№ 263
гр. Монтана, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20231630201122 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-001731/17.08.2023 г. на
Началник РУ Монтана в ОДМВР Монтана на М. И. М. ЕГН ********** за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 2
от 3ДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, .
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление М., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не
се явява, представлява се от адв. А. от АК Монтана, която поддържа
изнесеното в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира че жалбата е допустима. От фактическа страна настоящият
съд намира за установено следното:
Свидетелите по производството Н. Т. К. и Ц. В. И. са служители на У
Георги Дамяново в РУ Монтана при ОДМВР Монтана. На 14.07.2023 година
се прибирали от село Копиловци с посока на движение към село Главановци,
община Георги Дамяново. Около 12:20 часа, видели движещият се по улица
„Д.Благоев“ в село Главановци, колесен трактор Исеки ХХХХ с рама номер
ХХХХХ, син на цвят с мощност 19 kW, който бил без поставена
1
регистрационна табела на определеното за целта място. МПС-то било спряно
като при извършената проверка се установило, че същото се управлява от
жалбоподателя М. И. М. ЕГН ********** от село Главановци обл. Монтана,
ул. „Ген. Гурко“ № 38. При извършената проверка се установило, че МПС-то
е регистрирано по надлежния ред с № М ХХХХХ. Водачът заявил, че рег.
номер на МПС-то се намира в дома му и не го е поставил на трактора, тъй
като се притеснява да не го загуби. Контролните органи и М. отишли до дома
му, където регистрационния номер бил представен от страна на
жалбоподателя на проверяващите в 12:40 часа заедно със свидетелството за
регистрация на земеделска и горска техника с номер 0010410А. Свидетелят И.
съставил АУАН № 992981, в който описал приетото за установено нарушение
по 140 ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил предоставен на жалбоподателя, който се
подписал и в съответната графа било отразено, че няма възражения. В
законоустановения за това срок същия подал писмени възражения срещу
констатациите в АУАН, чрез процесуалния си представител – адв. А. от АК
Монтана. След извършена проверка по случая административнонаказващият
орган – Началник на РУ Монтана при ОДМВР Монтана издал атакуваното
наказателно постановление № 23-0996-001731/17.08.2023 г., с което наложил
на М. административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 1,
т. 1, предл. 2 от 3ДвП.
Така установената фактическа обстановка се установява от
приобщените материали по делото - показанията на свидетелите К. и И., НП,
АУАН и от останалите писмени доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите К. и И. тъй като
същите са последователни, непротиворечиви, а и въззивникът не ангажира
никакви доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в
АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено
от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
2
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Действително в АУАН и НП е допусната техническа
грешна при изписване на населеното място, където е станало нарушението.
Не е изрично посочена и общината в която се намира то. Същевременно от
събраните доказателства - показанията на свидетелите, приложените писмени
възражения по съставения АУАН, където населеното място е посочено от
жалбоподателя, както обстоятелството, че по време на проверката самият
жалбоподател е завел контролните органи до дома си и им е представител
талона за регистрация на МПС-то и регистрационните табели за него,
настоящият съд приема че не е нарушено правото на наказания да бъде точно
и коректно информиран за мястото на извършване на нарушението, за което
му е наложено административно наказание. Жалбоподателят М. е знаел през
цялото време на провеждане на административнонаказателното
производство, както и в последствие в хода на съдебното производство за кое
точно нарушение, извършено в населеното място, където е адресно
регистриран му се налага административно наказание. В Конкретния случай
допуснатата техническа грешка и непълнота в конкретизацията на мястото на
извършване на нарушението не води след себе си до порок, който да налага
отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Поради гореизложеното съдът намира, че АУАН, както и обжалваното
НП са издадено изцяло в съответствие на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
от ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Правилно административнонаказващия орган е приел, че въззивникът
М. е извършил нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, тъй като на посочената в
АУАН и НП дата, е управлявал регистрирано по надлежния ред МПС, бе
поставен регистрационен номер на определено за това място. Гласните
доказателства по делото в тази насока са категорични, доказателства за
противното не се ангажираха.
Разпоредбата на 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина,
за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено
както при умисъл, така и при непредпазливост. Съобразно чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, като цитираната разпоредба от ЗДвП не изключва наказуемостта при
тази форма на вината.
Настоящият съд намира, че не е налице хипотезата на член 28, ал. 1 от
ЗАНН – маловажен случай и следва да бъде наложено административно
наказание с оглед значимостта на обществените отношения, които се
защитават с нарушената разпоредба, както и приложената справка от сектор
3
„ПП“ относно предишни наказания за нарушения на ЗДвП на жалбоподателя.
Правилно административнонаказващия орган е наложил санкция на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 2 от 3ДвП, визираща ангажирането на
отговорността на водач на МПС за гореописаното нарушение. Настоящият
съд намира, че неправилно е индивидуализирано конкретно определеното в
случая наказание. В разпоредбата на чл. 175, ал.1 т.1 от ЗДвП е посочено, че
се налага кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС за
срок от един до шест месеца“ и глоба в размер от 50 лв. до 200 лева, на водач,
който управлява МПС, на което регистрационните табели не са поставени на
определените за това места. В конкретния случай
административнонаказващият орган е индивидуализирал наказанието като е
наложил максимума и на двете кумулативно предвидени наказания.
Настоящият съд намира, че с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелството, че същото е първо от този вид за жалбоподателя, като и
липсата на реално настъпили вредни последици и при съобразяване
принципите на индивидуализация наложеното административно наказание
следва да бъде в минимума и на двете кумулативно предвидени санкции.
С оглед изхода на делото и претендираните в хода на производството
разноски и спазвайки задължителните указания на ВКС дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 1985 година, в конкретния случай не следва да
се присъждат разноски за никоя от двете страни.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – Монтана
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-001731/17.08.2023 г.
на Началник РУ Монтана в ОДМВР Монтана, с което на основание чл. 175,
ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на М. И. М. ЕГН ********** от село Главановци,
общ. Георги Дамяново, обл. Монтана, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца, като определя административно наказание „глоба“
в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4