№ 5321
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110133911 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът Т. М. Г., ЕГН
**********, с регистриран адрес гр. София, ., дължи сумата от 238.47 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 31.12.2017
г. ведно със законна лихва от 17.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 203,84 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 9.3.2021 г. /върху цялата главница по
заповедта от 1276.15 лв./ и мораторна лихва в размер на 14,13 лв. за периода от 31.3.2018 г.
до 9.3.2021 г. /върху главницата за дялово разпределение в размер на 78,56 лв./, присъдени
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15024/21 г.
на СРС. Поддържа, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот – апартамент № 21 в гр. София, ж.к. Овча купел 1, бл. 521,
вх.Б, ет. 3. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота на ответника топлинна
енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от него. Твърди, че съгласно Общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ съгласно ОУ от 2016
г. в 45-дневен срок от публикуване на сумите на интернет страницата на продавача, а
забавата настъпва в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася общата
фактура. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
1
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли да се установят вземанията му за главница и лихва за забава, признати със заповедта,
срещу която ответникът частично възразил, което обуславя интереса от търсената с иска
защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва претендираното за спорния период
вземане за цена на ТЕ. Оспорва дължимостта на лихвите за забава. Релевира възражение за
погасяване по давност на задълженията за спорния период. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна
енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между
страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество
топлинна енергия за процесния период и стойността й.
Безспорно е по делото, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди като
собственик на апартамент № 21 в гр. София, ж.к. Овча купел 1, бл. 521, вх.Б, ет. 3. Т.е.
между страните по делото е налице облигационно правоотношение с предмет доставяне на
топлинна енергия в имота.
Не се спори и че в поцесния имот е доставена топлинна енергия в периода от 1.5.2017 г.
до 31.12.2017 г., на стойност 238.47 лв.
Ответникът оспорва дължимостта й с възражението, че вземането за цената на така
доставената топлинна енергия е погасено по давност.
Задълженията за плащане на месечните вноски за цена на потребената ТЕ имат
самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и за тях се прилага тригодишната давност, т.е. те се погасяват с изтичането на 3-
годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с
решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Установителният иск по чл. 422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението е подадено на
17.3.2021 г. и всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 17.3.2018 г., са погасени
по давност. За последното месечно вземане от процесния период давността е изтекла
м.02.2021 г. Ето защо спорното вземане за цена на доставена топлинна енергия в периода от
1.5.2017 г. до 31.12.2017 г., на стойност 238.47 лв., е изцяло погасено по давност. Искът за
установяване на дължимостта й следва да се отхвърли.
2
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността
на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главното вземане, за
което е издадена и влязла в сила заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 15024/21 г. на СРС –
за сумата от 1037.68 лв. за периода 1.1.2018 г.-30.04.2020 г., акцесорната претенция се явява
установена по своето основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161
ГПК на 143.49 лв., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в
общите условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 25 лв. и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 34.44 лв. Относно разноските в
заповедното производство /само за тези, за които заповедта не е влязла в сила, определени
съразмерно с оспорената част от вземанията/, дължими са 6.51 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК
и чл. 38 ЗА, в полза на адвокат Р. ЛЮБ. Д. от САК следва да се присъди възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ, съразмерно с отхвърлената част от исковете, съответно
в размер на 108.68 лв. в заповедното производство и в размер на 217.36 лв. в исковото
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
., седалище и адрес на управление гр. София, ., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД, че ответникът Т. М. Г., ЕГН **********, с регистриран адрес гр. София, ., дължи
сумата от 143.49 лв. мораторна лихва за периода от 15.9.2018 г. до 9.3.2021 г. /върху
главница за топлинна енергия 1037.68 лв./, присъдена със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15024/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на лихвата за забава за разликата над 143.49 лв. до предявените
203.84 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на
управление гр. София, ., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Тончо
Матев Г., ЕГН **********, с регистриран адрес гр. София, ., дължи сумата от 238.47 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 31.12.2017 г. ведно със законна лихва от 17.3.2021 г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва в размер на 14,13 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 9.3.2021 г. /върху
главницата за дялово разпределение в размер на 78,56 лв./, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15024/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА Тончо Матев Г., ЕГН **********, с регистриран адрес гр. София, ., да
заплати в полза на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление
гр. София, ., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 34.44 лв. разноски в исковото
производство и сумата от 6.51 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., да заплати в полза на адвокат Р. ЛЮБ. Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата от 217.36 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от
108.68 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4