Р Е Ш Е Н И Е
№ 2190
гр. Пловдив, 16 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-Пловдив, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 298 по описа
за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано по жалба на В.Х.Б., ЕГН **********, чрез
адв.И.А., против Заповед № 60 от 04.02.2021г. на кмета на община-Куклен.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, счита оспорената заповед за
незаконосъобразна. Претендира се отмяна на обжалвания акт и присъждане на
направените разноски. Допълнителни съображения се развиват в представена по
делото писмена защита.
Ответникът – Кмет на община-Куклен, чрез процесуалния
си представител по пълномощие, счита жалбата за неоснователна и недоказана, а
издадената заповед като правилна и законосъобразна моли да бъде оставена в
сила. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, уведомена за производството
по делото по реда на чл.16, ал.1, т.3 от АПК, не встъпва в процеса.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея в
преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, поради което е ДОПУСТИМА.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателката е собственик на ПИ с идентификатор
87179.7.8, находящ се в с. Яврово, община Куклен, обл.Пловдив по КККР с адрес
на имота: местност „Кара Мандра“ с площ 983 кв.м.ТПТ-земеделска, НТП- ливада,
категория на земята- десета, номер по предходен план 007008, видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имот от 21.12.2020г. № 4, том VIII, рег. № 7084, дело 1044/2020г.
По повод строеж-„Прокарване на водопровод с дължина
110,00м. за захранване на строеж Къща за гости в УПИ I-007130-жил.застрояване, масив 007, м-ст „Кара
Мандра“, землище с. Яврово, община-Куклен“, собственост на „Копривки“ АД и
започнала процедура по реда на чл. 225а от ЗУТ до А.А.Т.е изпратено писмо изх.
№ 4738/30.11.2020г. като от последния е депозирано в община-Куклен Заявление
вх. № 9542/10.12.2020г.
На 22.01.2021г. комисия от длъжностни лица при
ответника разгледала ски писта „Копривки“ и е съставила протокол от същата
дата, в която е констатирано, че в частта й за ПИ 87179.7.8 е изградена ограда
и за нея не са открити заявление от собственика по § 16 и §184 от ЗУТ.
Становището на комисията е, че е налице строеж „Ограда“, който попада в
приложното поле на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ и е неподходящ по местоположение и
разположение, пречи на сигурността и спокойствието на гражданите. Предложено е
на кмета на община-Куклен да издаде заповед за премахване на оградата, която е
изградена на ски пистата.
На 04.02.2021г. е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № 60/04.02.2021 г. на кмета на Община Куклен, с която е
наредено на В.Х.Б. незабавно да премахне 34/тридесет и четири/ броя дървени
кола, свързани с дъски, които ограждат ПИ с идентификатор 87179.7.8, стар номер
007008, землище с. Яврово, м-ст „Кара Мандра“ и с височина над кота терен 50-60
см. Със заповедта е определен срок за изпълнението й. Като мотиви за издаването
й са възприети изцяло тези, приети в протокол от 22.01.2021г. на комисията.
Добавено е, че са взети предвид писмо изх. № 4738/30.11.2020г., възражение вх.
№ 9542/10.12.2020г. от Ал.Тавков. Заповедта е връчена лично на В.Б. на
04.02.2021 г. видно от отбелязване в нея.
По делото са приети като доказателства документите,
образуващи преписката по издаване на оспорения акт, както и служебно изискани
такива от съда.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани
и гласни доказателства чрез съдебно-техническа
експертиза и разпит като свидетел на лицето Г. И.Б.. Експертът заключава, че
документално по смисъла на §1, т. 51 от ДР на Закона за туризма няма обособена ски писта в
местността „Кара Мандра“, землище с. Яврово, община-Куклен, има само
предвиждания на проекта/доработка на ОУП, няма одобрен ПУП с такова
предназначение на територията, застрояване и одобрени инвестиционни проекти.
Ако се приемат границите на съществуваща ски-писта по геодезическо заснемане,
имотът на жалбоподателката попада в границите на тази ски-писка. Вещото лице
удостоверява, че при оглед на място оградата, описана в заповедта, е
премахната.
Свидетелят Г.Б. твърди, че синът му го е помолил да
помогне да заградят имота. Това сторили с останалите дъски и греди от съседен
строеж и след трасиране на имота от фирма. Целта била да се ограничи достъпът
на чужди хора до имота, закупен от В.. Потвърждава, че тази ограда вече е
премахната.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Оспорването, като направено от заинтересовано лице -
адресат на обжалваната заповед, в нормативно установения срок, считано от
датата на връчването й и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Процесната заповед е постановена от материално и
териториално компетентния орган по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ – кмета на общината.
Обжалваният административен акт е издаден в нарушение
на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото
съдържание. За да се счита изпълнено това изискване обжалваната заповед е
следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на
релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от законово
регламентираните материалноправни предпоставки по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. В
случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като
"мотиви" се свежда до това, че "така направените
заграждения/огради/ на имоти: ПИ с идентификатор 87179.7.8, стар номер 007008,
з-ще Яврово, м-ст Кара Мандра, собственост на В.Х.Б. са забити в земята
34/тридесет и четири/ броя дървени колове, които стърчат, свързани са с дъски,
които ограждат ПИ и са с височина около 50-60 см. над кота терен, попадат в
приложното поле на чл. 195, ал. 5, опасни за здравето на децата скиори".
Очевидно изложеното не съдържа посочване на фактически обстоятелства, запълващи
състава на което и да е било от материалноправните основания по чл. 195, ал. 5
от ЗУТ и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта, тъй
като фактическите и правните основания дават възможност на адресата да разбере
волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК,
няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта. В случая обаче мотивите за издаването на Заповед №
60/04.02.2021 г. на Кмета на община-Куклен не могат да бъдат изведени от
съставения протокол от 22.01.2021 г. на комисията от община-Куклен. Липсват
доказателства, че в случая става въпрос за комисия по реда на чл. 196 от ЗУТ,
въпреки разпределената от съда доказателствена тежест на страните. Всъщност
изложената в обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа
обстановка представлява буквално възпроизвеждане на фактическите констатации, съдържащи
се в съставения протокол от 22.01.2021г. Ето защо отразеното в протокола също
по никакъв начин не обосновава наличието на релевантни юридически факти и
спазването на материалните законови изисквания за издаването на заповед с
правно основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. В този смисъл е налице основание за
отмяна на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
При постановяването на заповедта са допуснати и
съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно –
производствени правила и на общите такива по АПК, които обективно са довели до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗУТ, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни
дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 ЗУТ се установяват с
протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Разпоредбата на чл. 196,
ал. 2 от ЗУТ сочи, че комисията действа служебно или по искане на
заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието
на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите,
отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се
поправи, заздрави или да бъде премахнат.
При тълкуването на нормите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 196
от ЗУТ се налага извод, че изслушването на заинтересованите лица следва да се
направи от комисията до съставянето на протокола и да се отрази в него.
Неизслушването на същите няма да съставлява съществено нарушение на
процедурата, ако лицата са направили възражения и са посочили доказателства и
те са взети предвид от административния орган при издаване на заповедта. В
случай, че това не е направено е налице съществено нарушение на специалната
процедура, което е достатъчно основание за незаконосъобразността за издадената
заповед, без да е необходимо разглеждане на спора по същество. Това е така,
защото неспазването на законоустановената процедура от административния орган,
във всички случаи ограничава правото на защита на жалбоподателя и
заинтересованите в производството лица.
В случая в материалите на административната преписка
не се съдържат данни, че Б. да е присъствала на проверката на комисията по чл.
196 от ЗУТ и да е изслушана от нея преди съставяне на протокола. Действително
по делото е прието възражение вх. № 9542/10.12.2020г., но то не е от лицето,
посочено в обжалваната заповед, не е по повод проверката и е много преди
издаването й. Неизслушването на адресата на заповедта представлява съществено
нарушение на специалната процедура и е предпоставка за отмяна на Заповед №
60/04.02.2021 г. на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от
административния орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в
акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са
налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със
съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания
акт, а налице ли са посочените в обжалваната заповед фактически обстоятелства и
правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на
регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на
посочената в заповедта нормативна разпоредба. Следователно материалната
законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото
фактическо и юридическо формулирано съдържание.
В случая липсата на конкретния факти, които да са
елемент от състава на приложимите правни норми чл. 195, ал. 5 от ЗУТ
възпрепятства осъществяването на съдебен контрол за материална
законосъобразност на оспорения акт, тъй като този контрол обхваща преценката
дали са налице установените от административния орган релевантни юридически
факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената
като правно основание за неговото издаване норма и респективно дали се следват
разпоредените правни последици. Още повече, че анализът на нормативната
регламентация води до извода, че осъществяването на правомощието на кмета на
общината за издаване на разпореждане за премахване, преобразуване или
ремонтиране и извършване на необходимите работи (л. 195, ал. 5 ЗУТ), може да се
извърши при прилагането на различни материалноправни основания, всяко от които
се свързва с различни релевантни фактически обстоятелства и при регламентирани
различни процедурни изисквания за образуването и провеждането на съответното
административно производство.
По тези съображения съдът намира, че Заповед №
60/04.02.2021 г., издадена от кмета на Община-Куклен е постановена без да е
спазена установената от закона форма както и при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, предвид на което подлежи на цялостна отмяна.
По делото е направено искане за присъждане на разноски
от жалбоподателя. След като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и
изхода на спора, съдът намира, че следва да присъди в полза на В.Б. разноски в
общ размер на 1480 лева, от които- 10 лева платена държавна такса, 1080 лв. за
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, както
и представена вносна бележка като доказателство за реалното им заплащане (л.
117) и 390 лв. възнаграждение на вещото лице по СТЕ. Сумата от 30 лева държавна
такса за разглеждане на частна жалба не влиза в обема на разноски за тази
инстанция. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. Минимумът, определен по чл. 8, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за този вид дела е 900лв., а договореното между страните е в
размер на 1080лв. и отговаря на сложността на делото и проведените четири
съдебни заседания по арг. от чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004г.
Ето защо и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пловдив, ХVІІІ
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Х.Б., ЕГН **********,
Заповед № 60 от 04.02.2021г. на кмета на община-Куклен.
ОСЪЖДА Община-Куклен да заплати на В.Х.Б., ЕГН ********** сумата в размер на 1480 /хиляда четиристотин и
осемдесет/лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/