Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 24.01.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и втори януари 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1175 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед № 365/03.04.2019г. по Ч.гр.д. № 604/2019 г. по описа на РСТ, с която е разпоредено на длъжника: З.Ю.Д. *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр. София, сумите, както следва: главница в размер на 477.97 лв., за периода 09.02.2017 год. – 22.06.2017 год., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 02.03.2017 год., договорна лихва за периода 09.02.2017 год. – 22.06.2017 год. в размер на 39.50 лв., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 02.03.2017 год., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 234.60 лв. за периода от 09.02.2017 г. до 22.06.2017 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 02.03.2017 год., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 150.41 лв., начислена еднократно на дата 02.03.2017 год., обезщетение за забава за периода 03.03.2017 год. – 02.04.2019 год. в размер на 107.04 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2019 год. до окончателното плащане на главницата, както и разноските по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр.- ал.1 от ГПК.
Ищецът основа вземането си на сключен между „Сити кеш“ ООД като заемодател и ответника като заемополучател договор за паричен заем № 107858 от 26.01.2017г. за сумата в размер на 500 лв. , като договорената лихва е 43.34 лв. или общо 543.34 лв., която сума включва главница и договорна лихва. Заемателят се задължил да върне заетата сума на 21 бр. равни седмични погасителни вноски всяка от които в размер на 25.87 лв. Крайният срок за погасяване на заема бил 22.06.2017г. Заемателят допуснал забава за плащане в срок на 4 бр. седмични погасителни вноски, поради което е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 02.03.2017г., която дата е падежът на 5-та седмична погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.4 от договора при настъпване на предсрочна изискуемост, заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасена главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така на 02.03.2017г. заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 150.41 лв., представляваща 20 % от сумата 752.07 лв./остатъци от главница, договорна лихва и неустойка/.
Страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в него обезпечения.Заемателят декларирал, че се счита уведомен, че в случай, че в 3-дневен срок от подписване на договора не предостави на заемателя обезпечение или то не отговаря на условията по договора, същият ще дължи неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така на заемателя е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 246.33 лв., която е разсрочена на 21 равни вноски, всяка по 11.73 лв. Така погасителната вноска , която заемателят следва да заплаща е общо 37.60 лв.
В ОУ, действащи по време на сключване на договора, е уговорено, че при забава на плащането на дължимата погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава, считано от настъпване на забавата до окончателното плащане на дължимите по договора суми. Така на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 107.04 лв. за периода 03.03.2017 год./денят , следващ датата на настъпване на предсрочна изискуемост/ – 02.04.2019 год.
С договор от 31.01.2017г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн. чл.99 от ЗЗД и приложение № 1 от 31.10.2017г. заемодателят прехвърлил вземането си на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД . Заемодателят упълномощил цесионера да уведоми длъжниците. Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изпратил на длъжника две уведомителни писма с Изх.№ УПЦ-П-СТК/107858 от 10.11.2017г. и Изх.№ УПЦ-С-СТК/107858 от 20.06.2019г. на посочения от него адрес, които са се върнали в цялост. С исковата молба и приложенията към нея се връчва уведомителното писмо за цесия.
Към момента на подаване за заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК длъжникът не е погасил остатъка от задължението си. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането в размерите, посочени по –горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е преди о.з. писмена молба Вх.рег.№ 360/13.01.2020г. , видно от която иска се поддържа така, както е предявен.
Ответницата – З.Ю.Д., редовно уведомена за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответницата – мл.адв. А.М.С. ***. Видно от писмения отговор, съгласно разясненията в т.18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката или в случая кредитната институция изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател. Предсрочна изискуемост се допуска само в специални случаи, когато интересите на кредитора са сериозно застрашени-чл.71 от ЗЗД. Страните не могат да заобикалят правилото на чл.71 ЗЗД и да уговарят предсрочна изискуемост да настъпва при условия, различни от изброените в чл.71 от ЗЗД. Оспорва акцесорните искове за договорна лихва, за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за неустойка за предсрочна изискуемост и за обезщетение за забава, като неоснователни и недоказани. Прави възражение за нищожност но процесния договор за паричен заем, поради заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави, съгл. Чл.19 ал.4 от ЗПК и неравноправност на клаузите, съгл.чл.143 от ЗЗП. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 504/2019г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София, е подал на 02.04.2019г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – З.Ю.Д. ***. Съдът е издал заповед № 365/03.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: главница в размер на 477.97 лв., за периода 09.02.2017 год. – 22.06.2017 год., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 02.03.2017 год., договорна лихва за периода 09.02.2017 год. – 22.06.2017 год. в размер на 39.50 лв., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 02.03.2017 год., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 234.60 лв. за периода от 09.02.2017 г. до 22.06.2017 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 02.03.2017 год., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 150.41 лв., начислена еднократно на дата 02.03.2017 год., обезщетение за забава за периода 03.03.2017 год. – 02.04.2019 год. в размер на 107.04 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2019 год. до окончателното плащане на главницата, както и разноските по делото. Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за паричен заем № 107858, сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД на 26.01.2017 год., вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение № 01/31.10.2017 год. към Рамков договор за цесия от 31.10.2017 год. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр. чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът основа вземането си на сключен между „Сити кеш“ ООД като заемодател и ответника като заемополучател : договор за паричен заем № 107858 от 26.01.2017г.
От представения по настоящото дело писмен договор, „Сити Кеш“ ООД -София, наричан - заемодател, от една страна и от друга страна – ответницата – З.Ю.Д., наричана за краткост – заемател, са сключили в офис на кредитора в гр. Търговище – Договор за паричен заем № 107858 на дата 26.01.2017г. към искане № SF0142625. Съгласно чл.3 от визирания договор, параметрите на отпуснатия заем са: размер на отпуснатия заем: 500 лв.; размер на погасителна вноска: 25.87 лв.; ден на плащане: четвъртък; вид вноска: седмична; ГПР : 49.32 %; брой вноски: 21; годишен лихвен процент: 40.08 %; дата на първо плащане: 02.02.2017г.; обезпечение: запис на заповед, поръчител/б. гаранция; дата на последно плащане: 22.06.2017г.; такса за усвояване на заема: няма; обща сума за плащане: 543.34 лв. По силата на чл.4 от договора, с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил в брой заетата сума и се задължава да заплати сумата в сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и Общите условия към договора за заем. Както молбата за сключване на договор за паричен заем, така и самия договор за паричен заем; ОУ по договора за заем и погасителен план към договора за заем, са подписани от заемателя.
В чл.6 от процесния договор заемодателят и заемателят се споразумели, договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения: запис на заповед, издадена от заемателя; б. гаранция или поръчител, отговарящи на условията по чл.9 ал.2 от ОУ /т.1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други Договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени Договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ както по активни,така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; и т.4 Предоставяне на безусловна б. гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на Договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включваща договорената главница и лихва/. В чл.8 от посочения по-горе договор за паричен заем страните по него са уговорили, че заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 246,33 лева, с начин на разсрочена плащане подробно посочен в Приложение 2 към настоящия договор за заем.
В чл.7 ал.1 от същия договор за паричен заем страните по него са уговорили, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение и размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Безспорно крайният падеж за издължаване на всички задължения по договора за паричен заем /последната погасителна вноска/ е настъпил на 22.06.2017г.
В чл.7 ал.4 от договора за паричен заем е уговорено, че всички задължения по настоящия договор (главница, дължимата към момента договорена лихва, обезщетения за забава н дължими неустойки) стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на четири седмични погасителни вноски или дължими неустойки. Съща така заемателят декларира, че безусловно се съгласява с написаното в предходното изречение, без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на настъпване на визираните събития. Уговорено е, че при настъпване на събитието по настоящата алинея /чл.7 ал.4/ , заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведоми заемателя за това, в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща иепогасена главница, договорена лихва и неустойка по чл. 8 от договора, в случай, че нма начислена такава. Замодателят е приел, че е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 02.03.2017г., която дата представлява падеж на пета погасителна вноска и е начислил неустойка на осн. чл.7 ал.4 от договора за паричен заем.
Видно от представения по делото като приложение към договора за паричен заем – погасителен план в него са посочени в пет колони: № на погасителната вноска; падеж на погасителната вноска – посочена е конкретна дата; вноска: 25.87 лв.; неустойка по чл.8 от договора: 11.73 лв. и вноска с неустойка по чл.8 от договора: 37.60 лв. Никъде не е посочено какво се включва в размера на погасителната вноска от 25.87 лв. – какъв е размера на непогасената главница и какъв е размера на договорената лихва и какъв е сбора от вноските без и с неустойката по чл.8 от договора.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза се установи, че е имало извършвани плащания в общ размер на 37.53лв., с която сума са погасени главница : 22.03.лв, договорна лихва: 3.84лв. и неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 11.73лв. Остатъкът на задължението по договор за паричен заем №107858 от 26.01.2017г.- непогасена главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на договорно задължение, обезщетение за забава, сключен между „Сити кеш“ООД и З.Ю.Д. е в общ размер на 1003,51лв/хиляда и три 0.51/. а по пера, както следва: Непогасена главница за периода 09.02.2017-22.06.2017г. -477.97лв.; Договорна лихва за периода 09.02.2017-22.06.2017г..- 39.50лв.; Неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 09.02.2017- 22.06.2017г,.- 234.60лв.; Неустойка за предсрочна изискуемост съгласно чл.7 т.4 от договора 20% върху остатъка от 752.07лв. формиран /477.97+39.50+234.60/, начислена еднократно на дата 02.03.2017г. /датата на предсрочна изискуемост/ - 150.41лв.; Обезщетение за забава за периода 03.03.2017 до датата на подаване на заявлението в съда 02.04.2019г. върху главница от 477.97лв.е в размер на 101.03лв.. Установените от съдебната счетоводна експертиза суми са същите, като посочените в заповедта по чл.410 от ГПК и в петитума на исковата молба.
Съгласно договор от 31.01.2017г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн. чл.99 от ЗЗД и приложение № 1 от 31.10.2017г. заемодателят прехвърлил вземането си на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД . Заемодателят като цедент упълномощил цесионера да уведоми длъжниците. Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изпратил на длъжника две уведомителни писма: с Изх.№ УПЦ-П-СТК/107858 от 10.11.2017г. и Изх.№ УПЦ-С-СТК/107858 от 20.06.2019г. на посочения от него адрес, които са се върнали в цялост, като за първото е отбелязано на обратната разписка, че адресатът е преместен, а за второто е посочено, че няма такова лице на адреса. С исковата молба и приложенията към нея се връчва уведомителното писмо за цесия.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът и ответницата са обвързани в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за паричен заем № 107858 от 26.01.2017г., ведно с ОУ към него, сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и З.Ю.Д., в качеството и на заемател, и последващ договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017г. и към него приложение № 1 от 31.10.2017г. между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор е сключен в писмена форма по разбираем начин; посочен е общият размер на кредита, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК; лихвеният процент по кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК – фиксиран; условията за издължаване на кредита – включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съгласно чл.11 ал.1 т.11; информацията по чл.11 ал.1 т.12 / в чл.5 от договора/; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено, съгласно чл.11 ал.1 т.20 / в чл.9 от договора и във вр. чл.7 ал.3 от ОУ/ ; общите условия, които са неразделна част от договора , съгласно чл.11 ал.2 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е ясно формулирана действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в чл.3 ал.12 от договора за паричен заем фигурира "обща сума за плащане": 543.34 лв. и в чл.3 ал.1 от договора за паричен заем е посочен „размер на отпуснатия заем“: 500 лв. /това е общ размер на кредита/ , но не е ясно как е изчислена общата сума за плащане 543.34 лв. , какво включва тя освен общ размер на кредита; какви са и как са отчетени общите разходи по кредита за потребителя, какво включва ГПР от 49.32 % освен годишния лихвен процент от 40.08 %. В чл.7 ал.2 от договора за паричен заем е казано, че заемодателя ще бъде задължен да направи разходи за събиране на просрочените задължения. В чл.8 от договора за паричен заем е уговорена неустойка с фиксиран размер 246.33 лв., която задължително е включена в погасителните вноски -на разсрочено плащане, видно от представения погасителен план, и тя се дължи независимо че задължението за заемателя/кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението по чл. 6 ал.2 от договора за паричен заем и то отговаря на условията, посочени в чл.9 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ. От представения погасителен план се установи, че вноската с неустойката по чл.8 от договора е в размер на 37.60 лв. и при 21 бр. седмични вноски сбора е 789.60 лв. , а не както е посочена обща сума за плащане 543.34 лв. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил т.нар. „неустойка по чл.8 от договора“ – на стойност почти половината от отпуснатия заем, в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Следователно, ответникът не дължи възнаградителна и наказателна лихви, както и „неустойка по чл.8 от договора“, тъй като същата се явява "друг разход по кредита".
По отношение на т.нар
„неустойка по чл.8 от договора“ съдът
следва да отбележи също: При
тълкуване на чл.8 от ДПЗ във връзка с чл.9
ал.2 т.1 и т.4 от ОУ, намира, че клаузата, установяваща дължимост на „неустойка
по чл.8 от договора“ в
размер на 246.33 лв., заобикаля закона –
чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК
и противоречи на добрите нрави,
доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на
нейните обезпечителни и обезщетителни функции.
Предвиденото в чл.6 ДПЗ
обезпечение – „с поне две от
посочените по долу обезпечения“ т.е. кумулативно: 1. Запис на заповед и 2. Б.
гаранция или поръчител, отговарящ на условията
по чл.9 ал.2 от ОУ е от
такова естество, че поставя кредитополучателя в реална невъзможност в рамките на уговорения 3-дневен
срок от сключването на договора да го изпълни. Това автоматично води до
следващото – неустойка по чл.8 от договора, което утежнява изключително
задължението на кредитополучателя.
Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че при
липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще
бъде удовлетворен при принудителното осъществяване на дължимата престация.
Задължението за учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се
отразява върху основното задължение на кредитополучателя – да върне заетата сума. Само по себе си
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора,
който следва да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска
при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита /арг. чл. 16 ЗПК/. В случая неустойката по чл.8 от договора не е уговорена с оглед възможните вреди от
неизпълнението, а дължимостта й е предвидена кумулативно и независимо от
изпълнението на основното парично задължение на кредитополучателя – независимо
от обстоятелството дали изобщо е налице неизпълнение по договора от страна на
кредитополучателя. В договора и в общите
условия към него не се изяснява конкретно при какви обективни критерии, фактори
и начин е формиран размерът на неустойката – бланкетно в чл. 8 се сочи в глобален размер
от 246.33 лв.. Нещо повече, същата е
определена в размер, близък до половината размер на предоставения паричен заем
(в размер на 49.27 % от главницата) и се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване
на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните
по сделката, в случая – на търговеца за сметка на потребителя. Подобен
прекомерен размер не би могъл да се оправдае с поетия от кредитора риск от
неизпълнението и тази уговорка създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и в този
смисъл накърнява добрите нрави и се явява нищожна. Предвид нищожността на чл.8 от процесния ДПЗ, липсва основание за заплащане на неустойката
по тази клауза.
Същите разсъждения са относими и за т.нар. “неустойка за предсрочна изискуемост”, претендирана на осн. чл.7 ал.4 от договора в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасена главница, договорена лихва и неустойка по чл.8 от договора. Тази неустойка, съгласно заключението на ССЕ е в размер на 150.41 лв. , начислена еднократно на 02.03.2017г. /дата на предсрочна изискуемост/ представлява 20% върху остатъка от 752.07лв. /477.97+39.50+234.60/. Неустойката по чл.7 ал.4 от договора заобикаля закона – чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции. От една страна заемодателят счита, че е налице предсрочна изискуемост и предприема принудително изпълнение за събиране на цялото вземане, а от друга страна санкционира заемателя за същата тази предсрочна изискуемост. Това води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая – на търговеца за сметка на потребителя. Клаузата по чл.7 ал.4 от договора за паричен заем е нищожна, като накърняваща добрите нрави, поради което и липсва основание за заплащане на неустойка по нея. Освен това ищецът твърди, че е настъпила автоматично предсрочна изискуемост на 02.03.2017г. при краен падеж по договора за паричен заем на 22.06.2017г., но заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 02.04.2019г. т.е. почти две години след изтичане на крайния падеж и изискуемост на целия заем. По настоящото дело няма доказателства заемодателят да е изпълнил задължението си за уведомяване на заемателя за настъпила предсрочна изискуемост. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции, каквато се явява ищеца - Решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т.о., ВКС. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в случая не са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то това е още един аргумент за неоснователност на претенцията за „неустойка за предсрочна изискуемост“ по чл.7 ал.4 от процесния договор.
По изложените по-горе съображения
съдът счита, че искът предявен по реда на чл.422 от ГПК - за установяване на
вземането, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК следва да се уважи
единствено за главницата в размер на 477.97 лв., за периода от 09.02.2017г. до
22.06.2017г., във вр. чл.23 от ЗПК, а в останалата част следва да се отхвърли като
неоснователен.
По настоящото гр.дело са представени
писмени доказателства за разноски, както следва: 225 лв.- довнесена държавна такса; 300.66 лв.- депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника; 150 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице по
ССЕ и определено от съда по реда на
чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл. 37 ал.1 ЗПП и
чл.25 ал.1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С
оглед изхода на спора, ответникът следва
да заплати на ищеца основателно направените разноски в исковото производство в
размер на 367.25 лв., на осн. чл.78 ал.1
от ГПК. По ч.гр.д. са представени писмени доказателства за разноски, както
следва: 25 лв. държавна такса и 50 лв. – определено юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора,
ответникът следва да заплати разноски на заявителя в заповедното производство в
размер на 35.50 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, чрез юрк. Б.Н.Р. , съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, против З. Ю. Д., ЕГН **********,***, представлявана от назначен особен процесуален представител мл.адв. А.М.С. ***, съдебен адрес:***, офис 8, за сумите , както следва: сумата от 477.97 лв., представляваща главница за периода 09.02.2017 год. – 22.06.2017 год. по договор за паричен заем № 107858 от 26.01.2017г.., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД-София, ведно със законната лихва от 02.04.2019г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 365/03.04.2019г. по Ч.гр.д. № 604/2019г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, чрез юрк. Б.Н.Р., съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, против З. Ю. Д., ЕГН **********,***, представлявана от назначен особен процесуален представител мл.адв. А.М.С. ***, съдебен адрес:***, офис 8, иск за установяване съществуване на вземане за сумите, както следва: договорна лихва за периода 09.02.2017 год. – 22.06.2017 год. в размер на 39.50 лв., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 02.03.2017 год., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 234.60 лв. за периода от 09.02.2017 г. до 22.06.2017 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 02.03.2017 год., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 150.41 лв., начислена еднократно на дата 02.03.2017 год., обезщетение за забава за периода 03.03.2017 год. – 02.04.2019 год. в размер на 107.04 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 365/03.04.2019г. по Ч.гр.д. № 604/2019г. по описа на РС-Търговище, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. Ю. Д., ЕГН **********,***, представлявана от назначен особен процесуален представител мл.адв. А.М.С. ***, съдебен адрес:***, офис 8, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, чрез юрк. Б.Н.Р., съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, сумата от 35.50 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 604/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. Ю. Д., ЕГН **********,***, представлявана от назначен особен процесуален представител мл.адв. А.М.С. ***, съдебен адрес:***, офис 8, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, чрез юрк. Б.Н.Р., съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, сумата от 367.25 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по Гр.д. № 1175/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: