Разпореждане по дело №661/2022 на Административен съд - Варна

                                         Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е  

                                                                                                                                                       № ......./………………..2022г., гр.Варна           

 

Елена Янакиева – Административен ръководител - Председател на Административен съд Варна, на основание  чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах докладваното адм. дело №661 по описа за 2022 г. на Административен съд Варна,  взех предвид следното:

                                                                            

Производството е образувано по реда на чл.304 и сл АПК след отделянето му от адм.д.№636/2022г. по описа на Административен съд Варна с Разпореждане № 3455/16.03.2022г.

          С молба вх.№ 4823/24.03.2022г. представител по пълномощие на „Варненски бряг“ АД ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Х. И. В.уточнява, че отправя искане за налагане на глоба по реда на чл.304 и сл АПК на директор на дирекция „АГУП“ при Община Варна, поради   неизпълнение на Определение №2479/04.10.2021г., постановено по адм.д.№1852/2021г. по описа на Административен съд Варна.      

         С оглед предоставената възможност на осн. чл. 306, ал. 3 от АПК в указаните срокове по делото са постъпили няколко писмени становища от представител по пълномощие на директор на дирекция „АГУП“ при Община Варна, в които в обобщение се пояснява, че не са предприети действия по  одобряване на „План за безопасност и здраве“ и „ Временна организация на движението“ за обект: „ Премахване на сграда с идентификатор 10135.1507.1099.4 / хотел Одесос/, УПИ VI- за хотелски комплекс, кв.32 по плана на 8-м.р. , тъй като внесената от заявителя документация била предадена за връщане в Център за административно обслужване на община Варна доколкото административното производство било прекратено, за което дружеството е уведомено с писмо с рег.№АУ069152ВН-001ВН/22.07.2021г.   Въвежда довод, че в Определение №2479/04.10.2021г., съдът не е указал задължение за директор на дирекция „АГУП“ при Община Варна да одобри  „План за безопасност и здраве“ и „ Временна организация на движението“ за гореописания обект. Определението не съдържало осъдителен диспозитив и не се ползвало със сила на присъдено нещо.

По допустимостта на искането:

          Искането е подадено от „Варненски бряг“ АД ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Х.И.В., което в производството по адм.д.№1852/2021г.  по описа на Административен съд -Варна е конституирано като жалбоподател, пред председателя на Административен съд -Варна, съобразно чл.306 ал.2 АПК с цел образуване на производство по налагане на административна санкция на длъжностно лице – директор на дирекция „АГУП“ при Община Варна, за това, че не е изпълнил посочения по-горе съдебен акт. Административнонаказателните разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е правото на депозиране на искане за налагане на санкция. Упоменато е кое трябва да е санкционираното лице в различните хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и подсъдността на производствата по чл.304 и сл. от АПК. С оглед гореизложеното, като констатирах, че подателят на искането  за налагане на глоба е бил конституирана като жалбоподател по дело, приключило с влязло в сила определение, подлежащо на изпълнение, приемам, че не се констатират пречки по допустимостта на производството.

 

По установените факти:

Производството по адм.д.№1852/2021г. по описа на Административен съд -Варна е приключило с влязло в сила Определение №2479/04.10.2021г., с което е отменен акт по прекратяване на производството по  заявление  с рег. № АУ 069150 ВН/08.07.2021 г., обективиран в писмо  с изх. № АУ069150ВН-001/22.07.2021 г. на директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна, а  преписката по заявление  с рег. № АУ 069150 ВН/08.07.2021 г.  е изпратена на директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна за спазване на административната процедура съобразно дадените указания в мотивите на същото определение .         

С оглед фактическата установеност, приета по-горе, по същество на отправеното искане от правна страна приемам следното:

Производството по дял Шести от АПК е именовано "Административнонаказателни разпоредби". С него е предвиден специален ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на допуснато специфичен вид административно нарушение - неизпълнение на влезли в сила актове на съда. Административнонаказателната отговорност по чл. 304, ал. 1 от АПК понася длъжностното лице, пряко отговорно за неизпълнение на задължение, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което означава, че е необходимо в кумулация да се констатира освен неизпълнение, то и същото  да  е в резултат на виновното поведение на длъжностното лице.

За проверката на така изложените предпоставки, следва да се установи първо директор на дирекция „АГУП“ при Община Варна длъжностно лице ли е. В разпоредбата на чл.93 т.1 от НК е дадено легално обяснение на понятието „длъжностно лице" . Според тази норма, „ длъжностно лице“ е  това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

В ТР №73/23.12.1974г. по н.д.№66/1974г. на ОСНК на ВС, неизгубило правно значение, е даден отговор на въпроса, свързан с характерните признаци и белези на понятията в чл.93 НК, както и какви са техните разграничителни критерии. В същото е възприет следния извод: „…въпросът за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по делото и закона…..Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действува в колективен орган“.  

Съобразно чл.5 ал.6 ЗУТ, в структурата на общинската администрация и на администрацията на района се създават звена за изпълнение на функциите и задачите по този закон. Лицето, срещу което е подадено искането за налагане на санкция в това производство, е директор на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ в Община Варна. В този ред, той ръководи, координира и контролира дейността в тази дирекция по устройственото планиране в неговата цялост на територията на община Варна и издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му по този закон и делегирани от органа по назначението - кметът на община Варна. В конкретния случай, в производството по адм.д.№ 1852/2021г.. е установено, че със Заповед № 4997/02.12.2019г., кметът на община Варна му е делегирал правомощието по одобряване на планове за безопасност и здраве.  

В контекста на посочените по-горе разпоредби и предвид установеното посредством делегация, правомощие, приемам, че директорът на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ в Община Варна е „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 от НК, защото е назначен на ръководна длъжност в юридическо лице, каквото е общината по арг.чл.14 ЗМСМА, осъществява цялата организационно-ръководна дейност на звено по чл.5 ал.6 ЗУТ срещу постоянно заплащане. Поради това срещу него е допустимо да бъде образувано административнонаказателно производство по реда на чл.304 и сл АПК.

По същество, искането за налагане на санкция е основателно, на следните доводи:

             С Определение №2479/04.10.2021г., постановено по адм.д.№1852/2021г.,  е отменен акт по прекратяване на производството по  заявление  с рег. № АУ 069150 ВН/08.07.2021г., обективиран в писмо  с изх. № АУ069150ВН-001/22.07.2021 г. на директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна, а  преписката по заявление  с рег. № АУ 069150 ВН/08.07.2021 г., подадено от „Варненски бряг“ АД,  е изпратена на директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна за спазване на административната процедура съобразно дадените указания в мотивите на същото определение .    От последните се установява, че съдът е приел, че ако административният орган е считал, че представения ПБЗ е незаконосъобразен е следвало да спази процесуалното си задължение по чл. 30, ал.2 от АПК и да посочи конкретните недостатъци на плана според актуалната правна регламентация, вкл. и според изискванията за съдържание на ПБЗ по чл.10 от Наредбата. По-нататък съдът е приел също така, че е следвало административният орган да даде указание за срока , в който те могат да бъдат отстранени и едва след процесуално бездействие на заявителя в този срок, да постанови прекратяване на производството по заявлението. Установено е по делото, че нито в акта за прекратяване  е предоставен срок за отстраняване на недостатъци, така и  по делото няма данни за спазване на цитираната уредба от ответника.

   

Нормата на чл.306 АПК е процесуалноправна. С нея се въвежда специален ред за налагане на наказания при неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Нормативната уредба, в отклонение на общия режим на административнонаказателната отговорност, съдържа специални правила относно условията за налагане на наказания. Според чл.304 АПК, длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. За да е налице нарушение по  чл. 304, ал. 1 АПК е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на три предпоставки, както следва: 1. влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за административен орган; 2. изпращане на препис от влезлия в сила съдебен акт и/или преписката (съобразно диспозитива) на задължения административен орган с оглед узнаване на задължението, което следва да изпълни; 3. неизпълнение на този съдебен акт от страна на административния орган – адресат на дължимото поведение.

В конкретния случай се констатира наличието на трите предпоставки в съвкупност.

С първия диспозитив, постановен в Определение №2479/04.10.2021г., съдът е отменил акта, с който е прекратено административното производство. Поради това, длъжностното лице не може и към този момент да продължава да се позовава на обстоятелството, че административното производство било прекратено, след като това му състояние е отменено със съдебния акт. От датата на влизане в сила на това определение, административното производство е  възобновено от етапа, упоменат във втория диспозитив на определението. В него е постановено ясно задължение за директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ в Община Варна за спазване на административната процедура съобразно дадените указания в мотивите на същото определение, в които изрично е указано, че преди да бъде прекратено производството е следвало административния орган да спази процесуалното си задължение по чл. 30, ал.2 от АПК и да посочи конкретните недостатъци на плана според актуалната правна регламентация, вкл. и според изискванията за съдържание на ПБЗ по чл.10 от Наредбата. Разписано е и задължението, че е следвало административният орган да даде указание за срока , в който те могат да бъдат отстранени и евентуално ако последва неизпълнение на дадените указания в предоставения срок, да се подходи към прекратяване на производството по заявлението.

Безспорно се констатира и втората предпоставка – определението е връчено на ответника и своевременно е сведено до неговото знание. Станало му е известно, че е отменен актът за прекратяване на производството, както и че следва да изпълни указанията на съда, което той осъзнато не е сторил.

Категорично се установява и последната предпоставка, доколкото длъжностното лице, натоварено да изпълни съдебния акт изрично признава, че не го е изпълнил.

Доводите, че представените от заявителя документи са върнати в Център за административно обслужване на община Варна са ирелевантни. След като административното производството е възобновено , въпрос на организация при административния орган е да събере преписката, необходима да се произнесе в изпълнение на административния акт, още повече, че същия е натоварен със служебно начало и не може поради това, че сам е изпратил относимите документи в упоменатия център, отново да очаква заявителят сам да ги представи втори път.  Недопустимо е да обосновава бездействието си, като се позовава на обстоятелството, че пак той е изпратил необходимите доказателства в упоменатия Център, като ги е отстранил от вниманието си. След възобновяването и предвид ясно указаните като дължими действия е следвало съобразно чл.30 ал.2 АПК, заявителят да бъде уведомен да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това указание, което не е сторено.

Всички останали доводи в становището на представителя по пълномощие на директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ в Община Варна, са относими към неговата преценка по законосъобразност и целесъобразност дали да одобри Плана за безопасност и здраве и „ Временна организация на движението“ или да не го направи във вече възобновеното административно производство.

В обобщение, безспорно се констатира неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, което съставлява нарушение по смисъла на чл.304 АПК.

          На гореизложените мотиви приемам, че искането с  правно основание чл.304 вр. с чл. 306 от АПК за налагане на глоба на директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ в Община Варна за това, че не е изпълнил Определение №2479/04.10.2021г., постановено по адм.д.№1852/2021г.,  с което е отменен акт по прекратяване на производството по  заявление  с рег. № АУ 069150 ВН/08.07.2021г., обективиран в писмо  с изх. № АУ069150ВН-001/22.07.2021 г. на директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна, а  преписката по заявление  с рег. № АУ 069150 ВН/08.07.2021 г., подадено от „Варненски бряг“ АД,  е изпратена на директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна за спазване на административната процедура съобразно дадените указания в мотивите на същото определение, е основателно.

Мотивирана от изложеното, на осн.чл.306 вр.чл.304 АПК

 

                            Р А З П О Р Е Ж Д А М:

 

НАЛАГАМ по искане на „Варненски бряг“ АД ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Х.И.В.,  „ГЛОБА“ в размер от 200.00лв. / двеста лева/  на Д. Б. - Директор на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ в Община Варна, за неизпълнение на влязлото в сила Определение №2479/04.10.2021г., постановено по адм.д.№1852/2021г. по описа на Административен съд – Варна.

Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: