Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 26.11.2020г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, административен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                                                             СТЕФКА М.

 

 

 

 

При секретаря Нина Кънчева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно гр.дело № 649 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ст.юрисконсулт Г.,*** против решение № 1500/19.12.2019 г. по гр.д. № 1209//2019г. на Сливенския районен съд, изменено с решение за ОФГ №  434/27.04.2020 г. и № 804/05.08.2020 г., с което след измененията за допусната ОФГ съдът е осъдил въззивника да заплати на М.М.У. ЕГН **********,*** сумата от 200.00лв. за неимуществени вреди, изразяваща се във влошаване на здравословното състояние на ищцата вследствие на невъзможността й да ползва лек автомобил „I=“ с рег. № СН 61 87 АС, в резултат на инцидент от  24.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението. С решението  е отхвърлен предявеният от М.У. против въззивника иск за заплащане на сумата от 200.00 лв., представляваща обезщетение за имуществена щета на предно ветрово стъкло на лек автомобил“I=“ с рег. № **в резултат на инцидент от 24.10.2018 г.  Решението е обжалвано и в частта за разноските.  Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно.  Освен това се посочва, че то е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран. Посочва се, че с исковата молба са били предявени искове за имуществени вреди по предно стъкло на МПС поради настъпила щета, а с решението си съдът се е произнесъл  за щета нанесена по лява врата на лекия автомобил, което представлявало отделна искова претенция, която не е била претендирана. По този начин съдът се бил произнесъл свръх петитум. Страната посочва, че по делото не са били ангажирани доказателства относно претенцията за заплащане на неимуществени вреди и тя е останала недоказана по основание и по размер. Не били събрани доказателства за влошаване на здравословното състояние на ищцата вследствие на произшествието. Внукът й, който се грижел за нея – свид. Иванов, е посочил, че не ползва автомобила заради щета нанесена по предното стъкло. Причинно следствена връзка обаче между механизма на ПТП описан в иска и щетата на предното стъкло липсва, поради което искът се явявал неоснователен. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, да бъдат отхвърлени предявените искове и да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от служебния защитник  на М.У. – адв. Андриана А., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че съдът е взел предвид всички представени по делото доказателства. Страната посочва, че извършената автотехническа експертиза установява настъпилите щети по предна лява врата в размер на 130.80 лв. и по предно стъкло в размер на 197.69 лв. били събрани доказателства, че след като не е можела да ползва автомобила, въззиваемата  използвала таксита за превоз до лечебни заведения, което довело до оскъпяване на издръжката й. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.  Не са направени искания за присъждане на разноски.

Страните не са направили нови доказателствени и процесуални искания.

         В с.з.въззивната страна редовно призована се представлява от ст.юриск.Г., която моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован се представлява от адв.А., която заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.

Трето лице помагач ДЗЗД „Грийн Партнърс БКС“ АД не изразява становище по жалбата.

Трето лице „БКС –Христо Нанев“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Пред Районния съд са били предявени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило на 24.10.2018 г. произшествие, както и за заплащане на неимуществени щети причинени на ищцата вследствие на същото произшествие.

В  обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че вследствие на произшествието осъществено на 24.10.2018 г. – сблъсък на контейнер за отпадъци с паркирания автомобил на ищцата, по него са били причинени щети по лявата му врата и предното стъкло. В петитума обаче на исковата молба е посочено, че се претендира обезщетение за  подмяната на предното стъкло По-късно в допълнителна искова молба ищцовата страна отново е посочила, че претендира имуществени вреди за причинените щети по предното стъкло. Страната не е претендирала заплащането на имуществени щети причинени на предна лява врата на автомобила.

За установяване на твърдяното от ищцата обстоятелство са събрани редица писмени документи, изготвена е автотехническа експертиза и са разпитани свидетели. Изготвената автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, посочва, че щетата,която е причинена на лявата врата на автомобила собственост на ищцата /но която не се търси от нея в това производство/ е причинена от удара на контейнера за смет  в него. От техническа гледна точка това е възможно събитие. Увреждането обаче върху предното ветрово стъкло /обезщетение за което се търси в настоящото производство/ не е възможно да е причинно-следствена връзка с удара на контейнера за смет в автомобила.  С оглед на изложеното съдът не може да приеме, че е налице причинно-следствена връзка между твърдяното събитие, което е нанесло щетите по автомобила и причиняването им.  Поради това не може да бъде присъдено обезщетение за търсената щета, а именно обезщетение за сумата, която следва да се заплати за отстраняване на повредата по предното ветрово стъкло на автомобила на ищцата.

Тъй като изводите на съда в тази част съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

По делото са претендирани неимуществени вреди. За да бъдат присъдени такива е необходимо да се установи, че претърпените  болки, страдания, неразположения на ищцата са в причинно следствена връзка с инцидента, в който са причинени имуществените вреди. Това е така, тъй като ищецът твърди, че вследствие на нанесените повреди върху автомобила не е могъл да използва същия и по този начин е оскъпил издръжката си. Следва да се отбележи, че оскъпяването на издръжката на едно лице само по себе си представлява претенция за имуществени вреди, които в производството следва да се установят чрез представяне на доказателства, установяващи техния размер и обем. Неимуществените вреди се свързват с търпени от лицето болки, страдания -физически и психически. Такива страдания не се твърдят от ищцата и не са събирани доказателства, които да установяват настъпването им. Единствените твърдения са свързани с това, че след като е било повредено предното стъкло на автомобила й, се е налагало да използва такси при придвижването си до лечебни заведения. Няма доказателства, нито колко пъти, нито на каква стойност ищцата е използвала таксиметрови услуги. Няма доказателства за това тя да е била притеснена, да е изпитвала някакви болки и т.в. След като се установи,че щетата по предното стъкло на автомобила не е в причинно-следствена връзка с произшествието от 24.10.2018 г.и след като по делото няма никакви доказателства, които да установяват търпени от ищцата болки и страдания – физически или психически, свързани с този инцидент, то предявеният иск за неимуществени вреди се явява недоказан. Тъй като изводът на въззивния съд относно основателността на исковата претенция за неимуществени вреди не съвпада с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено. Следва да се постанови ново решение, с което искът за неимуществени вреди да се отхвърли.

Тъй като исковите претенции се отхвърлят изцяло, то обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е бил осъден да заплати деловодни разноски. В негова полза следва да се присъдят юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка инстанция. За въззивна инстанция следва да му се присъди и заплатена държавна такса в размер на 25.00 лв. Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати  в полза на Районен съд – Сливен 100.00 лв. възнаграждение за вещо лице за първа инстанция и 50.00 лв. – държавна такса за първа инстанция.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 1500/19.12.2019 г. по гр.д. № 1209//2019г. на Сливенския районен съд, изменено с решение за ОФГ №  434/27.04.2020 г. и № 804/05.08.2020 г., на Сливенския районен съд,

 

В ЧАСТТА, с която

 

Община Сливен, гр. Сливен, бул.“ Цар Освободител“, № 1 е била осъдена да заплати на М.М.У. ЕГН **********,*** сумата от 200.00лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се във влошаване на здравословното ѝ състояние вследствие на невъзможността ѝ да ползва лек автомобил „С.“ с рег. № **, в резултат на инцидент от  24.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която

 

Община Сливен, гр. Сливен, бул.“ Цар Освободител“, № 1 е била осъдена да заплати на М.М.У. ЕГН **********,*** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 248,10 лв. адвокатско възнаграждение

 

Община Сливен, гр. Сливен, бул.“ Цар Освободител“, № 1 е била осъдена да заплати на Сливенски районен съд 50.00 лв. - държавна такса и 50.00 лв. възнаграждение за вещо лице.

 

Като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,

 

Вместо това постанови:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.У. ЕГН **********,*** иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200.00 лв., изразяващи се във влошаване на здравословното ѝ състояние, вследствие на невъзможността ѝ да ползва лекия си автомобил „С.“ с рег. № **, в резултат на инцидент – врязване на контейнер за смет върху него от  24.10.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

 

ОСЪЖДА М.М.У. ЕГН **********,*** да заплати на Община Сливен, гр. Сливен, бул.“ Цар Освободител“, № 1 деловодни разноски за първа инстанция в размер на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА М.М.У. ЕГН **********,*** да заплати на Сливенски районен съд 100.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 50.00 лв. държавна такса.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.М.У. ЕГН **********,*** да заплати на Община Сливен, гр. Сливен, бул.“ Цар Освободител“, № 1 деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 125.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.