Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5789 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Й.Д. М. срещу И.И.М. искова молба за признаване на
установено, че ищцата е изключителен собственик на УПИ ХVІ-297, кв. 58 по плана
на гр. София, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „********с площ от 650
кв.м., идентификатор 68134.1941.297, ведно с построените в него еднофамилна
жилищна сграда с площ от 73.70 кв.м. с идентификатор 68134.1941.297.1 със
застроена площ от 100 кв.м., на четири етажа и на лятна кухня с площ от 30
кв.м. с идентификатор 68134.1941.297.2, на един етаж.
Й. М.
твърди, че през 1980 г. тя и ответникът сключили граждански брак, но от 2013 г.
били във фактическа раздяла.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 29.10.2018 г. по изп.д. №
20167900400749 по описа на ЧСИ, рег. № 790 на Камарата на ЧСИ Й. М. придобила
по време на брака с ответника, но с извънбрачни средства гореописания недвижим
имот. Синовете й П.И.М. и И.И. М. й превели съответно 50 000 лева и
70 000 лева, или общо 120 000 лева, с която закупила обявения на
публична продан недвижим имот.
С
платежно нареждане от 19.10.2018 г. превела по сметка на съдебния изпълнител
сумата от 115 493.83 лева. Имотът бил придобит с извънбрачни средства,
поради което ищцата станала негов изключителен собственик.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
иска, като твърди, че преводите от сметки на П. М. и И. М. нямат извънбрачен
произход, а действителният източник на сумите е продажба на жилище в гр. Плевен
и на поземлен имот в с. Ореховица, както и от продажба на имоти СИО, права на
строеж, сключване на сделки с наследствено имущество на И.М. и др. Оспорва, че
заемодателите П. М. и И. М. са разполагали със средства, които да преведат на Й. М..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 23, ал. 1 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло
с лично имущество.
Не се
спори, че по време на брака на страните по делото Й.Д. М. е закупила на
публична продан по изп.д. № 2016047900400749 недвижим имот, представляващ УПИ
ХVІ-297, кв. 58 по плана на гр. София, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“, ул.
„********, с площ от 650 кв.м., при граници: УПИ VІ-306, имот 305, имот 296,
улица, заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО,
област София-град, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК като поземлен имот с идентификатор № 68134.1941.297,
с адрес на поземления имот гр. София, район „Витоша“, ул. „********с площ от
654 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: 68134.1941.296,
68134.1941.1324, 68134.1941.305, 68134.1941.306, 68134.1941.1052, ведно с
построените в него еднофамилна жилищна сграда с площ от 73.70 кв.м., от които
ищцата е закупила приземен и първи етаж, състояща се на приземния етаж от:
кухня, две стаи, коридор, склад, санитарен възел; на жилищния етаж от: кухня,
две стаи, антре, баня, тоалетна, която сграда е с идентификатор
68134.1941.297.1, с адрес на сградата гр. София, район „Витоша“, ул. „********,
със застроена площ от 100 кв.м., брой етажи: 4, с предназначение: жилищна
сграда – многофамилна и лятна кухня с площ от 30 кв.м., заснета като сграда с
идентификатор 68134.1941.297.2, с адрес на сградата гр. София, район „Витоша“,
ул. „********, със застроена площ от 37 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна.
Видно от
постановление за възлагане на недвижим имот от 29.10.2018 г., с протокол от
16.10.2018 г. съделителят Й.Д. М. е обявена за купувач на гореописания имот за
сумата от 169 677.50 лева. С платежно нареждане от 19.10.2018 г. при „П.И.Б.“
АД купувачът е превела сумата от 115 493.83 лева по сметка на съдебния изпълнител по изп.д. №
20167900400749, от които 113 118.34 лева дължими след приспадане на
вземането на М. съобразно нейната идеална част от имота, а останалите
2 375.49 лева данъци и такси за тази част.
В тежест
на ищцата по делото беше да обори презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК, като
докаже при условията на пълно и главно доказване, че средствата, послужили за
заплащане на продажната цена на имота, придобит на публична продан, са изцяло с
нейни лични средства - чл. 23, ал. 1 от СК, придобити по време на брака с
ответника.
В случая
ищцата сочи, че източник на доплатената от нея сума, за да бъде обявена за купувач
на имота, са дадени й в заем средства от синовете й П.И.М. и И.И. М..
На
16.10.2018 г. И.И. М. е превел по сметка ********* в „П.И.Б.“ АД с титуляр Й.Д. М.
сумата от 40 000 лева, като посоченото в преводното нареждане основание е
„захранване на сметка“. На 18.10.2018 г. от своя сметка в „Р. (България)“ ЕАД И.
М. е превел по сметка на Й. М. ********** в „П.И.Б.“ АД сумата от 30 000
лева, с посочено основание „захранване на сметка“, след което на същата дата М.
е извършила вътрешнобанков превод на същата сума по своя сметка *********
На
19.10.2018 г. П.И.М. е превел по сметка ********* в „П.И.Б.“ АД сумата от
50 000 лева за закупуване на жилище.
Именно
от последната горепосочена сметка Й. М. е превела на ЧСИ дължимата сума, за да
й бъде възложен гореописания имот. Последователността на извършените преводи и
техните стойности доказват по несъмнен начин, че произходът на средствата, с
които е заплатен имотът, са дадени от П. М. и И. М.. Дали преводите се основават
на заемен договор, на договор за дарение или друго, това са вътрешни отношения
между страните по тези сделки. Независимо от това обаче, средствата имат
извънбрачен произход, доколкото не са от продажба на вещни права, придобити по
време на брака. Дори и да са дадени в заем на ищцата от И. М. и П. М., този
дълг тя ще връща в изпълнение на задължението си по тази облигационна връзка.
Единствено в случай, че погасяване на задължението за връщане на сумата от 120
000 лева се извърши със средства, чийто произход е имущество, попадащо в
обхвата на СИО, ответникът би могъл да защити правата си в отделен процес.
Неоснователно
е възражението на ответника, че И. М. и П. М. не са разполагали със средства,
които да предоставят на Й. М.. На 10.10.2018 г. И.И. М. е сключил с „Р.
(България)“ ЕАД договор за потребителски кредит за сумата от 52 250 лева,
които са му преведени по сметка *********. От тази именно сметка на 18.10.2018 г. И. М. е извършил
превод на сумата от 30 000 лева по банкова сметка *** Й. М. в „П.И.Б.“ АД.
П. М. е заел 50 000 лева по договори за заем за послужване с трети лица,
сключени през септември 2018 г.
Ответникът
не оспорва твърдението на ищцата, че се намират във фактическа раздяла далеч
преди получаване на сумата от 120 000 лева и съответно не е налице принос
на И.И.М. чрез влагане на средства, на труд или работа в домакинството (чл. 21,
ал. 2 от СК).
Получените
средства са в изпълнение на облигационна връзка, страна по която е единствено Й.
М.. Заплатената от нея сума е от лично имущество и съответно придобитият на
публична продан имот е нейна собственост. Ответникът няма принос за неговото
придобИ.е, като в настоящото производство презумпцията за съвместен принос по
чл. 21, ал. 3 от СК е оборена.
Следва
да се отбележи, че преди публичната продан имотът е бил съсобствен между Й. М.
и И.М., от една страна, при квота 2/3 ид.ч. и И.Г.К.и Т.А.К., от друга, при
квота 1/3 ид.ч. За да закупи и стане изключителен собственик на продаваемия
имот, Й. М. е заплатила собствената на И.чо К. и Т.К.1/3 ид.ч., или
56 559.17 лева, както и половината от 2/3 ид.ч., или още 56 559.17
лева, или общо 113 118.34 лева. С други думи, след прекратяване на
съсобствеността и възлагане на имота на купувача Й. М., получената от
публичната продан сума се разпределя между останалите съсобственици, сред които
и съделителят И.И.М..
Предявеният
от ищцата срещу ответника иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора и заявената от Й.Д. М. претенция за присъждане на разноски в
размер на заплатената държавна такса в размер на 1 981.59 лева и
3 000 лева адвокатско възнаграждение, ответникът дължи да й заплати сума
на обща стойност 4 981.59 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.М., ЕГН **********, че Й.Д. М., ЕГН **********
е изключителен собственик на придобития по време на брака с ответника И.И.М., въз
основа на постановление за възлагане от 29.10.2018 г. по изп.д. №
20167900400749 по описа на ЧСИ, рег. № 790 на Камарата на ЧСИ недвижим имот,
представляващ УПИ ХVІ-297, кв. 58 по плана на гр. София, находящ се в гр.
София, кв. „Бояна“, ул. „********, с площ от 650 кв.м., при граници: УПИ
VІ-306, имот 305, имот 296, улица, заснет по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, СО, област София-град, одобрени със
заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК като
поземлен имот с идентификатор № 68134.1941.297, с адрес на поземления имот гр.
София, район „Витоша“, ул. „********с площ от 654 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), при съседи: 68134.1941.296, 68134.1941.1324, 68134.1941.305,
68134.1941.306, 68134.1941.1052, ведно с построените в него еднофамилна жилищна
сграда с площ от 73.70 кв.м., от които ищцата е закупила приземен и първи етаж,
състояща се на приземния етаж от: кухня, две стаи, коридор, склад, санитарен
възел; на жилищния етаж от: кухня, две стаи, антре, баня, тоалетна, която
сграда е с идентификатор 68134.1941.297.1, с адрес на сградата гр. София, район
„Витоша“, ул. „********, със застроена площ от 100 кв.м., брой етажи: 4, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна и лятна кухня с площ от 30 кв.м.,
заснета като сграда с идентификатор 68134.1941.297.2, с адрес на сградата гр.
София, район „Витоша“, ул. „********, със застроена площ от 37 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И.И.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Й.Д. М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4 981.59
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: