Решение по дело №22/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 60
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700022
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60                                                                    06.03.2020г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на четвърти март                                                                                  две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                  2.АСЯ СТОИМЕНОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 22 по описа за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Адв.В.З. *** като пълномощник на „Р.С.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя Н. П. Г. обжалва решението по а.н.д.№940/2019г. на РС - Дупница. Сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липсата на правна норма, която да регламентира кога с оглед момента на настаняване на туристите се нанасят всички задължителни данни в регистъра по чл.116, ал.1 от ЗТ, поради което се твърди за недоказано нарушение. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

Касационният съд е приел като писмени доказателствени средства приложените такива към жалбата, от които се установява, че св.В.Т.Хе назначена като администратор в къща за гости „Ася“, считано от 08.11.2018г. и със заповед за налагане на дисциплинарно наказание №0001/25.03.2019г. е наказана със „забележка“ за това, че не е водила регистъра за настанените гости през периода 22.12.2019г. – 03.03.2019г., което е нейно задължение.

В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата, евентуално претендира за маловажност на случая.

            В писмен отговор и с.з. пълномощникът на ответната Комисия за защита на потребителите намира жалбата за неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата по изложените в нея съображения, считайки, че въззивният съд е постановил неправилно решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №К-0052681/21.06.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите София, Софийка, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Р.С.Е.К.“ ЕООД за нарушение на чл.116, ал.1 от ЗТ на основание чл.213, ал.1 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 7000лв.

От фактическата страна на спора съдът е установил, че при извършена на 03.03.2019г. проверка от служители на КЗП в търговски обект, предоставящ хотелиерски туристически услуги - къща за гости „А.“ в гр.С. б. ул.“М.“ №*, стопанисван от санкционираното дружество, е установено, че обектът е категоризиран с 3 звезди с капацитет 10 стаи, ситуирани в сграда на 2 етажа /с 8 стаи/ и отделна къща /с 2 стаи/, от които 5-двойни, 3-тройни и 2 стаи с по четири легла. По време на проверката били настанени 23-ма туристи в стаите в основната града и 3-ма туристи в отделната къща. На проверяващите е представен регистър на настанените туристи, в който са вписани данни до 22.12.2018г. Липсвали вписани туристи за 2019г., включително не са били вписани установените на място такива и не са били попълнени адресни карти за тях. От представената книга за дневните отчети проверяващите установили, че на 26.02.2019г. и 27.02.2019г. има отчетени продажби на туристически услуги с начислен туристически данък, като такива има за 01.03.2019г. с общ отчет за м.02.2019г., за които периоди липсват вписани туристи в регистъра. Резултатите от проверката са обективирани в КП. Съдът е кредитирал като достоверни показанията на актосъставителя св.И. и свидетеля по АУАН св.К.. Не са кредитирани като достоверни показанията на св.Х. /служител в санкционираното дружество/ в частта относно наличието на единична резервация на 03.03.2019г., но са приети за достоверни в частта за отсъствието на свидетелката от обекта на посочената дата и заместването й от служителя, подписал КП от проверката Й.Й., който и друг път е работил в къщата за гости.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и доказано противоправно деяние. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.

Налице е съставомерно поведение на дружеството по чл.213, ал.1 от ЗТ. Санкцията се налага на хотелиер, който не води регистър на настанените туристи по чл.116, ал.1 от ЗТ.

Съгласно установените от съда факти от приобщените доказателствени средства, на датата на нарушението 03.03.2019г. къща за гости „Ася“ е стопанисвана от санкционираното дружество. Дружеството е извършвало хотелиерство по легалната дефиниция по §1, т.55 от ДР на ЗТ, т.к е предоставяло настаняване и други услуги съобразно неговия вид и категория и като такова отговаря на определението за хотелиер по §1, т.56 от ДР на ЗТ с надлежно категоризирана дейност. Проверяващите са установили пълна заетост на предлаганите стаи от туристи. Като извършващо дейност по хотелиерство дружеството е следвало да води регистър за настанените туристи по см. на чл.116, ал.1 от ЗТ. Воденето на регистъра означава всяко настаняване в къщата за гости да бъде отразено в регистъра с данните, утвърдени от министъра на туризма. Такова водене на регистъра е отсъствало както за туристите, настанени на 03.03.2019г., така и за туристите преди тази дата, считано от 22.12.2018г., данни за които се извличат от книгата за дневни отчети с начислен туристически данък и постъпили суми за нощувки. Воденето е непрекъсната дейност, поради което във всеки момент при наличие на настанени туристи, това настаняване следва да се отрази в регистъра на обекта с цел поддържане на неговата актуалност за нуждите на Единната система за туристическа информация. Отразяването следва да съответства на настаняването на туристите и да го следва. В случая по делото, такова отразяване на настанените гости към 03.03.2019г. не е извършено, което е достатъчно основание за нарушение на правилото по чл.116, ал.1 от ЗТ. Неоснователно касаторът счита, че липсата на правна норма, която да регламентира кога, с оглед момента на настаняване на туристите, се вписват задължителните данни в регистъра по чл.116, ал.1 от ЗТ, води до недоказано нарушение. Систематичното тълкуване на текстовете по чл.116 от ЗТ и обхватът на данните по чл.116, ал.5 от ЗТ, при действието на редакцията на чл.116, ал.1 от ЗТ до изменението, обн. ДВ, бр.17/2020г., определят отразяването в регистъра за настанени туристи да се извършва най-късно до датата на тяхното отпътуване от обекта. Неизпълнението на задължението на св.Х. за водене на регистъра и дисциплинарното й наказване не опровергават извършеното от дружеството нарушение, а го потвърждават, като в тази насока е и фактическото действие по вписване на част от гостите в регистъра след констатиране на нарушението. Именно дружеството като хотелиер е извършител на деянието и нему се налага санкцията, предвидена в чл.213, ал.1 от ЗТ.

Правилен е извода на съда, че случаят не е маловажен. Касационният съд споделя мотивите на районния съд, които не следва да се приповтарят. Наложената за деянието имуществена санкция е в абсолютния законов размер на приложимата санкционна разпоредба.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №409/18.11.2019г. по а.н.д. №940/2019г. на РС – Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                              2.