РЕШЕНИЕ
№ 1437
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300502277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Б. У., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ж.к. „Запад“, ул. ***, чрез пълномощниците по делото адвокат Н. Р. и
адвокат Л. С., против Решение № 2642/13.07.2022г. постановено по гр.д.№ 3448/2022 г.
по описа на ПРС, VIII гр.с., с което се отхвърля предявеният от Л. Б. У. против
Държавен куклен театър - Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 14, представляван от директора
П.Б.В., иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ – за признаването на незаконна и
отмяната като такава на Заповед № 07/08.02.2022 г. на Директора на ответната страна,
както и се осъжда да заплати на ответника разноските по делото в размер на 350 лева.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Поддържа се довода, че не е спазена процедурата по
чл.193, ал.1 КТ и не са изискани обяснения от ищеца преди налагането на наказанието
„Забележка“. Решението се оспорва като немотивирано с довода, че оспорената заповед
е потвърдена като законосъобразна, но е неясна относно фактическото описание на
нарушението и не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Поддържа се, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като със същата е наложено наказание за дейност,
която ищецът не е следвало да извършва и не му е била възложена. Позовава се на
обстоятелството, че работното време на ищеца не е било строго определено. Възразява
се, че районният съд не е взел предвид критериите за определяне и еднократност на
дисциплинарното наказание като не е преценил тежестта на нарушението. Моли за
1
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени
оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски по делото пред двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Държавен куклен театър – Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 14, представляван от директора
П.Б.В., чрез пълномощника по делото адвокат А. Г., с който оспорва жалбата като
неоснователна. Излага съображения, с които оспорва правният интерес на ищеца от
предявяване на иска и на въззивната жалба, посочвайки за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца от дата 17.05.2022 г., което намира, че следва да бъде
ценено на осн.чл.235, ал.3 ГПК. Взема становище по оплакванията в жалбата, като
намира същите за неоснователни. Излага доводи за правилността на решението и
намира, че работодателят правилно е квалифицирал нарушението и законосъобразно е
упражнил правото си на дисциплинарно наказание. Моли за потвърждаването на
решението и за присъждането на разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и
откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на
въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:
Производството е образувано по предявен от Л. Б. У. против Държавен куклен
театър - Пловдив иск с правно основание чл.357 КТ - за отмяна на Заповед №
07/08.02.2022 г. на директора на ответника, с която му е наложено дисциплинарно
наказания „***“ на основание чл.188, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че е била нарушена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание по чл.193 КТ с довода, че директорът на ответния театър
не е уведомил ищеца относно допуснатото от него нарушение на трудовата
дисциплина, не е конкретизирал дали това нарушение спада към длъжностната му
характеристика и трудовия му договор, не е поискал обяснения от работника. Ищецът
научил за започналото срещу него дисциплинарно производство едва с връчване на
заповедта на 23.02.2022 г. за налагане на наказанието „***“. Заповед № 07/08.02.2022 г.
е оспорена като неотговаряща на изискванията на чл.195 КТ с довода, че е
немотивирана и необоснована. По същество се твърди, че ищецът предварително не е
бил уведомен за ангажимента да се яви, а не била му вменена трудовата функция
„строеж на спектакли“. Твърди се, че при определяне на наказанието дисциплинарно
наказващият орган не е спазил критериите за определяне и еднократност на
дисциплинарното наказание, че не е преценил тежестта на нарушението. Претендира
отмяна на оспорената заповед и присъждането на съдебно - деловодните разноски в
производството.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Държавен куклен театър - Пловдив
е взел становище за неоснователност на иска. Изложени са съображения, че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е законосъобразно проведена.
2
Твърди се, че е установено неявяването на работното място на ищеца на 27.01.2022г.
без да е информирал своите колеги, пряк ръководител или директора за причините за
неговото отсъствие, което обстоятелство било потвърдено в доклад на Т.Д.Д. - театър -
майстор; ищецът бил информиран за предприетото дисциплинарно производство преди
връчването на атакуваната заповед, който е заявил пред свидетели, че изисканата
информация не е част от длъжностната му характеристика. Изложени са твърдения за
съответствие съдържанието на оспорената заповед с изискванията в разпоредбата на
чл.195, ал.1 КТ. Поддържа се, че описаното в заповедта нарушение е безспорно
установено като ищецът е нарушил възложените му задължения и не се явил за
строежа на спектакъла „Вграждане“. Твърди се, че наложеното наказание „***“ е най-
благоприятно за ищеца. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждането на
разноските по делото.
С постановеното по делото решение районния съд е приел, че оспорената
заповед съдържа всички законоустановени реквизити в чл.195 КТ, както и е изпълнена
процедурата по чл.193, ал.1 КТ с позоваване на показанията на св.Такова. Районният
съд е приел за установено посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина,
в който смисъл оспорването на ищеца е прието за неоснователно. С оглед на това и
след като е приел, че заповедта е издадена в преклузивните срокове по чл.194 от КТ,
както и че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на
нарушенията и поведението на ищеца, районният съд е отхвърлил предявения иск.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.
Неоснователно е оспорването от въззиваемия на правния интерес на въззивника от
предявения иск, предвид прекратяване на трудовото правоотношение след завеждането
на иска, относимо към допустимостта на решението. Искът за отмяна на заповедта, с
която е наложено дисциплинарното наказание, е предявен в едномесечния преклузивен
срок по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ. Ирелевантен към производството е фактът, че
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 74/16.05.2022 г.г., тъй като
дисциплинарното наказание е наложено по време на действието на сключения между
страните трудов договор. Обстоятелството, че в хода на делото трудовото
правоотношение е прекратено не води до отпадане на правния интерес от установяване
на незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му, тъй като
характерно за дисциплинарните наказания "***" и "предупреждение за уволнение" е,
че те са дисциплинарни наказания с морално съдържание. Поради това практическото
значение на отмяната им като незаконосъобразни от съда след прекратяване на
трудовото правоотношение е преди всичко морална. Подобно е положението и със
заличаването на дисциплинарното уволнение - съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 2,
предл. 2 КТ заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за
възстановяване на работника или служителя на предишната му работа. Т. е.
законодателят отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарното
наказание, поради което не се отрича правния интерес на наказания работник и
служител да иска отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на
прекратяване на трудовото правоотношение когато отмяната има само морално
значение / в този смисъл Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3722/2013 г., III г. о., ГК,Определение № 1037/23.10.2013 г. по гр. дело№ 3729/2013 г. -
III г. о. ВКС /
Предвид изложеното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението съобразно оплакванията в жалбата, както и при
3
служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми.
От фактическа страна e безспорно и документално установено от представения
трудов договор № 42 от 25.11.2019 г., че Л. Б. У. е работил по трудово
правоотношение при ответника Държавен куклен театър - Пловдив на длъжност “***”,
при основно месечно възнаграждение от 680 лева на пълно работно време от 8 часа,
който договор е сключен за неопределено време. С допълнително споразумение №
30/29.11.2019 г. е договорено месечно възнаграждение на 740 лева, както и изпълнение
на трудови функции от ищеца при ненормиран работен ден. Трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед № 74/16.05.2022 г. на осн.чл.326 КТ,
поради отправена писмена молба от ищеца с предизвествие от 14.04.2022г., връчена на
ищеца на 16.05.2022г.
По делото с установява, че с оспорената Заповед № 07/08.02.2022 г. на
Директора П.В. на Държавен куклен театър - Пловдив, на основание чл.188, т.1 от КТ е
било наложено дисциплинарно наказание „***“ на Л. Б. У. - тоноператор при
Държавен куклен театър - Пловдив, за нарушение на трудовата дисциплина - неявяване
на работа за строеж на спектакъла „Вграждане“ - 27.01.2022 г. от 8.00 ч.
Спорът във във въззивната инстанция е пренесен по въпросите относно
спазването на разпоредбите на чл.193, ал.1 КТ, чл.195 КТ, осъществено ли е
нарушението на трудовата дисциплина и тежестта на нарушението.
Настоящият въззивен състав, след преценка на доказателствения материал по
делото, намира за основателен доводът за неизпълнение на изискванията в чл.193, ал.1
КТ за изискване на обяснения от работника преди налагане на наказанието.
Според разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от
работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави
разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Обясненията на
работника или служителя може да бъдат изискани устно или писмено, същите следва
да бъдат дадени пред субекта на дисциплинарна власт и то в рамките на
дисциплинарната процедура и по повод обстоятелствата с оглед дисциплинарното
наказание. Искането на работодателя за даване на обяснения от работника или
служителя следва да бъде отправено по разбираем за работника или служителя начин
за действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му
задължения.
ПОС в настоящия си състав намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 193 КТ,
тъй като на ищецът не са му били искани обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание за конкретното дисциплинарно нарушение, за което е
наказан. По делото не се твърди и не се установява работодателят писмено да е поискал
обяснения от ищеца. Поддържаният довод от ответника е, че преди връчване на
атакуваната заповед на 23.02.2022 г. ищецът е бил информиран за предприетата срещу
него дисциплинарна процедура, като е бил помолен да обясни отсъствието си, който в
присъствието на свидетели е отговорил устно, че „не е част от длъжностната му
характеристика“. За доказване на твърденията си ответникът се позовава на
показанията на св. Б.Т., която е помощник-режисьор при работодателя, според които
същата не е го е информирала за дисциплинарното наказание, но когато е бил в
дирекцията е бил попитан защо не се е явил на строежа на спектакъл и отговора му, че
не му влиза в задълженията. Въззивният съд намира, че от показанията на свидетеля,
при възложената на работодателя доказателствена тежест, не се установява при
4
условията на пълно и главно доказване изискването на обяснения от ищеца в хода на
дисциплинарното производство за действията му, респективно бездействието му,
възприети като нарушение на трудовата дисциплина в Заповед № 07/08.02.2022 г. Не се
установяват данни, че на 23.02.2022 г. са изискани обяснения от ищеца за неявяването
му на 27.01.2022 г. в 8.00 ч. Последното не е и могло да бъде предположено от ищеца,
доколкото посочената дата на искане на обясненията е била приблизително месец след
датата на спорното нарушение, през който период ищецът е бил в невидение за
наличието на дисциплинарно производство. С оглед на изложеното, по делото не се
установява запознаване на ищеца с обстоятелствата, въз основа на които работодателят
е счел, че е допуснал нарушение на трудовата дисциплина. Така и не може да се
приеме, че ищецът ясно е разбрал, че му се искат обяснения конкретно за нарушението,
за което е издадена заповедта, от което се обосновава и извода, че е била препятствана
възможността му за защита.
В аспекта на изложеното се налага извод, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл.193, ал.1 КТ за изискване на обяснения от ищеца преди
налагане на дисциплинарното наказание, поради което на осн.чл.193, ал.2 КТ
наказанието следва да бъде отменено без да се разглежда спора по същество.
Изложеното налага извод, че искът с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ – за
признаването за незаконна и отмяната на оспорената Заповед № 07/08.02.2022 г. е
основателен и следва да бъде уважен. Като е достигнал до различни правни изводи,
районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да
бъде отменено изцяло на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, включително в частта за разноските, и
вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от
ГПК, работодателят дължи и следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса за първоинстанционното производство в размер от 50 лева и за въззивното
производство в размер от 25 лева или общо сумата от 75 лева.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноските за
първоинстанционното и за въззивното производство. Въззивникът претендира разноски
за адвокатско възнаграждение от 720 лева за първата инстанция и в размер на 420 лева
за въззивната инстанция, направата на които се удостоверява от представените
договори за правна защита и съдействие за заплащането им в брой, по отношение на
които не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК и следва да бъдат присъдени с
решението.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2642/13.07.2022г. постановено по гр.д.№
3448/2022 г. по описа на ПРС, VIII гр.с., с което се отхвърля предявеният от Л. Б. У.,
ЕГН **********, против Държавен куклен театър - Пловдив, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ – за признаването на незаконна и отмяната като
такава на Заповед № 07/08.02.2022 г. на Директора на ответната страна, както и се
осъжда Л. Б. У. да заплати на Държавен куклен театър – Пловдив, направените
разноски за производството по делото в размер на 350 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА Заповед № 07/08.02.2022 г. издадена от директора на Държавен
5
куклен театър - Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 14, с която на основание чл.188, т.1 Кодекса на
труда, е наложено на Л. Б. У., ЕГН **********, дисциплинарно наказание "з." за
НЕЗАКОННА и като такава я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА Държавен куклен театър - Пловдив, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 14, представлявано от
директора П.Б.В., да заплати на Л. Б. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
ж.к. „Запад“, ул. ***, сумата в размер на 1 140 лева - разноски за първоинстанционното
и за въззивното производство.
ОСЪЖДА Държавен куклен театър - Пловдив, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 14, представлявано от
директора П.Б.В., да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 75 лева - държавна такса за
първоинстанционното и за въззивното производства.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6