Р Е Ш
Е Н И Е № 260004
гр.Враца, 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 11.12.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.П.
при
участието на секретаря Х. Цекова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.П. търговско дело №166 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
И.И.Н., ЕГН **********
и П.М.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.И.С. ***, са предявили против ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** в
условията на субективно съединяване следните искове: Да се осъди ответното
дружество да заплати на всеки един от ищците по 300 000лева,
представляващи обезщетения за причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се
в преживените и търпяни болки и
страдания от смъртта на тяхната дъщеря М. П. М. ЕГН **********, починала
вследствие ПТП, извършено на 18.09.2018г от Т. Д. Т. с автомобил
"Фолксваген " модел "Голф" с рег.№ ВР***АТ, който към този
момент е бил застрахован за риска "Гражданска отговорност" в
ответното дружество. Претендира се и законната лихва върху главниците, считано
от датата на уведомяване на застрахователя - 07.06.2019г до окончателното
изплащане на сумите.
Ответникът оспорва
предявените искове, като неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно
завишени по размер.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Назначени са и са изслушани 2 експертизи /
КСМАТЕ и СХЕ/ и е приложено ДП № 1870/2018г. на
Окръжна прокуратура – Враца /ДП№ 543/2018г. по описа на РУ - Бяла Слатина
.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
пълнота, намира за установено от фактическа страна следното:
В
исковата молба се твърди, че 18.09.2018г., дъщерята на ищците М. П. М. пътувала
в лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ ВР *** АТ, управляван от Т. Д. Т., в
посока с.Попица - гр.Бяла Слатина, по път III - 134. Достигайки км.5+500,
поради движение с превишена скорост, водачът на лекия автомобил загубил контрол
над управлението на автомобила и допуснал настъпването на пътнотранспортно
произшествие, като се е блъснал в крайпътни дървета. Вследствие на така
настъпилото пътно - транспортно произшествие М. П. М. е починала на място.
По
повод на настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 543/2018г. по
описа на РУ - Бяла Слатина, ДП № 1870/2018г. на Окръжна прокуратура - Враца. С
Постановление от 02.04.2019г., Окръжна прокуратура Враца, на основание чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 и чл.199 от НПК е прекратила наказателното
производство по ДП № 1870/2018г. на Окръжна прокуратура - Враца /ДП №
543/2018г. по описа на РУ - гр.Бяла Слатина/.
Вследствие
на този инцидент ищците претърпяли и продължават да търпят неизмерими болки и
страдания от загубата на дъщеря им М.. Преживявали изключително тежко липсата
й. В молбата се твърди, че все още не могат да приемат, че никога вече няма да
видят единствената си дъщеря. Когато се случил инцидента, М. била бременна в 8
месец. Загубвайки нея, загубили и нероденото си внуче, което очаквали с огромна
трепет и вълнение. За родителите няма по - голяма болка от тази да погребат
детето си. Със смъртта на М. загинала и част от ищците, душите им опустели и
вече нищо не е в състояние да ги зарадва.
Причина
за ПТП-то е виновното нарушение на правилата на движение от водача на
застрахования в ЗД „БУЛ ИНС” АД автомобил. Видно от приложената справка от
електронната страница на Гаранционен фонд за налична задължителна застраховка
„ГО“, за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ ВР *** АТ, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите в ЗД „БУЛ ИНС” АД, полица № BG/02/118001611243,
с покритие от 01.06.2018г. до 31.05.2019г., действаща към датата
на застрахователното събитие
Съгласно
изискванията на чл.380, ал.1 от КЗ на 05.06.2019г. ищците депозирали
застрахователна претенция пред ЗД „БУЛ ИНС” АД, за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, получена от дружеството на 07.06.2019г., видно от известие
за доставяне, приложено към исковата молба. С писмо Изх.№ НЩ - 4992/26.06.19г.
до Окръжна прокуратура - Враца с копие до ищците, на основание чл. 107, ал.1 от КЗ, ответното дружество изисква допълнителни материали, изготвени по
досъдебното производство. От страна на застрахователя няма произнасяне и не е
извършено плащане. С което обосновават правния интерес за предявяване на настоящите
искове.
С
депозирания отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни, необосновани,
недоказани и прекомерно завишени по размер.
На
първо място, счита, че ответното дружество
не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и
изплати застрахователно обезщетение.
Видно
от представената с отговора застрахователна преписка по полица BG/02/1.18001611243 са образувани щета
№********** и щета №********** ищците не са предявили надлежна извънсъдебна
претенция, отговаряща на изискванията на чл.380 от КЗ. Съгласно чл. 496 от КЗ Застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен
някой от посочените удостоверителни документи- сред които е Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица. Поради това с писмо с изх. № НЩ- 499/26.06.19г. застрахователят е
изискал представяне по реда на чл. 106 от КЗ допълнителни документи. Част от
изисканите документи са представени от Окръжна прокуратура Враца, но сред тях
отново не е налице Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, който следва
да бъде съставен в такава ситуация.
С действията си увредените лица са поставили ответника
във фактическа невъзможност първо да определи размера на обезщетението,
включително наличие/липса на основания за изплащането му, и второ в случай, че
бъде определено такова да изплати същото в законовия 3 месечен срок. Това е от значение и за момента, от
който ищците може да претендират законна лихва за забава върху евентуално
определените обезщетения за вреди от процесното ПТП.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетението
не е определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3, или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В случая, има данни и за
това, застрахователят да е изисквал конкретни документи по реда на чл. 106 от КЗ, които да не са му били представени. С оглед това, във всеки случай е
несъстоятелно искането на ищците за присъждане на лихва за забава от посочената
от тях дата, а именно от датата предявяване на застрахователната претенция.
Ответникът оспорва да е причинен деликт от Т. Д. Т., водач на лек
автомобил марка „Фолксваген Голф" с per. № ВР *** АТ, застрахован при него. От представените с
исковата молба документа не се доказва изобщо, камо ли безспорно и категорично
авторството на деянието, деянието, неговата противоправност, виновността на дееца,
причинна връзка и настъпилите вреди. Не са налице кумулативните предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Изрично оспорва и твърдението, че Т. Д. Т. е бил водач на
самокатастрофиралия лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с per. № ВР *** АТ в момента на настъпване на ПТП .
Оспорва твърдението ищците да имат качеството на увредени
лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ и да имат право на основания чл. 432 от КЗ да претендират от ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка ГО на автомобилистите на виновния водач, изплащане на
обезщетение. От представените с исковата молба доказателства, по никакъв начин
не може да се направи категоричен извод, че именно Т. Д. Т. е управлявал
процесния автомобил, а не починалата дъщеря на ищците. Според изложеното в
отговора не е изяснено, кое от двете пострадали лица е управлявало автомобила и
кое е било пътник в него, тъй като не е представен по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Редът за съставянето на
протоколи за ПТП е строго уреден в Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009год. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. Изменено ДБ, бр. 19 от
2017год.). Констативният протокол, издаден от органите на КАТ е официален свидетелстващ документ и има обвързваща
доказателствена сила, но само относно фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице.
От представените по делото и събрани в хода на образувано д.п. №543/2018г. по описа на РУ - Бяла Слатина, Д.П. №1870/2018г. по описа на Окръжна прокуратура доказателства и по конкретно Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 18.09.2018г., в описание на трупове намерени на местопроизшествието е посочено: „В лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с per. № ВР *** АТ, се установиха два трупа на жена и мъж. Жената беше на мястото на водача, като краката й бяха към дясна седалка, минаващи над скоростния лост. Мъжът беше само с къси гащи на задна лява седалка, на кълбо свит, с глава на седалката, като краката му бяха на облегалката на предна лява седалка". Видно е, че нито СМЕ, нито САТЕ са установявали на база събраните преки и косвени доказателства на коя седалка в купето на автомобила са седяли пострадалите по време на настъпване на ПТП, какви инерционни сили са действали върху телата на пострадалите по време на настъпване на ПТП, съобразно движението на купето на МПС от момента на удара, до установяването му в покой и местоположението им в купето на автомобила по посочения в Протокол за оглед на пътно-транспортно поизшествие начин и съобразно телесните увреждания получени от тях. Изобщо не става ясно на база кои доказателства е преценено, че именно Т. Д. Т. е бил водач на автомобила.
На следващо място от Протоколите за разпит на Х. К. И. и Д.
Т. И. от 22.11.2018 по ДП 543Д8г. по
описа на РУ гр.Бяла Слатина - майка и баща на Т. Д. Т. се установява, че
„ Те /бел.полицаите/ ни казаха, че е карало момичето... Изрично искам да кажа,
че чух, че момичето е карало. Това го чух от полицаите- тези тримата".
Същата информация дават и самите ищци. От протоколите за разпит на П.М.С. и И.И.Н.
от 21.11.2018 по ДП 543/18г. по описа
на РУ гр.Бяла Слатина „В колата
момчето беше на задната седалка на топка, М. беше наклонена към шофьорската
седалка и краката й бяха отпред отдясно, защото е била без колан, че е била освободена да не слага
колан, че е била бременна" И двамата ищци посочват, че „Децата бяха
натрошени от полицаите. Не получих
информация, какво се случва с детето. Както и, че детето е имало шанс да уживее,
но му е отнет. Като отидох един полицай ми каза, че колата е карана от дъщеря ми.".
Дадените от ищците
показания на 21.11.2018 по ДП 543/18г. по описа на РУ гр.Бяла Слатина представляват
извънсъдебни признания на неизгодни за страната факти. В частта на направеното изявление от ищците по-горе,
вкл. липсата на поставен колан на М. М. пред
разследващите органи имат характер на частен свидетелстващ документ за
удостоверените от страната неизгодни факти.
В случай на установяване, че
автомобилът е управляван от дъщерята на ищците, то тогава няма, как да бъде
реализирана отговорността на ответника, т. к. съгласно чл. Чл. 477. (1) Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. В тази връзка изрично се оспорва
твърдението ищците да имат качеството на увредени лица по смисъла на чл. 478,
ал. 2 от КЗ и да имат право на основания чл. 432 от КЗ да претендират от
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка ГО на
автомобилистите на виновния водач, изплащане на обезщетение.
Оспорва и твърдяния в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие. Изрично оспорва и твърдението, че действията на Т. Д. Т. са довели до смъртта на пострадала в ПТП дъщеря на ищците. В условията на евентуалност, в случай, че се докаже в хода на производството, че дъщерята на ищците е била пътник в автомобила, изрично оспорва и твърдението, че транспортният инцидент да се е осъществил по причина от действията на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с per. № ВР *** АТ Т. Д. Т., както и, че същите са довели до смъртта М. М..
Постановлението за
прекратяване на наказателното производство няма действието на влязла в сила присъда
и не е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца. Предмет на изследване в наказателното производство е
поведението на увредителя, а поведението на пострадалия не е предмет на
разглеждане, освен ако съпричиняването не представлява елемент от състава на
престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното производство по
конкретното дело.
Според ответника в настоящия случай е налице изключителен принос на пострадалата, който прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието. Твърди, че причина за настъпване на вредите от процесното ПТП се корени във факта, че пострадалото лице е било без поставен предпазен колан и по собствена воля се е съгласило да бъде пътник в неизправен лек автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил значително количество алкохол. Счита, че е налице безспорно самоувреждане на лицето, с което се изключва вината и прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на увреждането.
Предвид гореизложеното,
заявява, че оспорва и твърдяната причинно- следствена връзка между настъпилото
ПТП и причинените и претендирани от ищците имуществени и неимуществени вреди.
Оспорва и твърдението за настъпване на
такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва и наличие на причинно-следствена връзка между уврежданията от ПТП и настъпилата смърт. Оспорва изрично твърдението, че смъртта на плода, с който пострадалата е била бременна е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Дори и да се приеме,
че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, предвид горепосочените
обстоятелства счита, че вредите не са в
резултат на деликт по смисъла на чл, 45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според дадената в
чл. 15 от НК дефиниция.
Оспорва размера на
предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за недължими,
респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 от ЗЗД. От самите твърдения в исковата молба не може да се направи
изводът, че отношенията между починалата и ищците са се характеризирали с
особена зависимост и силна връзка извън обичайната между родител - дете, които
явно имат и своите отделни домакинства и живот. От самата възраст на загиналата,
също не следва обезщетение на стойност равна или надвишаваща средните такива.
Липсват каквито и да било доказателства ищците да са получавали или давали
издръжка, да са живели заедно, да са поддържали каквито и да било отношения.
Оспорва между ищците и пострадалото лице да е налице силна и дълбока емоцинална
връзка, която да е прекъсната с причинената смърт.
Ищците чрез завишения размер на исковите претенции претендират
обезщетение за претърпени неимуществени вреди не само за смъртта на дъщеря им М.
М., но и за смъртта на нероденото й дете- тяхно внуче. Изрично оспорва
исковете в тази им част, т.к. правоспособността на субекта на правото възниква
от момента на раждането, а не от момента на зачеването и не могат да бъдат
претендирани неимуществени вреди за неродено дете. Предвид това счита, исковете в тази част за безпредметни, липсва раждане
на детето, липсват реално, а не презумтивно претърпени вреди, ищците не са
придобивали никога качеството на баба, дядо, плода не е придобил качеството
внук.
Изложени са съждения "От кой момент правото „признава"
съществуването на човешки живот?, тъй като от този момент правото признава
съществуването на нов правен субект, притежаващ редица имуществени и
неимуществени права. Тъй
като, за да бъде отнет, човешкият живот трябва преди това той да е възникнал,
разпоредбата на чл. 120 НК всъщност индиректно посочва, че определящ за
началото на човешкия живот е моментът на започване на процеса на раждане.
С оглед горното счита, че не следва да бъдат присъждани обезщетения на ищците във връзка с смъртта на заченатото, но неродено от пострадалата дете, т.к. правото и законът третират това като телесна повреда причинена на майката, а не смърт на човешки индивид. Нещо повече вредата следва да е реална и действителна, не предполагаема такава. Ищцата е била бременна в 8-мия месец, същата както е можела да роди живо и жизнеспособно дете, така е можела да загуби плода по ред други здравословни причини и обстоятелства, можела е след раждането му да се откаже от него, да го даде за осиновяване и т.н.
Казаното се подкрепя и от дадените разяснения с ТР 1/2018
по т.д. 1/2016 на ОСНГТК, където е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление N8 5 от 24. XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Такива отношения няма как
да са били изградени между ищците и нероденото им внуче. В случай, че и това не
бъде споделено моли съдът да вземе предвид и въведените лимити на обезщетенията
за разширения кръг правоимащи лица към настоящия момент, който максимален
размер съгласно § 96, ал. 3 във вр., ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ е в размер на 5
000 лв., от който съдът е обвързан.
В случай, че съдът приеме, че предявения иск за заплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по своето
основание, то заявява,
че прави и възражение за прекомерност на претенцията.
Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка
оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно
-неимуществени вреди са възникнали поради виновните действия на водача на лек
автомобил марка „Фолксваген Голф" с per. № ВР *** АТ, в който се твърди, че дъщерята
на ицците е пътувала като пътник.
С оглед горното твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
М. П. М., като поддържа, че причина за
настъпване на телесните увреждания довели до смъртта й е нейното виновно
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в
непоставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137 ЗДвП, с което поведение сама
се е поставила в риск. Липсата на поставен предпазен колан се установява не
само от местоположението на тялото в купето на автомобила, но и от
свидетелските показания на единия ищец дадени в досъдебното производство. Ако същата е била с поставен
предпазен колан, включително, ако не се е съгласила да бъде пътник в неизправен
лек автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол не би се стигнало до
настъпване на вредоносния резултат или дори да бе настъпила вреда тя не би
довела до смъртта й. Съпричиняването ог нейна страна е в пряка причинно -
следствена връзка с тежестта на получените от нея увреждания.
Няма доводи, нито законови такива за наличие на предпоставки, изключващи
това задължение (бременност, влошено здравословно състояние, непозволяващо
използване на предпазния колан) и поради това
неизпълнението му е правонарушение, а поведението на пътниците е противоправно. За съпричиняването е без
значение дали пострадалата е действала виновно.
Поради горните доводи, счита, че са налице основания за намаляване на
обезщетението на ищците поради съпричиняване на настъпилите вредни последици,
като обезщетение
следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че посочените по-горе редица
нарушения в своята съвкупност, се намират в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и обуславят извода за наличие на съпричиняване в размер на
поне 90 %.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията
за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главните искове.
Възразява и счита за неоснователно искането от страна на
ищците в настоящото производство за присъждане на законна лихва от посочената
от тях дата, при изложените по –горе
доводи.
С депозираната допълнителна
искова молба във връзка с твърдението на ответника, че поради непредставянето
на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се изтъква, че към датата на
депозиране на исковата молба в съда ищците не са разполагали с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и затова такъв не е приложен нито към
исковата молба, нито към предшестващата я застрахователна претенция. С исковата
молба са представили документите с които са разполагали към момента на
депозиранто й.
Оспорват твърдението на ответника, че ищците не са
предявили надлежна извънсъдебна претенция, отново поради липсата на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. С предявената пред застрахователя претенция
са представили документи, от които се установява датата на настъпилото ПТП,
участниците, водачът на увреждащото МПС, пострадалите, валидно застрахователно
правоотношение. Констативният протокол за ПТП с пострадали лица е съставен едва
на 20.01.2020г., който прилагат към допълнителната искова молба.
Оспорват възражението на ответника и считат за
неоснователно твърдението, че ищците нямат качеството на увредени лица по
смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ и нямат право да претендират изплащане на
обезщетение от ответника. Ищците твърдят, че са увредени лица, поради което
имат право да претендират обезщетения от ответника.Твърдят, че именно Т. Т. е
управлявал самокатастрофиралия автомобил, собственост на ищцата И.Н..
Относно
твърдението на ответника, че дадените от ищците показания на 21.11.2018г. по ДП
№ 534 /18г. по описа на РУ Бяла Слатина представляват извънсъдебни признания на
неизгодни за тях факти се посочва, че протоколите изготвени по досъдебното
производство в частта на изявленията им представляват частни свидетелстващи
документи. Частните документи нямат материална
доказателствена сила, противно на
твърдението на ответника. Разликата между формална и материална доказателствена
сила е, че първата обвързва съда относно авторството на документа, а втората го
обвързва относно съдържанието му. Законът не предвижда изявленията, които са
материализирани в частен документ да имат задължително обвързващо за съда
действие. Съдържанието им се преценява от съдията по вътрешно убеждение, във
връзка с останалите обстоятелства по делото, съгласно принципа на чл.12 от ГПК.
Доказателствената стойност е характеристика, с която разполагат всички
частни документи. Следователно, когато е представен частен писмен документ с
определено съдържание, съдът преценява доколко то отговаря на действителното
положение, чрез съпоставката му с останалите материали по делото и по вътрешно
убеждение, без да е обвързан в оценката си по силата на закона. Нещо повече, за
да има един частен свидетелстващ документ доказателствена стойност на извънсъдебно
признание, той трябва да е създаден именно с тази цел. С такава стойност не
разполага „случайният документ”, т.е., който не е изготвен с цел удостоверяване
на правнорелевантни факти (например частна кореспонденция, която няма връзка с
правоотношението или протокол от изявление пред орган по разследване, който
няма връзка с гражданските правоотношения на лицето). Протоколът от разпит по
досъдебното производство на ищците по настоящото не е от категорията на
писмените документи - нарочни, които законът урежда като изискване за доказване
на обстоятелства по възникналото процесно ПТП. В настоящия случай ищците в разпита им пред
разследващия полицай са споделили какво са чули от друг човек, което не значи
че са направили признание на факта, че дъщеря им е карала.
Оспорват възраженията на ответника относно механизма на
ПТП и твърдят, че действията на Т. Т. са довели до смъртта на М. М.. Вярно е,
че в настоящия случай няма присъда на наказателния съд, но наличието на
виновно, противоправно деяние на водача на л.а.“Фолксваген Голф“, с ДК № ВР ***
АТ, застрахован в ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ще бъде предмет на доказване в настоящото
производство.
Оспорват твърдението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на М., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан и
съгласие да бъде пътник в неизправен лек автомобил, управляван от
неправоспособен водач, употребил значително количество алкохол. Не е спорно по
настоящото дело, че починалата М. е била бременна в 8 месец. Съгласно чл. 137а,
ал.2, т.1 от ЗДвП, бременни жени могат да не ползват обезопасителни колани в
МПС-та, когато са в движение. При това положение, пострадалата не е допуснала
нарушение на посочената разпоредба, доколкото тя дава възможност за преценка,
поради което и неизползването на такъв колан не може да бъде отчитано в нейна
вреда.
Твърдят, че причина за инцидента са само и единствено
субективните действия на водача на лекия автомобил Т..
На следващо място, оспорват възражението на ответника, че
смъртта на плода, с който пострадалата
е била бременна не е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
Изтъква се, че исковите претенции са съобразени по размер
със съдебната практика по сходни случаи за близък период от време.
Оспорват възражението на ответника, че обезщетението,
което се претендира не отговаря на действителната вреда и че от твърденията в
исковата молба не можело да се направи извод, че отношенията между починалата и
ищците са се характеризирали с особена зависимост и силна връзка, извън обичайните
между родител - дете. Според съдебната практика обстоятелството, че
пострадалите и техните близки не живеят в едно домакинство не означава, че
между тях няма близка връзка и привързаност.
Неоснователно е възражението, свързано с възрастта на
починалата. Не става ясно в каква насока е именно това възражение .
Считат за неоснователно оспорването на ответника по
отношение на непредявени от тяхна страна искове за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на „внучето“ на ищците.
Оспорват твърдението на ответника за самоувреждане от
страна на пострадалата М.. Оспорват и въведеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на М. по всички изложени в отговора на исковата
молба аргументи.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба. В същата изцяло
се поддържат всички направени с отговора възражения и оспорвания.
В случай, че исковите претенции на ищците бъдат приети за основателни, ответникът моли да бъдат намалени размерите на претендираните обезщетения, тъй като претендираните размери не кореспондират с принципа на справедливостта и установената съдебна практика. Моли да бъде определен размера на дължимото обезщетение, съобразено с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при отчитане наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Поддържа изложеното за липса на валидно сезиране с
подадената извънсъдебна претенция. Сред представените с претенцията документи
няма нито един такъв, от който да е видно наличието на деяние, неговата
противоправност, виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди, за
да се ангажира отговорността на застраховаля за покриване на лъврдените за
претърпени вреди. С оглед гореизложеното застрахователят се е възползвал от
разпоредбата на чл. 496, ал. 4 от КЗ. Горното е от значение за определяне
дължимостта на лихва за забава, респективно за момента, от който ищците могат
да претендират такава върху евентуално определеното обезщетение за неимуществени
вреди.
От представения едва с Допълнителната искова молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.01.2020г. нито може да
установи, кое лице е било водач на автомобила, нито може да се направи извод за
вината на шофьора, липсва и изобщо посочен механизъм на ПТП.
Оспорва законосъобразността на издадения Констативен протокол за ПТП с
материални щети от 20.01.2020г. Намира, че същия е
издаден в нарушение на материалния закон. Редът за съставянето на протоколи за
ПТП е строго уреден в Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009год. /обн., ДВ, бр. 8 от
30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и
доп., бр. 19 от 28.02.2017 г./ за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл.
Изменено ДВ, бр. 19 от 2017год.).
В настоящият случай не е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, липсва и издадена подробна план - схема на ПТП, а е съставен едва на 20.01.2020г. /близо 1 година и 4
месеца след инцидента/ след задължителния едномесечен срок от произшествието и
този факт противоречи на чл.З ал.2 от Наредба. Следователно констативният протокол е незаконосъобразен, тъй като не отговора
на конкретните изисквания на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з - 41 от
12.01.2009год. и не може да служи за удостоверяване на посочените в него за
възприети от длъжностното лице факти и обстоятелства. С оглед гореизложеното, оспорва верността на представения
като доказателство към допълнителната искова молба Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 20.01.2020г.
Поради горното, а и от другите представените доказателствата, счита, че е неустановимо по безспорен начин не само лицето, което е управлявало
автомобила, но и отговорността на водача на застрахования при ответника лек
автомобил, доколкото не се установява главно и пълно, че същият и с конкретния
автомобил е причинил увреждането, нито е установим механизма на произшествието.
Според ответника настъпило е ПТП на неустановена категорично дата със
самокатастрофирал автомобил, в автомобила са открити две лица, като според
протокола за оглед, който единствено е съставен към твърдяната за дата за
настъпване на ПТП- жената е била на мястото на водача, като
краката й са били към дясна седалка, минавали са над скоростния лост, а мъжът е
бил само с къси гащи на задна лява седалка, на кълбо свит, с глава на
седалката, като краката му били на облегалката на предна лява седалка. Изобщо
не става ясно, на база кои доказателства е преценено, че именно Т. Д. Т. е бил
водач на автомобила. Същевременно
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, който по правило има обвързващо
съда док. значение относно лично възприетите от длъжностното лице факти към
датата на ПТП е напълно незаконосъобразен и съставен година и четири месеца
след ПТП. Свидетелските показания по отношение на това, какво е било
състоянието и местоположението на телата в автомобила непосредствено след ПТП
са противоречиви, вкл. косвено са възпориведени твърдения за това, че
автомобила е управляван от пострадалата дъщеря на ищците, но съвсем в кръга на
нещата се появява свидетелка Х. И., чиито син Н., е полицай и явно привикан на
въпросното местопроизшествие и успяла да види и разпознае предвид нейната възраст от 68 години
преминаващия с бясна скорост покрай нея „Т. от ***" и че
видим ли тя "по принцип до тогава го е виждала да кара силно", нищо,
че съгласно представената справка същият има книжка от 2-3 месеца, да не
споменаваме, че и двете лица тъкмо са навършили 18 годишна възраст.
Същевременно именно тази свидетелка помни конкретния час на разминаването й с
автомобила до точност посочвайки 13:20-13:25, но посочва, че действието за нея
се развива пролетта, а не есента, когато всъщност се сочи, че е настъпило ПТП
09.2018. Тази събрана „китка от
доказателства" се допълва и от обстоятелството, че взетата кръвна проба
съвсем в кръга на нещата е явно опорочена, къде умишлено, къде не.
С оглед горното изразява съмнение за това, каква е била действителната фактическа обстановка във връзка с процесното ПТП.
Поддържа възражението си за изключителен принос на
пострадалата /вкл. Наличие на случайно деяние/ и за съпричиняване.
По отношение на възражението на процесулания представител на ищците в
подадената ДИМ, че пострадалата е освободена от задължението за
поставяне на предпазен колани поради бременост. При обективното съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е
обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на
пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.
Нормата на чл. 137а, ал. 2, т.1 от ЗДВП „дава възможност
за преценка", като наистина е въпрос на преценка от всеки пътник, дали да
вземе мерки за собствената си безопасност. Поддържа всички направени
възражения, оспорвания и доказателствени искания, включително относно размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че
претенциите на ищците са завишени.
С изготвения
проекто-доклада, изложен в определение №235 от 16.03.2020г е прието за
безспорно по делото, че по отношение на л.а „Фолксваген" модел "Голф"
с рег.№ ВР***АТ е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № BG/02/118001611243, с покритие от
01.06.2018г. до 31.05.2019г., сключена
със ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното: От представеното Заверено
копие на Удостоверение за наследници на М. М. е видно, че ищците са нейни родители.
От представения с допълнителната искова молба Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 20.01.2020г е видно, че на 18.09.2018г към 13.20ч на път ІІІ.134 км.5.500 /с. Попица
и гр. Бяла Слатина/ е станало ПТП между ППС и крайпътно дърво. За участник едно
са отразени следните обстоятелства: ППС с рег.№ ВР 11-97 АТ, Фолксваген Голф,
собственост на И.И. Н., управляван от Т. Д. Т., ЕГН ********** от с. ***. Като
пострадали лица са вписани: Т. Д. Т. и М. П. М. - починали. С отговора на
допълнителната искова молба е оспорена верността и законосъобразността на този
Констативен протокол за ПТП с пострадали.
От представеното заверено копие на Протокол за оглед на
пътно - транспортно местопроизшествие е видно, че на 18.09.2018г разследващият
полицай Д.Н. е извършил оглед на пътно - транспортно местопроизшествие,
извършени са процесуални следствени действие в присъствието на поемни лица и
специалист- технически помощник. Протоколът е стандартизиран и е попълнен
ръкописно. Изготвен е Албум № 152 за
посетеното местопроизшествие, копие от който е представено по делото.
На 25.01.2019г. разследващият полицай Д.Н. е извършил
и втори оглед на пострадалия автомобил в
базата на МВР в с. Косталево, за което е съставен Протокол за оглед на
местопроизшествие.
В представената Съдебно - медицинска експертиза на труп №
95/2018г., изготвена в досъдебното производство, патологът извършил
аутопсията е установил следната съчетана травма: закрита черепно мозъчна травма, изразяваща се
в импресионно счупване на десните теменна и слепоочни кости, гръдна
травма, изразяваща се в счупване на ребра
двустранно и дясна ключица с контузия на белия дроб, коремна травма
съпроводена с напреднала бременност и кръвоизлив в маточната кухина и охлузвания
на лицето, коремната стена, дясно рамо, ляв горен крайник. Според заключението причината
за смъртта на М. М. е установената съчетана травма , последвалия кръвоизлив
довел до остра сърдечно съдова и
дихателна недостатъчност.
В досъдебното производство е изготвена Комплексна съдебна
автотехническа и оценителна експертиза, заверено копие от която е представено
по делото. Вещото лице е посочило, че от
техническа гледна точка вероятната
причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лекия
автомобил “Фолксваген Голф“, с ДК № ВР *** АТ с органите на управление довели
до движение на автомобила с превишена скорост от 117 км./ч и загубата напречна устойчивост, при което е напуснал
платното за движение в ляво по посока на
движението и се е блъснал в крайпътни дървета.
Съгласно представеното Заверено копие на съдебна химико -
токсилогична (токсикохимична) експертиза, изх.№ 11-2407/28.02.2019г.,
Военномедицинска академия е констатирано наличие на етанол в кръвта на Т. Т. от
7,16/L/ на хиляда/. В заключението е отразено още, че представената кръвна проба е компрометирана,
поради съхранението й в неподходящи условия. Установен е напреднал процес на
разлагане на пробата и получените аналитични резултати нямат обективен смисъл и не могат да се
ползват за експертни цели. Установеното количество алкохол при посочените
обстоятелства се приема за образувано послесмъртно.
С Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 02.04.2019г., прокурор от ОП Враца е прекратил наказателното
производство по ДП № 1870/2018г. на Окръжна прокуратура – Враца /ДП№ 543/2018г.
по описа на РУ - Бяла Слатина
Ищците са предявили пред ответника Застрахователна
претенция, копие от която е представена с исковата молба, ведно с ИД (известие
за доставяне) и фискален бон. По делото
е представено и Заверено копие на писмо с Изх.№ НЩ - 4992/26.06.19г., с което
ответното дружество е изискало от ОП Враца преписи от намиращи се в досъдебното
производство документи.
Към отговора е приложен препис от заверено копие на
Протокол за оглед на пътно - транспортно местопроизшествие от 18.09.2018г,
изготвен от разследващия полицай Д.Н. на компютър. Представени са и 12 бр.
протоколи за разпит на свидетели, извършени в досъдебното производство.
От
страна на ищците с допълнителната искова молба е представен и протокол за
разпит на свидетеля Х. М. И..
За изясняване на делото от фактическа
страна са назначени и изслушани комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза и
съдебно химическа експертиза.
Вещото лице – експерт по автотехническата част от
изслушаната КСМАТЕ установява следния механизъм на ПТП: На 18.09.2018 година,
около 13,20 часа на път III - 134 на км 5+500 между с. Попица и гр. Бяла
Слатина лекият автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ВР***АТ се е движил с
превишена скорост от 117 км./ч и в определен момент, поради превишената скорост
е загубил напречна устойчивост, при
което е напуснал платното за движение в ляво
по посока на движението и се е блъснал последователно в две крайпътни
дървета.
При удара в първото крайпътно дърво с предната част на лекия автомобил, същият се
е завъртял на 80 градуса в посока
обратна на часовниковата стрелка, след което се е ударил с дясната си странична
част в областта на предна дясна врата във второто дърво, след което се е
установил в тревната площ близо до крайпътното дърво със задната си част
насочена към него. В резултат на удара водачът и пътникът на предната дясна
седалка в автомобила са починали.
Лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с per. №ВР***АТ е бил оборудван с предпазни колани
за водача и пътниците, както следва: с 4 бр. триточкови обезопасителни колани –
на предните две седалки и на задна дясна и лява седалки и само за пътника на
задна средна седалка е сложен с двуточков /поясен/ обезопасителен колан .
Т. Д. Т. е пътувал на
мястото на водача - предна лява седалка, а М. П. М. е пътувала на предната
дясна седалка.
Водач на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ с per. №ВР***АТ по време на станалото ПТП е бил Т.
Д. Т..
В момента на удара в
крайпътните дървета в ляво в посоката на движението на автомобила върху тялото
на М. М. са действали инерционни сили насочени напред и в ляво, а след удара
насочени назад и на дясно.
В момента на
установяването на автомобила върху тялото на М. М. са действали инерционни сили
са насочени напред при удара в дървото, след което са насочени надясно и напред
до пълното установяване на автомобила.
При станалото ПТП М. М.
е пътувала без предпазен колан, но според вещото лице, ако М. П. М. е пътувала
с поставен предпазен колан, въздушната възглавница пред нея е щяла да се отвори.
Според
вещото лице – експерт по медицинската част от изслушаната КСАТМЕ, причината за
смъртта на М. е установената съчетана травма и последвалия кръвоизлив довел до
остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност.
По
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с /или върху твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на ПТП травма в купето на
лек автомобил. Тези увреждания са причинени от интериорните части на автомобила
Налице
е пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между настъпилото на
18.09.2018г. ПТП, получените увреждания и смърта на М. П. М..
Причината
за смъртта на плода е коремната травма на майката съпроводена с кръвоизлив в
маточната кухина и счупване на черепната кутия на плода. Смъртта на плода е в
пряка причинна връзка с посочената травма на майката и е настъпила бързо и е
била неизбежна.
Налице
е причинно - следствена връзка между настъпилото на 18.09.2018 г. ПТП, смъртта
на М. П. М. с настъпилата смърт на бебето на М. П. М.
Няма
медицински данни /следи и белези по тялото на М./, които да съответстват на
такива получени от правилно поставен предпазен колан, с оглед на което
експертът е посочил, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан.
Според вещото лице предвид механизма на ПТП и контактната скорост, пострадалата
и с поставен предпазен колан би
получила увреждания, които да доведат до
смъртта й.
Заключението
на КСМАТЕ е оспорено от отгветника в частта, в която е посочено, че водач на
лекия автомобил е бил Т. Д. Т..
По
искане на страните е назначена и изслушана съдебно химическа/микробиологическа/
експертиза с вещо лице М.К.. В заключението си вещото лице е посочило, че
изследваната проба трупна кръв от Т. Д. Т. /ЕГН **********/, е компрометирана и
получените данни за концентрация на етилов алкохол в нея не може да се ползват
за никакви заключения по този въпрос. Със съдебна химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза с изх. № И-2402/ 28.02.2019г., не е установено
наличие на наркотични и упойващи вещества, нито на психоактивни медикаменти в
трупната кръв от Т. Д. Т..
При
вземането на кръвна проба от трупа на Т. Д. Т. не е спазена Наредба №
1/19.07.2017г., тъй като не са добавени стабилизатор (натриев флуорид) и
антикоагулант (калиев оксалат или сол на ЕДТА) към пробата и не е взета втора
проба, която да се съхранява като контролна.
Кръвната
проба от трупа на Т. Д. Т. не е съхранявана правилно, тъй като без наличие на
стабилизатор в нея тя е трябвало да бъде замразена, а не съхранявана при 2°С до
8°С. Периодът от време, изминал от момента на вземането на проба трупна кръв за
анализ на етанол до момента на първото проведено изследване има съществено
значение, особено ако към пробата не е добавен стабилизатор и тя не е била
замразена, което да я предпази от протичането на нежелани ферментационни
процеси. За да бъде прецизно всяко следващо независимо изследване по даден
казус, то трябва да се провежда с неизползвана преди това проба, взета и
съхранявана като контролна проба от обекта на изследване.
Поради
липсата на достоверни данни за съдържанието на етанол в кръвта, иззета от трупа
на Т. Д. Т., не е възможно да се предположи какво е било състоянието му приживе
преди настъпване.
Заключението не е оспорено от страните и
съдът приема, че същото е изготвеното обективно и компетентно дадено.
Изслушани
са свидетелите К.М., И.Н., Н. Й., Х. Х. и д-р Р.А..
К.М. твърди, че станал свидетел на катастрофата,
случила се на 18.09.2018 г. Пътували за гр. Бяла Слатина и по пътя между с.
Попица и гр. Бяла Слатина, ги надминал автомобил, който на около 50-ина метра
след това се наклонил надясно, после наляво и се ударил. Не видял кой управлява
автомобила. Спрял и отишъл до мястото, но там имало човек, който казал да не се
приближава, че бутилката е изхвръкнала и изпуска газ. Видял момичето, което
било обикрачило скоростната кутия. Главата и тялото на момичето били между
двете седалки. Главата й била леко на към рамото, наклонена и кървела силно. Седалището
на момичето било частично върху седалката на шофьора. Облегалката на
шофьорската седалка била смъкната доста назад. На задната седалка зад
шофьорската седалка видял човек.
Свидетелят И.Н. също твърди, че е станал свидетел на
ПТП с лек автомобил "Фолксваген", станало на 18.09.2018 г., като бил
на мястото около 5 минути след катастрофата, което е в участъка между гр. Бяла
Слатина и с. Попица. Колата била от дясната страна на пътя, а двигателят на
шосето на 10-15 метра от колата, която била извън платното, и може би малко от задната й част била на
платното. На задната седалка имало сгънато на две момчето, което първоначално
не познал. В колата имало и момиче,
което според свидетеля било странно заклещено между дясна предна врата и
седалката. Колата била ориентирана в посока от гр. Бяла Слатина за с. Попица,
от дясната страна на пътното платно, но не знае в коя посока са пътували.
Свидетелят Н. Й. познава ищците и дъщеря им. Знае за
ПТП-то, в което загинали дъщеря им, нероденото им дете и приятелят й. Според
свидетелката загиналите от около 4 месеца преди катастрофата живеели при
родителите на М.. М. била в близки отношения с родителите си, постоянно били
заедно. Според нея И. и П. не са приели смъртта на дъщеря си, която е
единственото им дете. Едва ли някога ще го преживеят и ще го приемат. Постоянно
плачат, сега изпълняват желания, които са били обещали на М.. Всеки ден ходят
на гроба й, на това е свидетел. След ПТП-то постоянно била в тях, защото те били
в много тежко състояние. Ищцата не искала да си взима инсулина.
Свидетелят Х. Х. познава ищците повече от 10 години, като
били приятелски семейства и децата им израснали заедно. Твърди, че след
катастрофата техният живот приключил. В момента живеят единствено с мисълта
обещанията, които са дали на дъщеря си приживе, да ги изпълнят - басейн й
правят, да й купят колата, която искаше, кучето. Загиналата била жизнерадостно
дете, весело, лъчезарно, добро. Ищците приели добре бремеността й и очаквали с
големи трепети да се появи внучето, направили основен ремонт, защото младите
живеели при тях. Познава ищците като
много весели хора, но след катастрофата всичко приключило. П. не разговаря с никого, а И. често плаче и
се разтреперва.
Като свидетел по делото е изслушан и д-р Р.А. във
връзка с взетата от него кръвна проба при а аутопсията на Т. Т.. Според
свидетеля всички проби в патологията до
половин час след вземането им, се поставят в хладилник при температура от 2-6 градуса.
Пробата се завежда в специален журнал, като процесната също е заведена. Тя е
получена от лице от Полицията. След това няма представа как е съхранявана и как
е транспортирана. Твърди, че вземат пробата от дълбоките съдове на горния
крайник. Не описва в протоколите дали има мирис на алкохол. За този случай си
спомня, че се получил нереален резултат от алкохолната проба, тъй като според
него лице с алкохол от 6 на 1000, не може да управлява МПС.
Обсъдени
в съвкупност и във връзка с доводите на
страните, доказателствата по делото, дават основание на съда да приеме за
установено следното:
Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които
произтичат претендираните права, датата на застрахователния договор и
формулирания петитум, дават основание на съда да приеме по правната
квалификация на исковете, с които е сезиран, че са предявени в условията на
субективно и обективно съединяване следните осъдителни искове: 1/.Искове за
заплащане на застрахователни обезщетения
с правно основание чл.432,ал.1,във вр. с чл.477,ал.1, във вр. с чл.380 КЗ/ в
сила от 01.01.2016г./,във вр. с чл.45 и чл.51,ал.1 и чл.52 ЗЗД и 2/.Акцесорни
искове за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираноите
обезщетения с правно основание
чл.497,ал.1,т.1 от КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 432 ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432 ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата,
респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е признато съществуването на валидно възникнало и породило правното
си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение с предмет
автомобила, с който е причинено произшествието.
Съгласно изискванията
на нормата на чл.498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда. В случая ищците са предявили
извънсъдебно претенциите си към застрахователя и последният не е платил
обезщетения в срока по чл. 496 от КЗ. Неоснователно е твърдението на ответника за липса на валидно сезиране с подадената
извънсъдебна претенция, поради не представяне на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. От представеното досъдебно производство е
видно, че такъв протокол е съставен от органите на МВР едва след предявяване на
исковата молба, т.е. непредставянето на същия не е по вина на ищците, а в
следствие на неизпълнение на задълженията на органите на МВР. С оглед на
изложеното съдът приема предявените искове за допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Основателността на прекия иск предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправно поведение на виновния
водач, 3. / претърпените неимуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
В случая спорен между страните е механизма на ПТП,
както и обстоятелството, кой е управлявал автомобила по време на инцидента.
Представеният с допълнителната искова молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 20.01.2020г е оспорен от ответника. Съдът приема, че същият не е изготвен в
едномесечния срок, предвиден в Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009год за документите и реда
за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за ФН и ГФ, и
същият не отразява механизма на процесното ПТП, поради, което не може да бъде ценен в тази насока. Както многократно е
имал случай да посочи ВКС включително с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, във всички случаи, за страната съществува правна възможност в рамките на
спорното съдебно производство да установи или обори факта на настъпване на ПТП,
както и механизма му и участниците в него с всички доказателствени средства.
Дали съставеният Протокол е валиден или не няма решаващо значение, след като
страната разполага с възможността да докаже тезата си, чрез други способи.
Във връзка с горното и за изясняване на механизма на
ПТП е назначена и изслушана комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза /КСМАТЕ/.
От заключението на вещото
лице, експерт в автотехническа част се установява следния механизъм на процесното ПТП: На посочената дата 18.09.2018
година, около 13,20 часа на път III - 134 на км 5+500 между с. Попица и гр.
Бяла Слатина лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ВР***АТ се е движил с
превишена скорост от 117 км./ч и в определен момент, поради превишената скорост
е загубил напречна устойчивост, при
което е напуснал платното за движение в ляво
по посока на движението и се е блъснал последователно в две крайпътни
дървета.
При удара в първото
крайпътно дърво с предната част на лекия
автомобил, същият се е завъртял на 80 градуса
в посока обратна на часовниковата стрелка, след което се е ударил с
дясната си странична част в областта на предна дясна врата във второто дърво,
след което се е установил в тревната площ близо до крайпътното дърво със
задната си част насочена към него. В резултат на удара водачът и пътникът на
предната дясна седалка в автомобила са починали.
Водач на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ с per. №ВР***АТ
по време на станалото ПТП е бил Т. Д. Т., а М. П. М. е пътувала на предната
дясна седалка. Този извод вещото лице е формирал изследвайки действалите върху
телата инерционни сили по време и след осъществените удари в крайпътните дървета.
Този извод на вещото лице е оспорен от ответника. В съдебно
заседание вещото лице пояснява действието на инерционните сили. Според него първоначалният удар е бил челен, при който телата се придвижват напред и
нагоре, и после вече ударният импулс
действа обратно назад, после л.а. се завърта на 90 градуса и следва удар от
дясно странично, в дясна предна врата и тогава ударният импулс е бил към дясната
врата и нагоре, а след удара се обръща - на ляво и на долу, и в този момент
тялото на пътничката се премества от дясно на ляво, а на водача, тъй като вече
е била счупена облегалката на седалката му, или паднала назад, тогава при
следващите удари, водачът първо е бил на дясно към пътничката, след това на
ляво и после е отишъл назад, където е намерен. Съдът предвид извършения анализ на
действалите по време на удара инерционни сили, и вземайки предвид
обстоятелството, че седалката на шофьора е била силно наклонена назад, приема заключението на
вещото лице, че
водач на катастрофиралото ПТП е бил именно Т. Д. Т., който след удара е
попаднал на задната седалка. Този извод се
подкрепя и от другите данни, намиращи се в събраните по делото доказателства. В Протокола за оглед на пътно - транспортно
местопроизшествие от 18.09.2018г, изготвен от разследващия полицай Д.Н. е
отразено, че в областта на педалите на купето е установена лява мъжка джапанка, а на десния крак на
трупа на мъжа е открита другата джапанка. Ако същият е седял на задната
седалка, то в този случай необяснимо е как краката на същия са били върху
облегалката на предна лява седалката, обстоятелство отразено от разследващия
полицай. В подкрепа на извода, че Т. Т. е шофирал, а М. М. е била пътник, седящ
на предната седалка е и становището на вещото лице Ф.Т., който в съдебно
заседание посочва, че при жената има счупване в дясна ключица и многофрагментно
счупване на черепните кости в дясно, където е бил удара, обстоятелство което е
безспорно установено.
Изложеното дава основание на съда да приема, че вина за
настъпването на произшествието, при което е загинала дъщерята на ищците, има Т.
Д. Т., който е управлявал лекия автомобил с превишена скорост, в резултат на
което автомобила е изгубил устойчивост и се ударил в две крайпътни дървета.
Шофирането в нарушение на правилата за движение с превишена скорост изключва
наведеното от ответника твърдение, че вредите са в резултат на случайно деяние.
С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е
доказано основанието за възникване на прякото право на ищците за справедливо
обезщетяване на претърпените от тях болки и страдания.
Не подлежи на
съмнение фактът, че загубата на дете, независимо от възрастта му, е тежко и
непреодолимо емоционално изживяване за родителя, с трайно и неотменимо
проявление във времето. В отношенията им се откриват специфичните за
традиционното българското семейство ценности. Установи се, че родителите са
създали дълбока емоционална обвързаност с дъщеря им, установена е взаимна обич,
морална и материална подкрепа. Съгласно показанията на свидетелите Х. Х. и Н. Й. дъщеря им и приятелят й са живеели при тях и същите са били в
добри отношения. Загубата е необратима, съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна в
живота им. Родителите са загубили единственото си дете, което е част от
семейството, но също и с незаменимите мигове на внимание, надежди, очаквания,
планове за бъдещето във връзка с очакваното раждане на тяхното внуче. Тежката
загуба обременява живота, ежедневието им, мислите и преживяванията им.
Показателни в тази насока са обясненията на свидетелите, че П. не
разговаря с никого, а И. често плаче и се разтреперва.
Внезапната смърт на дъщеря им има изключително тежки последици за родителите.
Затворили са се и преживяват трагедията в семейството.
При изложените
аргументи съдът приема, че претенциите на родителите са доказани по основание и
частично основателни по размер.
При преценката си за размера
на обезщетението следва да се съобразява спецификата на вредите, за които се
присъжда. Касае се за неимуществени вреди в следствие на смъртта на дете, които
по принцип са неоценими.Тези вреди ще имат дълго във времето и непреодолимо
въздействие върху пострадалите, предвид обстоятелството, че това е и
единственото им дете.Това им проявление освен към момента на увреждането е и
трайно за в бъдеще, което съдът съобразява при преценката си за
конкретния размер на обезщетение /в т.см.Реш.№95/29.09.2009г.на ВКС,пост.по
т.д.№355/2009г.,І ТО/.
На следващо място
следва да се съобрази,че критерият за справедливост, заложен в нормата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от съществуващата икономическа конюнктура и
от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието му.
Затова при определяне размера на полагащото се обезщетение освен посочените
по-горе морални измерения на болката на пострадалите, следва да се отчитат и
конкретните икономически условия към настъпването на катастрофата. Стойностният
израз на тази фактори са актуалните към момента на настъпване на събитието
лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В този смисъл е и константната съдебната
практика,която съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по
т.д.№916/2011г., I т.о.,ТК, Реш.№83/06.07.2009г.по
т.д.№795/2008г.,II ТО на ВКС, Реш.№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на
ВКС, Реш.№65/03.07.2012г. по т.д.№211/2011г.,I ТО на ВКС, Реш.№233/20.12.2016г.,
т.д.№3586/2015г.,II ТО на ВКС, Реш.№749/05.12.2008г.,по т.д.№387/2008г,ІІ ТО на
ВКС, Опр.№756/19.11.2013г. по т.д.№1235/2013г.,II ТО на ВКС и др. В тях се
приема, че застрахователните лимити следва да са ориентир и за размерите
на обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и функцията им на
договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя,
а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,
които всеки застрахован дължи. Към 18.09.2018г.,
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” се е сключвала при
минимални застрахователни суми за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите,за неимуществените и имуществени вреди в следствие на телесно
увреждане или смърт, от 10 000 000 лв.
При така установените
обстоятелства и предвид практиката по сходни спорове, съдът приема, че
обезщетението за претърпените от родителите неимуществените вреди от загубата
на детето им в катастрофата на 18.09.2018г., следва
да е в размер на 200 000лв. за всеки от тях. Исковете до пълните им
размери от 300 000 лв, съдът отхвърля като неоснователни и
недоказани.
По възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на
загиналата М. П. М..
Ответникът своевременно
с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Обезщетението следва да бъде намалено, ако и самия пострадал е допринесъл
за настъпването на вредите. Въпроса за конкретния принос на увреденото лице,
наличието на причинно- следствена връзка между действията и бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат е разрешен в Решение № 206/12.03.2010 г. по
т.д.№ 35/2009 г. на ВКС, ТК, второ т.о., решение № 151/12.11.2012 г. по т.д.№
1140/2011 г. на ВКС, ТК второ т.о. Доказването на възражението за съпричиняване
е изцяло в тежест на ответното дружество. В случая не се установи, че загиналата е допринесла за
настъпването на конкретните телесни увреждания, поради това, че не е поставила предпазен колан. По делото се установи, че
загиналата М.
П. М. е била бременна в VІІІ-мия лунарен месец. Съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП бременните жени
могат да пътуват в МПС без поставен предпазен колан.От приетото неоспорено
заключение на комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установи,
че в случая предвид тежестта на ПТП и предвид деформациите по лекия автомобил марка, напълно е
възможно М.
П. М. да получи травми и при коректно поставен предпазен
колан.
Недоказано остана и възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата М. П. И., тъй
като същата се е съгласила да бъде пътник в неизправен лек автомобил,
управляван от неправоспособен водач, употребил значително количество алкохол.
По делото няма данни за съществувала преди ПТП–то неизправност на автомобила. В
досъдебното производство има данни, че Т. Д. Т. е имал свидетелство за
правоуправление, а предвид установеното от вещото лице по допуснатата съдебно
химическа експертиза за компрометиране на
кръвната проба, взета от същия, не може да се приеме за доказано
твърдението на ответника за наличието на значително количество алкохол в кръвта
на същия.
По изложените
съображения, не са налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение.
Обезщетението се дължи ведно с законната
лихва за забава, която съдът следва да присъди от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред застрахователя- 07.06.2019г.
При сега действащия
КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на
увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на
която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
от увреденото лице.
Разпоредбата на чл.
498 КЗ предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил
в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.
Ищците са предявили
писмено застрахователната си претенция до ответника на 07.06.2019г., поради което при липса на други данни и оспорване
на това обстоятелство от насрещната страна, следва да се приеме, че именно това
е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата
за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Ответникът счита за неоснователно
искането на ищците за присъждане на законна лихва от посочената от тях дата, поради
непредставянето на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Както се установи към датата на депозиране та
застрахователната
претенция, ищците не са разполагали с Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица , поради неизпълнението на задълженията на органите на МВР за изготвянето
му.
По изложените
съображения лихвата за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 07.06.2019г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този
изход на делото разноски се дължат и на двете страни съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете. Уважената част от исковите претенции съставлява 2/3-ти, а
отхвърлената 1/3-та.
Ищците са
представили доказателства за сторени разноски в размер на 589,00лева. Предвид
уважената част от искове следва да им бъде присъдена сумата от 392,67лв. Следва в полза на адв. Д.С. - пълномощник на ищците да се присъди адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, тъй като на ищците е
оказана безплатна правна помощ в това исково производство. Това възнаграждение,
определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед уважения размер на исковете в
размер на 9
530,00лева. Съдът намира възражението на ответника,
че възнаграждение на процесуалния представител на ищците не следва да бъде
присъждано, тъй като в договора не е посочена причината за оказване на
безплатна правна помощ за неоснователно. В настоящото производство, съдът е
освободил ищците от внасянето на държавна такса, като е приел, че същите не
разполагат със средства за заплащането й .
На
основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищците дължат на ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Разноските, които ответникът
е направил са в размер на 1079,00лв- платени за възнаграждения на
вещи лица и 15 187,50лева – платено адвокатско възнаграждение с ДДС. За
отвърлената 1/3 част от исковете длъжимите от ищците разноски възлизат на
сумата от 5 422,17лева.
На основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът дължи
4% държавна такса върху уважения размер на обезщетението за неимуществени
вреди, а именно: сумата 16 000 лв.
Така мотивиран, ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Н., ЕГН **********
***, сумата от 200 000,00лв./ двеста
хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се
в преживени и търпени болки и страдания
от смъртта на нейната дъщеря М. П. М. ЕГН **********, починала вследствие ПТП,
извършено на 18.09.2018г от Т. Д. Т. с автомобил "Фолксваген " модел
"Голф" с рег.№ ВР***АТ, който към този момент е бил застрахован за
риска "Гражданска отговорност" в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 07.06.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния размер от 300 000лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на П.М.С., ЕГН **********
***, сумата от 200 000,00лв./ двеста
хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в преживени и търпени болки и страдания
от смъртта на нейговата дъщеря М. П. М. ЕГН **********, починала вследствие
ПТП, извършено на 18.09.2018г от Т. Д. Т. с автомобил "Фолксваген "
модел "Голф" с рег.№ ВР***АТ, който към този момент е бил застрахован
за риска "Гражданска отговорност" в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 07.06.2019г г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния размер от 300 000лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на ищците И.И.Н.,
ЕГН ********** и П.М.С., ЕГН **********,***, сумата от 392,67лв./ триста деветдесет и два лева и
67 ст./, представляваща разноски пред първата инстанция съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.И.С. адвокатско
възнаграждение в размер на 9 530,00лева.
ОСЪЖДА И.И.Н., ЕГН **********
и П.М.С., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 5422,17лв. /пет хиляди четиристотин двадесет и два лева и 17ст./,
представляваща разноски
за отвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, на основание чл. 78 ал.6 ГПК да заплати
в полза на ОС Враца сумата от 16 000лв./
шестнадесет хиляди и осемстотин лева/ – държавна такса, от внасянето на
която, ищците са били освободени.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: