са придобили следния вид:
1.112.26 лева за положените от ищеца 19.5. часа
извънреден труд в периода 01 - 30.09.2015г.; ведно с мораторна лихва върху
сумата в размер на 32.34 лева
2.
106.63 лева за положените от ищеца 19 часа извънреден труд в периода
01 - 31.12.2015г.; ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 27.99 лв.,
3. 117.85
лева за положените от ищеца 21 часа
извънреден труд в периода 01 - 31.03.2016г.; ведно с мораторна лихва върху
сумата в размер на 27.96 лв.
4.101.03 лева за положените от ищеца 18.5 часа извънреден труд в периода 01 -
30.06.2016г.; ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 21.41 лева
5.67.35 лева за положените от ищеца 7, 5 часа извънреден труд в периода 01 -
31.07.2016г.; ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 13.70 лв.,
6.44.90 лева за положените от ищеца 5.5 часа извънреден труд в периода
01 - 30.09.2016г.; ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 8.37 лв.,
7.Допълително възнаграждение за извънреден труд за
отчетния 4-то тримесечие на 2016г. в размер на 129.10 часа извънреден труд и
мораторна лихва върху главницата да се счита предявена в размер на 20.76 лева.
8. Допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отчетния 1-во тримесечие на 2017г. в размер на 129.09 лева за 22.5 часа извънреден труд и
мораторна лихва върху главницата да се счита предявена в размер на 17.54лева;
9.Допълнително възнаграждение за извънреден труд за отчетния
2-ро тримесечие на 2017г. в размер на
93.10 лева за 14, 5 часа извънреден труд и мораторна лихва върху главницата да
се счита предявена в размер на 10.29лева;
10.Допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отчетния 3-то тримесечие на 2017г в размер на 142.53 лева за 22.5 часа
извънреден труд и мораторна лихва върху
главницата да се
счита предявена в
размер на 12.12 лева;
11.Допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отчетния 4-то тримесечие на 2017г. в размер на 93.11 лева за 14.5 часа
извънреден труд и мораторна лихва върху главницата да се счита предявена в
размер на 5.54 лева;
12.Допълнително възнаграждение за извънреден труд за
1-во тримесечие на 2018г. в размер на 51.90 лева за 7.5 часа извънреден труд и
мораторна лихва върху главницата да се счита предявена в размер на 1.79 лева.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява срещу
твърденията в исковата молба, като посочва, че служителите
в Г. Д. „И.Н." и в териториалните й служби, били държавните служители,
които пряко осъществяват дейности по И.Н. или на мярката „задържане под
стража". Техните правоотношения се уреждали от ЗИНЗС и ППЗИНЗС и
субсидиарно от МВР. В качеството си на служител от надзорно-охранителния
състав, за периода, за който претендира заплащане на възнаграждение за
извънреден труд, за ищеца били относими разпоредбите на Правилника за прилагане
на закона за И.Н. и задържането под стража /обн. ДВ бр. 9/02.02.2010 г., в сила
от 01.02.2010 г./ и заповед на министъра на правосъдието относно реда за
разпределяне на работното време - Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. Цитираните
нормативни актове имали действие, както спрямо лицата, които полагали труд като
държавни служители в ГДИН и териториалните й служби, така и спрямо служителите,
натоварени с приложението им при формиране на работната заплата. Твърди се, че
докато не бъдат оспорени по надлежния ред, тези актове следвало да се прилагат.
Съгласно чл. 1, т. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове подлежали на
оспорване по съдебен ред. Следователно ищецът трябвало да оспори въпросната
Заповед № ЧР - 05 - 11/30.01.2015 г., но същият не го сторил. Ищецът нямал
правен интерес от разглеждане на граждански иск срещу ответника, а следвало да
търси правата си по административен ред. Гражданският съд не бил компетентен да
разглежда спорове по служебните правоотношения, каквито били правоотношенията
на надзирателите. По силата на чл. 16е, ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС, при 12 - часов
график на наряд или дежурство се отчитали и заплащали 12 ч. отработено време, а
при 24 - часов график на наряд или дежурство се отчитали и заплащали 24 ч.
отработено време /в сила от 11.03.2014 г., обн. ДВ бр. 20/07.03.2014 г./. По
силата на чл. 305, ал. 1 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явявали в
поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните
си задължения. Времето преди работната смяна, ищецът се подготвял за встъпване
в наряд чрез инструктаж, свързан със специфичния режим на работа на
надзорно-охранителен състав в затворите. Явяването преди наряд за инструктаж и
предаването на наряда не били действия по фактическото носене на служба. Ищецът
доброволно постъпил на служба като надзирател в затвора - В.„ и като такъв бил
запознат със спецификата по носене на службата и необходимостта от определени
действия, свързани с встъпването му на смяна и съответно освобождаването му от
дежурство. Ищецът търсел обезщетение от 01.07.2015 г. до 30.06.2018 г., но от
13.01.2017 г. служебното му правоотношение било прекратено и от тази дата
същият не бил служител на ГДИН. Положеният труд от надзорно-охранителен състав
в затворите, съгл. разпоредбите на ЗМВР и ППЗИНЗС, се отчитал и заплащал на
тримесечие, а не за „отчетен месец" и смяната била с продължителност 24 ч.,
а не 25 ч., респ. 12 ч., а не 13 ч. В Затвора - В.„, където ищецът изпълнявал
служебните си задължения, имало създадена организация по отчитане и
възмездяване на труда, положен извън месечния график на надзорно-охранителния
състав. След 11.03.2014 г. работното време на служителите от
надзорно-охранителния състав се отчитало и заплащало при спазване на новите
разпоредби, касаещи отчитането на положения труд - чл. 16е и чл. 16а, ал. 7 от
ППЗИНЗС. Заповед per. № ЧР - 05 - 11/30.01.2015 г. изрично посочвала реда за
отчитане и компенсиране на труда, положен извън установеното работно време,
както и на положения нощен труд.Моли да се отхвърлят предявените искове.Претендира разноски.
Съдът приема, че
предявените искове намират правното си основание в чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС във вр. с
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с предявените искове,
становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, ценейки ги
при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно е от представеното копие от кадрова справка на
ищеца издадена от ответника, че първият е назначен на длъжност надзирател при
Затвора в гр.В.„ считано от 24.02.1992г., преназначен е от 12.12.2012г. на
длъжност надзирател І-ва степен, а от 1.02.2018г. правоотношението му е
прекратено. Страните не спорят относно това, че ищецът в посочения период е
полагал извънреден и нощен труд, както не се оспорва и твърдението на ищеца, че
процесът на работа е бил от такъв характер, че е изисквал да се явява на
работното си място-Затвора В.„ или негово поделение по-рано от официално
обявения начален част на смяната му и е напускал същото по-късно от също така
офизиално обявеният край на работното му време, като това допълнително време е
било запълнено с подготовка за работата му изразяваща се в смяна на облеклото с
нужното за работа и до екипиране, както и с провеждането на инструктаж.
Представена от ответника е Заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, с която е регламентирана
организацията на работното време в ГДИН и териториалните й служби, като е
предвидено, че за дейности, чието изпълнение изисква непрекъсваем работен
процес, работното време се организира на 8-, 12- и 24- часови смени по утвърден
график или дежурство, като извънредният труд не може да надвиши 280 часа
годишно, а за служителите работещи в наряд – 70часа на отчетен период.
Положеният труд извън установеното работно време се отчита почасово с протокол
по образец и се документира в специална книга.
Представена е и Заповед № 42/11.03.2015г. на Началника
на Затвора В.„, издадена въз основа на Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на
Министъра на правосъдието, с която е регламентирано работното време на
служителите работещи на дежурства в надзорна охранителна дейност, както следва:
при 24-часово дежурство – от 08,00 часа до 08,00 часа на следващия ден, при
12-часови дневни смени – от 08,15 часа
до 20,15часа, а при 12-часови нощни смени – от 20,15часа до 08,15 часа на
следващия ден, при 8-часови смени – от 08,15часа до 16,45часа.
От ответника е представената справка за положения и
платен извънреден труд от ищеца за периода 01.07.2015г. до 30.06.2018г.,
съгласно която за периода 01.07-31.12.2015г. ищецът положил 96ч. извънреден
труд-42ч. за времето от 1.07.2015г. до
30.09.2015г. заплатени с 235.69лв. и 54ч. за времето от 1.10.2015г. до
31.12.2015г. заплатени с 303.04лв. извънреден труд; за периода
01.01-31.03.2016г. ищецът е положил 64 часа извънреден труд, платен в размер на
359.15лева; за периода 01.04-30.06.2016г. ищецът е положил 73ч. извънреден
труд, платен в размер на 409.66лева; за периода 01.07-30.09.2016г. ищецът е
положил 17ч. извънреден труд, платен в размер на 89.79лева; за периода
01.10-31.12.2016г. ищецът е положил 62ч. извънреден труд, платен в размер на
347.93лева; за периода 01.01-31.03.2017г. ищецът е положил 62часа извънреден
труд, платен в размер на 384.69лева; за периода 01.04-30.06.2017г. ищецът е
положил 44часа извънреден труд, платен в размер на 273лева; за периода
01.07-30.09.2017г. ищецът е положил 61часа извънреден труд, платен в размер на
378лева; за периода 01.10-31.12.2017г. ищецът е положил 29часа извънреден труд,
платен в размер на 180лева и за периода 01.01-31.03.2018г. ищецът е положил
12часа извънреден труд, платен в размер на 77.86лева.
Представена е обобщена справка изготвена от нарочно
определена комисия от служители на ответника рег.№10314/12.11.2018г. с която е
посочено, че времето за провеждане на ежедневен инструктаж, смяна на наряд и
доклад в затвора на гр.В.„ е средно 30мин. за служителите работещи на смени от
по 12 и 24 часа, а за служителите на 8 часови смени то е 15мин.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
която е определила размера на допълните дължимото се възнаграждение при
допълнителни 30мин. извънреден труд на смяна. Проведена е и допълнителна ССчЕ
при която размерът на незаплатения извънреден труд е изчислен при 13ч. смяна,
като са отчитани допълнително по 30мин. преди началото и след края на смяната
отделяни за инструктаж, сдаване и т.н.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца –Ст.Костадинов,
който в показанията си сочи, че минимям по 15 мин. преди началото на смяната и
след края й всеки служител вкл. и ищеца има задължения по служба за
допълнителни действия по приемане и сдаване на поста на който е разпределен за
деня, чекиране на робатното място, инструктаж, заемане на съответния пост и
т.н.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ои чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че в процесния период е бил в
служебно правоотношение с ответника; че е положил сочения извънреден труд;
основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд; падеж на задължението за плащане
на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Прието за безспорно между страните е обстоятелството,
че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника.
Предмет на настоящия спор е търсено възнаграждение за
положен труд, над нормативно определения, неотчетен и неплатен от ответника, и
представляващ необходимото време за сдаване и застъпване на пост в периода
01.07.2015г. до 30.06.2018г. Спорният въпрос между страните касае фактическата
продължителност на 8-, 12- и 24 часовите работни смени /наряди/, по които е
полагал труд ищецът в исковия период.
В настоящия случай, се установи, че ищецът е работил
на 12- и 24-часов утвърден график на наряд, доколкото дежурството касае полаган
труд при подневно отчитане на работното време /пар.1, т.2 ДР на ППЗИНЗС/.
Легално определение на понятието „наряд“ е дадено в пар.1, т.4 на ДР на ППЗИНЗС
и това е времето, през което държавният служител изпълнява служебните си
задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост на работния
процес.
Относимите към спора разпоредби са тези на ЗИНЗС,
ЗМВР, КТ и подзаконовите актове по тяхното приложение. Съгласно чл. 19, ал.1,
т.1 и ал. 2 от ЗИНЗС служители в Г. Д. "И.Н." и в териториалните й
служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по И.Н. или на
мярката за неотклонение задържане под стража, като за тях се прилагат
разпоредбите за държавната служба по ЗМВР, доколкото в този закон не е
предвидено друго. В чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, аналогично и в чл. 16а от ППЗИНЗС е
регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Ал. 5, т.2 на чл. 187 от ЗМВР /ДВ, бр.14/20.02.2015г./ предвижда, че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6, този труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл. 16а,
ал.2 от ППЗИНЗС /ДВ, бр.20/07.03.2014г./ за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график, като
чл.16д, ал. 2 от ППЗИНЗС регламентира, че работното време на държавните
служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в часове, сумирано за
тримесечен период. В отработеното време чл. 16еот ППЗИНЗС предвижда, че са включени: работните
часове в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно
време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство; времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за
хранене; фактически извършената работа по време на разположение /активен период
на разположение в поделението/; времето за провеждане на професионално
обучение; времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или
дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа отработено време.
Специфичните изисквания, отговорности, задължения по изпълнение на службата на
работещите на наряд са разписани в чл.305
и сл. от ППЗИНЗС.
Анализът на ангажираните по делото гласни
доказателства налага извод, че действително служителите от
надзорно-охранителния състав, какъвто е и ищецът, преди застъпване наряда,
респ. отвода са длъжни да се явяват на работното си място минути преди
започване на работната смяна, съответно следва да останат след приключване на
работното им време. Касае се за технологично необходимо време, в което
служителите следва да се приведат в спретнат външен вид, с униформа и
снаряжение /чл.305, ал.2 от ППЗИНЗС/. Безспорно, служителите е възможно да
идват на работа с униформите си, но това не е предвидено като тяхно задължение,
а възможност и затова е въпрос на лична организация. Установи се, че след
привеждане в изискуемия външен вид се извършва и инструктажа им. Стана ясно, че
времето нужно за извършване на този инструктаж не би могло да се определи като
фиксиран времеви интервал, доколкото продължителността му зависи от
оперативната обстановка в мястото на полагане на труда и присъщата за
естеството на работата динамика. От показанията на свидетеля на ответника Кирил
Стоянов се установява, че действително на служителите в наряд отнема време
преди застъпване или сдаване на пост, което предполага и по-ранното им явяване
на работното място, което време за 12 – и 24- часовите смени е около 30минути,
а за 8- часовите смени – около 15минути, като тази времева продължителност е проверена и от нарочно сформирана комисия
през м. ноември 2018г. Писмени доказателства в подкрепа твърденията на ищеца,
че е следвало да се явява половин час преди застъпване на смяна и да остава
допълнително толкова след приключване на смяната му, по делото няма. Единствено
данни за това се съдържат в показанията на св. Доброславски, но и той посочва,
че това време приблизително. Липсват категорични доказателства обосноваващи
извод, че за целия процесен период, ищецът се е явявал половин час преди смяна
и е оставал половин час след смяна при даване на 12- и 24- часови дежурства.
Затова, съдът не може да приеме, че за тези му твърдения доказването е
проведено пълно и главно. Ето защо, при проведено безспорно доказване на факта,
че е нужно време за всички тези съпътстващи дейности, което при това не е
включено в работното време по чл.16е от ППЗИНЗС, следва да се приеме, че
действително необходимото е това, което е прието със обобщената справка
изготвена от комисията назначена от самия ответник. Категорично, това време от
около 30 минути не е било включено в работното време. Доколкото, обаче то е
свързано с физическото присъствие на служителите на работното им място и касае
изпълнение на техни служебни задължения разписани в ППЗИНЗС, то този труд подлежи
на заплащане. Легалната дефиниция на понятието извънреден труд е дадена в чл. 143, ал.
1 от КТ и това е трудът, който се полага от работника или служителя
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител извън установеното за него работно време. Очевидно,
претендираният понастоящем за заплащане труд от ищеца, попада в критериите на
понятието.
Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията на ДВ
бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12-
или 24- часови смени се изчислява сумарно за едномесечен период. С ДВ, бр.
81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3
от ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумарно за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. В случая от се установява
от заключението по ССчЕ, че в нарушение на тези разпоредби за целия исков
период работното време е отчитано на тримесечие. Т.е за исковия период
01.07.2015г. до 31.09.2016г. отчитането е следвало да се извършва помесечно
/чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от
14.10.2016г. до 30.06.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че при извънреден труд от около 30 минути на 24-и и 12-часово
дежурство и при съответното отчитане по месеци/тримесечие съобразно съответния
период дължимото на ищеца възнаграждение за процесния период за 81 часа
извънреден труд е в размер на 1 188.85лв., подробно описано в приложение
към експертизата за всеки отчетен период. Общият размер не включва целия заявен
от ищеца период, а само този, през който ищецът действително е полагал
извънреден труд, а именно от 01.09.2015г. до 30.03.2018г.
По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл.
86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същото се
претендира от 26-то число на месеца, следващ отчетния период, което всъщност е
денят следващ падежа на съответното задължение – 25-о на месеца следващ
отчетния период. По тези факти страните не са спорили. Следователно, от деня
следващ този падеж, ответникът е изпаднал в забава, поради което и такова
следва да се дължи от 26-то число на месеца, следващ отчетния период. Съгласно
заключението на вещото лице общият размер на дължимата лихва за забава е в
размер на 199.81лева, което е подробно описано в приложение към експертизата за
всеки отчетен период.
При посочване размер на претенциите на ищеца съдът е
приел не общия посочен от ищеца размер, а сбора на отделните претендирани
трудови възнаграждения и лихви за забава. Претенцията на ищеца включва периода
от 01.07.2015г. до 31.08.2015г., за който е установено, че ищецът не е полагал
извънреден труд, за който период иска за обезщетение за забава следва да бъде
отхвърлен, а в останалата част изменениет в хода на производството искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
По гореизложеното съображение съдът намира, че
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени съобразно периодите
за които се дължат извънреден труд/лихва за забава и размерите по заключението
на ССчЕ.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски възлизащи на 450лв. при съобразяване възражението за прекомерност
направено от ответника, но и при вземане предвид значителния по обем изчисления
които самия ищцов представител е следвало да направи за да бъде редовна
исковата молба.
Ответнита страна следва дабъде осъдена да заплати
държавни такси и разноски в полза на бюджета насъдебната власт, по сметка на
ВРС възлизащи на 100лв. държавни такси и 240лв. за назначеното вещо лице по
ССчЕ.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Д. „И.Н.“ при М.П., адрес гр.
София, бул. „Г.С. “ №.. да заплати на С.Д.Д. ЕГН**********
*** сумите от 1 188.85лв. главница за незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд и 199.81лв. лихва за забава
разпределени както следва:
-112.26 лева за положените от ищеца 19.5.
часа извънреден труд в периода 01 - 30.09.2015г. и с мораторна лихва върху
сумата в размер на 32.34 лв. за времето от 26.09.2015г. до 24.08.2018г.
-106.63
лева за
положените от ищеца 19 часа извънреден труд в периода 01 - 31.12.2015г. и
мораторна лихва върху сумата в размер на 27.99 лв.
за времето от 26.01.2016г. до 24.08.2018г.,
-117.85 лева за положените от ищеца 21 часа извънреден
труд в периода 01 - 31.03.2016г. и мораторна лихва върху сумата в размер на
27.96 лв. за времето от 26.04.2016г. до 24.08.2018г.
-101.03 лева за положените от ищеца 18.5 часа
извънреден труд в периода 01 - 30.06.2016г. и мораторна лихва върху сумата в
размер на 21.41 лева за времето от 26.07.2016г. до 24.08.2018г.
-67.35 лева за положените от ищеца 7, 5 часа извънреден труд в периода 01 -
31.07.2016г. и мораторна лихва върху сумата в размер на 13.70 лв. за времето от
26.10.2016г. до 24.08.2018г.
-44.90 лева за положените от ищеца 5.5 часа извънреден труд в периода
01 - 30.09.2016г. и мораторна лихва върху сумата в размер на 8.37 лв. за
времето от 26.01.2017г. до 24.08.2018г.,
-Допълително възнаграждение за извънреден труд за
отчетния 4-то тримесечие на 2016г. в размер на 129.10 часа извънреден труд и
мораторна лихва върху главницата в размер на 20.76 лева. за времето от 26.04.2016г.
до 24.08.2018г.
-Допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отчетния 1-во тримесечие на 2017г. в размер на 129.09 лева за 22.5 часа извънреден труд и
мораторна лихва в размер на 17.54лева за времето от 26.07.2016г. до
24.08.2018г.
-Допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отчетния 2-ро тримесечие на 2017г. в
размер на 93.10 лева за 14,5 часа извънреден труд и мораторна лихва върху
главницата в размер на 10.29лева;
за времето
от 26.10.2016г. до 24.08.2018г.
-Допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отчетния 3-то тримесечие на 2017г в размер на 142.53 лева за 22.5 часа извънреден
труд и мораторна лихва върху главницата
в размер на 12.12 лева; за
времето от 26.01.2017г. до 24.08.2018г.
-Допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отчетния 4-то тримесечие на 2017г. в размер на 93.11 лева за 14.5 часа
извънреден труд и мораторна лихва върху главницата в размер на 5.54 лева; за
времето от 26.04.2017г. до 24.08.2018г.
-Допълнително възнаграждение за извънреден труд за
1-во тримесечие на 2018г. в размер на 51.90 лева за 7.5 часа извънреден труд и
мораторна лихва върху главницата в размер на 1.79 лева; за времето от 26.07.2017г.
до 24.08.2018г.
ОСЪЖДА Г. Д. „И.Н.“ при М.П., адрес гр.
София, бул. „Г.С. “ №.. да заплати
на С.Д.Д. ЕГН********** *** сумата от 450лв., представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Д. „И.Н.“ при М.П., адрес гр.
София, бул. „Г.С. “ №.. да заплати по сметка на ВРС 340лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: