Решение по дело №59/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 154
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20202330200059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 154/2.6.2020 г.

гр.Ямбол, 02.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Ямболският Районен Съд, VІІ-ми наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря Моника Митрева, като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 59 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.М.П., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 19-0813-001643/31.12.2019 г., издадено от Началник сектор към ОД МВР Ямбол, с-р Пътна полиция Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-825/19.07.2019 г., с което на жалбоподателят на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съображения, изложени в жалбата и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адв. Б. ***  и се пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

 Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта Андонова оспорва жалбата, като изразява становище, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.12.2019 год. в 03.00 часа полицейски служители при ОД МВР Ямбол спряли за проверка в гр.Я. на ул.*** до магазин „ЛИДЛ” в посока към кръстовище с ул.„***” лек автомобил „Хонда” с рег. ***, като при проверката било установено, че автомобилът се управлява от жалбоподателят Т.М.П.. На жалбоподателят била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” ARDN № 0093, като уреда отчел 0,60 на хиляда съдържание на алкохол. Констатираното нарушение мотивирало свид. К. – мл. автоконтрольор при ОД МВР Ямбол да състави против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA № ***. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 001180 и същият дал кръвна проба. Били са извършени химически експертизи - протокол № *** и протокол № *** г., като от заключението от първия протокол се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на управление на МПС е 0,54 промила, а от заключението от втория протокол се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на управление на МПС е 0,82 промила. Въз основа на така съставения акт против П. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя К. и на свидетелите И. и К., които съдът кредитира изцяло като обективни и безпристрастни, както и на приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.  

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съдът констатира следното:

При издаване на атакуваното наказателно постановление, административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в противоречие при описание на административното нарушение, в обстоятелствената му част и диспозитива на наказателното постановление. Като описание на нарушението е посочено това, отразено в АУАН, а именно, че жалбоподателят е управлявал с концентрация на алкохол 0,60 на хиляда, а в диспозитива – „наличие на етилов алкохол с концентрация 0,54 промила”, т.е. отразени са две различни концентрации на алкохол. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай липсва идентичност между деянието, обективирано в акта, възпроизведения в наказателното постановление състав на административно нарушение и установените от заключенията на химическите експертизи по делото. Нещо повече – налице е пълно разминаване. В случая, не става ясна волята на АНО каква концентрация на алкохол приема – дали тази от 0,60 промила, както е по показания на техническото средство, с което е бил изпробван водача, или 0,54 промила, така както е по химическа експертиза -  протокол № *** Така установеното от съда процесуално нарушение, не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Нарушението е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същото е довело до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.    

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК вр. чл.18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има право на разноски в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0813-001643/31.12.2019 г., издадено от Началник сектор към ОД МВР Ямбол, с-р Пътна полиция Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-825/19.07.2019 г., с което на Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на Т.М.П., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: