№ 30
гр. Варна , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600161 по описа за 2021 година
при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК, с предмет проверка обосноваността
и законосъобразността на определение по ЧНД №152/2021 година по описа на Окръжен съд-
Варна, с което е отказана съдебна реабилитация на Г. ИВ. Г. във връзка с осъждания по
НОХД №№268/2006 година и 1859/2010 година.
Съдебният акт се атакува с въззивна жалба, в която се оспорва изводът на
първоинстанционния съд за липса на добро поведение на молителя, с твърдения, че по
отношение на същия няма образувани наказателни производства, той няма непогасени
задължения към държавата, има постоянен адрес на който се ползва с положителна
репутация, работи сезонно. С жалбата се търси въззивна намеса за отмяна на определението
и постановяване на съдебна реабилитация по отношение на Г.Г..
В съдебното заседание молителят поддържа изцяло въззивната жалба, желае да бъде
реабилитиран, за да може да работи. За представената характеристика уточнява, че е
изготвена по предложение на съветвал го адвокат.
В пренията по делото,представителят на АП-Варна пледира срещу основателността
на въззивната жалба, позовавайки се на недоказаното добро поведение на молителя.
Изрично подчертава, че ангажираната характеристика за Г. произхожда от осъждано лице за
кражби при опасен рецидив, което я прави ненадеждно писмено доказателство в аспекта на
чл.87, ал.1, т.1 от НК.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и след
преценка на доводите на страните намира въззивната жалба за допустима, но по същество
неоснователна.
1
Първоинстанционният съд е установил, релевантните към предмета на делото
осъждания на молителя Г. по НОХД №268/2006 година на РС-Варна за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.1 от НК с наложено наказание от 10 месеца лишаване от
свобода, отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизането в сила на
присъдата на 06.10.2006 година и по НОХД 1859/2010 година на ОС-Варна за съвкупност от
престъпления по чл.321, ал.3, пр.3 вр. ал.2 вр. чл.244, ал.1 и ал.2 от НК и по чл.244, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, наказана с лишаване от свобода за срок от три години при
строг режим на изтърпяване. Втората присъда е вл.с. на 05.10.2011 година, с нея е приложен
чл.68, ал.1 от НК по отношение на наказанието по НОХД №268/2006година, наказанието е
изтърпяно на 09.06.2013 година.
Предметът на доказване е изчерпен с удостоверения за липса на образувани
изпълнителни дела срещу Г. (л.9, ЧНД), за отсъствие на обвинения по неприключили
наказателни производства (л.10, ЧНД) и за наличие едно гражданско дело, по което
молителят е бил ответник (л.11, ЧНД).
При спазване на принципа на служебното начало, окръжният съд е положил
доказателствени усилия да събере сведения за поведението на молителя, като такива са
получени от РИ по местоживеене. Съобразно писмената справка, Г. е регистриран, но не
живее на адреса си в гр.Варна, ул.“Доброволци“, №5, ет.3, ап.29, не работи, лентяйства,
занимава се с измами, по характер е мнителен и недоверчив, контактен, хитър,
комбинативен, уравновесен, нагъл, нахален и агресивен, движи се в среда на криминално
проявени.
При така очертаната доказателствена маса, окръжният съд не е намерил фактическа
подкрепа на нормативното изискване по чл.87, ал.1, т.1 от НК, с което е мотивирал отказа си
от съдебна реабилитация на Г., въпреки наличието на останалите предпоставки.
Изводът се атакува пред настоящата инстанция с характеристика за молителя,
издадена от А.Б., представил се за ВРИД домоуправител на етажната собственост в
гр.Варна, ул.“Доброволци“ №5. В това качество същият сочи, че Г. е добър съсед, спазва
ПВР, ползва се с добро име в квартала, участва в инициативите на ЕС, през лятото работи
като спасител.
Достоверността на доказателството е опровергана от писмо на РД“Охрана“-Варна от
10.03.2021 година, удостоверяващо обявяването на ОДИ на Б. във връзка с ефективно
наложено наказание, т.к. същият не е установен на постоянния си адрес в гр.Варна,
ул.“Г.Бенковски“ №64, вх.В, ап.13 и на настоящия си адрес в с.гр., ул.“Народни будители“
№27, ет.2, ап.7, т.е. това лице няма нищо общо с етажната собственост на ул.“Доброволци“
№5.
За защита на правото си на съдебна реабилитация, молителят се позовава и на факта,
че се обучава в курс за професия „хлебар-сладкар“ в курс, организиран от Дирекция „Бюро
по труда“ – Варна.
При наличната доказателствена съвкупност, въззивният съд изцяло споделя извода на
проверяваната инстанция по материалното правоприлагане. Не са налице условията на чл.87
от НК за съдебна реабилитация на Г.Г. по отношение на осъжданията му по НОХД
№№268/2006 година и 1859/2020 година, т.к не е доказано в течение на три години от
изтичане на срока на наложеното наказание да е имал добро поведение. Дадената негативна
характеристика по местоживеене от служител на МВР не е опровергана, напротив, същата
намира пряко потвърждение в ползвания доказателствен прийом от молителя да представи
във въззивното производство документ с невярно съдържание, с който да заблуди съда
2
относно устойчивостта на личната корекция. Фактът на започнал обучителен курс не се
цени като убедително доказателство по хипотезата на чл.87, ал.1, т.1 от НК, защото
представлява откъслечен елемент от негативната биография на дееца, загатващ намерение
да се квалифицира, за да може да полага труд. Липсата на изпълнителни дела срещу Г. също
не е обстоятелство със солидна доказателствена тежест, т.к. от нито едно от престъпленията,
за които е осъден с предметните два съдебни акта, не са настъпили имуществени вреди, няма
и сведения да е ангажирана гражданската отговорност на Г. за неимуществени вреди от
деликта по НОХД №268/2006 година.
Изложеното налага извода за неоснователност на въззивната жалба, поради което и
на основание чл. 436, ал. 3 от НПК настоящият състав на АС- Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД №152/2021 година по описа на Окръжен съд-
Варна, с което е отказана съдебна реабилитация на Г. ИВ. Г. във връзка с осъжданията му по
НОХД №№268/2006 година и 1859/2010 година.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3