№ 4150
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110208917 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК - ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б,
представлявано от изпълнителния директор и член на Съвета на директорите
С. Николаев Топузаков чрез адв. Атанас Димовски - САК, срещу Наказателно
постановление № 002138 от 20.04.2023 г., издадено от Ангел Георгиев Джалев
- член на Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №
28 от 13.01.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите
/КЗП/, с което на жалбоподателя на основание чл.83, ал.1 вр. чл. 52, ал.4 от
ЗАНН и чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена
имуществена санкция в размер на 22 000 /двадесет и две хиляди/ лева за
нарушение на чл.210а във вр. чл. 68в във вр. чл. 68г, ал.4 във вр. чл. 68д, ал.1,
пр.1 от ЗЗП.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
1
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. На първо място се твърди, че в наказателното
постановление грешно е посочено мястото на извършване на нарушението. На
следващо място се излагат доводи за допуснати в хода на административно-
наказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния
административен акт. В тази връзка се посочват издаването на процесното
наказателно постановление от некомпетентен орган, неспазена процедура по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото не са обсъдени подадените възражения срещу
съставения акт за установяване на административно нарушение и не са
посочени доказателствата, въз основа на които нарушението е установено. По
същество на вмененото нарушение се застъпва становище, че такова не е
извършено, тъй като публикуваната на сайта на дружеството информация не е
невярна. Алтернативно се изразява несъгласие с размера на наложената
санкция, като се иска нейното намаляване до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата с изложените доводи, като акцентира, че дружеството се е
съобразило с указанията, дадени от контролния орган, като е премахнало от
сайта си текста, който се приема, че е заблуждаващ и в нарушение на закона.
Въззиваемата страна –редовно призована за съдебно заседание чрез
процесуалния си представител моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № 002138 от
07.03.2023 г. на гл. експерт в Дирекция „ЗППР“ при Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, във връзка с контролните правомощия на КЗП и
извършена проверка на 25.01.2023 г. в обект КЗП на адрес гр. София, ул.
„Врабча“ №1 на интернет страницата https://stikcredit.bg/, използвана от
2
дружеството „СТИК-КРЕДИТ“ АД за предоставяне на небанкови финансови
услуги от разстояние, било констатирано следното: Дружеството предоставя
потребителски кредити от разстояние на физически лица. Същото е
юридическо лице, вписано в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.
„Оборище“ № 13 Б, представлявано от изпълнителния директор С. Николаев
Топузаков.
При проверка на сайта https://stikcredit.bg/ е установено, че в него е
наличен следния текст : „Прозрачни и ясни условия: При нас няма да
откриете скрити условия, допълнителни такси или оскъпяване на финансовия
продукт.“
Извършилият проверката гл. експерт в Дирекция „ЗППР“ при
Комисията за защита на потребителите /КЗП/ приел, че представената по този
начин информация съдържа заблуждаващи твърдения, че няма оскъпяване на
финансовия продукт, доколкото от анализът на типов договор и Общите
условия към него се установява, че на потребителя се начислява неустойка
при непредоставяне на обезпечение, което фактически оскъпява финансовия
продукт. Освен това в чл. 29 от Общите условия към Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията
между „Стик Кредит“ АД и потребителите е посочено, че „Потребителят
дължи следните разходи и такси : таксата за продължаване срока на договора
по чл. 41 е в размер на 30% (тридесет на сто) от непогасената главница по
кредита към момента на отправяне на искането до КРЕДИТОРА за
продължаване на срока; такса за издаване на удостоверение за наличие или
липса на задължения - в размер на 10 /десет/ лева без ДДС;такса за
направените разходи за събиране на просрочените вземания - в размер на 10
/десет/ лева. Разходите по този член се начисляват и за всеки отделен
погасителен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е
забавено. Погасителен период по смисъла на настоящия член представлява
времето между падежа на две последователни погасителни вноски съгласно
Погасителния план. Всички начислени такси за събирането на просрочени
погасителни вноски, които трябва да заплати потребителят не могат да
надхвърлят 120 лв. (сто и двадесет лева); в случай че потребителят е избрал
комуникацията по отношение на Заема да се извършва по Мобилния канал,
Телефонната линия или но друг начин, вследствие на което са извършени
3
разходи, потребителят заплаща и всички тези разходи, включително, но не
само: разходи за превеждане на Заема по банковата сметка на потребителя,
разходите за изпращане на текстовото съобщение (CMC), евентуалните
разходи за банковия превод за връщането на Заема и др. Изпращането на едно
текстово съобщение (CMC) струва на потребителя 0,30 лева, като същата цена
подлежи на промяна, независеща от волята на КРЕДИТОРА, е оглед
евентуални промени в цените на мобилните услуги, предоставяни от
мобилните оператори; други такси и комисиони в размер, указан в Тарифа.“
При така формулираната последна точка на посочения текст от Общите
условия: „други такси и комисиони в размер, указан в Тарифа“, според
контролните органи дори не става ясно какви са тези „други такси и
комисиони“ и какъв е диапазонът, в който могат да варират, поради което тази
формулировка напълно противоречи на твърдението, че потребителят няма да
открие скрити условия, допълнителни такси и оскъпяване. Съобщението за
липса на допълнителни такси и скрити условия е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, и да го накара да вземе решение да сключи
договор за потребителски кредит именно със „Стик Кредит“ АД, поради
очакването, че няма да има скрити такси и допълнително оскъпяване на
кредита, очаквайки да плати само главница и лихва или само първоначално
посоченото по договора, което в действителност не отговаря на истината.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол
№К- 0001448/25.01.2023 г.
В Комисията за защита на потребителите било взето решение,
документирано с Протокол №6/09.02.2023 г. че „Стик- кредит“ АД, ЕИК
********* използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1, предложение 1-во (съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителите по
отношение на представените в интернет сайта https://stikcredit.bg/
заблуждаващи твърдения, че няма оскъпяване на финансовия продукт.
На 07.03.2023 г. в присъствието на упълномощен представител на
дружеството бил съставен горепосочения АУАН, в който било посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП, както и че нарушението е
извършено на 25.01.2023 г. в гр.София.
Срещу акта постъпило възражение, заведено с Вх.№Ц-01-
4
36/15.03.2023г. в деловодството на КЗП.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля П. О. А., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
От показанията на свидетеля А. се установяват обстоятелствата
относно извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН.
Показанията й са последователни, логични и кореспондират изцяло на
приложените писмени доказателства по делото.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Съдът не констатира допуснати в хода на административно -
наказателното производство, съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като
същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган, за
което са приложени съответните доказателства. В акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление коректно са
отразени датата на нарушението и описание на същото в достатъчна степен да
се осигури възможност на жалбоподателя да разбере конкретното нарушение,
което му е вменено. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, като
описанието на нарушението в него, изцяло съответства на посоченото в
наказателното постановление и в последното липсва отразяване на нови
факти.
В АУАН и НП като дата и място на извършване на нарушението са
посочени - 25.01.2023 г. в гр.София. От разпита на св.П. А. се установява, че
5
нарушението е прието за извършено на посочената дата и населено място, тъй
като там е установено при самосезиране на КЗП и е констатирано в обект на
Комисияттта. Дори да се приеме, че се касае за нарушение, което като
констатирано на интернет сайта на търговеца, следва да се приеме за
осъществено по адреса на седалището му в гр.Шумен, то това не е съществено
процесуално нарушение – такова, което съществено е ограничило или дори
лишило лицето от възможност да разбере и да се защити срещу повдигнатото
му административно обвинение. В този смисъл е Решение № 2032 от
25.03.2022 г. по адм. д. № 12143/2021 г. на АССГ, с което е прието, че
неправилното посочване на нарушението като извършено в друго населено
място, вместо по седалището на дружеството, тъй като се касае за информация
на интернет сайт на дружеството, не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила. В НП са отразени достатъчно данни за мястото на
извършване на нарушението.
По смисъла на §.13, т. 23 ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко
действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно
чл. 68в във връзка с чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП се забраняват нелоялните търговски
практики, дефинирани като заблуждаващи и агресивни търговски практики в
чл. 68д-68к от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл.68д, ал. 1 ЗЗП
търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2 и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика. В
съответствие с § 13, т. 31 ДР на ЗЗП „търговско решение“ е всяко решение,
взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и
условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично
плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни
правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата,
независимо от това дали потребителят решава да предприеме действие, или
6
не. В тази връзка е константна и съдебната практика на ВАС, че преценката
дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща
търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска
практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и
обективна оценка на доказателствата /решение № 15363/11.12.2018 г. по адм.
д. № 11267/2017 г., ВАС, VII отд., решение № 9627/15.07.2020 г. по адм. д. №
7983/2019 г., ВАС, VII отд. и др. /
Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска
практика по чл. 68д, ал. 1, пр. 1-во ЗЗП изисква да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: осъществяването на търговска практика,
свързана с предлагането на стоки и услуги; тази търговска практика да
съдържа заблуждаваща, невярна информация и следователно подвеждаща; да
има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което потребителят не би взел без използването на търговската
практика /решение № 12167/07.12.2023 г. по адм. д. № 3102/2023 г., ВАС, VII
отд. /
От събраните по делото доказателства се установява, че в процесния
случай е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1, пр. 1-во ЗЗП. Това е така, защото при извършената проверка на
съдържанието на интернет сайта https://stikcredit.bg/, използван от жалб.
„Стик Кредит“ АД за предоставяне на потребителски кредити от разстояние
на физически лица, е установено отправено предложение до неопределен кръг
потребители за сключване на договор за потребителски кредит, както и
рекламно съобщение със следния текст : „Прозрачни и ясни условия: При нас
няма да откриете скрити условия, допълнителни такси или оскъпяване на
финансовия продукт.“ Така отправеното търговско съобщение е от естество да
мотивира средния потребител да вземе търговско решение, с оглед
предлаганите от дружеството условия, а именно ясни условия при
кандидатстване и липса на оскъпяване на финансовия продукт. Това обаче не
отговаря на истината, тъй като в действителност при анализ на типов договор
и Общите условия към него се установява, че на потребителя се начислява
неустойка при непредоставяне на обезпечение, което фактически оскъпява
финансовия продукт. Освен това в чл. 29 от Общите условия към Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията
между „Стик Кредит“ АД и потребителите е посочено, че „Потребителят
7
дължи следните разходи и такси : таксата за продължаване срока на договора
по чл. 41 е в размер на 30% (тридесет на сто) от непогасената главница по
кредита към момента на отправяне на искането до кредитора за продължаване
на срока; такса за издаване на удостоверение за наличие или липса на
задължения - в размер на 10 /десет/ лева без ДДС;такса за направените разходи
за събиране на просрочените вземания - в размер на 10 /десет/ лева. Разходите
по този член се начисляват и за всеки отделен погасителен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено. Погасителен период по
смисъла на настоящия член представлява времето между падежа на две
последователни погасителни вноски съгласно Погасителния план. Всички
начислени такси за събирането на просрочени погасителни вноски, които
трябва да заплати потребителят не могат да надхвърлят 120 лв. (сто и двадесет
лева); в случай че потребителят е избрал комуникацията по отношение на
Заема да се извършва по Мобилния канал, Телефонната линия или но друг
начин, вследствие на което са извършени разходи, потребителят заплаща и
всички тези разходи, включително, но не само: разходи за превеждане на Заема
по банковата сметка на потребителя, разходите за изпращане на текстовото
съобщение (CMC), евентуалните разходи за банковия превод за връщането на
Заема и др. Изпращането на едно текстово съобщение (CMC) струва на
потребителя 0,30 лева, като същата цена подлежи на промяна, независеща от
волята на КРЕДИТОРА, е оглед евентуални промени в цените на мобилните
услуги, предоставяни от мобилните оператори; други такси и комисиони в
размер, указан в Тарифа.“
По изложените съображения правилен е изводът на наказващия орган
за наличие на невярна информация в отправеното рекламно съобщение, тъй
като потребителите имат възможност да изберат този пред други кредитори
именно поради обявеното преимущество, свързано с липса на оскъпяване на
финансовия продукт. Ето защо, предоставената по такъв начин информация
относно естеството на процесната услуга има за резултат или е възможно да
има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител
не би взел без използване на търговската практика. Посочената подвеждаща
информация е в състояние да заблуди потребителите, когато съпоставят
различните пазарни предложения и правят своя икономически обоснован
избор дали да сключат договора, с оглед изтъкнатите преимущества на
предлаганата услуга. Изложеното обосновава извод, че потребителите биха
8
могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали
при други обстоятелства. Съставът на заблуждаващата нелоялна търговска
практика не включва в себе си задължително осъществено заблуждение у
средния потребител, а е достатъчно да съществува възможност такова
заблуждение да бъде създадено, което обстоятелство в случая безспорно е
налице /решение № 1043/04.02.2022 г. по адм. д. № 6798/2021 г., ВАС, VII отд.
/
По изложените съображения жалб. „Стик Кредит“ АД безспорно е
осъществило състава на административно нарушение по 68в, вр. чл. 68г, ал. 4,
вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗП, за което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл. 210а ЗЗП.
Правилен е и изводът на АНО, че не е налице маловажен случай по чл.
28 ЗАНН, доколкото в случая е налице засягане на значими обществени
отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената
опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че
това деяние не съставлява нарушение. Липсват данни за такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
подобно естество. В случая неотносимо се явява премахването на процесния
текст от сайта на дружеството, доколкото това е станало след констатиране на
нарушението.
Размерът на санкцията, определен от административнонаказващия
орган, е в съответствие с чл. 27 от ЗАНН, като наказанието е определено в
размер под средния такъв, а именно 22 000, 00 лв., за което органът е изложил
мотиви. Взета е предвид сложната социално-икономическа обстановка в
страната, предопределяща изключително големия брой на потребители, които
биха прибягнали до услугата „бързи кредит“, поради което така наложеното
наказание е в състояние да постигне целите по чл. 12 от ЗАНН.
С оглед всичко гореизложено съдът намира обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно и като такова същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от
9
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на КФН юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 002138 от 20.04.2023
г., издадено от Ангел Георгиев Джалев - член на Комисията за защита на
потребителите, оправомощен със Заповед № 28 от 13.01.2023 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на
жалбоподателя „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК - ********* със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от
изпълнителния директор и член на Съвета на директорите С. Николаев
Топузаков, на основание чл.83, ал.1 вр. чл. 52, ал.4 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в
размер на 22 000 /двадесет и две хиляди/ лева за нарушение на чл.210а във вр.
чл. 68в във вр. чл. 68г, ал.4 във вр. чл. 68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА жалбоподателя „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК - *********
със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, „ДА
10
ЗАПЛАТИ по сметка на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ сумата
от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11