РЕШЕНИЕ
№ 4206
гр. София, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Н. В. П.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110212846 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 25-
4332-015781 от 07.07.2025г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ
СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено на С. Й. К., с ЕГН: ********** административно наказание
„парична глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено административно
нарушение по състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С. Й. К. инвокира във въззивната си жалба подробни
съображения против постановения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва
извършено административно нарушение. Иска се отмяната на издаденото
наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява. Представлява се от професионален защитник -
упълномощен адвокат. Не се заявяват доказателствени искания.
ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР-
ОПП е редовно призована, изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, който излага становище - лично и в писмена защита за
1
неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 20.08.2025г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 14.08.2025г. - съгласно разписка, инкорпорирана в НП (в
долната срединна част), на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление,
подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално
компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 25-4332-015781 от 07.07.2025г. ИЗДАДЕНО
ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено на С. Й. К., с ЕГН: **********
административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 лева за
извършено административно нарушение по състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
На 25.06.2025г., около 16:38 часа в град София по улица „Петя
Дубарова“ с посока на движение от бул. „Президент Линкълн“ към ул.
„Монтевидео“, жалбоподателят С. Й. К. е управлявал ползвания от него лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № ********, собственост на трето лице - Е. Б.
К., с ЕГН: **********, без поставен обезопасителен колан, при наличието на
такъв вид оборудване в моторното превозно средство. Жалбоподателят К. бил
спрян за проверка от свидетелите А. Х. Т. и В. Г. А. на длъжност - полицейски
инспектори при 06 РУ-СДВР. Свидетелят Т. съставил АУАН серия GA с №
4351151 от 25.06.2025г. Жалбоподателят К. не изложил възражения и/или
медицински причини пред свидетелите Т. и А. за непоставянето и
неползването на обезопасителния колан от автомобила като водач по ЗДвП.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите А. Х. Т. и В.
Г. А. на длъжност - полицейски инспектори при 06 РУ-СДВР. Съдът
кредитира събрания по делото доказателствен материал, като отчита, че в
2
представените медицински документи от жалбоподателя К. не са налице
лекарски предписания, забрани, указания, препоръки и/или условия за
изпитваните болки в тазобедрените му стави да не се поставя обезопасителен
колан като водач на лек автомобил. Съдът отчита, че обезопасителния колан
обгръща тялото на водача в горната му част, което положение е над
тазобедрените стави, и го държи стабилно фиксирано към шофьорската
седалка. Според съда евентуалните болки в тазобедрените стави не пречат на
поставянето на обезопасителен колан върху тялото (горната част) на тялото на
жалбоподателя К., още повече, че според медицинските документи, същият е
бил изписан с медицинско подобрение на състоянието му. Няма медицински
данни състоянието на жалбоподателя К. да е било влошено и/или същият да е
изпитвал болки към датата на инкриминираното деяние от 25.06.2025г., при
което да е могъл например по изрично лекарско предписание да не поставя
своя колан, когато управлява МПС. Жалбоподателят К. не е изтъквал никакви
възражения в тази насока или медицински причини пред свидетелите Т. и . за
непоставянето на своя колан, като водач на движещият се лек автомобил. Той
е могъл да управлява МПС, без да е поставил обезопасителния си колан, ако
не е била проверката на свидетелите Тертерян и Ангелов. Съдът отчита, че
жалбоподателят К. е крайно недисциплиниран водач на МПС - наказван е бил
основно за висока скорост с над 60 (шестдесет) електронни фиша и общо 43
(четиридесет и три) пъти с наказателни постановления за различни по вид
административни нарушения по ЗДвП, включително и за нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Показанията на свидетелите А. Х. Т. и В. Г. А.,
изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са
заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни,
безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се
установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са
свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства.
Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия
по ЗМВР. Фактическите констатации от показанията на свидетелите А. Х. Т. и
В. Г. А. намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези
свидетели са също така и чистосърдечни за установеното и възприето от тях
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, включително и в частта на възприятията
им пред съда за опасностите, които съществуват, докато водач на МПС, без да
е бил поставен обезопасителен колан - с цел избягване на вреди при ПТП; за
спасяване на човешкото здраве и живот, при управление на МПС и т.н.
Доказателствената стойност на показанията на свидетелите А.Х. Т. и В. Г. А.
е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на
непосредствеността и устността. СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ
НА СЪДА със свидетелски показания могат да бъдат установени
релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е
възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен
факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се
обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели.
Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия
са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно
3
съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено
престъпление или административни нарушения и само въз основа на тях, а в
настоящото административно-наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство (визират се показанията на
свидетелите А.Х. Т. и В. Г. А.). Събрани са и писмени доказателства.
Реализирани са по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата
на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли
от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази
насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки
отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други
фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за
точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Съдът намира, че
свидетелите А.Х.Т.и В. Г.А. излагат в показанията си не предположения, а
преки възприятия за настъпили факти за субекта на административниото
нарушение, но и за неговите (на дееца) противоправни действия и
бездействия. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на същите,
какъвто нямат. Свидетелите Тертерян и Ангелов не излагат интерпретация на
факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в обективната
действителност. Показанията им са достоверни. Съдът кредитира събраният
по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и
релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и
доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите
обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
4
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател С. Й. К.. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално
нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН - в тази насока
възраженията от въззивната жалба са неоснователни и недоказани. Правото на
защита на въззивния жалбоподател С. Й. К. не е било нарушено. АУАН и НП
са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно
приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира,
че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени
са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като
констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН,
като по идентичен начин е отразено и в НП. Нарушението по чл.137а, ал.1 вр.
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС ПРИЕМА, ЧЕ
обстоятелствата, описани в АУАН, съставен срещу въззивния жалбоподател
С. Й. К. са разбираеми и ясно отразени, при което за съдебният състав не
възникват затруднения да разбере волята на актосъставителя Тертерян, още
повече, че жалбоподателят К. е бил наясно фактически с описаните в акта
обстоятелства, докато е бил на местопроизшествието и знаейки за елементите
на административното нарушение, което е бил извършил и с които се е
запознал при съставянето и надлежното връчване на АУАН. В тази насока,
същият е подписал АУАН без възражения - виж този реквизит в акта.
Свидетелите Т.н и А. не са нарушили правото на защита и не са били
възпрепятствали жалбоподателят К. да излага възражения и/или да представя
доказателства към датата на проверката. Свидетелите Т. и А. лично са
изложили пред съда възприятия, че жалбоподателят К. не е възразявал и не е
искал да представя медицински документи за себе си с оглед доказването на
причината за непоставянето на колана от автомобила. Тези причини за
5
непоставянето на колан не са били медицински според свидетелите Т. и А., а
житейски - искал е да вземе сина от близко разстояние. Следва да се отчете, че
тазобедрената става на водач на МПС не се фиксира с колан, а неговото тяло в
горната му част - гръдния кош се прикрепва към шофьорската седалка, с
възможност ръцете на водача да се движат свободно, включително и неговите
крака, при боравенето с уредите за управление на МПС. Коланът се урегулира
по широчината на човешкия организъм и гръден кош. Не е налице стягане, а
фиксиране, стациониране на човешкото тяло към седалката на водаческото
място от МПС с цел предотвратяване на вреди при ПТП. Съдът намира, че
жалбоподателя К. е бил наясно за какво е наказан и административно-
наказателно обвинен, и не са били създадени никакви предпоставки за
нарушение на правото му на защита, доколкото в конкретния случай не са
налице и последващи пречки за жалбоподателя К. да се запознае по негова
инициатива със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е
„обвинен“ чрез получаване на екземпляр от него, което е било сторено.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА на основание
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства от разпитите на свидетелите Т. и А., че се доказва от обективна
страна вмененото в административно-наказателна отговорност на въззивния
жалбоподател С. Й. К. административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателят К. като водач по ЗДвП не e
използвал на инкриминираната дата и място обезопасителен колан, с какъвто е
бил оборудван самото МПС. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т.7,
пр.1 от ЗДвП се явява законосъобразна, съответна на описаното нарушение
по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, а наказанието в нея е фиксирано – глоба от 50.00
лева, поради което няма как да бъде изменено. Извършеното
административно нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не се отличава с нищо съществено за административните нарушения
от същия вид при същите условия. Освен това, личността на жалбоподателя К.
като водач на МПС е изключително висока по обществена опасност - наказван
(без постигнат ефект) над 100 (сто) пъти с различни санкционни актове за
изключително многобройни административни нарушения по ЗДвП,
включително и за такова по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 28 ЗАН
дава възможност на административно-наказващият орган при наличието на
маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание,
като с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК на ВКС излезе със становище че изразът в закона „може“ не обуславя
действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на
компетентност и административно-наказващия орган е длъжен да приложи
тази привилегирована разпоредба. Липсата на вредни последици сама по себе
си не обуславя маловажност на деянието. Немаловажността на нарушението с
оглед важността на охраняваните от материално-правните норми обществени
отношения, свързани с безопасното правоуправление на МПС като високо
рискова дейност, с оглед избягване на настъпването на щети –
6
материални/човешки или двата вида вреди (включително и в случаите, в които
не се използва защитен обезопасителен колан). Жалбоподателят К. с оглед
справката-картон на СДВР-ОПП е извършвал множество пъти изключително
многобройни нарушения по ЗДвП, при което настоящото нарушение по същия
състав не е инцидентна проява като водач на МПС.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление в
цялост следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното срещу него административно
– наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността
на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по
съдържание доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът
приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за
тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото разноски не са дължими в полза на въззивния
жалбоподател Петров. Въззиваемата страна чрез процесуалния си
представител претендира изрично разноски в настоящото административно-
наказателно производство. Отговорността за разноски е обективна,
закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на
съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването
му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните
промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред,
според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради
което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с
последни изменения, в сила от 01.10.2025г.), санкционираният
жалбоподател следва да понесе разноски за юрисконсулт в размер на 130.00
лева, определени от съда в пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова
преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия от
юрисконсулта на въззиваемата страна.
VII.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 25-4332-015781 от
7
07.07.2025г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР-ОПП,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на С. Й. К.,
с ЕГН: ********** административно наказание „парична глоба“ в размер на
50.00 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ С. Й. К., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар
Станчев” № 4 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с
последни изменения, в сила от 01.10.2025г.) вр. чл. чл.63д от ЗАНН, сумата от
130.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8