Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,14.12.2020
година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ДЕСЕТИ
ДЕКЕМВРИ, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
Т. БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………Е. Р...……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..Т.
БЕТОВА………възз.гр.д.№ 579 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 396 от 13.03.2020година., постановено по гр.д. № 8005/2019г.
Плевенски районен съд е отхвърлил, като
погасен по давност, предявения от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, против В.В.М. и М.В.А., двете от гр. Плевен, иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 124 от ГПК,
за установяване на вземане за сумата
13594,35 лв. – просрочена главница, сумата 1633, 26 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2007г. до 23.06.2009г.; сумата
283,50лв. – наказателна лихва за периода от 05.01.2007г. до
23.06.2009г. и законната лихва върху главницата от 31.08.2009г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 310 лв. -
държавна такса и в размер на 1536лв. - адвокатски хонорар.Присъдени са в полза
на адвокат Д.Н. *** деловодни разноски в размер на 1500 лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото и 1560лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и
прокуриста М.В., чрез пълномощникът им адв. Х.Х.И. от САК. В
жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и
незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата.
Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на Плевенски РС и да
постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от
дружеството иск по чл.422 от ГПК, като бъдат присъдени на дружеството и
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите М.В.А. и В. В.М., чрез пълномощникът
им адв.Д.Н. *** са взели становище, че жалбата е неоснователна.Молят да бъде
потвърдено решението на първата инстанция и да бъдат присъдени разноските им за
настоящата инстанция.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред двете съдебни инстанции доказателства,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422, вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците М.В.А. и В. В.М., че дължат солидарно на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, следните суми: сумата 13594,35лв. –
просрочена главница по договор за потребителски кредит с анюитетни вноски №
3478/05.12.2006г., сключен между „ДЗИ Банк“АД и ответниците; сумата 1633,26лв.
– договорна лихва за периода от 05.01.2007г. до 23.06.2009г.;
сумата 283,50лв. – наказателна лихва за периода от 05.01.2007г. до
23.06.2009г. и законната лихва върху главницата от 31.08.2009г. до изплащане
на вземането, както и за съответните разноски в заповедното производство,
за които е издадена оспорената Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 3291/30.09.2009г.
по ч.гр.д.№4816/2009г. по описа на РС-Плевен.
Вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски №
3478/05.12.2006г., сключен между „ДЗИ Банк“АД и В. В.М., като кредитополучател
и М.В.А. и Г. Н. Н., като поръчители, с който договор банката е предоставила на
ответницата В. М. сумата 14 000лв. за
текущо потребление, със срок на издължаване 72 месеца. След преобразуване на банката и промяна на
наименованието ѝ, вписани по ф.д. № 3006/1998г. на СГС, тя е с
наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“. Кредиторът се позовава на
неизпълнение от страна на длъжника, което го е принудило да обяви договора за
предсрочно изискуем и да потърси съдействието на съда за събиране на вземането
си.
Безспорно се установява твърдяното в исковата
молба, че 31.08.2009г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК до РС-Плевен, по което е било образувано
приложеното ч.гр.д. № 4816/09г. по описа на съда. Била е издадена Заповед за
изпълнение №3291/30.09.2009г., с която заявлението е уважено, като съдът е разпоредил
на тримата солидарни длъжници да заплатят на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ посочените по-горе суми. На 30.09.2009г. е бил издаден и изпълнителен
лист за заявените суми, получен на 11.12.2009г. от представител на банката.
Не
се спори и се установява от материалите по
ч.гр.д.№4816/2009г., че на 01.10.2019г. М.В.А. и В.В.М. са депозирали,
чрез пълномощника си адв.Д.Н. от ПАК възражение срещу издадената през 2009г.
заповед за изпълнение, в което заявяват, че са им били връчени покани за доброволно
изпълнение от ЧСИ - на едната на 21.09.19г., а на другата длъжница – на 23.09.19г.
и че оспорват в срок вземането на банката. Представени са двата броя покани за
доброволно изпълнение връчени им по изп.дело № ******по описа на ЧСИ Т. К..Поради
това и без да се споменава предходното изпълнително дело, образувано въз основа
на същия изпълнителен лист, с разпореждане №12970/15.10.2019г. на заявителя е била
указана възможността по чл. 415, ал.1 ГПК да предяви в едномесечен срок иск за
установяване на оспореното от двете длъжници вземане. Съобщението е получено на
13.12.2019г. В законовия месечен срок е подадена искова молба с вх. №34774/13.12.2019г.,
ПК от 12.12.19г. с която е инициирано настоящото производство.
Спори се между страните, във връзка с дадените от
заповедния съд указания, дължат ли ответниците и в какъв размер сумите по
издадените срещу тях заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Преди да се произнесе по спорните въпроси,
въззивният съд е длъжен да извърши служебна проверка за валидност и допустимост
на обжалвания съдебен акт. При тази проверка настоящия състав констатира, че
исковата молба е недопустима и поради това по нея е постановено и недопустимо
решение, което следва да се обезсили. Съображенията за това са следните: Ищецът
няма правен интерес да установява в исково производство вземането си по
издадените в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въпреки
указанията на съда по чл. 415, ал.1 от ГПК, тъй като нито един от длъжниците не
е оспорил в срок вземането му и не подал своевременно възражение. Съгласно чл.414 ГПК, в редакцията му действала към меродавния момент длъжникът може да възрази
писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея.Обосноваване на
възражението не се изисква, като то се прави в двуседмичен срок от връчването
на заповедта, който срок не може да бъде продължаван.
От
приложените по искане на въззивника „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ копия от
изпълнителни производства, изпратени от ЧСИ Т.К., се установява, че въз основа
на издадения на 30.09.2009г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4816/2009г. на
Плевенски РС е било образувано изп. дело № ******.На 23.07.2010г. на длъжницата
В.В.М. е била връчена покана за доброволно изпълнение, като заедно с нея и на
основание чл.418, ал.5 от ГПК е бил връчен и препис от подлежащия на
принудително изпълнение акт-заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК. Заповедта за изпълнение с отбелязването за издадения изпълнителен
лист е връчен от съдебния изпълнител и на Г. Н. Н. на 19.07.2010г. В законовия
срок по чл.415, ал.1 от ГПК не е подавано възражение срещу нея и тя е влязла в
сила спрямо тези длъжница - на 02.08.2010г. спрямо Г. Н. Н. и на спрямо В.В.М..
Спрямо М.В.А. заповедта за изпълнение също е
влязла в сила, но от по-късна дата. Тя не е била намерена на постоянния ѝ
адрес, който е бил и адрес за кореспонденция, съгласно договора за кредит и който,
видно от отбелязването върху ПДИ, е била напуснала преди 5 годни. По отношение на този длъжник на л.96 от
изпълнителното дело се съдържа лично връчване на М.В.А. на 17.07.2012г. на запорно
съобщение, в качеството ѝ на управител на „МАРИ-1“ООД, с адресна
регистрация гр.Плевен, ж.к.“Сторгозия“, бл.56, ап.26, като трето задължено
лице. На същия адрес са и връчвани и други съобщения/пр. на 27.12.2015г. на
л.136/.Съдът приема, че най-късно на 17.07.2012г. М.А. е узнала за издадената
срещу нея заповед за изпълнение, за принудителното изпълнение на която е
наложен запора върху вземането ѝ от посоченото дружество, чийто управител
е. Видно от текста на връченото ѝ запорно съобщение, то съдържа цялата
необходима на длъжника информация относно съдържанието на заповедта за
изпълнение, което да му позволява да я оспори и да поиска спиране на
изпълнението. Ето защо следва да се приеме, че от тази дата длъжницата, която е
била лишена от възможност да оспори вземането, тъй като заповедта не ѝ е
била връчена по надлежен ред, е имала възможност и правен интерес да подаде
възражение пред въззивния съд в едномесечния срок по чл.423 от ГПК от узнаване
на заповедта за изпълнение. След изтичане на този срок на 17.08.2012г., в който
тя е бездействала и не е подала възражение пред въззивния съд, издадената срещу
нея заповед за изпълнение е влязла в сила и тя няма право на нов срок за
оспорване на вземането.
На 13.11.2018г. е постановено от ЧСИ К. прекратяване
на изпълнително дело № ****** поради перемция. На 19.08.2019г., въз основа на
същия изпълнител лист е било образувано изп.д. № ******по описа на ЧСИ Т.К. и
на длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение. Депозираните пред
заповедния съд разписки за получаването на тези покани за доброволно изпълнение,
връчени на 21.09.2019г. на М.В.А. и на 23.09.2019г. на В.В.М. по второто изпълнително
дело с № ******, недобросъвестно са били използвани от длъжниците за подаване
на възражения срещу издадената още през 2009г. заповед за изпълнение. Тези
покани за доброволно изпълнение имат друго процесуално значение, но не дават
нов срок на длъжниците и повторно право на оспорване на влязлата в сила на
посочените по-горе дати заповед за изпълнение. Тя и не е била повторно връчвана
със връчването на ПДИ.
Поради изложеното ищецът няма правен интерес от
водене на делото и съответно право на иск, поради което исковата молба е
недопустима, а постановеното по такава молба решение – подлежи на обезсилване. Длъжниците
могат да оспорят изпълнението само по реда на чл. 439 от ГПК, чрез иск,
основаващ се само на факти, в т.ч. и погасяване по давност на вземането, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
При този изход на делото не следва да бъдат
присъждани разноски, а следва да останат за страните, така както са ги
направили. Не е налице хипотеза на чл. чл.78, ал.1 ГПК, тъй като не се решава
спора по същество. Същевременно не е налице и хипотеза на чл. 78, ал.4 ГПК, тъй
като въпреки че се прекратява производството по делото, то ответниците нямат
право на разноски при положение, че причината за завеждането на делото е в
тяхното процесуално поведение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА,
на основание чл.270, ал.3 ГПК решение
№ 396 от 13.03.2020година., постановено по гр.д. № 8005/2019г. Плевенски
районен съд, поради недопустимост на
иска и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: