Решение по дело №4024/2012 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 Номер 1242                               Година 23.11.2012                   Град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД  ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети октомври                                                                 Година 2012

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КИРИЛ АДЖЕЛЕВ

Секретар : С.В.

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията КИРИЛ АДЖЕЛЕВ

гражданско дело № 4024 по описа за 2012 година.

 

            Предявен е иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, с правно основание чл. 357 ал. 1 КТ вр. с чл. 187 т. 1 и т. 7, чл. 188 т. 2 и чл. 195 ал. 1 КТ.

 

Производството е образувано по искова молба от  И.П.И. против Военно формирование 26940 -  Стара Загора, представлявано от  началник полк. С.М.М.. Ищецът твърди, че  работи като цивилен служител на длъжност „изпитател на въоръжение, военни техники и имущества” във Военно формирование 26940-Стара Загора в „Участък за изпитване на стрелково и зенитно въоръжение, бойни припаси и средства за близък бой” по безсрочен трудов договор №З-117/13.01.2012г. Твърди, че със заповед № 305/30.05.2012г. на Началника на Военно формирование 26940 – Стара Загора му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В заповедта било записано, че наказанието му се налагало за това, че на 29.05.2012г. бил закъснял за провеждане на генерална репетиция на мероприятие, а именно подготовка за демонстрационни стрелби за международно изложение „Хемус 2012” и бил влязъл в пререкание с непосредствения си началник, което се квалифицирало като неизпълнение на възложената му работа по чл.126, т.1, т.7 и т.13 от КТ и като нарушение на етичните стандарти за професионална дейност на служителите във военното формирование, установени в т.19, т.25 и т.26 от Етичен кодекс на служителите на ЦАТИП. Счита, че незаконосъобразното му е наложено наказание „предупреждение за уволнение”, както поради нарушение на императивни процедурни норми на КТ, така и поради липса на фактически и правно основание за налагане на дисциплинарно наказание по КТ, тъй като на 29.05.2012г. не бил извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 ат КТ. Твърди на първо място, че дисциплинарното му наказание е наложено в нарушение на императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в заповедта за наказание не са били посочени негови конкретни действия или бездействия, описани по обективни и субективни признаци, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, нито пък се конкретизира точно време на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина. От текста  на заповедта не ставало ясно кои негови конкретни действия или бездействия се преценяли като нарушения на трудовата дисциплина, което възпрепятствало организирането на защитата му, също така препятствало и съдебния контрол относно наложеното му наказание. Твърди, че поради липса на конкретизация на нарушенията на трудовата дисциплина в заповедта за наказание, към настоящия момент  можел само да заяви, че на 29.05.2012г. се е явил навреме на работното си място и е изпълнявал всички законни нареждания на работодателя си. Твърди, че наказанието „предупреждение за уволнение” му е наложено и в нарушение на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като не са му били искани никакви обяснения за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното му наказание било наложено и в нарушение на правилата по чл.189, ал.1 от КТ. Работодателят му не се е съобразил с цялостното му поведение при изпълнение на задълженията му – ищеца работи в ответното военно формирование от 1981 г., първоначално на длъжност „изпитател”, а от началото на 2012г. на длъжност   „изпитател на въоръжение, военни техники и имущества” и до настоящия момент не е наказван дисциплинарно. Моли съда да постанови решение  с което да отмени като незаконно наложеното му със заповед № 305/30.05.2012г. на Началника на Военно формирование 26940-Стара Загора дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Претендира за направените по делото разноски.

 

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор в който излага становище по основателността на исканията: Заявява, че заповед № 305 от 30.05.2012г. относно налагане на дисциплинарно наказание на цивилен служител И.П.И. съдържала всички необходими елементи съгласно чл.195, ал.1 от КТ. В нея са посочени нарушителят, нарушението , което е извършил, времето, когато е извършено нарушението, наказанието и законният текст, въз основа на който се налагало то. Заявява, че нарушенията били конкретизирани по време и място, посочени били и конкретните действия, с които са извършени. Описана била обстановката при които са извършени, както и начинът по който са установени. Заявява, че при налагане на дисциплинарното наказание била спазена процедурата на чл.193, ал.1 от КТ. Господин И. бил изслушан лично от Началника на военното формирование – полковник С.М.М.. С това си действие полковник М. бил дал възможност на ищеца  да се защити, като например да посочи причина за закъснението си или да обясни поведението си спрямо непосредствения си началник. В процеса на изслушване полковник Марков си бил изяснил и отношението на ищеца към извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Заявява, че тежестта на наложеното наказание била преценена при спазване на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ – взети са били предвид: - тежестта на нарушението – забавяне на генерална репетиция за международно събитие, провеждано с участие на 12 държави; арогантно държание при отправена забележка за закъснението; обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – дълга предварителна подготовка на мероприятие, в което бил ангажиран целият личен състав на военното формирование, неколкократно даваните предварителни инструкции, запознаването с разпределението на времето в деня на провеждане на репетицията и в деня на самото мероприятие, присъствието на  множество лица, външни за военното формирование; - поведението на работника, както в конкретния случай – неколкократни повиквания да се яви, предупреждение, че закъснява, оставени без отговор, така и до момента на извършване на нарушението. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна. Претендира за направените по делото разноски.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното :

 

            По делото не е спорно и се установява от представения трудов договор № З-117/13.01.2012 г., че ищеца е работел като цивилен служител на длъжност „изпитател на въоръжение, военни техники и имущества” в ответното Военно формирование 26940 – Стара Загора в участък за изпитване на стрелково и зенитно съоръжение, бойни припаси и средства за близък бой, като трудовия договор е сключен за неопределено време. Не се спори от страните и се установява от показанията на св. Н. и ЛТД на ищеца /опис на документите за трудов стаж/, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на 23.08.2012 г. на осн. чл. 328 т. 10 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

            Със заповед № 305/30.05.2012 г. на основание чл. 188 т. 2 вр. с чл. 187 т. 1, т. 7 и т. 10 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за това, че закъснява за провеждане на мероприятие, нарушава плана за подготовка на военното формирование, не изпълнява разпореждане на началника на ВФ 26940 и влиза в пререкание с непосредствения си началник.

 

За изясняване на делото от фактическа страна като свидетели по делото са разпитани Н.И. М. /заместник-началник в ответното военно формирование/, Т.К.Н. /началник на участък в ответното военно формирование/, Р.С.Н. /старши специалист СЗВБП и СБП в ответното военно формирование/ и С.В.Б. /бивш служител при ответника, работел в ответното формирование към момента на издаване на атакуваната заповед/. От показанията на всички свидетели се установява, че на 29.05.2012 г. в ответното военно формирование била проведена генерална репетиция за провеждане на демонстрационни стрелби за международно изложение „Хемус 2012”, като преди обяд трябвало да се проведат сухи тренировки, а след обяд самата репетиция.

 

Свидетелите М. и Н. сочат, че по заповед на командира на военното формирование на 29.05.2012 г. обедната почивка била от 13.00 ч. до 13.45 ч. В упоменатия за начало на демонстрационните стрелби час 13.45 ч. всички участници заели местата си, с изключение на изпитателите на стрелбите. Участниците започнали да гледат часовниците си и св. М. с въпросителното „ще започваме ли”. Св. М. се обърнал към кап. Н. с въпроса къде са неговите подчинени, като последния започнал да ги издирва по телефона. Изпитателите, сред които и ищеца дошли с 15 минути закъснение в 14.00 ч., при което настъпила нова конфликтна ситуация. Капитан Н. потърсил отговорност от подчинените си за закъснението им, при което настъпила словесна схватка между него и ищеца, като последния отговорил от името на всички, че трябвало да обядват, но се изисквало време да се придвижат и да не им се държи сметка, защото не били войници. Наложило се св. М. да се намеси в качеството си на ръководител и да прекрати тази словесна схватка. В края на работния ден началника на военното формирование поискал обяснения от св. Н. за случая, като последния отговорил, че няма причина за закъснението. Началника на ответното военно формирование разпоредил личния състав на участъка и по-конкретно тези, които са закъснели да бъдат строени на плаца, заедно със св. Н.. Началника поискал обяснения от участниците защо са закъснели. Никой не изявил желание да отговори защо са закъснели, като ищецът казал в присъствието на началника, че има право на обедна почивка. Всички закъснели получили наказания, като цивилните служители били наказани с „предупреждение за уволнение”, а военнослужещите били наказани със строго мъмрене. Свидетелите М. и Н. описват ищеца като недисциплиниран, макар и с добра професионална подготовка. Св. Н. сочи, че в деня на генералната репетиция изпитателите не се хранели в стола,в който обичайно се хранели, а в един по-близък стол, като най-напред тръгнали с транспортно средство, но на половината път били свалени и продължили пеша, като разстоянието до стола било стотина метра.

 

Свидетелите Р.С.Н. и С.В.Б. също сочат, че групата изпитатели от седем човека са закъснели за началото на генералната репетиция, но закъснението е било 5-6 минути според св. Н. и 7-8 минути според св. Б.. Свидетелите сочат, че след обявяването на обедната почивка тръгнали към стола, но били върнати обратно от капитана на работното им място за доуточняване на нещо, което ги забавило. Св. Н. сочи, че не е чул да има пререкание между ищеца и прекия му ръководител кап. Н.. В края на работното време началника на военното формирование ги строил на плаца и питал защо са закъснели. Св. Н. не може да посочи дали на ищеца е дадено право да обясни на началника на ответното военно формирование защо е закъснял. Св. Б. сочи за наличието на обективни причини за закъснението, тъй като осем човека се миели на една и съща чешма и това не можело да стане бързо, необходимо било време за отиване и връщане, като е категоричен, че не е имало отбиване на друго място, включително и от ищеца. Св. Б. сочи че в деня на репетицията – 29.05.2012 г. ищецът дори не успял да обядва и пътьом довършвал обяда си, както и че многократно бил поставян въпроса пред ръководителите, че , че определеното време за обяд от 30 минути е недостатъчно, но не било намерено решение. Св. Б. е категоричен и, че при строяването на закъснелите на плаца по нареждане на началника на ответното военно формирование на никой не била дадена възможност на каже една дума за оправдание, като началника полк. Марков парирал всички опити за обяснения от страна на закъснелите изпитатели с думите „не ми се обяснявайте”, а цивилните изпитатели заплашил, че ще уволни с предизвестие, защото са пенсионери. Вместо да иска обяснения от ищеца за закъснението, началника на военното формирование му казал : „млъкни, не отговаряй, какво си мислиш, че като си синдикален лидер можеш да правиш каквото си искаш”, но ищеца нищо не му отговорил.  

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно основание да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото.

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 1 ал. 2 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

 

В настоящия случай по делото не се спори, че не са поискани и не са дадени писмени обяснения от ищеца, като такива липсват и в представеното от ответника лично трудово досие на ищеца. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира и че ищеца не е бил изслушан от работодателя преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” с атакуваната заповед. По въпроса дали ищецът е бил изслушан се събраха противоречиви гласни доказателства – показанията на свидетелите Н., Н. и Б.. И тримата свидетели сочат, че в края на работното време на 29.05.2012 г. ищецът и останалата група от закъснели изпитатели са били строени на плаца от Началника на ответното военно формирование, като според св. Н. началника е поискал обяснение от всички участници защо са закъснели. Показанията на св. Н. са неясни и непълни, като същия не може да посочи дали на ищеца е дадено право да обясни на началника на ответното военно формирование защо е закъснял. Единствено св. Б. е категоричен, че при строяването на закъснелите на плаца по нареждане на началника на ответното военно формирование на никой не била дадена възможност на каже една дума за оправдание, като началника полк. Марков парирал всички опити за обяснения от страна на закъснелите изпитатели с думите „не ми се обяснявайте”, като вместо да иска обяснения от ищеца за закъснението, началника на военното формирование му казал : „млъкни, не отговаряй, какво си мислиш, че като си синдикален лидер можеш да правиш каквото си искаш”, но ищеца нищо не му отговорил. При съществуващото противоречие в показанията на свидетелите Н. и Б. съдът кредитира показанията на св. Б., тъй като св. Н. е възможно заинтересован от изхода на спора като намиращ се в служебна зависимост с ответното военно формирование и като пряк ръководител на ищеца, подал рапорта, след което на ищеца е наложено дисциплинарното наказание, като в атакуваната заповед за наложеното наказание се сочи и че ищеца е влязъл в пререкание със св. Н., което е едно от основанията за налагането на дисциплинарното наказание. От друга страна св. Б. е бивш служител на ответното формирование и неговите показания са най-пълни и подробни, с точно цитиране на думите на началника на ответното военно формирование. Въз основа на показанията на св. Б. съдът приема, че по същество изслушване на ищеца преди налагане на дисциплинарното му наказание не е имало, а при строяването на закъснелите на плаца в края на работния ден на 29.05.2012 г.  е имало монолог на началника на военно формирование 26940 – Стара Загора, като последния е парирал всички опити на ищеца и останалите закъснели да дадат своите обяснения на случилото се. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в атакуваното заповед № 305/30.05.2012 г. също не са изложени обстоятелства, че ищецът е бил изслушан и не е описано съдържанието на обясненията му. Следва да се има предвид и, че съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ освен да изслуша работника или служителя, работодателят е длъжен и да събере и оцени посочените доказателства, а в атакуваната заповед не само че липсва оценка на това дали ищеца е имал достатъчно време за обедна почивка, а дори не е споменато, че закъснението е настъпило след приключването на обедната почивка.

 

Разгледано по същество, наложеното дисциплинарно наказание също   се явява незаконосъобразно, тъй като атакуваната заповед е немотивирана и тъй като при определяне на наказанието не са взети предвид в пълна степен тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с което са нарушени разпоредбите на чл. 189 ал. 1 и чл. 195 ал. 1 КТ.   

 

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено единствено, че ищеца закъснява за провеждане на подготовка за демонстрационни стрелби и влиза в пререкание с непосредствения си началник, но не е конкретизирано точното време на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, не е конкретизирано и с колко е закъснението и в какво се изразява пререканието. Едва в хода на съдебното производство чрез писмения отговор и показанията на разпитаните свидетели М. и Н. се въвежда нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в закъснение с 15 минути при явяването на работното място след обедната почивка на 29.05.2012 г. и се посочва в какво се изразява пререканието с непосредствения ръководител на ищеца. Съдебния контрол по законността на наложеното дисциплинарно наказание се осъществява строго по описаното в заповедта за наказание действие или бездействие на работника или служителя, конкретизирано по обективни и субективни признаци. В случая непосочването на заповедта на точното време и периода на закъснението и на това в какво се изразява пререканието с непосредствения ръководител възпрепятства съдебния контрол по законността на наложеното наказание, което налага извода за немотивираност и оттам незаконосъбразност на атакуваната заповед. Недопустимо е едва в хода на съдебното производство да се допълва заповедта за налагане на дисциплинарно наказание чрез допълване на обективните и субективните признаци на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

 

На следващо място при налагане на дисциплинарното наказание не са взети предвид в пълна степен тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съвкупната преценка на всички обстоятелства, при които е настъпило закъснението /закъсняването  е едновременно на цялата група изпитатели, което сочи по-скоро за обективни отколкото за субективни за ищеца причини, касаело се е за генерална репетиция, а не за същинското мероприятие, групата е била върната непосредствено след началото на обедната почивка, неколкократно е бил поставян пред ръководителите въпроса, че времето за обедна почивка е недостатъчно, ищеца е бил с висока професионална квалификация и високо качество при изпълнение на задълженията си, досега не му е било налагано дисциплинарно наказание, ищеца е работел в ответното военно формирование, а преди поделение от 1981 г. и съвсем скоро след наложеното наказание му е предстояло пенсиониране/ налагат извода, че ако и да се приеме, че от формална страна е било извършено нарушение, то съответстващо на тежестта на извършеното нарушение - закъснение е най-лекото дисциплинарно наказание „забележка” , а не по-тежкото „предупреждение за уволнение”, като се има предвид и, че по делото не се доказа другото извършено нарушение – пререкание с непосредствения ръководител, като се има предвид  че самия непосредствен ръководител на ищеца – св. Н. сочи, че единствената реплика на ищеца е била „и аз имам право на обедна почивка”, което в никакъв случай не може да се приеме за пререкание, словесна схватка, проява на неуважение или нарушение на етичните правила от страна на ищеца.

 

Предвид гореизложеното, предявения иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед № 305/30.05.2012 г. на Началника на Военно Формирование 26940 – Стара Загора, е основателен и следва да бъде уважен. 

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца сумата от 600,00 лв.. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

            Тъй като ответното военно формирование е държавно учреждение, същото на основание чл. 84 т. 1 ГПК е освободено от заплащане на ДТ по чл. 78 ал. 6 ГПК за производството, от която ДТ е освободен ищеца на осн. чл. 83 ал. 1 т. 1 КТ.

 

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ като незаконно дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” на И.П.И.,***. *****************, наложено със заповед № 305/30.05.2012 г. на Началника на Военно формирование 26940 – Стара Загора, адрес за призоваване с. Змейово, общ. Стара Загора.

ОСЪЖДА Военно формирование 26940 – Стара Загора, адрес за призоваване *****************************, представлявано от началника полк. С.М.М. ДА ЗАПЛАТИ на И.П.И.,**********************, сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/ - разноски по делото.

             

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

  РАЙОНЕН СЪДИЯ :