Определение по дело №275/2021 на Административен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 № 300

гр.****, 21.09.2021 г.

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –****, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                           

                                                                  СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

Като разгледа административно дело № 275/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

         Образувано е молба, с вх. № 2633/06.08.2021 г., подадена от Република България, представлявана от Министъра на финансите за допълване в частта за разноските на определение № 209/23.07.2021 г. Твърди се, чу с оглед прекратяване на производството по предявените срещу молителя искове и на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК последният има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер определен по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 450 лв. Сочи, че такова искане е отправено с писмения отговор, но съдът е пропуснал да се произнесе по него. Затова моли да бъде допълнено определение № 209/23.07.2021 г. като в полза на Република България се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

         На основание чл. 248, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК молбата е връчена на насрещната страна „****“ ЕООД. В указания срок е представен писмен отговор. Направено е възражение за недопустимост на молбата, поради непредставяне на списък с разноските по чл. 80 от ГПК от страна на молителя. Алтернативно същата е оспорена като неоснователна, тъй като представляващият Република България, представлява и другия ответник по делото, срещу който производството не е прекратено.

         Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид изложените от страните съображения и обсъди материалите по делото, намери следното:

Молбата е депозирана от страна по делото при спазване на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Неоснователен е доводът на „****“ ЕООД за нейната недопустимост, поради непредставяне на списък по чл. 80 от ГПК.

Производството се развива в приложение на първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК – допълване на определението в частта за разноските, а не за неговото изменение на основание чл. 248, ал. 1, пр. 2 от ГПК. Т. е. налице е искане за присъждане на разноски, заявено с подадения писмен отговор, по което съдът не се е произнесъл.

Съгласно чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът дължи произнасяне по разноските във всеки акт, с който приключва производството. В случая с определение № 209/23.07.2021 г. производството по отношение на Република България е прекратено и съдът е бил длъжен да се произнесе по искането за разноски. Като не е сторил това, следва да допълни определението си по реда на чл. 248, ал. 2, пр. 1 от ГПК. За допустимостта на това производство не е необходимо страната, която го е инициирала да е представила списък с разноски. Последният е условие за допустимост на производството за изменение на крайния акт в частта на разноските, когато той съдържа произнасяне по тях. В този смисъл е и т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. по описа на Върховния касационен съд.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че молбата за допълване на решението е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С определение № 209/23.07.2021 г., постановено по адм. д. № 275/2021 г. по описа на Административен съд –**** е прекратено производството по кумулативно предявените осъдителни искове от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул. **** № 6, представляван от управителя В.А.В. срещу Република България, представлявана от министъра на финансите с цена **** лв. и цена  **** лв. Прието е, че производството е недопустимо поради ненадлежна пасивна процесуална легитимация на ответника.

При това положение на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на същия се дължи присъждане на разноски. В случая Република България, в качеството си на ответник е представлявана от юрисконсулт Р.С., за което е приложено пълномощно. Същата е изготвила и подписала всички книжа, изхождащи от държавата. Затова в полза на страната по делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер определен на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в редакцията и от  ДВ бр. 69 от 4.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г. според която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая са предявени два осъдителни иска с материален интерес съответно **** лв.  и **** лв. Производството по отношението на Република България е приключило преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, поради което процесуалния представител не се е явявал в такова и не е участвал в представянето и събирането на доказателства. Изготвен и представен е писмен отговор и молба за допълване на определението. Затова съдът приема, че справедливото и съответстващото на извършената работа възнаграждение по всеки от исковете е 200 лв. или общо 400 лв.

Съдът счита за неоснователно искането на молителя за прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата, според която за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. Както вече беше посочено, съдът счита, че приключването на делото преди насрочването му в открито съдебно заседание предопределя осъществяване на защита по предявените искове в непълен обем, затова би било несправедливо и несъответстващо на свършената работа определянето на възнаграждение в максимален размер от 300 лв. Този аргумент важи с още по-голяма сила за прилагането на чл. 25, ал. 2 от Наредбата.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че следва да се допълни постановеното определение, като ищецът бъде осъден да заплати в полза на държавата юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 400 лв.

Неоснователен е доводът на „****“ ЕООД, че след като производството продължава срещу другия ответник – Министерство на финансите, представляван от министъра на финансите, то няма основание да се присъждат разноски на ответника срещу който производството е прекратено, тъй като имат един и същи законен представител. Република България и Министерство на финансите са различни субекти на правото и в настоящото производство исковете са били насочени срещу всеки от тях. Прекратяването на производството по отношение на един от отчетниците е основание за присъждане на разноски в негова полза, независимо, че законният му представител представлява и ответникът, срещу който производството продължава.

Мотивиран от изложеното и на основание 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 246 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, Административен съд -****

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ДОПЪЛВА определение №  209/23.07.2021 г., постановено по административно дело № 275/2021 г. по описа на Административен съд –****, в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:

ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул. **** № 6, представляван от управителя В.А.В. да заплати на Република България, представлявана от Министъра на финансите, със съдебен адрес: гр. София, ул. Г. С. Раковски № 102 сумата от общо 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен  срок от съобщаването му на страните.

                            СЪДИЯ: /п/