РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Разград, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от " Р А Т " ЕООД гр. Разград против наказателно
постановление № 38-000**** от 05.11.2020г. на Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и
на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В заседанието по даване ход по същество не се е явил представител на
жалбоподателя. В писмено становище от повереника на жалбоподателя жалбата се
поддържа.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-000**** от 05.11.2020г. на
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото
дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000
лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
1
административно нарушение №280482/15.10.2020г., съставен на жалбоподателя от
Инспектор към РД “АА” Русе. В НП е отразено, че на 15.10.2020г. около 14:00 ч. в гр. Русе,
ул. Котовск № 1, при извършване на комплексна проверка на транспортно предприятие „Р А
Т“ ЕООД, притежаващо лиценз № 00** валиден до 31.12.2026 г. за международен превоз на
пътници било констатирано следното нарушение: На 17.09.2020 г. транспортното
предприятие "Р А Т" ЕООД е допуснало извършването на совалков превоз на пътници, с
маршрут на движение гр. Созопол, Р. България - гр. Киев, Р. Украйна, с водач В В К с ЛНЧ
*******, който не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата - водачът не
притежавал Удостоверение за психологическа годност, видно от справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите. Превозът на пътници е извършен с автобус от
категория M3, марка Мерцедес Туризмо с peг. № РР****ВС, оборудван с дигитален
тахограф Siemens тип 1*** и сер. № 000*****. Прието е, че така е нарушен чл.7а, ал.2 пр.3
ЗАвП и обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитан Й. П. /актосъставител/, който в показанията си
потвърждава отразените в акта и НП констатации. По думите му било установено, че
процесният превоз е извършен от водача въз основа на представените документи –в случая
данни от паметта на дигитални тахографи. Представено е копие от разпечатка от картата на
водача за дигитален тахограф, видно от което действително на процесната дата водачът е
извършил превоз с процесния автомобил. Приложено е и копие от трудов договор на водача
със санкционираното юридическо лице. Не било представено удостоверение за
психологическа годност на водача и след извършване на справка в съответния регистър се
установило, че към момента на процесния превоз водачът нямал издадено такова
удостоверение. Приложено е копие от сертификат за психологическо изследване на водача,
издаден в Украйна /л.17 от делото, с превод/. Не е спорно, че водачът не е имал издадено
удостоверение за психологическа годност в Р България /такова му е издадено след
проверката/.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Подсъдността на РС Разград се обосновава от седалището на дружеството «допуснало»
извършване на превоза.
Съдът не споделя довода на повереника на жалбоподателя, че водачът е имал
валидно удостоверение за психологическа годност, като се визира издаденото му такова в Р
У**. По силата на чл.151, ал.1 от ЗДвП Лицата, притежаващи свидетелство за управление,
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република
България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория… .
Също така чл.161, ал.1, т.5 от Закона сочи, че СУМПС е валидно в Р България е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
2
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Р Украйна не
е член на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейско икономическо
пространстово. Без да се приравняват СУМПС и удостоверението за психологическа
годност, то посочените разпоредби имат значение относно общите изискванията за
придобинване на квалификация. Съгласно чл.3 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ карта за
квалификация на водача и удостоверение за професионална компетентност, издадени от
държава - член на Европейския съюз, се признават за валидни на територията на Република
България. Водачи - граждани на държава, която не е член на Европейския съюз, придобиват
начална квалификация при условията и по реда на тази наредба, ако предприятието, в което
работят, е установено в Република България. Следователно водачът е следвало да придобие
квалификация в т. ч. и удостоверение за психологическа годност при условията и реда на
националната наредба. При това положение действително водачът не е отговарял на
нормативните изисквания.
От друга страна съдът намира за основателни доводите, че НП не отразява в пълнота
обстоятелствата по казуса и така се осуетява правото на санкционираното лице да разбере
какво му се вменява. Именно защото в случая е налице специфична ситуация – наличие на
сертификат за годност издаден в друга държава, то наказващият орган е следвало да отрази
това обстоятелство в санкционния си акт и да се мотивира защо приема, че въпреки това
съответният водач, не отговаря на нормативните изисквания. Липсата на обсъждане на тази
ситуация действително поставя жалбоподателя в невъзможност да разбере защо му се налага
наказание. Наказващият орган е бил длъжен да изложи мотиви за причините за
допълнителните изисквания, които поставя Р България за чуждите граждани и когато е
наличен документ за психологическо изследване да се мотивира защо в конкретния случай
същият не се приема за валиден. Тази ситуация обаче изобщо не е обсъдена, поради което
съдът намира, че от формална страна НП се явява незаконосъобразно, поради което и следва
да бъде отменено.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 38-000*** от 05.11.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото
дружество " Р А Т " ЕООД гр. Разград е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3