№ 628
гр. Видин, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320100827 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на А. М. Д. от с. ******, обл.
******, чрез адв. Й. Д. против Сдружение“ Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ - София, с която е предявен иск по чл. 516, ал. 8
от КЗ във вр. с чл. 516, ал. 1 от КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на 15.09.2022г. около 12.45 часа по
републикански път II-11 в посока гр. ****** към гр. ******, ищецът
управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег № ВН ****
АМ. В същото време и на същото място в същата посока, турският гражданин
Л. А. управлявал товарен автомобил „ Мерцедес – Бенц Спринтер“ с рег. № 33
*** 78, регистриран в Република ******.
При километър 7+500, между с. ****** и с. ****** ищецът предприел
маневра изпреварване спрямо товарния автомобил. Водачът на товарния
автомобил не се уверил, че пътят зад и вляво от него е свободен и извършил
маневра ляв завой, при което блъснал изправарващия го лек автомобил. „Опел
Зафира“. За така настъпилото ПТП е съставен КП № 1803423/15.09.2022г.
Било образувано и ДП № 192/2022г. по описа на ОДМВР- Видин, пр.пр. №
02430/2022г. по описа на РП - Видин.
Твърди се в исковата молба, че вината на шофьора на товарния
1
автомобил била установена по безспорен начин. От настъпилото ПТП бил
увреден автомобила на ищеца до степен тотална щета.
Посочва се, че тъй като товарния автомобил е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена в чужбина, то НББАЗ се явява пасивно
легитимирано да отговаря по предявената претенция.
Посочва се също, че с искане от 25.01.2023г. е предявена доброволна
претенция за плащане пред ответника на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, но такова не е извършено, нито е налице изричен отказ.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 500.00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собствената му вещ вследствие на ПТП от 15.09.2022г., ведно със законната
лихва, считано от 15.04.2023г. до окончателното плащане на сумата.
С протоколно определение от 25.09.2024г. по искане на ищеца на
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал увеличение в размера на
предявения иск като същият се счита предявен за сумата от 869.00 лева.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция като
неоснователна.
Оспорил е изцяло отговорността на водача на товарния автомобил за
настъпилото произшествие поради липса на влязъл в законна сила съдебен
акт, тъй като по делото е представен само констативен протокол за ПТП.
Направено е възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от
ищеца.
Направено е оспорване на претърпените имуществени вреди. В
условията на евентуалност е направено искане за определяне на размера на
обезщетението според действителната стойност на МПС, която да бъде
намалена със стойността на запазените части на лекия автомобил.
Оспорена е претендираната законна лихва.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебна автотехническа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
2
Не е спорно, че на 15.09.2022г. около 12.45 часа при километър 7+500,
между с. ****** и с. ****** е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел
Зафира“ с рег № ВН **** АМ, управляван от ищеца и товарен автомобил „
Мерцедес – Бенц Спринтер“ с рег. № 33 *** 78, регистриран в Република
******, управляван от турският гражданин Л. А.. За настъпилото ПТП е
съставен КП № 1803423/15.09.2022г., от който е видно, че водачът на
товарния автомобил не се е уверил, че пътят зад и вляво от него е свободен и
извършил маневра ляв завой, при което блъснал изпреварващия го лек
автомобил. „Опел Зафира“, управляван от ищеца. Образувано е ДП №
192/2022г. по описа на ОДМВР- Видин, пр.пр. № 02430/2022г. по описа на РП
- Видин. С постановление от 29.02.2024г. прокурор при РП – Видин е
прекратил наказателното производство поради липса на престъпление от общ
характер.
По повод настъпилото ПТП, при ответника е регистрирана щета № BG-
23-TR-00062 въз основа на заявени претенции за изплащане на
застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от лицата К. К. и А. Д., което е видно от писмо изх. № 1-
0201/17.02.2023г. до тях от НББАЗ, находящо се на л. 11 от делото. В същото,
ответникът е уведомил ищеца, че отказва произнасяне по претенцията до
представяне на посочени в писмото документи.
По делото е представена и претенция от ищеца до ответника с дата от
25.01.2023г. за заплащане на сумата от 2500.00 лева – имуществени вреди от
настъпилото ПТП, изразяващи се в увреда на МПС на ищеца.
Представен е и препис на свидетелство за регистрация част 1 на лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег № ВН **** АМ, от което е видно, че
собственик на лекия автомобил е ищеца.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, приета от
съда като обективна и компетентно изготвена. Вещото лице е описало в
заключението си механизма на ПТП като е посочило, че скоростта на
товарния автомобил в момента на удара е била около 19 км/ч., а скоростта на
движение на лекия автомобил преди ПТП и в момента на удара в мантинелата
е била около 68 км/ч. Вещото лице е посочило в заключението си, че
опасността за движението е настъпила от момента, когато товарния автомобил
с предната си част е започнал навлизането в насрещната пътна лента, тази по
3
която се е движил изпреварващия го лек автомобил. Според заключението,
водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП чрез аварийно спиране дори и при движение с максимално
разрешената скорост от 60 км/ч. Това е така, защото според направените
изчисления отстоянието, на което се е намирал лекия автомобил от мястото на
удара е около 36 метра, а опасната зона за спиране трябва да е по-малка от
отстоянието от 36 метра, т.е. условието за възможност за спиране не е
изпълнено.
Според заключението на вещото лице, действителната стойност на
лекия автомобил към датата на застрахователното събитие е 3130.00 лева, а
размерът на щетата по лекия автомобил възлиза на сумата от 869.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да
има правен интерес от воденето му. От твърдяното в исковата молба и
приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и
пасивната легитимация на страните в процеса. Ищецът има правен интерес от
водене на настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява
допустим. Налице са предпоставките на чл. 511, ал. 3 от КЗ поради липса на
произнасяне от бюрото по заведената от същата застрахователна претенция.
По основателността на иска.
Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия,
визирани в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането.
Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване
на реда по чл. 511, ал. 3, НББАЗ е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира
отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
4
за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна
застраховка "Гражданска отговорност" – да е причинена вреда, тази вреда да е
причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие н причинна връзка между противоправното поведение и причинената
вреда.
В конкретния случай, процесното ПТП е настъпило на територията на
РБългария, като безспорно е установено, че причина за настъпването му е
поведението на водача на товарния автомобил с турска регистрация. В
подкрепа на това са съставения КП за ПТП № 1803423/15.09.2022г.,
постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.02.2024г.
на РП – Видин, приетата по делото САТЕ. Безспорно са установени
участниците в ПТП, механизма на ПТП, характера и вида на нанесените щети
и пр.
При наличие на противоправно поведение на извършителя на деликта,
съгласно въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до
доказване на противното. Тежестта за оборването на законовото
предположение е за ответника. По делото се събраха безспорни
доказателства, че водача на товарния автомобил е извършил нарушение на
разпоредите на ЗДвП, вследствие на което е причинено и процесното ПТП. От
приетата САТЕ се установява, че товарен автомобил „ Мерцедес – Бенц
Спринтер“ с рег. № 33 *** 78, регистриран в Република ****** с предната си
част е започнал навлизането в насрещната пътна лента, тази по която се е
движил изпреварващия го лек автомобил, като не се е уверил, че пътят зад и
вляво от него е свободен, извършил е маневра ляв завой, при което блъснал
изпреварващия го лек автомобил. „Опел Зафира“, управляван от ищеца.
Според вещото лице, водачът на лекия автомобил не е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране дори и
при движение с максимално разрешената скорост от 60 км/ч.
От настъпването на ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в повреди по лекия автомобил. Налице е причинно-следствена
връзка между произшествието и получените щети по автомобила на ищеца.
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във
вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с оглед
5
безспорното между страните обстоятелство, че е налице действащ към датата
на ПТП застрахователен договор, покриващ риска „Гражданска отговорност"
за процесния товарен автомобил „ Мерцедес – Бенц Спринтер“ с рег. № 33 ***
78. С оглед на това, искът срещу Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи за заплащане на обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди, се явява доказан по основание. Размерът на
причинените вреди, се установи от заключението на вещото лице по приетата
по делото САТЕ, според което същите възлизат на сумата от 869.00 лева.
По възражението за съпричиняване.
Възражението намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Същото е своевременно релевирано – с отговора на исковата
молба, и е процесуално допустимо, но разгледано по същество съдът намира
възражението за неоснователно по следните съображения:
Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото
лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите
или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване
на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице
съпричиняване. За съпричиняването е без значение дали пострадалият е
действал виновно. Изводът за съпричиняване не може да бъде изграден върху
предположения (така Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. №
316/2011 г., II т. о., ТК).
От изложения по-горе механизъм на настъпване на ПТП не може да се
направи извод за наличие на причинно-следствена връзка между поведението
на ищеца като участник в ПТП и настъпилия противоправен резултат. Това е
така, защото в заключението си, вещото лице по изготвената и приета САТЕ е
посочило, че , водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност
да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране дори и при
движение с максимално разрешената скорост от 60 км/ч. Това означава, че в
случая обстоятелството, че ищецът се е движил със скорост от 68 км/ч. малко
над допустимата, не се е отразило на механизма на настъпване на ПТП. Това е
така, защото според направените изчисления отстоянието, на което се е
намирал лекия автомобил от мястото на удара е около 36 метра, а опасната
зона за спиране дори и при скорост от 60 км/ч. трябва да е по-малка от
отстоянието от 36 метра. Следователно не е налице основание за намаляване
6
на размера на определеното по –горе обезщетение от съда за имуществени
вреди.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва за забава.
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди от дата 15.04.2023г. – датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от
КЗ.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят, респ. бюрото, дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, с писмо изх. № 1-0201/17.02.2023г. бюрото е
поискало допълнителни документи от ищеца. Със същото писмо е поискано и
представяне на удостоверение за банковата сметка на ищцата. Данни дали
исканите документи са представени и на коя дата, липсват по делото. Липсват
данни също дали ищецът е представил банковата си сметка, която е изискана
от ответника с писмото. При това положение, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ - непредставянето на данни за банковата
сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора
по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
С оглед на това, върху така определеното обезщетение ще следва да се
присъди и лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба в съда –
05.04.2024г.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на
ищеца направените разноски за платена държавна такса в размер на 50.00
лева, както и разноски за вещо лице в размер на 150.00 лева. Адвокат –
пълномощника на ищеца е представлявал същият на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА и поради това, ще следва да му се присъди адвокатско възнаграждение,
което определено по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
7
адвокатските възнаграждения възлиза на 400.00 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на А. М. Д. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: с. ******, общ. ******, обл. ******, ул. ****** и съдебен адрес: гр.
******, бул. ********* сумата от 869.00 лева – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на
собствената му вещ - лек автомобил „Опел Зафира“ с рег № ВН **** АМ от
настъпило на 15.09.2022г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 05.04.2024г.
до окончателното плащане, както и разноски за платена държавна такса и
вещо лице в общ размер от 200.00 лева.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на адвокат Й. Д. от САК със съдебен адрес: :
гр. ******, бул. ********* разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8