РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Девня, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200129 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Д. Т.
Д., ЕГН **********, от гр.В.д. , ул.“Н. В.“ №** срещу Заповед за задържане
на лице рег. №88/07.04.2022г. издадена от П. В. В.-полицейски инспектор при
РУ МВР Девня – У МВР Вълчи дол.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв.
А.А. от АК Варна . Поддържа, че издаденият административен акт – заповед
за задържане за срок от 24 часа по ЗМВР е неправилен и незаконосъобразен ,
издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.С
тези доводи моли заповедта за задържане да бъде отменена. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, явява се лично и с
процесуален представител – ю.к при ОД МВР Варна. Поддържа, че при
задържането на жалбоподателя са били спазени всички законови и
подзаконови нормативни актове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното
1
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.Съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – полицейски служител в РУ МВР
Девня – УМВР Вълчи дол и в рамките на упражняваните от него
правомощия.При издаването на заповедта е спазена предвидената в чл. 74, ал.
1 от ЗМВР писмена форма. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането.В заповедта е посочен и номер на
БП по което е задържано лицето , както и престъплението за което е
задържано.Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставена за
подпис, като жалбоподателят е подписал.
В настоящия случай заповедта е била издадена на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР при наличие на данни за извършено от жалбоподателя
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от
закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като
процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73
ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е
наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да
бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
„задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на
2
мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен
към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането,
като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския
орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.С оглед на иззетата от
водача кръвна проба и нейното изследване във ВМА София може да се
приеме , че са налице първоначални данни за извършено от жалбоподателя
престъпление , които ще бъдат окончателно потвърдени или отхвърлени след
изготвянето на изследването на иззетата кръвна проба на
водача.Следователно изискването за мотивиране на административния акт
изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се
направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние.От докладна записка на полицейски служител
Каракостов, приложена в преписката се установява, че във връзка с
извършена проверка на водач на л.а марка „С. с рег.№****** и съмнение за
това , че водачът Д. Т. Д. управлява автомобила след употреба на наркотични
вещества му е извършена проба с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000
, като устройството е отчело положетелен резултат за канабис, след което на
водача е била взета и кръвна проба , която все още е в процес на изследване.
От събрания доказателствен материал и от обяснения на издателя на
заповедта се установява, че жалбоподателят е бил задържан и отведен в У
МВР Вълчи дол, за да се изготвят необходимите документи и да даде
обяснения , след което е бил освободен. В случая от така установеното от
3
фактическа страна и предвид събраните по делото писмени доказателства
следва да се направи извод, че се установява наличие на данни, които
разкриват вероятна съпричастност на жалбоподателя към извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Събран е и достатъчно доказателствен
материал- проба с техническо средство, разпити на свидетели, обяснения от
Д. в които се съдържат сведения за извършено от жалбоподателя
престъпление. Следователно на базата на събрани доказателства, издателят на
заповедта е направил извод за осъществен конкретен състав на престъпление
от жалбоподателя.
С оглед изложеното задържането на лицето на 07.04.2022 г. се явява
законосъобразно, тъй като посоченото в заповедта основание за задържане се
подкрепя от събраните доказателства. Ето защо Заповед за задържане на лице
рег. №88/07.04.2022г. издадена от П. В. В.-полицейски инспектор при РУ
МВР Девня – У МВР Вълчи дол следва да бъде потвърдена.
Предвид извода на съда за потвърждаване на обжалвания
административен акт, основателна се явява претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение , като съдът го определя в размер на 100
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед рег. №88/07.04.2022г. издадена от П. В. В.-
полицейски инспектор при РУ МВР Девня – У МВР Вълчи дол с която е бил
задържан Д. Т. Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД МВР
Варна сумата от 100 лева за направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – Варна в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4