Р Е
Ш Е Н И Е № 260261
гр.Бургас, 02.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в
публично заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Венета Иванова
При секретаря Г* С*, като разгледа докладваното от
съдията Иванова НАХД № 2840/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда на чл.
59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на З.Х.Л., ЕГН **********,
с посочен съдебен адрес ***-0769-005969/19.12.2019г., издадено от Началник
група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и 6 /шест/ месеца
лишаване от право да управлява МПС.
Във
въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира отмяната му.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично. Същият заявява, че
не оспорва извършеното нарушение, а моли да бъде намалено наложеното наказание
или да бъде отменено, тъй като в НП е посочено, че автомобилът е без регистрационни
номера, а той е имал поставени такива.
Административнонаказващият
орган не изпраща представител. Не взима отношение по жалбата.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите
реквизити, поради което е допустима.
Районен съд -Бургас, след като анализира
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.07.2019
г. актосъставителят Л.Д. –младши автоконтрольор при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“ и свидетелят Ангел Иванов-
полицейски служител при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ по време на
изпълнение на служебните си задължения, около 16.50ч. в гр. Бургас по
ул.“Хр.Ботев“ в посока ОД на МВР гр.Бургас спрели за проверка лек автомобил „Мазда“
с рег. № *****, с водач жалбоподателя З.Л..
При извършената проверка било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС
е с немски регистрационни табели с изтекъл срок на валидност на 30.06.2019г.
На същата
дата свидетелят Л.Д. съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП
Актът бил изготвен в присъствието на
свидетеля очевидец -Ангел Иванов и това обстоятелство било посочено в
документа. При връчване на акта, жалбоподателят го разписал без възражения.
За случая била образувана прокурорска преписка, приключила с постановление на наблюдаващия прокурор при БРП
от 04.11.2019г. за отказ да образува досъдебно производство, като същият е
приел, че случаят е малозначителен.
На база
съставения АУАН и постановлението на прокурора за отказ да образува досъдебно
производство административнонаказващият орган приел, че е налице
административно нарушение и издал обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
гласни доказателства –показания на актосъставителя –св. Л.Д., както и от
приложените писмени доказателства.
Въз
основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група към
ОДМВР Бургас сектор ПП Бургас, оправомощен със Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за установяване
на административно нарушение е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189,
ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт
е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
По
отношение нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, действала към момента
на извършване на нарушението – по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че към датата на извършване на
проверката-02.07.2019г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е бил
с чужди регистрационни номера с изтекъл срок на валидност, тоест същия не е бил
регистриран по надлежния ред. Деянието е извършено чрез
действие, т.е. деецът управлява моторно превозно средство с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност, което се приравнява на липсата на надлежна регистрация по
съответния ред. Липсата на изискуемо от закона действие за изпълнение на
задълженията, вменени в чл. 27, ал. 5 от Наредба № І - 45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, обуславя и реализирането на административнонаказателната
отговорност на водача на управлявания автомобил за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
От обективна страна
на посочените в НП време и място – на 02.07.2019 г. около 16:50 часа в гр.Бургас
по
ул.“Хр.Ботев“ в посока ОД на МВР гр.Бургас жалбоподателят Л. е управлявал лек автомобил „Мазда“ с рег. № **** . Съгласно чл. 175, ал.
3, пр. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от
водача на превозното средство. Доказа се по делото на следващо място, че
управляваният от Л. лек автомобил не е бил надлежно регистриран. С разпоредбата
на § 2, т. 4 от
допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието
регистрация, което представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към датата на
извършване на нарушението – 02.07.2019 г., процесният лек автомобил не е
разполагал с такова административно разрешение, поради което правилен е изводът
на АНО, че МПС не е било надлежно регистрирано. Този извод се потвърждава и от
събраните писмени доказателства – заверено копие на СРМПС част I и
постановление на прокурор при БРП за отказ да образува наказателно
производство. Щом датата 03.07.2019 г. е датата на първоначалната регистрация
на автомобила, то това води до извода, че към момента на проверката 02.07.2019г.
автомобилът все още не е бил
регистриран. Това изцяло кореспондира с данните по административнонаказателната
преписка, че жалбоподателят е представил лекия автомобил за регистрация на
деня, следващ извършената проверка, както и че дотогава автомобилът е бил с
поставени немски регистрационни табели
с изтекъл срок на валидност.
Регистрацията на МПС съгласно чл. 22 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. към датата на извършване на
деянието два вида- постоянна и временна. Видно от гореизложеното, постоянната
регистрация на процесния автомобил е с начална дата 03.07.2019г.
Регистрационните табели с № MS144D, които са били поставени на лекия автомобил Мазда,
управляван от жалбоподателя Л. при проверката, не са били и такива за временна
регистрация. Съгласно чл. 26 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. при временна
регистрация срокът на валидност се нанася в свидетелството за регистрация,
а регистрационният номер е със съдържание, както при постоянната
регистрация.
Поставените табели не са били и транзитни
такива. В тази връзка съгласно чл. 29, ал. 3 от Наредбата транзитният регистрационен номер
се състои от шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени
с буквата "Т", "Н" или "М" в средата, и е за
еднократна употреба. Транзитният регистрационен номер,, предназначен за
МПС от категория L, се състои от петцифрена комбинация на числата от 0 до 9,
разделени с буквата "М", и е за еднократна употреба. Очевидно
поставените регистрационни табели не отговарят и на тези изисквания.
Следователно от съвкупния анализ на доказателствата
по делото се прави категоричен извод, че процесният лек автомобил не е бил
регистриран на територията на Република България по надлежния ред,
регламентиран с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., както и че е бил с
поставени немски регистрационни табели с изтекъл срок на валидност.
Независимо от принципа за свободно движение на
стоки, то следва да се вземе предвид и че дори процесният лек автомобил,
управляван от жалбоподателя Л. към
датата на проверката да е бил снабден с т. нар. експортен регистрационен
номер, позволяващ на МПС, което се изнася от територията на страна-членка (в
случая Федерална Република Германия), за да бъде транспортирано до мястото на
експорта, то този номер е с определен срок на валидност. От показанията на
свид.Д. се установи, че този срок е бил изтекъл към датата на
проверката. След вноса всяка държава членка на Общността с вътрешното си
законодателство урежда реда, по който се регистрират и пускат или спират от
движение МПС, собственост на местни и чуждестранни физически и юридически лица.
Процесната хипотеза попада в приложното поле на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.,
очертано в глава първа от Наредбата, поради което тя се явява приложимото
право, с което жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си.
Тъй като срокът на валидност на
регистрационните табели е бил изтекъл е
правилен извода на АНО, че управляваният автомобил не е бил регистриран по
надлежния ред, а деянието осъществява състава на нарушението по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Самият жалбоподател не оспорва фактическата обстановка.
От субективна страна деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл, като жалбоподателят е формирал в съзнанието си
представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи
от състава на нарушението, но въпреки това е пристъпил към неговото извършване.
Съзнавал е, че управлява МПС, както и че то не е било регистрирано, а е било с
поставени регистрационни табели с изтекъл срок на валидност. Този извод се
извежда от показанията на актосъставителя, в частта им, че на самите немски
регистрационни табели е посочена датата им на валидност, както и, че същата е
посочена и в регистрационния талон, който ги придружава и който се е намирал у
жалбоподателя към момента на проверката. За пълнота следва да се отбележи, че
дори и в съзнанието на жалбоподателя да не се е отразил факта на изтичане срока
на валидност на табелите, то той е могъл и е бил длъжен да съобрази това
обстоятелство, поради което деянието му отново би било виновно извършено, като
съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, каквото предвиждане в случая липсва.
Доколкото деянието не се отличава със степен на
опасност значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения, то не
попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай.
Обстоятелството, че автомобилът е регистриран в сектор „Пътна полиция“ Бургас
още на следващия ден не води до по-различен извод. Това е така, тъй като само
по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове хипотеза на
маловажен случай, поради причина, че това поведение е нормално и дори очаквано от житейска гледна
точка, поради което същото не може да се отчита за някаква особена проява на
добросъвестност. От друга страна краткия времеви период, през който автомобилът
не е бил регистриран по надлежния ред е взет предвид при определяне на размера
на административното наказание, а именно в рамките на предвидения от закона
минимум.
Правилно е била приложена и санкционната норма- чл. 175, ал.
3 пр. 1 от ЗДвП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за
водач на МПС, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е
наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" и
"Лишаване от право да управлява МПС", тъй като това са предвидените в
закона санкции за допуснатото нарушение, в размер на минималния такъв предвиден
в закона. Така наложените наказания в пълнота ще постигнат целите на
административните наказания, предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0769-005969/19.12.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас,
сектор „Пътна полиция“, с което на З.Х.Л., ЕГН **********, основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева и 6/шест/ месеца лишаване от
право да управлява МПС.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Г.С.