П Р
О Т О
К О Л
Град София, 20.01.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. А.П.
2. М.Т.
Секретар: Татяна Асенова
Прокурор: КРАСИМИР КИРИЛОВ
сложи за разглеждане докладваното от съдия Талева НОХД № 4871 по описа за 2019
година
На
именното повикване в 13.15 часа се явиха:
За
СГП - редовно призована, се явява ПРОКУРОР КРАСИМИР КИРИЛОВ.
ПОДСЪДИМАТА
Н.К.К. - редовно призована, се явява лично.
Явява
се упълномощеният й защитник АДВ. К.Я. - редовно уведомена.
ОЩЕТЕНОТО
ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „О.“ АД – редовно призовано, не изпраща представител.
Съобщението
за насрочване на разпоредително заседание, е получено на 10.01.2020 г. от юрк. Л..
СЪДЪТ
проверява връчването на книжата на страните, а именно: препис от обвинителния
акт и препис от разпореждането на съда по чл.247 б, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
В прокуратурата сме получили препис от разпореждането на съда по чл.247 б,
ал.1 от НПК преди повече от седем дни.
ПОДСЪДИМАТА:
Получила съм препис от обвинителния акт, както и от разпореждането на съда за
насрочване на разпоредително заседание преди повече от седем дни.
АДВ. Я.:
Получила съм разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание на
14.01.2020 г., но не правя възражение за това, че не ми е връчено своевременно.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ
Я.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
след като съобрази становището на всички страни по хода на делото, същевременно
взе предвид, че СГП и подсъдимата своевременно са получили разпореждането на
съдията-докладчик за насрочване на делото за разпоредително заседание и
съответно обвинителния акт от подсъдимата, единствено адвокат Я. е получила
разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание на
14.01.2020 г., т. е. спрямо нея не е изтекъл изискуемият от закона
седмодневен срок, но същевременно като взе предвид изявлението на адвокат Я.,
че не прави възражение за несвоевременното връчване на разпореждането на съда
за насрочване на разпоредителното заседание, намери, че не са налице пречки за
даване ход на разпоредително заседание в днешното съдебно такова.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ
снема самоличността на подсъдимата по нейни данни, като същата е проверена по представена
лична карта.
Н.К.К. - родена на *** ***, българка, българска гражданка, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
СЪДЪТ върна личната карта на подсъдимата.
СЪДЪТ
разяснява правата на подсъдимата в наказателното производство и
разпоредителното заседание, както и правото й на
отвод спрямо съдебния състав, секретаря и прокурора.
ПОДСЪДИМАТА: Наясно съм с правата си. Разбирам правото си
на отвод. Нямам искания за отвод на изброените лица.
СЪДЪТ
отново разяснява на подсъдимата правата й в разпоредителното заседание, както и
преклузията, предвидена в закона във връзка с
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.
ПОДСЪДИМАТА:
Разбирам правата си в разпоредителното заседание и въпросите, които се обсъждат
в него. Разбирам преклузията, предвидена в закона във връзка с допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения.
СЪДЪТ
разяснява на страните правото им на отводи спрямо съдебния състав, секретаря и
прокурора.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи на съдебния състав и секретаря.
АДВОКАТ
Я.: Нямам искания за отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по въпросите, посочени в разпоредбата
на чл.248, ал.1 от НПК, като им разяснява повторно преклузията
по чл.248, ал.3 от НПК, а именно, че ако не направят възражения за допуснати
нарушения на процесуалните правила по чл.248, ал.1, т.3 от НПК на досъдебното
производство или ако такива бъдат приети за несъществени, правото им да ги поставят
на обсъждане пред първия, въззивния и касационния съд се преклудира.
ПРОКУРОРЪТ:
По въпросите по чл.248, ал.1 от НПК становището ми е следното:
Делото
е подсъдно на СГС.
Считам,
че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
На
ДП считам, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели
до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или неговия
наследник.
Липсват
основания за разглеждане на делото по особените правила, доколкото към
настоящия момент подсъдимата не е направила изявление в тази посока.
Липсват
основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаване на служебен защитник, тъй като
подсъдимата е упълномощила такъв.Липсват основания за назначаване на вещо лице,
преводач или тълковник, както и извършване на
съдебно-следствени действия по делегация.
Считам,
че мярката за неотклонение на подсъдимата „Подписка“ към настоящия момент е
адекватна и следва да се потвърди.
На
настоящия етап нямам искания за събиране на нови доказателства, като по
отношение на насрочването моля, делото да се насрочи за съдебно заседание и да
се призоват лицата по обвинителния акт, ако няма изявление от защитата в друга
посока.
АДВ.Я.:
От името на моята клиентка на основание чл.248, ал.1у т.1 до т.8 от НПК моля да
приемете следното:
Делото
е подсъдно за разглеждане пред СГС.
Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения на ДП, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или неговия наследник, поради
което делото не следва да бъде прекратено и върнато.
На
ДП сме направили искане и с настоящото правим искане делото да се разгледа по съкратеното
производство при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като ще веднъж правим това
искане пред Вас.
Считам,
че липсват основания за разглеждане на делото при закрити врати. Не следва да
се привлича резервен съдия или съдебен заседател. Не е необходимо назначаване
на служебен защитник. Няма нужда от вещо лице, преводач или тълковник,
както и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
До
настоящия момент подзащитната ми е изпълнявала всички разпореждания по време на
ДП, както и пред съда, поради което не е необходимо взимане на друга мярка за
неотклонение. Настоящата й мярка за процесуална принуда е „Подписка“ и моля
същата да бъде потвърдена.
Нямам
искания за събиране на нови доказателства, като по отношение на насрочването
моля да се насрочи за съдебно заседание и да не се разпитват лицата по
обвинителния акта.
Не
следва да се призовават и разпитват лицата, посочени в списъка към обвинителния
акт, в случай, че приемете, че са налице основанията на чл.371, т.2 от НПК, делото
да се глада по съкратеното производство.
ПОДСЪДИМАТА:
Поддържам и се присъединявам към заявеното от защитника ми. Нямам какво друга
да добавя.
СЪДЪТ
се оттегли и на съвещание за произнасяне по въпросите по чл.248 от НПК.
СЪДЪТ след като
изслуша становищата на страните и сам извърши служебна преценка на въпросите,
визирани в чл.248, ал.1 от НПК намери следното:
Обвинителният акт е
внесен в съда по отношение на подсъдимата Н.К.К.,
както следва: за престъпление по чл.212, ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и за
престъпление, квалифицирано по чл.212а, ал.2 вр ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,
като съгласно наведените в обвинителния акт твърдения тези престъпни деяния се
твърди да са извършени на територията на гр. София В този смисъл и
непроменена остава преценката, изразена от съдията-докладчик с насрочване на
разпоредителното заседание, че с оглед правната квалификация на деянията и
твърденията, изложени в обвинителния акт, същите да са извършени на територията
на гр.София, делото се явява родово и местно подсъдно на СГС.
В съответствие с
изразеното от страните становище и съдебният състав намери, че не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По отношение на т.3,
в отлика с изразеното от страните становище, съдебният състав намери, че на ДП
е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение,
което е ограничило правото на защита на подсъдимата К. и същото според съда се
изразява в следното:
С
внесения в съда обвинителен акт са повдигнати две обвинения спрямо подсъдимата
– за престъпление, с правна квалификация по чл.212, ал.5 вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК и за престъпление, квалифицирано по чл.212 а, ал.2 вр. ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК.
С
обвинението по чл.212, ал.5 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, К. е привлечена да
отговаря наказателно за това, че в периода от 19.11.2009 г. до
25.04.2013 г. с 22 отделни деяния, извършени в условията на продължавано
престъпление, като използвала неистински документи, чрез които получила без
правно основание чуждо движимо имущество в особено големи размери – в размер на
56 130.15 лева, собственост на други лица, конкретно посочени, като
документната измама се твърди да е в особено големи размери и да представлява
особено тежък случай.
В
описателната част на обвинителния акт подробно са описани обстоятелствата във
връзка с упражняваната от подсъдимата трудова дейност в инкриминирания период,
посочени са заеманите от нея длъжности, местоработата й в ОББ /конкретните
банкови офиси, в които е работила/, както и длъжностните й задължения в
съответствие с длъжностните характеристики за всяка от длъжностите, които е
изпълнявала, като изрично е посочено, че нито едно от престъпленията, за които
й е повдигнато обвинение, не е извършено в качеството й на длъжностно лице.
Посочено е още в обстоятелствената част на обвинителния акт, че по повод на
осъществяваната от К. трудова дейност, последната е установила по-близки
отношения с определени лица, също поименно посочени в обвинителния акт, които
били клиенти на банката или станали такива, поради контактите си с К..
По-нататък в обстоятелствената и диспозитивна част на
обвинителния акт подробно се описва всяко от 22-те деяния, с които се твърди да
е осъществено продължаваното престъпление, квалифицирано от държавното
обвинение, като такова по чл.212, ал.5 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. При
описание на отделните деяния в обстоятелствената и диспозитивна
част на обвинителния акт, се наблюдават противоречия и несъответствия, които
водят до неяснота в така предявеното на подсъдимата обвинение по посочената
правна квалификация. Такъв е случаят с описанието на деянието от дата
21.01.2010 г., което е описано под номер 6, в пункт І от диспозитива на обвинителния
акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт при описание на това деяние,
се сочи, че на посочената дата К. изтеглила сумата от 2 000 щатски долара с левова равностойност 2 767.94 лева, за което съставила
неистински частен документ – нареждане разписка от 21.01.2010 г. от името
на Е.Ц.Ф.. В нареждането положила подписи вместо Ф. и използвайки познанството
си с другите служители на банката, ги представила на касата на клон Руски
паметник, като по този начин ги употребила, за да докаже, че са попълнени от Е.
Ф., като в резултат на това получила левовата равностойност на 888 щатски долара. Същевременно при
описание на деянието в т.6 по пункт І от диспозитива на обвинителния акт, е
посочено, че на дата 21.01.2010 г. на касата на клон Руски паметник,
подсъдимата използвала неистински частен документ - нареждане разписка на името
на Е.Ц.Ф., на който положила подписи вместо него и го употребила, за да докаже,
че са попълнени от Ф., чрез който получила без правно основание чуждо движимо
имущество – парична сума от 2 000 долара с левова равностойност 2 767.94
лева, собственост на Е. Ф., като парите били възстановени на Ф. от банката. При
така противоречиво посочените суми на чужда валута, като получени от
подсъдимата, в обстоятелствената и диспозитивна част
на обвинителния акт, се стига до неяснота досежно
размера на твърдяната да е присвоена от нея сума.
По
същия начин се установява противоречие в посочването на сумата, твърдяна да е
присвоена от подсъдимата в чужда валута, в обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт при описание на
деянието от 14.12.2009 г., описано под номер 3 в пункт І от диспозитива на
обвинителния акт. В обстоятелствената част се сочи, че на 14.12.2009 г.
подсъдимата на каса изтеглила сумата от 1 000
щатски долара с левова равностойност 1 325.36
лева, за което съставила неистински частен документ – нареждане разписка от
14.12.2009 г. от името на Е.Ц.Ф.. В нареждането положила подписи вместо Ф.
и използвайки познанството си с другите служители на банката, ги представила на
касата на клон Руски паметник, като по този начин ги употребила, за да докаже,
че са попълнени от Е. Ф., като в резултат на това получила левовата
равностойност на 10 500 щатски
долара, докато в диспозитива, в т.3 на пункт І е посочено, че на 14.12.2009 г.
К. е получила парична сума от 1 000 долара с левова равностойност 1 325.36
лева, собственост на Е. Ф., като парите били възстановени на Ф. от банката.
Отчетените противоречия между диспозитив и обстоятелствена част в сумите по
посочените деяния препятстват подсъдимата да разбере в присвояването на какви
конкретни суми е обвинена. Доколкото се касае за престъпление против
собствеността, точното и безпротиворечиво посочване в
обстоятелствена и диспозитивна част на ОА на всяка
конкретна сума, която се твърди да е присвоена без правно основание от
подсъдимата, е безусловно необходимо, за да може предаденото на съд лице да се
защитава по ясно, конкретно и непротиворечиво обвинение. Противното нарушава
правото му на защита и представлява съществено и отстранимо
процесуално нарушение, накърнило процесуалните му права.
Налице
е още едно противоречие между обстоятелствена и диспозитивна
част при описание на фактите от състава
на престъплението по чл.212, ал.5 от НК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт при описание на всяко от деянията от състава на престъплението
„документна измама“ се сочи вида на съответната валута, изтеглена от
подсъдимата от сметките на всяко едно от лицата, като при описанието на
изтеглени долари от сметката на Е. Ф. изрично се сочи, че са изтеглени щатски
долари, но това уточнение в диспозитива на обвинителния акт липсва. С тази
липса на конкретизиране на вида на доларите, изтеглени от сметките на Ф., също
се стига до противоречие между описателна част и диспозитив, тъй като парична
единица „долар“ имат редица държави, т.е. необходимо е и в диспозитива изрично
да се посочи вида на доларите, теглени от сметките на Ф.. Неяснота има и
относно мястото на извършване на деянието, описано в т.16 по пункт І от обвинителния
акт, където се сочи, че това деяние е извършено на 29.06.2011 г. на касата
в клон „Руски паметник“, а в обстоятелствената част, при изброяване на
конкретно заеманите от подсъдимата длъжности, изрично е посочено, че от
02.05.2011 г. К. изпълнявала трудовите си задължения в клон „Гарибалди“. При това положение и при липсата на
допълнителни твърдения, досежно причините, поради
които тегленето е извършено в клон „Руски паметник“, при положение, че
подсъдимата от преди почти 2 месеца е изпълнявала трудовите си задължения в клон
„Гарибалди“, не става ясно дали се касае за
техническа грешка или това деяние не е извършено на работното й място, а на
предходното такова.
Не
на последно място, при формулиране на обсъжданото престъпление, в
обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че подсъдимата съставила
неистински частни документи и ги ползвала, за да докаже, че са попълнени от
посочените в тях лица, но при фактическото извършване на отделните деяния, К.
се възползвала от качеството си на служител на банката и от служебните си
контакти, като уверявала колегите си на касата, че клиентите са й познати и
нарежданията са попълнени от тях. Същевременно в диспозитива на обвинителния
акт се излагат твърдения, че подсъдимата използвала неистински документи, чрез
които получила без правно основание чуждо движимо имущество.
При
тези противоречиви твърдения в описателната и диспозитивна
част на обвинителния акт и при така формулираното обвинение по този пункт,
липсва яснота дали подсъдимата е използвала съставените от нея неистински
частни документи, за да въведе в заблуждение касиерите, в чиято фактическа
власт са се намирали чуждите парични средства, че има правно основание за
получаване на сумите или устно е заблуждавала длъжностните лица относно
основанието за получаването на инкриминираните суми от нея. Това обстоятелство
следва да бъде ясно посочено в обвинителния акт, да се посочи какво приема за
установено обвинителната теза – дали конкретните касиери са въведени в
заблуждение, досежно наличието на правно основание за
получаване на сумите от подсъдимата посредством представените им неистински
частни документи или са били заблудени посредством устните й уверения, че
именно тя има основание да получи инкриминираните суми, за да може да бъде
направена преценка дали наистина се касае за документна измама, каквато
квалификация е дадена от държавното обвинение и същата е правилна или се твърди
да е извършена обикновена измама, която е неправилно квалифицирана, тъй като се
излагат и твърдения, че заблудата се дължи на устните уверения на подсъдимата,
че клиентите са й познати и документите са попълнени от тях, в резултат от
което касиерите са й предоставяли съответните парични суми. Това е именно и
разграничителния критерий между обикновената
и документната измама – дали конкретното физическо лице е въведено в
заблуждение, че има правно основание за разпореждане с чуждо имущество, въз
основа на представен му неистински, подправен или с невярно съдържание
документ, или заблудата за наличие на правно основание за разпореждане с чуждо
имущество е създадена посредством устните твърдения на дееца за това, а
документът е използван, за да се оправдае получаването му. Ако
деецът устно заблуди длъжностните лица относно основанието за получаване на чуждото
имущество и го получи, след което представи документ с невярно съдържание, за
да оправдае получаването, то не е налице документна измама по чл. 212, ал. 1 от НК, а измама по чл. 209-211 от НК и съответното документно престъпление,
извършени в реална съвкупност.
При
така наведените противоречиви твърдения между словесното и цифрово описание на
деянието, квалифицирано по чл.212, ал.5 от НК и между описателна и диспозитивна част, в тази си част обвинителния акт не е
годен да повдигне ясно и разбираемо обвинение, нито е в състояние да очертае рамката
на доказване по делото.
По
отношение на другото обвинение по пункт ІІ от обвинителния акт, повдигнато на К.,
за извършено престъпление по чл.212 а, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за извършени 54 деяния, за които в
диспозитива на обвинителния акт се сочи, че същите са извършени за
времето от 30.04.2013 г. до 11.08.2014 г., а в последствие при
описание на всяко едно от деянията, първото се сочи да е осъществено на
30.04.2010 г., което води до противоречие при описание на срока, в който е осъществявано
продължаваното престъпление и съответно началната, респ. крайната дата на всяко
едно от 55-те деяния /описани поотделно/, които се твърди иначе да са извършени
от подсъдимата за времето от 30.04.2013 г. до 11.08.2014 г.
По
отношение на това обвинение, с което подсъдимата е привлечена да отговаря по
чл.212 а, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е необходимо още да се каже,
че при описание на всяко едно от 55-те деяния се сочат сумите, излезли от
сметките на А. и Е., да са били превеждани по сметките на други лица, а не на
подсъдимата.
За
съставомерността на престъплението по чл.212а, ал.2 НК, наказателната теория и
практика приемат, че е необходимо деецът да цели да набави облага за себе си,
като в случаите на целена облага за другиго, деянието по този текст се явява несъставомерно.
В случая, при наличното описание на деянията, облагата очевидно е била за други
лица и е получена от тях по сметките им, по които са превеждани сумите, а не е
облага, получена от подсъдимата. Действително държавното обвинение в
описателната част на обвинителния акт, е посочило, че по този начин подсъдимата
е възстановявала сумите, които преди това била изтеглила на каса от сметките на
клиенти или сумите са превеждани по сметките на майка й – С. Н., след което
били теглени от подсъдимата, което означава, че се твърди облагата, целена
от К. да е опосредена.
При посочените по-горе, констатирани от съда пропуски в обвинителния акт, които
налагат връщане на делото в предходната му процесуална фаза, държавното
обвинение е добре отново да направи преценка дали наистина с така твърдяната по
пункт ІІ от обвинителния акт, да е осъществена от подсъдимата престъпна
деятелност, се субсумират признаците на престъпление
по чл.212а, ал.2 от НК или се касае за някакъв друг състав на компютърно
престъпление, имайки предвид, че се твърди внасянето на компютърни данни без
разрешение в система за онлайн банкиране, както и дали в крайна сметка следва
да се преценява целена/набавена от дееца облага или причинени значителни вреди,
какъвто резултат например е предвиден в нормата на чл.319 б, ал.2 вр. ал.1
от НК.
Тук
е мястото и да се упомене, че това е втори опит на прокуратурата да ангажира
наказателната отговорност на К., но очевидно в стремежа си да бъдат повдигнати
възможно най-тежките обвинения за деяния, наказуеми с възможно най-високите
наказания, се пренебрегват установените факти или същите се квалифицират
неправилно, което неминуемо води до забавяне на
наказателното производство, респ. до повдигане на изначално несъставомерни обвинения.
С
оглед на всичко изложено, според съда, с така внесения обвинителен акт не са
изпълнени изискванията на чл.246 от НПК, тъй като същият съдържа непълноти,
неясноти и противоречия, препятстващи възможността на подсъдимата да разбере
обвинителната теза.
Всички
отчетени от съда недостатъци в обвинителния акт затрудняват съществено правото
на защита на обвиняемата, което налага съдебното производство да бъде
прекратено, а делото да бъде върнато на СГП за отстраняване на посоченото в мотивната част на настоящето определение съществено
процесуално нарушение, ограничило правото на защита на обвиняемата Н.К..
По отношение на
останалите въпроси, предвидени в чл.248, ал.1 от НПК, макар и съдебният състав
да намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото
върнато в предходната му процесуална фаза, с оглед процесуална икономия, поради
възможността въззивната инстанция да не сподели виждането на настоящия съдебен
състав и определението на съда в тази му част да бъде отменено, СЪДЪТ намира,
че следва да се произнесе и по останалите точки на чл.248, ал.1 от НПК.
По т.4, с оглед
произнасянето си за прекратяване на съдебното производство, СЪДЪТ намира, че на
този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
Не са налице
основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, доколкото такъв
подсъдимата вече си е упълномощила, вещо лице, преводач или тълковник,
както и извършването на съдебно следствени действия по делегация.
По отношение на
взетата мярка за процесуална принуда, която е най-леката такава, предвидена от
законодателя, а именно „Подписка“, СЪДЪТ намира, че на настоящия етап от
производството, същата успешно изпълнява целите, предвидени в чл.57 от НПК по
отношение на мерките за неотклонение, т. е. до настоящия момент подсъдимата е
имала безупречно процесуално поведение, поради което и мярката за неотклонение не
следва да бъде изменяна на този етап в по-тежка такава. Доколкото СЪДЪТ счита,
че следва да се прекрати съдебното производство, но не се прекратява
наказателното производство, съдебният състав намира, че няма основания за
отмяна на мярката за неотклонение, а взетата такава „Подписка“ ще следва да
бъде потвърдена.
На този етап, СЪДЪТ
счита, че не са налице основания за събиране нови и допълнителни доказателства,
извън посочените в списъка, приложен към обвинителния акт.
По отношение
насрочване на делото, с оглед становището на съдебния състав, че са налице
основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения, СЪДЪТ счита, че делото не следва да бъде насрочено за
разглеждане в съдебно заседание. В случай, че настоящото определение бъде
отменено от въззивната инстанция, то насрочването на делото може да бъде
направено в закрито заседание с призоваване на страните и част от свидетелите,
посочени в списъка на обвинителния акт.
Мотивиран от всичко
гореизложено, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД№ 4871/2019 г. по описа на СГС, НО, 12
състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СГП
за изпълнение на указанията от мотивната част на
настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА мярката
за неотклонение „Подписка“, взета спрямо подсъдимата Н.К.К.
– ЕГН ********** по
настоящото
производство.
На основание
чл.249, ал.3 от НПК ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда в частта, с която е потвърдена
мярката за неотклонение и е взето
отношение по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, подлежи на обжалване и
протест в седмодневен срок от днес по реда на Глава ХХII от НПК, с частна жалба и частен протест пред САС.
Препис
от настоящия протокол да се издаде на СГП след изготвянето му.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 14.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: