Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на четиринадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлия Асенова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д.
№ 7 643 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА В.Д.Ч., да заплати на
«Ю.Б. АД следните суми:
1.
на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по
договор за кредит от 02.10.2007 г. и допълнително споразумение към него от
25.03.2009 г.:
- 52 035,28 евро главница;
- 10 245,10 евро възнаградителна лихва от
15.04.2014 г. до 17.06.2016 г.;
- 548,38 евро наказателна лихва от 15.05.2014 г. до
17.06.2016 г.;
- 375,87 евро такса от 17.04.2014 г. до 17.06.2016
г.;
- 226,48 евро имуществена застраховка;
2. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - 9 814,23 лева разноски по
делото. „Ю.Б.“ АД е с адрес *** 60, а В.Ч. е с адрес ***.
[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[3] В искова молба от 21.06.2016 г. „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявила, че на
02.10.2007 г. „Б.П.Б.“ АД (П.Б.), чийто правоприемник е Ю., и ответницата В.Ч.
са сключили договор за кредит. По този договор Ю. е бил заемодател, а В.Ч. е
била заемополучател.
[4] Първоначално Ю. е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД (Р.)
вземането си към В.Ч.. Впоследствие Р. е прехвърлил на Ю. това вземане. В.Ч. е
била уведомена и за двете прехвърляния. Тъй като В.Ч. не е заплатила дължими
вноски по кредита, Ю. е уведомил В.Ч., че обявява кредита за предсрочно
изискуем. Ето защо В.Ч. дължи на Ю.: 52 035,28 евро главница; 10 245,10
евро възнаградителна лихва от 15.04.2014 г. до 17.06.2016 г.; 548,38 евро
наказателна лихва от 15.05.2014 г. до 17.06.2016 г.; 375,87 евро такса от
17.04.2014 г. до 17.06.2016 г.; 226,48 евро имуществена застраховка.
[5] В.Ч. не е заплатила тези суми на ищеца. Затова Ю.
моли съда да осъди В.Ч. да ѝ
заплати посочените суми (исковата молба, л. 2-6).
2. На ответника
[6] Ответникът В.Ч., чрез особения ѝ представител адвокат П., е
оспорила предявения иск. Тя твърди, че не е била уведомявана за извършената
цесия от Р. на Ю., както и, че не ѝ е било връчвано уведомление за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Затова тя моли съда да отхвърли
предявения иск (писмения отговор, л. 115)
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[7] На 02.10.2007
г. П.Б. и В.Ч. са сключили договор за кредит за рефинансиране на недвижим имот.
По този договор П.Б. се е задължила да предостави на В.Ч. кредит от 55 000,00
евро, които последната да върне за 300 месеца (25 години). Страните са
уговорили, че при непогасяване на месечна вноска П.Б. е могла да превърне
кредита в предсрочно изискуем (договора, чл. 1, 5, 18, л. 7-12).
[8] Не се спори, че В.Ч.
е усвоила сумата по кредита (вж. и заключението на вещото лице Б., л. 134-136).
На 06.12.2007 г. П.Б. е прехвърлила на Р. вземането си към В.Ч. (договора, л.
46-52). На 09.04.2013 г. В.Ч. е извършила последното плащане на вноска по
кредита (заключението на вещото лице Б., т. 3). На 05.03.2014 г. Р. е
прехвърлил на Ю. вземането си към В.Ч. (договора, л. 57-63).
[9] На 15.01.2016 г.
нотариус К. е опитала да връчи лично на В.Ч. уведомления за цесиите от П.Б. към
Р. и от Р. към Ю., както и покана за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. Нотариус К. не е открила В.Ч. нито на настоящия ѝ адрес, нито
на постоянния ѝ адрес, въпреки, че те са били посетени два пъти. Съседи
по постоянния адрес са уведомили връчителя, че В.Ч. не живее на адреса от
седем-осем години. Затова нотариус К. е залепила уведомление (поканите, л.
53-54, 64-64а, 77-78).
[10] Към 17.06.2016
г. В.Ч. е дължала на Ю.: 52 035,28 евро главница; 10 245,10 евро възнаградителна лихва от 15.04.2014 г. до
17.06.2016 г.; 548,38 евро наказателна лихва от 15.05.2014 г. до 17.06.2016 г.;
375,87 евро такса от 17.04.2014 г. до 17.06.2016 г.; 226,48 евро имуществена
застраховка (заключението на вещото лице Б., т. 1 и 2). Не се спори, че В.Ч. не
е заплатила тези суми на Ю..
[11] Съдът също се е
опитал да призове В.Ч. на същите настоящ и постоянен адрес, на които Ю. е
изпращала съобщения до ответницата. Съобщенията са се върнали с отбелязване, че
по сведение на адвокат И. В.Ч. е продала жилището и е напуснала адреса. Затова
съдът е разпоредил да се залепят уведомления, след което е назначил на
ответницата особен представител (съобщенията, л. 92-93, 99-101).
[12] Ю. е заплатил:
4 962,42 лева държавна такса (л. 85); 4 251,81 лева за особен
представител (л. 108); 300,00 лева на вещо лице (л. 126). В.Ч. не е направила
разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[13] Ю. е предявила иск по
чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждането на ответницата да заплати на
ищеца вземане по договор за заем, което е било прехвърлено на ищеца.
2.
По
иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[14]
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума,
заедно с уговорената лихва. Кредиторът
може да прехвърли своето вземане
(чл. 99, ал. 1 ЗЗД). Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното (чл. 99, ал. 2 от ЗЗД). Прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). При
неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за
забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на
иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и Ю., по който Ю.
да е заемодател, а ответникът заемополучател; 2. Ю.
да е предало парите на ответника; 3. Ю. да е прехвърлило на Р.
вземането си по заема към ответника; 4. Р. да е прехвърлил на Ю. вземането си
към ответника; 5. и Ю. и Р. да са уведомили ответника за прехвърлянето на
вземането; 6. ответникът да не е заплатил на ищеца парите по заема.
[15] Съдът установи, че по валиден
договор за заем Ю. (правоприемник на П.Б.) е предал на В.Ч. 55 000,00
евро. Съдът установи, че Ю. е прехвърлило на Р. вземането си към В.Ч., което
впоследствие Р. е прехвърлило обратно на Ю..
[16] По делото се спори дали Р. и Ю.
са уведомили В.Ч. за извършените прехвърляния на вземането. Съдът приема, че те
са направили това. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ГПК в редакцията му към 2016 г.,
връчването по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК се осъществява на постоянния или
настоящия адрес. При такова връчване, когато връчителят получи сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да
го посещава повече (решение на ВКС 233-2014-IV Г. О. по гр. д. 7723/2013 г.).
[17] В случая връчителят е получил сведения, че В.Ч. е напуснала постоянния си
адрес. Тя не е била открита и на настоящия ѝ адрес. Затова връчителят е
залепил уведомления на постоянния адрес. Това връчване на уведомленията за
цесиите и за обявяването на предсрочната изискуемост е било редовно.
[18] Съдът установи, че В.Ч. не е заплатила на ищеца търсените суми, въпреки че ищецът редовно е обявил целия кредит за предсрочно изискуем. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда В.Ч. да заплати на Ю. търсените суми.
3. По разноските
[19] Ю. търси разноски. Той е направил такива за 9 514,23 лева.
[20] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда В.Ч. да заплати на Ю. 9 514,23 лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение или общо 9 814,23 лева.
Съдия: