МОТИВИ към Присъда № 12, постановена по НОХД № 5581/2017 г. по описа на БРС
Производството
в БРС е образувано по повод внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Бургас,
с който срещу Х.А.Т. с ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение по чл.195 ал.1
т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1
от НК, за това, че на 01.10.2017 година, в гр.Бургас, от паркиран
до гробищен парк в кв.Ч. м. лек автомобил марка „Рено“ модел „Лагуна“ с рег. № ...,
чрез разрушаване на преграда за защита на имет – счупил с камък стъкло на
предна дясна врата на автомобила, отнел чужди движими вещи - на обща стойност от 692.50
/шестстотин деветдесет и два лева и 50 ст./, а именно: 1 /един/ брой чанта марка „Гучи” на стойност от
90.00 /деветдесет/ лева и
намиращите се в нея: 1 /един/ брой таблет марка „HUAWEI”, модел: Tl-7.0
MediaPad Silver Сърф XL 50% с ИМЕИ: 868912027673760,
на стойност от 296.00 /двеста
деветдесет и шест/ лева, ведно с калъф
от марка „HUAWEI”, модел „MediaPad”, на стойност от 27.00 /двадесет и седем/ лева,
1 /един/ чифт очила за четене с диоптър на стойност от 170.00 /сто и седемдесет/ лева, ведно с калъф за тях на
стойност от 20.00 /двадесет/
лева, сумата от 40.00 /четиридесет/
лева, 1 /един/ брой портмоне „Гучи” на стойност от 49.50 /четиридесет
и девет лева и 50 ст./, от владението на Н.Д.С., ЕГН **********, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
повторно в немаловажен случай.
По инициатива на подсъдимия и неговият служебен
защитник, с определение на съда бе одобрено провеждането на съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция по реда на глава 27 от НПК, в
частност по реда на диференцираната процедура по чл.371 ал.1 т.2. НПК. Подсъдимият
потвърди, че е съгласен да не се разпитват от съда всички свидетели и призна изцяло
фактите по начина, по който са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не поиска да се събират доказателства по фактите в
обвинението.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и
от фактическа страна. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му
определи наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 2 (две) години, като след редукцията по чл.58а ал.1 НК с 1/3, да
наложи остатъка от една година и четири месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основане чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок то
три години.
Защитата
на подсъдимия, предлага на съда да определи
наказание от една
година лишаване от свобода като след редукцията на чл.58а ал.1 от НК да наложи осем
месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият Т. в последната си дума
заявява, че е иска от съда да му опредили наказание в рамките на една година
лишаване от свобода, което да бъде условно.
След съвкупна преценка на
събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена
следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Х.А.Т., с ЕГН ********** е роден *** година в ..., с постоянен адрес *** българин,
с българско гражданство, с основно образование, неженен, не е трудово зает, без
доходи, осъждан.
На 01.10.2017 г., около 17,00 часа пострадалата
Н.Д.С. посетила гробищен парк, находящ се в гр.Б., между кв.Р. и кв.Ч. м. Паркирала
управлявания от нея лек автомобил Рено Лагуна с рег. № ... близо до южния вход
на гробищния парк. Пострадалата оставила дамската си чанта на предната дясна седалка
в автомобила. Заключила го и влязла в гробищния парк.
Междувременно
подсъдимият Х.Т. минавал покрай гробищния парк и видял автомобла на
пострадалата и дамската чанта оставена на предната дясна седалка. Подсъдимият с
помощта на камък счупил стъклото на предната дясна врата на автомобола и взел
дамската чанта оттам с намиращите се в нея вещи, а именно: 1 /един/ брой чанта марка „Гучи”, 1 /един/ брой таблет марка „HUAWEI”, модел Tl-7.0
MediaPad Silver Сърф XL 50% с ИМЕИ № 868912027673760, ведно с
калъф от марка „HUAWEI”, модел „MediaPad”, 1
/един/ чифт очила за четене с диоптър, ведно с калъф за тях, сумата от 40.00 /четиридесет/ лева, 1
/един/ брой портмоне „Гучи”, както и документи –лична карта, дебитна карта, карта за
градския транспорт, карта за пътуване, клиентска карта за магазин Билла,
снимки. Подсъдимият побягнал с вещите в посока поляна, находяща се в края на
кв.Р., на ул.“С. п.“, срещу английското селище. Там подсъдимият Т. преровил
чантата, взел таблета и парите, а останилите вещи изхвърлил.
След около 20-30 минути
пострадалата се върнала до автомобила си, установила извършената кражба и
сигнализирала органите на полицията.
Подсъдимият Т. продал таблета,
ведно с калъфа за него на свидетеля К. П., живущ в кв.Ч. м. и изхарчил парите.
В хода на досъдебното
производство свидетелят П. предал таблета на полицейските органи и същият бил
върнат на пострадалата.
По дадените обяснения на
подсъдимия в хода на досъдебното производство на 04.10.2017 г. бил извършен
оглед на мястото, където изхвърлил дамска чанта. Намерени били документите на
пострадалата, които й били върнати. С дебитната карта не са били извършвани
неправомерни трансакции.
Видно от заключението на съдебно-оценъчната
експертиза пазарната стойност на предметите отнети на 01.10.2017 г е като
следва: 1 /един/ брой чанта
марка „Гучи” на стойност от 90.00 (деветдесет) лева и
намиращите се в нея: 1 (един) брой таблет марка „HUAWEI”, модел Tl-7.0 MediaPad
Silver Сърф XL 50% с ИМЕИ № 868912027673760, на стойност от 296.00 (двеста деветдесет и шест)
лева, ведно с калъф от
марка „HUAWEI”, модел „MediaPad”, на стойност от 27.00 (двадесет и седем) лева, 1 (един) чифт очила за четене с диоптър на стойност от 170.00 (сто и седемдесет) лева,
ведно с калъф за тях на стойност от 20.00
(двадесет) лева, един брой портмане „Гучи“ на
стойност от 49,50 лева. Общата стойност
на отнетите вещи ведно с паричната сума е в размер на 692,50 лева.
Изложената фактическа обстановка се
подкрепя от целия събран по делото доказателствен материал разгледан поотделно
и в неговата съвкупност - свидетелските показания, обясненията на обвиняемия,
приобщените веществени доказатества - предмет на
кражбата, експертизите, документите и т.н.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Изложената
и установена по безспорен начин в хода на разследването фактическа обстановка,
сочи на осъществен от подсъдимия Х.А.Т. с ЕГН ********** *** престъпен състав по
чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, за това, че на 01.10.2017 година, в гр.Б., от паркиран до гробищен парк в кв.Ч. м. лек
автомобил марка „Рено“ модел „Лагуна“ с рег. № ..., чрез разрушаване на
преграда за защита на имет – счупил с камък стъкло на пхредна дясна врата на
автомобила, отнел чужди движими вещи -на обща стойност от 692.50 /шестстотин деветдесет и два лева и
50 ст./, а именно: 1
/един/ брой чанта марка „Гучи” на стойност от 90.00 /деветдесет/ лева и намиращите се в нея: 1 /един/
брой таблет марка „HUAWEI”, модел: Tl-7.0 MediaPad Silver Сърф XL 50% с ИМЕИ: 868912027673760, на стойност от
296.00 /двеста деветдесет
и шест/ лева, ведно с калъф от
марка „HUAWEI”, модел „MediaPad”, на стойност от 27.00 /двадесет и седем/ лева, 1 /един/ чифт очила за
четене с диоптър на стойност от 170.00
/сто и седемдесет/ лева, ведно с калъф за тях на стойност от 20.00 /двадесет/ лева, сумата от 40.00 /четиридесет/ лева, 1
/един/ брой портмоне „Гучи” на стойност от 49.50 /четиридесет и девет
лева и 50 ст./, от владението на Н.Д.С., ЕГН **********, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно в
немаловажен случай.
Деянието е извършено при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Т. е съзнавал, че лишава от
фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с
намерението противозаконно да ги присвои. Намерението за своене се установява
от действията на подсъдимия по последваща разпореждане
с
вещите-една продал, друга част е запазил в себе си, а трета част
изхвърлил. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но
е целял противоправното си облагодетелстване, като същевременно е знаел, че
върши деянието, след като вече е
осъждан за други такива престъпления с влезли в сила присъди.
В хода на
досъдебното производство подсъдимият Т. в присъствието на назначения му служебен
защитник адв. Д.Д. *** се е признал за виновен и е изразил
съжаление за извършеното престъпление, като описал подробно действията
си в деня на кражбата. Съдействал е на полицията за разкриване на обективната
истина. Всички тези факти следва да се отчетат като
смекчаващи вината му обстоятелства.
В свидетелството си
за съдимост освен престъплението, включено в квалификацията
на настоящото деяние има и други, които не са включени.
Като причини и
условия за реализиране на инкриминираното деяние може да се посочи липсата на
правосъзнание и на формирани добродетели, незачитане на установения в страната
правов ред, липсата на трудова заетост и желание за извличане на облаги по
неправомерен начин, както и установен престъпен модел на поведение.
Осъщественото
от подсъдимия Хаджиников е престъплението е кражба, тъй като
разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК определя кражбата като отнемане на чужда
движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение
тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца, като обект на това
престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване
на правото на собственост върху движими вещи.
Съгласно чл. 93, т. 9
от НК деянието представлява маловажен случай, когато степента
на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценката по този
въпрос се извършва на плоскостта на фактическите данни по делото, отнасящи се
до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които
имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното. Както многократно е подчертавано в съдебната практика,
маловажността на един случай следва да се преценява с оглед критериите,
посочени в чл. 93, т. 9
от НК, като значение има не само ниската оценка на щетата, но
преди всичко и другите вредни последици от деянието, както и обстоятелствата,
характеризиращи деянието и дееца. В случая, следва да се отчете времето (късен
следобед), мястото (отдалечено и усамотено в близост до гробищен парк),
механизма на осъществяване на престъпното деяние - счупване с камък
страничното стъкло на лек автомобил (манифестиращ дързост и упоритост) и настъпилите
сериозни и вредни последици не само във връзка с отнетие вещи, но и нанесените
щети по автомобила. Тези обстоятелства не могат да позволят извод, че случаят
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други
типични, обикновени случаи на престъпления от този вид. Напротив, деянието е
било извършено в онази част на денонощието в сумрак, със съзнание, че в
автомобила не се помещават хора, със средство (камък). Нещо повече,
предприетите от подсъдимия действия по разбиване на стъклото на автомобила се
явяват средство за осигуряване на физически достъп до вещите–чрез проникване
във вътрешността на превозното средство и предприемане на действия по отнемане на
вещите. Установени фактически данни за личността на подсъдимия следва да се вземат
предвид и да се заключи, че същият е с трайно установени престъпни навици, с
минали престъпни прояви насочени срещу собствеността на гражданите.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализация на наказанието съдът съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е
обичайна за този вид престъпления. Обществената опасност на дееца извън
квалификацията на престъплението извършено при повторност
е
висока. Очевидно е, предвид осъжданията,
че не е постигнат целения възпиращ възпитателен ефект с наложените на Т. наказания,
а точно обратното, противоправното му поведение е станало утвърден модел, сочещ
на демонстративно незачитане на установения в страна ред. По мнение на
настоящия съд това е така, понеже наложените наказания от предишните осъждания
на Т. са само пробации и обществено порицание като се има предвид, че са
наложени за деяния извършени при условията на чл.63 от НК.
Отегчаващо вината обстоятелство за Т. се явява
обремененото му съдебно минало, за когото са налице осъждания извън тези, които
определят престъплението като извършено в условията повторност. Това определя подсъдимият
Т. като личност с висока степен на обществена опасност, при която
наложените наказания по предходните му осъждания не са постигнали целения възпиращ
и възпитателен ефект.
Смекчаващи,
вината обстоятелства са признанията на дееца по повод разкриване на обективната
истина и съдействието за връщане на част от отнетите вещи. Съдът счита, че в
конкретния казус следва да определи наказанието към минималния предвиден в
закона размер –година и шест месеца лишаване от свобода, което се явява съответстващо
на обществената опасност на деянието и на дееца. Същото след редукцията по
чл.58а ал.1 от НК намалено с 1/3, следва да бъде наложен остатъкът от една година
лишаване от свобода.
Това наказание, по мнение на настоящия състав,
се явява съответно на обществената опасност на деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ
и поправителен ефект върху него. С него могат да бъдет постигнати целите на
чл.36 от НК. Съдът счита, че това наказание
не сладва да бъде изтърпяно ефективно. Това е така, тъй като към датата на
деянието 01.10.2017 г. подсъдимият не е бил осъждан с наказание лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на дееца не е необходимо да го изтърпи.
Предвид изложеното съдебният състав
отложи изпълнението на наказанието от една година лишаване от свобода за срок
от три години на основание чл.66 ал.1 от НК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът
осъди на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимия Х.А.Т. с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото в хода на досъдебното
производство разноски в размер на
74,06 (седемдесет и четири лева и шест стотинки) лева за изготвената експертиза.
Съдът
осъди на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия
Х.А.Т. с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд Бургас направените по
делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 5,00 (пет)
лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Райна Жекова