Номер 34102.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20202200500524 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 570/24,06.2020 год. постановено по гр. дело №
285/2020 год. на Районен съд Сливен, с което са отхвърлени предявения иск
на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и обективно кумулативно съединен към
него акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД от Групова практика за първична
извънболнична медицинска помощ „Медик Биг" ООД, гр. Сливен срещу
Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на
Районната здравноосигурителна каса, гр. Сливен, с който главен иск се
претендира последната да заплати на лечебното заведение сума в общ размер
на 3 567. 85 лева, съставляваща удържана без основание сума въз основа на
писмена покана № 29-05-137/05.12.2016 г. за възстановяване на суми
представляващи превишение на определени специализирани медицински
дейности и стойността на определени медико- диагностични дейности за
второто тримесечие на 2016 год;, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба - 28.01.2020 год. до окончателното
плащане и с който акцесорен иск се претендира заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение на посоченото по-горе парично задължение в размер на
159.56 лева за периода от 28.07.2018 г. до 28.01,2020 год. и е осъдена Групова
практика за първична извънболнична медицинска помощ „Медик Биг" ООД,
гр. Сливен да заплати на НЗОК, гр. София направените по делото разноски в
1
размер на 100 лева.
Против това решение подадена въззивна жалба от ищеца чрез
процесуален представител, в която се твърди, че решението е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд в атакуваното решение, че
съдебното решение, с което се отменя оспорен нормативен административен
акт няма т.нар. обратно действие на прогласяването му за нищожен т.е. то не
премахва породените от акта правни последици от датата на неговото
издаване, а от деня в който влезе в сила и след това, защото по силата на
закона такова съдебно решение има действие само занапред. Съгласно чл. 195
АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг
от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Тази формулировка
е дала основание Върховният Касационен съд да постанови Тълкувателно
решение № 2/2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГТК, според което висящото
гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на
подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на
същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. В мотивите на
тълкувателното решение се приема, че нищожните актове поначало не
пораждат правни последици, но в случая, когато нищожността е обявена от
съда, законодателното разрешение е съобразено с характера на оспорвания
акт като нормативен. При прогласена нищожност, законът изрично в чл. 195,
ал. 2 АПК е определил правните последици от акта като „възникнали" и на
следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът, е
компетентен за преуреждането им. Възприетите в тълкувателното решение
правни изводи принципно са относими и по настоящия правен спор, тъй като
решението на Върховния Административен съд, с което е обявена нищожност
на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК
е постановено след издаването на писмена покана № 29-05- 137/05.12.2016
год. относно възстановяване на суми, получени без правно основание на
директора на РЗОК - Сливен. Погледнато в този аспект се налага изводът, че
2
представляваното от мен лечебно заведение не е изпълнило изисквания,
въведени с действащи правни норми. От друга страна обаче, пак в мотивите
на тълкувателното решение не е отречено правомощието на съда по чл. 15, ал.
3, вр. с чл. 14 ЗНА да не приложи подзаконовите норми в
правораздавателната си дейност по конкретното дело. Това следва от
правилото на чл. 15, ал. 3 Закона за нормативните актове и неговото
приложно поле. В настоящия случай разпоредбите на Решение № РД-НС-04-
24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, в периода от влизането му
в сила до обявяването му за нищожно противоречат на Закона за здравното
осигуряване, съгласно чл. 55, ал. 2 от който условията, на които трябва да
отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на
договори с тях, отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО,
условията и реда за оказване на медицинската помощ и санкциите при
неизпълнение на договора се уреждат в Националните рамкови договори.
Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК
разширява, допълва и въвежда ред нови процедури и правила спрямо
действащия тогава Национален рамков договор /НРД/ за 2015 год., с каквито
правомощия обаче Надзорния съвет на НЗОК не разполага при несключен
НРД за текущата година (в случая за 2016 г.). Следователно в момента, когато
е противоречал на актове от по- висока степен, този подзаконов нормативен
акт не е бил годно правно основание за имуществено разместване, а платената
сума в размер на 3 567.85 лева, респ. получена от ответника е удържана при
начална липса на основание. В същия смисъл е и Решение № 183 от
30.05.2012 год., постановено по гр.д. Ns 1524/2011 год. на IV г.о. на Върховен
касационен съд с което е допуснато касационно обжалване по материал но
правния въпрос: „съставлява ли подзаконов нормативен акт, който е отменен
по надлежния ред като незаконосъобразен, годно правно основание за
имуществено разместване по време, когато не е била постановена отмяната
му". Ето защо по време на извършена проверка на лечебното заведение, при
която е констатирано превишение на определения брой на назначаваните
„Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно
лечение" /бл. M3 НЗОК Ns 3/ и превишение на определените и възложени
стойности на назначаваните „Направление за медико-диагностична дейност"
/бл. M3 НЗОК Ns 4/ над разрешените надвишения за второто тримесечие на
2016 год. и в резултат на което е издадена писмена покана Ns 29-05-
3
137/05.12.2016 г. за възстановяване на суми, представляващи превишение на
определени специализирани медицински дейности и стойността на
определени медико-диагностични дейности за второто тримесечие на 2016
год. за приложима следва да бъде приета уредбата на ЗЗО и НРД 2015 год., а
не на противоречащото на закона Решение Ns РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016
год. на Надзорния съвет на НЗОК. Още при приемането му Решението Ns РД-
НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. е било лишено от правно действие, в резултат на
което за лечебните заведения не е съществувало задължение да осъществяват
изискванията, условията и реда за оказване на медицинската помощ, уредени
в решението, съответно няма и основание за издаване на писмена покана за
възстановяване на суми, представляващи превишение на броя/стойността на
назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на
назначаваните медико-диагностични дейности. С Решение № 303 от 1.10.2015
г. на ВКС постановено по гр. д. № 2081/2015 г., IV г.о., ГК е прието, че
нищожният договор не поражда правни последици, като безспорно в правната
теория, така и в съдебната практика се приема, че даденото по нищожен
договор е престирано при начална липса на основание. Доколкото липсва
основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз основа
на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото
престиране. В тази насока е налице задължителна съдебна практика, отразена
в т. 7 на Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
погасява в петгодишен срок, който започва да тече от момента, в който
длъжникът получи нещо без основание. Иска се да бъде отменено Решение №
570 от 24.06.2020 год. на Районен съд, гр. Сливен, постановено по гр. дело №
285/2020 год. като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови
решение по съществото на спора с което да бъде осъдена Националната
здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кричим" № 1, представлявана от директора на
Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен да заплати на Групова
практика за първична извънболнична медицинска помощ „Медик Биг" ООД,
представлявано от управителя д-р Николай Павлов Бакърджиев сумата от 3
567,85 лева, получена въз основа на писмена покана № 29-05-137/05.12.2016
год. за възстановяване на суми получени без правно основание,
представляваща превишение на броя/стойността на назначаваните СМД по
4
бл. M3 НЗОК № 3 /741 лв./ и превишение на стойността на назначаваните
МДД по бл. M3 НЗОК №4/2 826.85 лева/ за второто тримесечие на 2016 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане; сумата от 159. 56 лева, представляваща
лихва за забавено плащане на главницата от 3 567.85 лева от датата на падежа
- 28.07.2018 год. до датата на предявяване на иска - 28.01.2020 год., както и да
бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът правилно и подробно е
изложил аргументите си защо подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, позовавайки се на
чл.95, ал.1 от АПК. Необосновано е позоваването на правомощието на
административния орган за преуреждане на възникналите правоотношения
при прогласена нищожност на подзаконовия нормативен акт, поради
следното: с обявяването на нищожността на Решение № РД-НС-04-22-1 от
29.03,2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК продължават да действат
нормите на НРД за МД 2015 год., както и тези на подписаният от страните
индивидуален договор. Чл. 41, ал. 1 от договор № 200459/13.02.2015 год.
задължава изпълнителя да възстанови на Възложителя заплатените средства
за МДД и СМД, назначени от него извън разрешените надвишения и
задължението за компенсиране. Не се налага преуреждане на отношения,
възникнали на 01.01.2015 год. на основание подписан между страните
договор. В обобщение се иска да бъде потвърдено решението и се
претендират разноски.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
За въззиваемата страна не се явява представител. Постъпило е писмено
становище от представител по пълномощие, който оспорва основателността
на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
5
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
За да отхвърли иска, районният съд е приел, че фактическият състав, при
който възниква отговорност за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента: даване на
определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице;
получаване на престацията от друго лице; и липса на основание за
разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. За да
бъде уважен искът, в тежест на ищеца е да докаже, че е дал имущественото
благо /в случая - че процесната сума е принудително събрана чрез извършено
удържане /, а в тежест на ответника е да установи, че даването и
получаването на имущественото благо не е лишено от основание, т.е. че
съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на
която има право да задържи полученото. В случая с оглед приложението на
чл. 195, ал. 1 АПК съдът счел, че не е налице предпоставка необходима за
уважаването на предявения иск, а именно липсата на основание за удържане
на претендираната сума, тъй като Решение № РД- НС-04-24-1 от 29.03.2016 г.
по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, издадено
от Надзорния съвет на НЗОК е подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен с Решение № 1341 от 31.01.2019 г. постановено по адм. д. №
8647/2018 г. на тричленен състав на ВАС,което е било потвърдено с Решение
№ 333 по адм.д. № 6284/2019 г. на петчленен състав на ВАС, но към момента
6
на удържане на претендираната сума е бил валиден акт и е породил правни
последици, които се запазват след прогласяване на неговата нищожност,
което прогласяване има действие занапред, но няма обратно действие с оглед
специалната разпоредба на чл. 195 АПК. Същата сочи, че правните последици
възникнали от подзаконов нормативен акт, дори и в случаите на нищожност
се уреждат служебно от компетентният административния орган, а не ex lege.
Така съдът приел, че в настоящия случай е налице валидно основанието, на
което ответникът е удържал исковата сума и който правен извод обуславя
отхвърлянето на главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като неоснователен и
отхвърлянето на обективно кумулативно съединен към него акцесорен иск по
чл. 86 ЗЗД, също като обусловен от него като неоснователен.
За да обяви нищожността на Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г.
по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване издадено от
Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн.ДВ, бр.25
от 31.03.2016 г., съставите на ВАС са приели, че тези така общо
формулирани дейности обхващат и засягат твърде широк кръг от обществени
отношения, подлежащи на законодателно уреждане, както е предвидено в
Конституцията на РБ, ЗЗО и други законови и подзаконови нормативни
актове и не на последно място с Национален рамков договор, но са извън
предоставената материална компетентност на НС на НЗОК, поради което
уреждането им с Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. води до неговата
нищожност. Съответно, имайки този фундаментален порок от момента на
създаването си, актът като нищожен не е породил правните си последици от
самото му издаване.
С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК е прието, че подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Законодателят прави разграничение между отмяна и обявяване за
нищожен на подзаконов нормативен акт. Тази е причината в чл. 195, ал. 2
АПК изрично да са посочени като самостоятелни основания, които пораждат
задължение за компетентния административен орган в определен от закона
срок служебно да уреди правните последици, възникнали от прилагането на
опорочен подзаконов нормативен акт. Още повече в правната теория и
практика не съществува спор относно това, че нищожният административен
акт се прогласява за такъв, а отмяна се извършва само по отношение на
7
унищожаемите. Погрешно е да се приема, че въвеждането на задължение по
отношение на компетентния административен орган да уреди правните
последици от прилагането на прогласен за нищожен или отменен ПАА в срок
от три месеца от влизане в сила на съдебното решение, предопределят
действието на това решение единствено занапред. Член 195, ал. 1 от АПК
изрично разпорежда, че ПАА се счита за отменен от деня на влизане в сила
на съдебното решение. Нищо обаче не е споменато за прогласяването на
нищожност на НАА. Наред с това, влизането в сила на съдебното решение е
въпрос, който касае стабилитета на самото съдебно решение, а не на
отменения или прогласен с него за нищожен ПАА. Между прогласения за
нищожен акт и отменения като унищожаем на практика няма разлика. И в
двата случая е налице правно нищо. В обективната действителност няма
отражение, нищожният/унищожаемият ПАА не оставят такова, защото
порокът, който е довел до това, изключва съществуването им.
В практиката си ВКС приема, че съгласно чл.177 ал.1 АПК и чл.302 ГПК
гражданският съд следва да зачете решението на административния съд
относно законосъобразността на нормативния акт. При дадения отговор на
изведения въпрос гражданският съд, който извършва преценка на
последиците от отмяната на разпоредбите на решението на НЗОК, следва да
приложи правилото на чл.15 ал.3 ЗНА – да не прилага отменения подзаконов
акт, който противоречи на нормативни актове от по-висока степен,
следователно в момента, когато е противоречал на актове от по-висока
степен, този подзаконов нормативен акт не е бил годно правно основание за
имуществено разместване. Поради това предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД
е основателен, а с оглед и събраните по делото доказателства доказан като
размер.
Що се касае до претенцията по чл.86 от ЗЗД, то действително с
постановеното Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. №
5/2017 г., ОСГТК, е прието, че при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. Тълкувателното решение се
основава на разбирането, че задължението за връщане на даденото при
начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е
безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в
8
резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо
страните да са определили предварително срок за изпълнение. Настоящият
случай обаче не може да се приведе към тази хипотеза, тъй като между
страните е налице договор между групова практика за първична
извънболнична медицинска помощ и НЗОК и практиката е изпълнила
задължението си, поради което и се дължи заплащане. НЗОК е извършила
прихващане, с основание решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. и
допълнително споразумение №2/12.05.2016г., което по своята същност е
договор, който обаче, с оглед изложеното по-горе е нищожен.
Нищожния договор не поражда правни последици, като безспорно в
правната теория, така и в съдебната практика се приема, че даденото по
нищожен договор е престирано при начална липса на основание. Доколкото
липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз
основа на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото
престиране. В тази насока е налице задължителна съдебна практика, отразена
в т.7 на ППВС №1/1979 г., която се споделя и от настоящия състав. При
нищожност има специално правило - чл. 34 ЗЗД - според което връщане на
полученото се дължи, когато договорът бъде признат за нищожен. Всъщност
правото на възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия
състав - изпълнение на задължение по нищожна сделка. Правото на
възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на
изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на
нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е
елемент от фактическия състав на чл. 34 ЗЗД . При нищожност на сделката,
поради противоречие на закона, е налице начална липса на основание, а
даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1,
предл.1 ЗЗД . Освен посоченото по-горе ППВС, по този правен въпрос
съществува еднозначна съдебна практика – р. №607/2009 г. на ІІІ г.отд, по гр.д.
№ 402/2008 г. и др., която напълно се споделя от настоящия състав. Така за да
бъде възстановяването пълно, то недобросъвестната страна следва да заплати
и лихвата за обезщетението. Така и предявеният иск по чл.86 от ЗЗД, като
основателен и доказан по размер, следва да бъде уважен.
Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и
вместо него да се постанови ново в горния смисъл.
9
С оглед този изход на делото на въззивника се дължат разноски за двете
инстанции в размер на 149,10 лева, представляваща държавна такса пред
районния съд, сумата от 650 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за пред първата инстанция, сумата от 74,55 лева държавна
такса за въззивното производство и сумата от 500 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция..
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 570/24,06.2020 год. постановено по гр. дело №
285/2020 год. на Районен съд Сливен изцяло като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, представлявана от
директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Сливен да заплати на
Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ „Медик
Биг" ООД гр. Сливен ЕИК ********* на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД сума в размер на 3 567. 85 лева / три хиляди петстотин
шестдесет и седем лв и 85 ст/, представляваща удържана без основание сума
въз основа на писмена покана № 29-05-137/05.12.2016 г. за възстановяване на
суми представляващи превишение на определени специализирани
медицински дейности и стойността на определени медико- диагностични
дейности за второто тримесечие на 2016 год;, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 28.01.2020 год. до
окончателното плащане и сумата от 159.56 лева /сто петдесет и девет лв и 56
ст/, представлявяща обезщетение за забавено изпълнение на посоченото по-
горе парично задължение за периода от 28.07.2018 г. до 28.01,2020 год.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, представлявана от
директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Сливен да заплати на
Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ „Медик
10
Биг" ООД гр. Сливен ЕИК ********* сумата от 149,10 лева, представляваща
държавна такса пред районния съд, сумата от 650/шестстотин и петдесет/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за пред първата
инстанция, сумата от 74,55 лева държавна такса за въззивното производство и
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11