Определение по дело №1/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 72
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20203001000001
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_____72_________

гр.Варна, …31.01.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №1 по описа за 2020 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от К.А.П. срещу определение №3850/28.10.2019г. по т.д.№919/2019г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д.№1558/2019г. на ВОС, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че не са налице предвидените в ГПК основания за спиране, тъй като решението по т.д.№1558/2019г. няма преюдициално значение за настоящия спор. Отдаването на приоритет на производството по чл.74 от ТЗ би довело до лишаване на ищеца от право на защита и невъзможност да бъде предявен иск за прекратяване на дружеството, поради влошените отношения между съдружниците.

Дори между двете дела да има връзка, тя не е от такова естество, което прави решението за изключването му като съдружник от значение за правилното решаване на иска по чл.155 от ТЗ. До влизане в сила на решението по чл.74 от ТЗ ищецът има качеството „съдружник”, което обстоятелство е от значение за производството по чл.155 от ТЗ. Още повече, че решението за изключването му /17-18.09.2019г./ е взето след предявяване на иска, при превратно упражняване на правата по чл.137 от ТЗ и тежки пороци на свикването и провеждането на ОСС, както и при липса на материалните предпоставки за това. Твърди още, че с решение на ОСС от 14.10.2019г. като съдружник и управител е изключен Пламен П., поради което същият не може да прави изявления от името на дружеството.

По същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „БИЗНЕС КОНСУЛТ” ООД, чрез управителя Пламен П., с писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че активната легитимация на ищеца е обусловена от качеството му на съдружник в дружеството, тъй като при липсата на такава, производството по делото ще бъде недопустимо. Качеството на съдружник на ищеца е една от предпоставките по иска с правно основание чл.155 от ТЗ, за която съдът следи служебно, поради което производството по т.д.№1558/2019г. има обуславящо значение за настоящото. Сочи още, че във ВОС е висящо и друго производство – по т.д.№1743/2019г., с предмет предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на ОСС от 14.10.2019г.

По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение потвърдено.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №919/2019г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен искове от К.А.П. срещу „БИЗНЕСКОНСУЛТ” ООД, гр.Варна за прекратяване на дружеството поради наличие на важни причини, на основание чл.155 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е съдружник в дружеството ответник с размер 50% от дяловете. Останалите 50% са собственост на Пламен А.П.. Твърди се, че с оглед равния размер на дяловете на съдружниците и изключително влошените отношения между тях, дружеството не е в състояние да осъществява търговска дейност, поради което са налице предвидените в ТЗ предпоставки за прекратяването му.

Ответникът с писмения отговор не оспорва допустимостта и основателността на предявения иск, като твърди, че причината за влошените отношения и невъзможността за осъществяване на търговска дейност се дължи на поведението на ищеца. С допълнителния отговор е направил искане за спиране на производството по делото до приключване на производството по т.д.№1558/2019г. на ВОС, което има обусляващо значение за предявения иск. Твърди, че в хода на размяната на книжа е настъпил нов факт – с решение на ОСС от 17-18.09.2019г. ищецът е изключен като съдружник в дружеството, което решение е оспорено по реда на чл.74 от ТЗ, предмет на посоченото производство. Подаденото заявление за вписване промяна в съдружниците и поемане на дяловете му и преобразуване на дружеството е спряно по реда на чл.536 от ГПК.

С определение №3850/28.10.2019г. производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д.№1558/2019г. на ВОС.

Обстоятелството, че производството по т.д.№1558/2019г. на ВОС е образувано по предявен иск от К.А.П. срещу „БИЗНЕСКОНСУЛТ” ООД за отмяна на решенията на ОСС проведено на 17-18.09.2019г. за изключване на ищеца като съдружник, поемане на дяловете му и преобразуване на дружеството, се установява и от служебно извършената справка Портала за достъп до граждански и търговски дела в района на Апелативен съд Варна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно константната практика на ВКС, за да е налице основание за спиране, е необходимо спорът по т.д.№1558/2019г. на ВОС да е обуславящ за въпросите предмет на разглеждане в производството по висящия иск с правно основание чл.155 от ТЗ, т.е. със същия да се разрешава спор, който е от значение за предмета на разглеждане на делото.

Предявеният иск по чл.155 от ТЗ за прекратяване на дружеството ответник е основан на твърдения, че ищецът е съдружник в същото и дружеството не може да осъществява дейността си, поради влошените отношения между съдружниците с равни дялове.

За да бъде уважен иска, е необходимо посочените обстоятелства да са налице към момента на постановяване на решението.

С решение на ОСС от 17-18.09.2019г., взето след предявяване на иска по чл.155 от ТЗ, ищецът е изключен като съдружник, дяловете му са поети от другия съдружник и е взето решение за преобразуване на дружеството. Решенията са оспорени с предявения по т.д.№1558/2019г. на ВОС иск с правно основание чл.74 от ТЗ.

Съдът намира, че фактът на изключване на ищеца като съдружник представлява настъпил в хода на производството факт, който е от значение за изхода на спора, тъй като към момента на постановяване на решението, съдът следва да съобрази членския състав на дружеството - дали ищецът има качеството „съдружник“, както и наличието на „важни причини“ обосноваващи необходимостта от прекратяването му, обосновани с влошените отношения между съдружниците.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по т.д.№919/2019г. на ВОС, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, което обстоятелство е процесуална пречка за упражняване на правото на иск и разглеждане на спора по същество.

Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

            Воден от горното, съдът             

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3850/28.10.2019г. по т.д.№919/2019г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д.№1558/2019г. на ВОС, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: