№ 52
гр. Враца, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20241400500747 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. П. Г. и Г. П. Г., чрез адв. Г. В., срещу
решение № 618/04.10.2024 г. по гр. д. № 3647/2019 г. по описа Районен съд - Враца, с
което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от жалбоподателите
срещу К. Г. Г. иск с правно основание чл. 30 ЗН, с който се иска да да бъдат намалени
дарствените разпореждания, за които са съставени три договора за покупко-продажба,
обективирани в нотариален акт № 66, т. I, рег. № 1297, дело № 53/2012 г. на нотариус
Р. С. с рег. № *** в Нотариалната камара, нотариален акт № 117, т. VII, рег. № 6567,
дело № 1206/2012 г. на нотариус Г. Х. с рег. № *** в Нотариалната камара и
нотариален акт № 116, т. VII, рег. № 6566, дело № 1205/2012 г. на нотариус Г. Х. с рег.
№ *** в Нотариалната камара, относно следните имоти: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 12259.1010.11.11.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по кадастър, с последно изменение, засягащо самостоятелния
обект от 27.01.2014 г., представляващ *** с площ по документ 72 кв.м., идентификатор
№ 12259.1010.11.11.12, находящ се в ***, поземлен имот с идентификатор 46810.82.9
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ
7562 кв.м., представляващ нива с площ 7,561 декара, находящ се в местността „***“ в
землището на с. ***, поземлен имот с идентификатор 46810.100.9 по кадастралната
1
карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ 26893 кв.м.,
представляващ нива с площ 26893 декара, находящ се в местността „***“ в землището
на с. *** и дворно място с площ 2 500 кв.м., кадастрален № 904, УПИ XVII, кв. 65,
съгласно заповед № 492 от 1974 г., находящ се в с. ***, община Борован, ведно с
построените в него сгради, като възстанови запазената част на Е. П. Г. и Г. П. Г., в
размер на общо 1/2 идеална част.
Със същото решение е признато на основание чл. 124 от ГПК по отношение на
жалбоподателите, че К. Г. Г. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1010.11.11.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по кадастър, с последно изменение, засягащо самостоятелния
обект от 27.01.2014 г., представляващ *** с площ по документ 72 кв.м., идентификатор
№ 12259.1010.11.11.12, находящ се в ***, поземлен имот с идентификатор 46810.82.9
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ
7562 кв.м., представляващ нива с площ 7,561 декара, находящ се в местността „***“ в
землището на с. ***, поземлен имот с идентификатор 46810.100.9 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ 26893 кв.м.,
представляващ нива с площ 26893 декара, находящ се в местността „***“ в землището
на с. *** и дворно място с площ 2 500 кв.м., кадастрален № 904, УПИ XVII, кв. 65,
съгласно заповед № 492 от 1974 г., находящ се в с. ***, община Борован, ведно с
построените в него сгради.
Със същото решение Е. П. Г. и Г. П. Г. са осъдени да заплатят на К. Г. Г.
направените по делото разноски в размер на 1 457,50 лв.
Във въззивната жалба се счита, че обжалваното решение изцяло противоречи
на Закона за наследството. Подробно се описват в хронологичен ред факти и
обстоятелства, както и развитието на производството пред Районен съд – Враца.
Във въззивната жалба се счита, че първоинстанционният съд неправилно и в
нарушение на материалния закон изместил тежестта на аргументирането при вземане
на решението към хипотезата на придобивната давност, касаеща К. Г. Г.. Били
отхвърлени всички направени от жалбоподателите доказателствени искания и бил
даден приоритет на аргументите на К. Г. Г.,с което били нарушени гражданските права
на жалбоподателите като наследници. Председателят на състава лишил
жалбоподателите от всякаква възможност за консумация на доказателствената тежест.
Неправилно били отчетено като приоритет за К. Г. Г. фактът, че същата е заплащала
комуналните услуги на процесните имоти, тъй като клиентските номера на голяма част
от разписките били все още на покойния П. Г. П., като това не я правело грижовен
стопанин на процесните имоти. Тенденциозно и в полза на К. Г. Г. били
2
квалифицирани като заинтересовани по чл. 172 ГПК доведените свидетели от
жалбоподателите и техните показания.
Твърди се, че позоваването от районния съд, че изтичането на давностния срок
по чл. 110 ЗЗД е основание за погасяване на иска за възстановяване на запазена е
несъотносмо към спецификата на предявения от тях иск, тъй като в настоящия случай
откриването на наследството не съвпадало със смъртта на наследодателите, тъй като
К. Г. Г. придобила наследствените имоти преди тяхната смърт.
Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез адв. Д. М., депозира
писмен отговор, с който изразява становище, че оспорва въззивната жалба изцяло като
неоснователна, а обжалваното решение допустимо, правилно, обосновано и
постановено при липса на нарушение на материалния закон и/или процесуалните
правила.
Ищците не представили никакви доказателства, с които да докажат
твърденията си, че оспорваните сделки били симулативни, че по същността си те
представляват прикрити дарения, че са били сключени с цел да накърнят запазената
част на техния наследодател, въпреки, че съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в
тяхна тежест било да проведат пълно и главно доказване на твърдените от тях факти.
Всички доказателства по делото, в това число писмени и гласни, сочели в
обратната посока - че страните са желали настъпването на последиците от сключените
сделки за покупко-продажба и К. Г. придобила имотите по възмезден начин. Тъй като
не била установена твърдяната относителна симулативност на процесиите договори за
продажба, правилно искът с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД бил отхвърлен
от първоинстанционния съд като недоказан и неоснователен и правилно районният съд
се произнесъл, че при недоказаност на преюдициалните доводи съдът не дължи
произнасяне по иска за намаляване на дарение по чл. 30 ЗН. В случая процесиите
имоти били прехвърлени чрез договори за покупко-продажба, обективирани в
нотариални актове, съгласно законовите изисквания. Районният съд правилно приел,
че правото на предявяване на иск по чл. 30 ЗН е погасено по давност, тъй като срокът
за завеждането му, съгласно общото правило на чл. 110 ЗЗД, е 5-годишен, считано от
момента на откриване на наследството (*** за наследството, оставено от Г. К. и *** за
това на М. К.). Трите сделки за прехвърляне на недвижими имоти чрез покупко-
продажба били сключени през 2012 год., а исковете предявени през 2022 год. (повече
от 5 години след откриване на наследството). Районният съд правилно и
законосъобразно уважил предявения от К. Г. насрещен иск, като я е признал за
3
собственик по отношение на процесиите недвижими имоти и на основание изтекла
придобивна давност. К. Г. придобила недвижимите имоти още пред 2012 г. чрез
покупко-продажба от собственици - основание, годно да я направи собственик. От
твърденията на жалбоподатели, както и от представените писмени доказателства и
изслушаните свидетелски показания, се установило, че К. Г. владее процесиите имоти
непрекъснато от 2012 год. и фактическото й владение продължава и до настоящия
момент, грижи се за тях, заплаща всички дължими такси и данъци, режийни разходи и
т.н. Същата демонстрирала намерението си за своене на имотите по ясен,
недвусмислен и категоричен начин. Фактическото й владение с намерение да свои
имотите продължавало над 10 години, т.е. в нейна полза изтекла не само 5-годипната
придобивна давност за добросъвестно владение, а и 10- годишната за недобросъвестно
владение. От данните събрани чрез гласни доказателствени средства в хода на делото
се установило, че К. Г. фактически владяла имотите като свои от 2012 г. насам, с
намерение да ги свои, като тези действия са били доведени до знанието на останалите
наследници на Г. и М. К.. К. Г. неведнъж манифестирала своето намерение за своене
на всички идеални части от имотите чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене - действия, които самите жалбоподатели потвърдили в своята
искова молба. Въззиваемата страна придобила процесните имоти на основание
придобивна давност.
Иска се да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена въззивната
жалба от Е. П. Г. и Г. П. Г. срещу Решение № 618/04.10.2024 г., постановено по ГД №
3647/2022 г. по описа на Районен съд - Враца, като неоснователна и да се постанови
такова, с което първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С отговора не се представят доказателства и не се правят доказателствени
искания.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищците.
След анализ на събраните пред районния съд доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, въззивният съдебен състав приема
4
за установено следното от фактическа страна:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Е. П. Г. и Г. П. Г., чрез
пълномощника им адв.Г. В., с която против К. Г. Г. е предявен иск за получаване на
полагащата се на ищците, в качеството им на наследници на П. Г. П., част от
наследството на неговите наследодатели Г. П. К. и М. И. К.а.
В исковата молба се посочва, че ищците са законни наследници - деца на П. Г.
П., починал на ***, както и че към момента на смъртта му семейството им е живяло в
апартамент в гр.Враца, който е бил прехвърлен на баща им от неговите родители Г. П.
К. и М. И. К.а с Нотариален акт № 168, том 4, нот.д.№ 1065/1993 г. срещу задължение
за гледане и издръжка. Сочи се също, че прекият им наследодател П. Г. П. е починал
преди родителите си, поради което полагащият му се наследствен дял от имуществото
на родителите му, следва да бъде наследен от ищците като негови законни
наследници. Твърди се, че ищците са лишени от наследствените си права, поради
противозаконните действия на ответницата К. Г. Г., която е сестра на техния баща и
която три години след смъртта на брат си е придобила чрез покупко-продажба от
родителите им Г. П. К. и М. И. К.а собствеността върху апартамента в гр.Враца, след
което ги е изгонила от жилището. Твърди се също, че ответницата е придобила
собствеността и върху всички други имоти от наследствената маса на двамата
наследодатели, в т.ч. и върху земеделски имоти, с които разполага след смъртта им
като пълноправен собственик.
С Разпореждане № 5052/19.12.2022 г. районният съд е оставил без движение
исковата молба, като е указал на ищците, че следва да отстранят нередовности в
същата като изложат конкретни обстоятелства, обосноваващи правния им интерес от
предявяване на иска и формулират конкретно искане, включително относно кое
имущество/имуществено разпореждане предявяват иска си.
По делото е постъпила уточняваща молба от 13.01.2023 г., в която се посочва,
че ищците са законни наследници на покойния си баща Г. П. К. и на основание чл.5,
ал.1 ЗН наследяват при равни части полагащата се на наследодателя им запазена част
от наследството на неговите родители. Посочват също, че ответницата - сестра на
техния баща, е придобила с покупко-продажба описания в исковата молба апартамент
в гр.Враца, а на 28.12.2012 г. - и дворно място с жилищна сграда в с.***, общ.Борован,
както и два земеделски имоти, като по този начин е придобила всички недвижими
имоти, притежавани от наследодателя Г. П. К.. Ищците твърдят, че въпреки
квалифицирането им като покупко- продажби, сключените сделки не са възмездни, а
представляват дарения от страна на наследодателя, т.е. с покупко-продажбите са
прикриват дарения. Конкретизира се, че се иска да бъде установена наследствената
маса от наследодателя Г. П. К., съответно разполагаемата и запазената част от същата,
както и че се предявява иск за получаване от ищците на запазената част на техния
5
покоен баща от наследството на дядо им Г. П. К.. Прави се и искане да бъде задължена
ответницата да даде мотивирани обяснения защо трите покупко-продажби са
извършени в един и същи ден и защо имотите не са предмет на дарение, а е следвало
да бъдат прикрити зад възмездни сделки.
С Разпореждане № 234/16.01.2023 г. районният съд отново е дал указания за
отстраняване нередовности в исковата молба чрез посочване идеалните части, до които
ищците искат намаляване на разпоредителните действия на Г. П. К. и М. И. К.а, които
съответстват на припадащата се на ищците част от наследството, както и да
представят доказателства за довнесена държавна такса от 1% от продажната
цена/данъчната оценка на разпоредителната сделка, предмет на иска.
По делото е постъпила молба от 31.01.2023 г., в която отново се посочва, че в
резултат на осъществените покупко-продажби между наследодателя Г. П. К. и
съпругата му М. И. К.а, от една страна, и ответницата К. Г. Г., от друга страна, ищците,
като наследници на П. Г. П. са лишени от полагащата им се наследствена част. Твърди
се, че разпоредителните сделки обхващат като мащаб цялото наследство, а не само
част от него, и чрез скрито дарение прехвърлят цялото наследство само на дъщерята К.
Г. Г.. Ето защо се иска на ищците, като законни наследници на П. Г. П., да бъде
присъдена 1/2 ид.ч. от всички наследствени имоти, които се описват подробно в
молбата. Към молбата се прилага и документ за довнесена държавна такса.
С Разпореждане № 445/01.02.2023 г. районният съд е постановил да бъдат
издадени на ищците съдебни удостоверения за снабдяване с данъчни оценки и скици
на имотите, които да бъдат представени по делото; за вписване на исковата молба; за
довнасяне на държавна такса в зависимост от данъчните оценки.
С Определение № 492/16.03.2023 г. съдът е указал на ищците, че във връзка с
изложените в исковата молба твърдения, че отчуждителните сделки прикриват
дарения, следва да формулират конкретно искане към съда.
С молба от 03.04.2023 г. ищците конкретизират, че отправят искане към съда
за задължаване на ответницата да даде мотивирани обяснения по отношение на трите
сделки за покупко-продажба, в които са изложи съображения от какво е продиктувана
бързината, с която в един и същи ден са се осъществили тези сделки. Към молбата е
приложен вписан екземпляр от исковата молба и уточнителните молби към същата.
С Разпореждане № 1353/19.04.2023 г. съдът е постановил на основание чл.129,
ал.3 ГПК връщане на исковата молба в частта по отношение на искането за
задължаване на ответницата К. Г. да даде мотивирани обяснения относно трите
договора за покупко-продажба от възмездно естество, с които са отчуждени имотите,
посочени в уточнителната молба от 31.01.2023 г., от какви съображения е
продиктувана бързината, с която в един и същи ден да осъществени тези сделки. Този
съдебен акт не е обжалван и е влязъл в законна сила.
6
С определение от 28.08.2023 г. съдът е върнал на основание чл. 130 от ГПК
исковата молба на ищците Е. П. Г. и Г. П. Г., по която е образувано делото, като
процесуално недопустима и е прекратил производството по гр. дело № 3647/2022 г. на
Районен съд - Враца. Определението за прекратяване е било обжалвано от ищците и с
определение № 622 от 22.11.2023 г. по ч. гр. дело № 527/2023 г. на Окръжен съд - гр.
Враца е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия, като въззивният съд е приел, че твърденията на ищците в двете уточнителни
молби, че сключените между наследодателите и ответницата сделки прикриват
дарение на наследствени имоти, че по своята правна същност това са инцидентни
доводи за нищожност на прехвърлителните сделки поради привидност с правна
квалификация чл. 26, ал. 2, хипотеза 5 от ЗЗД, че твърденията, че сделките прикриват
истинската воля на страните по тях, която е била за надаряване на приобретателката,
са доводи за относителна симулация с правна квалификация чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, както
и че по основателността на тези твърдения съдът следва да изложи доводи в мотивите
на решението по делото.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата К. Г. Г., чрез пълномощника
си адв. Д. М., е подала писмен отговор, с който е оспорила предявения иск като
недопустим, евентуално като неоснователен. Изложила е доводи, че с иск по чл. 30, ал.
1 от ЗН може да се претендира намаляване на безвъзмездни разпореждания на
наследодателя - завещания или дарения, а в случая са извършени разпореждания чрез
договори за покупко-продажба, което изключва възможността ищците да се защитават
чрез предявения иск. Развила е и съображения за погасяване на исковата претенция по
давност, както и за липса на доказателства за приемане на наследството по опис от
страна на ищците. Развила е доводи за изтекла в нейна полза придобивна давност.
Навела е и твърдения, че извън разпоредителните сделки е останало имущество на
наследодателите, което е достатъчно да покрие запазената част на ищците.
С отговора се предявява и насрещен иск за признаване за установено по
отношение на Е. П. Г. и Г. П. Г., че К. Г. Г. е собственик на имуществото, към което е
насочена първоначалната искова претенция, на основание придобивна давност.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК Е. П. Г. и Г. П. Г., чрез пълномощника си
адв. Г. В., са подали писмен отговор, с който са оспорили допустимостта, евентуално
основателността на предявения насрещен иск. Навели са твърдения, че ответниците по
насрещния иск и техният пълномощник не са получавали цитираните в разпореждане
№ 576 от 06.02.2024 г. по делото насрещна искова молба, съдържаща се в отговор с вх.
№ 8041/03.07.2023 г., от молба с вх. № 10055/18.08.2023 г., молба с вх. №
10752/07.09.2023 г., молба с вх. № 15550/13.12.2023 г. и молба с вх. № 1794/05.02.2024
г., че К. Г. Г. при подаване на отговора по чл. 131 от ГПК е действала сама, а по-късно
е действала чрез пълномощник, че съдът не е следвало да „котира“ молба с вх. №
7
10752/07.09.2023 г., тъй като е постъпила след прекратяване на делото от страна на
първоинстанционния съд, че насрещната искова молба е подадена след едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК, че предявеният първоначален иск е допустим, тъй като Е. П. Г.
и Г. П. Г., в качеството си на законни наследници на баща си имат право да получат
своята запазена част от наследството му, че договорите за покупко-продажба,
осъществени от К. Г. Г. могат да бъдат квалифицирани като прикрити дарения и че
извършеното от К. Г. Г. позоваване на давностни срокове е несъотносимо към нормата
на чл. 110 от ЗЗД, тъй като в разглеждания случай е налице специфичен казус.
При тези твърдения и становища на страните пред районния съд са събрани
писмени и гласни доказателства, от които може да се изведе следната фактическа
обстановка:
Не е спорно между страните, а това се установява и от представените по
делото удостоверение за наследници № 15880/22.11.2022 г. на Община Враца,
удостоверение за наследници с изх. № 542/13.01.2023 г. на Община Враца и
удостоверение за наследници с изх. № 10/11.01.2023 г. на Кметство с. ***, че Г. П. К. е
починал на *** със семейно положение „женен“ и е оставил за наследници съпруга М.
И. К.а, дъщеря К. Г. Г. и син П. Г. П., както и че П. Г. П. е починал на *** и е оставил
за наследници съпруга И. А. П., син Г. П. Г. и дъщеря Е. П. Г., както и че М. И. К.а е
починала на *** със семейно положение „вдовица“ и е оставила за наследници дъщеря
К. Г. Г. и син П. Г. П., както и че П. Г. П. е починал на *** и е оставил за наследници
съпруга И. А. П., син Г. П. Г. и дъщеря Е. П. Г..
От представено с отговора на исковата молба Решение № 78/22.02.2011 г. по
в.гр.д. № 51/2011 г. по описа на Окръжен съд – Враца се потвърждава Решение от
19.10.2010 г., постановено по гр. дело № 664/2010 г. на Районен съд – Враца, с което е
развален на основание чл. 87 от ЗЗД сключения на 06.07.1993 г. договор за издръжка и
гледане, по силата на който Г. К. и М. К. са прехвърлили на П. Г. П. собствеността
върху имот с адрес *** срещу задължението на последния да ги гледа и издържа до
края на живота им.
С нотариален акт № 66, т. I, рег. № 1297, дело № 53/2012 г. на нотариус Р. С. с
рег. № *** в Нотариалната камара Г. П. К. и М. И. К.а са продали на ответницата К. Г.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.11.11.12 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с последно
изменение, засягащо самостоятелния обект от 27.01.2014 г., представляващ *** с площ
по документ 72 кв.м., идентификатор № 12259.1010.11.11.12, находящ се в *** за
сумата 10 000,00 лева, за която сума в нотариалния акт е посочено, че е изплатена
напълно и в брой на продавачите преди подписването на същия.
С нотариален акт № 117, т. VII, рег. № 6567, дело № 1206/2012 г. на нотариус Г.
8
Х. с рег. № *** в Нотариалната камара Г. П. К. е продал на ответницата К. Г. поземлен
имот с идентификатор 46810.82.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. ***, община Борован, с площ 7562 кв.м., представляващ нива с площ 7,561 декара,
находящ се в местността „***“ в землището на с. *** и поземлен имот с
идентификатор 46810.100.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***,
община Борован, с площ 26893 кв.м., представляващ нива с площ 26,893 декара,
находящ се в местността „***“ в землището на с. ***, за сумата 3 954,50 лева, за която
сума в нотариалния акт е посочено, че е изплатена напълно на продавача преди
подписването на същия.
С нотариален акт № 115, т. VII, рег. № 6565, дело № 1204/2012 г. на нотариус Г.
Х. с рег. № *** в Нотариалната камара Г. П. К. и М. И. К.а при условията на СИО са
признати за собственици на дворно място с площ 2 500 кв.м., кадастрален № 904, УПИ
XVII, кв. 65, съгласно заповед № 492 от 1974 г., находящо се в с. ***, община Борован,
*** ведно с построените в него сгради, а именно: масивна жилищна сграда на дървен
гредоред със застроена площ от 62 кв.м., полумасивна стопанска сграда на дървен
гредоре със застроена площ от 70 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена
площ от 50 кв.м.
С нотариален акт № 116, т. VII, рег. № 6566, дело № 1205/2012 г. на нотариус Г.
Х. с рег. № *** в Нотариалната камара Г. П. К. и М. И. К.а са продали на ответницата
К. Г. дворно място с площ 2 500 кв.м., кадастрален № 904, УПИ XVII, кв. 65, съгласно
заповед № 492 от 1974 г., находящо се в с. ***, община Борован, ***, ведно с
построените в него сгради за сумата 5 000,00 лева, за която сума в нотариалния акт е
посочено, че е изплатена напълно на продавачите преди подписването на същия.
Пред районния съд са събрани гласни доказателства – разпитани са
свидетелите В. В.-съпруг на адв. Г. В.- пълномощник на ищците, И. П.-майка на
ищците, както и Ю. Х. и С. К. – и двамата без родство със страните.
В. В. посочва, че е бил в приятелски отношения с П. Г. П.-баща на ищците, а в
момента рядко контактува с ищците, тъй като те преимуществено живеят в с. Гложене,
община Козлодуй, а свидетелят живее в гр. София. След смъртта на П. Г. П. всички
имоти били прехвърлени на неговата сестра-ответницата К. Г., в един и същи ден.
Когато П. Г. П. споделил на свидетеля, че апартаментът в ж.к. „Дъбника“ в гр. Враца
не е негов, свидетелят му дал съвет да стане собственик на същия, тъй като има
семейство, деца. Свидетелят не може да каже дали е имало други наследствен имоти
освен апартамента.
И. П. излага, че живее в с. Гложене, а децата й и ищци по делото живеят в гр.
Враца. При едно от поредните им идвания през 2010 г. апартаментът в ж.к. „Дъбника“
в гр. Враца бил със сменена врата и те нямали достъп до него, като към онзи момент
апартаментът бил собственост на съпруга й П. Г. П. по силата на договор за издръжка
9
и гледане, който договор по-късно бил развален. По-късно общите наследодатели Г. К.
и М. К. прехвърлили както този апартамент, така и останалите си имоти на
ответницата, а последната в нито един момент не предложила на ищците нито имоти,
нито пари или други ценности. Ответницата ползвала и къщата с двор в с. ***.
Ю. Х. посочва, че бащата на ищците П. Г. П. се е самоубил, след което за
наследствените имоти, включително къщата с двор в с. *** и ниви около 30 декара в
същото село, се е грижила само ответницата К. Г., чиито съпруг е от с. ***. Доколкото
свидетелката знае, ответницата има нотариален акт както за имотите в с. ***, така и за
апартамента в гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, за който също се грижи единствено
ответницата, която стопанисва всички процесни имоти след смъртта на брат си.
С. К. твърди, че от 2012 г. и до момента ответницата К. Г. единствена
поддържа и стопанисва апартамента в гр. Враца. Свидетелят познава родителите на
ответницата и те й били споделяли, че имотите които стопанисват след тяхната смърт
ще се стопанисват от дъщеря им.
По делото е назначена съдебно- техническа експертиза. От нея се установява,
че към 2015 г. (когато са починали общите наследодатели М. К. и Г. К.) чистата
стойност на наследствената маса, останала след смъртта на Г. К. възлиза на 58 550,00
лв., а чистата стойност на наследствената маса, останала след смъртта на М. К. възлиза
на 28 550,00 лв. Към същата година пазарната стойност на процесния апартамент в
ж.к. „Дъбника“ в гр. Враца възлиза на 42 500,00 лв., пазарната стойност на къщата с
двор в с. *** възлиза на 14 600,00 лв., а пазарната стойност на нивите в с. *** възлиза
на 30 000,00 лв. При продажбата на апартамента в ж.к. „Дъбника“ в гр. Враца Г. и М.
К. са надвишили разполагаемата си част от наследството със сума в размер на 32
500,00 лв., при продажбата на къщата с двор в с. *** са превишили разполагаемата
част със сумата 9 600,00 лв., а при продажбата на нивите в с. *** са превишили
разполагаемата част със сумата 26 045,50 лв.
При така установеното от фактическа страна въззивният съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
В разглеждания случай ищците с уточняваща молба от 13.01.2023 г. и
уточняваща молба от 31.01.2023 г. навеждат доводи за относителна симулация (чл. 17,
ал. 1 ЗЗД) на покупко –продажбите, за които са съставени нотариален акт № 66, т. I,
рег. № 1297, дело № 53/2012 г. на нотариус Р. С. с рег. № *** в Нотариалната камара,
нотариален акт № 117, т. VII, рег. № 6567, дело № 1206/2012 г. на нотариус Г. Х. с рег.
№ *** в Нотариалната камара и нотариален акт № 116, т. VII, рег. № 6566, дело №
1205/2012 г. на нотариус Г. Х. с рег. № *** в Нотариалната камара, тъй като излагат
твърдения, че посочените сделки прикриват истинската воля на страните по тях, която
е била за надаряване на приобритателката К. Г. Г..
В исковата молба не е формулиран изричен петитум за установяване на
10
привидност на покупко-продажбите и установяване на прикрити сделки – дарения.
По валидността на сделка, включително за симулация и по приложението на чл.17,
ал.1 ЗЗД, съдът може да се произнесе не само когато това е предмет на иска, с който е
сезиран, но и в мотивите на съдебния акт, когато става дума за преюдициално за спора
правоотношение, както е в процесния случай. Страните имат право, но не са длъжни
да го заявят като самостоятелен иск, а могат да сторят това и по пътя на възражението
(в този смисъл - напр. Определение № 339 от 14.03.2012 г. на ВКС по г.р.д.№ 1092/2011
г., IV г.о., ГК). Позоваването на привидност на сключените между ответницата и
наследодателите възмездни договори за продажба и наличието на прикрито
съглашение за дарение на наследственото имущество - чл.17, ал.1 ЗЗД се явяват
възражения от преюдициален характер за разрешаването на спора по основния иск с
правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
В тази връзка правилно контролираната инстанция на първо място е разгледала
така наведените възражения за привидност на покупко –продажбите / и съобразно
задължителните указания, дадени с определение № 622 от 22.11.2023 г. по ч. гр. дело
№ 527/2023 г. на Окръжен съд гр. Враца/, за които са съставени нотариален акт № 66,
т. I, рег. № 1297, дело № 53/2012 г. на нотариус Р. С. с рег. № *** в Нотариалната
камара, нотариален акт № 117, т. VII, рег. № 6567, дело № 1206/2012 г. на нотариус Г.
Х. с рег. № *** в Нотариалната камара и нотариален акт № 116, т. VII, рег. № 6566,
дело № 1205/2012 г. на нотариус Г. Х. с рег. № *** в Нотариалната камара.
В действащия Закон за задълженията и договорите действието и правната
уредба на симулацията се съдържа в чл. 26, ал. 2 и чл. 17 ЗЗД. Привидните
(симулативни) договори са такива, при които се извършват волеизявления от страните
и те се обективират в правната действителност по същия начин, по който се сключват
и несимулативните договори. Тази външно изявена воля става известна на третите
лица. Едновременно с това или в един последващ момент страните се съгласяват, че не
желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят
настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от
външно обективираната им воля. При привидната сделка насрещната страна на
сделката изрично е уведомена, че със сделката не се желаят тези правни последици, а
чрез нея само се прикрива истинската сделка.
Когато страните не желаят настъпването на правните последици от сключения
договор е налице абсолютна симулация, а когато желаят настъпването на правните
последици на друга сделка– относителна симулация, която представлява комбинация
между привиден и прикрит договор.
В настоящият случай ищците следва да доказват относителна симулация – да
установят привидност на покупко-продажбите, обективирани в посочените по-горе
нотариални актове и да установят, че страните по тях желаят настъпването на
11
правните последици на дарения.
В решение № 1405 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4689/2007 г., ІV ГО, ВКС, е
прието, че тежестта на доказването на твърдяната относителна симулация (каквато в
случая ищците поддържат, че е налице) е изцяло на ищците, тъй като те биха извлекли
при евентуално уважаване на възраженията за привидност на покупко –продажбите
благоприятни последици за тях. Ето защо те следва да ангажират такива доказателства,
които по несъмнен начин да установят, че целените сделки всъщност са различни, от
тези които официално са удостоверени - в случая че купувачът по сделките К. Г. не е
закупила имущество на Г. П. К. и М. И. К.а, а посоченото имущество в трите
нотариални акта за покупко-продажба е било дарено.
Доказването на твърденията на ищците в процеса следва да бъде главно и
пълно. /така и в Решение № 959 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 1951/2008 г., ІІІ г. о. на
ВКС, Решение № 48 от 13.03.2012 г. по гр. д. № 959/2011 г., ГК, ІІ Г. О. на ВКС и пр./
Настоящият състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че
симулацията може да бъде пряко разкрита чрез съставено от страните по атакуваната
сделка обратно писмо (контралетер), от което да е видна волята им да не бъдат
обвързвани от последната сделка, от което да е видна волята им да не бъдат
обвързвани от последната сделка. Въззивният съд споделя и доводите на районния
съд, че симулацията може да бъде разкрита и чрез свидетелски показания, по аргумент
от чл. 165, ал. 2 от ГПК, ако е налице т.нар. начало на писмено доказателство -
документ, изходящ от ответника, от който може да бъде заключено, че симулацията
вероятно е налице/. В тази връзка правилен се явява изводът на Районен съд – Враца,
че по делото не е представено начало на писмено доказателство, което впоследствие да
бъде потвърдено със свидетелски показания, както и че същевременно няма и данни
такова да е съществувало изобщо, поради което не може да бъде разкрита относителна
симулация на посочените три покупко-продажби.
Въззивният съд намира, че като цяло липсват каквито и да е било
доказателства, които да мотивират извод, че покупко-продажбите са симулирани от
страните по тях и че същите са целяли сключване на договори за дарение.
Що се касае до иска за възстановяване на запазена част, същият правилно е
бил отхвърлен. Доколкото, според изложените по-горе аргументи се установява, че не
са налице симулации на продажби и прикрити дарения, то искът по чл. 30 ЗН е
изначално неоснователен – липсва акт на разпореждане, който е намалил
наследствената маса така, че в нея да не е постъпила еквивалентна престация, а от там
и не може да се счита, че се касае до накърняване на запазена част.
По отношение на насрещния иск с правно основание чл. 124 ГПК
По делото са представени нотариален акт № 66, т. I, рег. № 1297, дело №
53/2012 г. на нотариус Р. С. с рег. № *** в Нотариалната камара, нотариален акт № 117,
12
т. VII, рег. № 6567, дело № 1206/2012 г. на нотариус Г. Х. с рег. № *** в Нотариалната
камара и нотариален акт № 116, т. VII, рег. № 6566, дело № 1205/2012 г. на нотариус Г.
Х. с рег. № *** в Нотариалната камара, с които К. Г. Г. е придобила процесните имоти
по силата на транслативни сделки – покупко-продажби.
За придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ може да
се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин. Недопустимо е
собственикът на имота да може да придобие имота на друго основание, след като го е
придобил; (Решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58 /65 г. на ОСГК на ВС).
Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице,
което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява
фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие
същото право повторно на друго правно основание (Решение № 1220 /02.12.2008 г. по
гр.д. 4730 /2007 г. на ВКС, І г.о.).
Предвид изложените съображения досежно придобиването на правото на
собственост по давност и това, че К. Г. Г. е придобила процесните имоти по силата на
транслативни сделки – покупко-продажби, то искът с правно основание чл. 124 ГПК е
лишен от правен интерес и същият се явява недопустим.
Изложените съображения за липса на правен интерес от предявения
положителен установителен иск – абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск и оттам неговата недопустимост предпоставят
недопустимостта на производството и обуславят неговото прекратяване.
Първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният
насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК е недопустимо и поради това следва да
бъде обезсилено, както и производството да бъде прекратено в посочената част.
В останалата част е налице съвпадение на правните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния, което налага атакуваното решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на всяка една от страните
следва да бъдат присъдени съразмерно сторените по делото разноски.
Пред първоинстанционния съд
Решението на Районен съд – Враца следва да бъде отменено в частта, в която
Е. П. Г. и Г. П. Г. са осъдени да заплатят разноски на К. Г. Г. сумата над 1200 лв., тъй
като разликата до 1457,50 лв. - 257,50 лв. са заплатени за държавна такса по
насрещния иск, а както вече беше отбелязано производството тази му част следва да
бъде прекратено поради недопустимост на иска.
Пред въззивната инстанция
13
Въззивниците Е. П. Г. и Г. П. Г. чрез пълномощника им адв. Г. В. са
представили с молба с вх. № 705/29.01.2025 г. два броя договори за правна помощ,
като със същата молба се претендира да се възложат на ответната страна по делото
разноски в размер на 2400 лв., представляващи адвокатски хонорар или по 1200 лв. за
всеки ищец. И в двата договора е посочено, че възложителят заплаща на изпълнителя
адвокатския хонорар от 1200 лв. при сключването на договора, както и че той има
функциите на разписка, удостоверяваща превеждането от страна на възложителя и
получаването от изпълнителя на договорената сума.
Въззиваемата К. Г. Г. е поискала присъждане на разноски в размер на 3000 лв.
за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, както и е
представила договор за правна помощ от 29.01.2025 г., в който е отразено, че е
заплатено възнаграждение в размер на 3000 лв. в брой.
И въззивниците, и въззиваемата са направили възражения за прекомерност на
претендираните разноски от насрещната страна.
В настоящия случай действията на процесуалните представители на двете
страни се изразяват в подаване на въззивна жалба, съответно подаване на отговор на
въззивна жалба, както и явяването им в едно открито съдебно заседание. Други
процесуални действия от тяхна страна не са извършвани.
Като едновременно и кумулативно взе предвид обема и сложността на
извършената от процесуалните представители дейност, това, че първоинстанционното
решение в частта по предявения насрещен иск по чл. 124 ГПК следва да бъде
обезсилено /при материален интерес на исковата претенция от 25 750,40 лв./,
значимостта на извършените процесуални действия за защита интересите на страната и
икономическите условия и стандартът на живот в страната, настоящият състав намира,
че на въззивниците и въззиваемата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 1300 лв.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати на
въззивниците и сумата от 64,38 лв. за платена държавна такса, съобразно уважената
част от въззивната жалба.
Водим от горното, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 618/04.10.2024 г. по гр. д. № 3647/2019 г. по описа
Районен съд – Враца в частта, в която е признато за установено основание чл. 124 от
ГПК по отношение на Е. П. Г. с ЕГН ********** и Г. П. Г. с ЕГН **********, че К. Г.
Г. с ЕГН ********** е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
14
12259.1010.11.11.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца,
одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по кадастър, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от
27.01.2014 г., представляващ *** с площ по документ 72 кв.м., идентификатор №
12259.1010.11.11.12, находящ се в ***, поземлен имот с идентификатор 46810.82.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ 7562
кв.м., представляващ нива с площ 7,561 декара, находящ се в местността „***“ в
землището на с. ***, поземлен имот с идентификатор 46810.100.9 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ 26893 кв.м.,
представляващ нива с площ 26893 декара, находящ се в местността „***“ в землището
на с. *** и дворно място с площ 2 500 кв.м., кадастрален № 904, УПИ XVII, кв. 65,
съгласно заповед № 492 от 1974 г., находящ се в с. ***, община Борован, ведно с
построените в него сгради и ПРЕКРАТЯВА производството в посочената част.
ОТМЕНЯ Решение № 618/04.10.2024 г. по гр. д. № 3647/2019 г. по описа
Районен съд – Враца в частта, в която Е. П. Г. с ЕГН ********** и Г. П. Г. с ЕГН
********** са осъдени да заплатят на К. Г. Г. с ЕГН ********** деловодни разноски
за сумата над 1200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 618/04.10.2024 г. по гр. д. № 3647/2019 г. по
описа Районен съд – Враца в останалата му част, с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от Е. П. Г. с ЕГН ********** и Г. П. Г. с ЕГН
********** срещу К. Г. Г. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН
за постановяване на решение, с което да бъдат намалени дарствените разпореждания,
за които са съставени три договора за покупко-продажба, обективирани в нотариален
акт № 66, т. I, рег. № 1297, дело № 53/2012 г. на нотариус Р. С. с рег. № *** в
Нотариалната камара, нотариален акт № 117, т. VII, рег. № 6567, дело № 1206/2012 г.
на нотариус Г. Х. с рег. № *** в Нотариалната камара и нотариален акт № 116, т. VII,
рег. № 6566, дело № 1205/2012 г. на нотариус Г. Х. с рег. № *** в Нотариалната
камара, относно следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1010.11.11.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца,
одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по кадастър, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от
27.01.2014 г., представляващ *** с площ по документ 72 кв.м., идентификатор №
12259.1010.11.11.12, находящ се в ***, поземлен имот с идентификатор 46810.82.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ 7562
кв.м., представляващ нива с площ 7,561 декара, находящ се в местността „***“ в
землището на с. ***, поземлен имот с идентификатор 46810.100.9 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ 26893 кв.м.,
представляващ нива с площ 26893 декара, находящ се в местността „***“ в землището
на с. *** и дворно място с площ 2 500 кв.м., кадастрален № 904, УПИ XVII, кв. 65,
15
съгласно заповед № 492 от 1974 г., находящ се в с. ***, община Борован, ведно с
построените в него сгради, като възстанови запазената част на Е. П. Г. и Г. П. Г., в
размер на общо 1/2 идеална част.
ОСЪЖДА Е. П. Г. с ЕГН ********** и Г. П. Г. с ЕГН ********** да заплатят
на К. Г. Г. с ЕГН ********** сумата от 1300 лв. деловодни разноски за адвокатска
защита пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА К. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на Е. П. Г. с ЕГН **********
и Г. П. Г. с ЕГН ********** сумата от 1364,38 лв. деловодни разноски за държавна
такса и за адвокатска защита пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от
въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16