РЕШЕНИЕ
гр.София, 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в
открито заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Кирилка
Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14689 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът „О.Л.“ ЕООД твърди, че въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК се е снабдил със заповед за
изпълнение и с изпълнителен лист солидарно срещу М.И.К. и Б.М.Д. за сумата 73 667,19
евро, ведно със законната лихва от 7.01.2019г. и сумата 2881,60лв. разноски по
делото. Вземането му произтича от запис на заповед от 03.07.2013г., издаден от
„С.“ ООД, и авалиран от М.И.К. и Б.М.Д.. В срока по
чл.419 от ГПК длъжникът Б.М.Д. е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което в законоустановения срок ищецът
предявява настоящия установителен иск срещу ответника
Б.Д.. С допълнителна искова молба уточнява, че записът на заповед от 03.07.2013г.
обезпечава каузално правоотношение по индивидуален договор за финансов лизинг №
**********/ 3.07.2013г. Договорът е сключен между „О.Л.“ ЕООД /с предишно наименование
„С.Б.“ ЕООД/ в качеството му на лизингодател, от една
страна, „С.“ ООД в качеството му на лизингополучател
и М.И.К. и Б.М.Д., в качеството им на съдлъжници, за финансов
лизинг на зърнокомбайн с опция за прехвърляне на собствеността. Лизингодателят се
задължил да предостави лизинговата вещ
за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на
възнаграждение от страна на последния, определено по размер и в срокове
съгласно Погасителен план. В средата на 2016г. лизингополучателят
спрял да плаща регулярно вноските си, поради което в средата на 2018г. ищецът
предприел действия по упражняване правото си на задържане върху лизинговата вещ
и правото си да направи същата неизползваема, съгласно чл.14.3.1 от ОУ. С приемо-предавателен протокол лизинговата вещ била иззета и
оставена на отговорно пазене на лизингополучателя в
склад в с.Горско Калугерово , като на последния бил предоставен срок до
21.07.2018г. да заплати изискуемите парични задължения. Плащане не постъпило. Поради
това е предявен записа на заповед на
ответника и на М.К. с нотариална покана, получена и от двамата авалисти. С оглед неизпълнение на паричните задължения ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу авалистите.
Ищецът твърди, че по процесния договор за финансов
лизинг дължимите суми са 44 158,77 евро , с левова равностойност
86 367,04лв. неплатени лизингови вноски по погасителен план,
застрахователни вноски в общ размер на 2 035,85лв., административни такси
в размер на 244,33лв. , договорни неустойки за забава в размер на
54 573,38лв., 240лв. такси за изпращане на 2бр. нотариални покани и
619,90лв. разходи за изземване и репатриране на лизинговия актив. Моли съда да
установи вземането му по отношение на ответника. Претендира и разноските по
делото.
Ответникът Б.М.Д.
оспорва иска. Твърди, че не дължи сумата по записа на заповед, като оспорва надлежното
й връчване на издателя „С.“ ООД, както и оспорва, че той лично е получил
представената от ищеца нотариална покана. Посочва, че записът на заповед не е
приложен като част от нотариалната покана, поради което не може да се счита за
предявен за плащане. Заявява, че е прехвърлил дружествените си дялове на
съдружника си М.К., че „С.“ ООД е изплатило по-голяма част от лизинговите
вноски, след което дружеството е върнало лизинговата вещ, поради невъзможност
да погасява останалите лизингови вноски. С връщането на вещта и с платените
лизингови вноски ищецът е получил дължимото. Тъй като записът на заповед е
издаден като обезпечение на вземанията на лизингодателя
по договора за финансов лизинг, то ищецът няма вземане и по записа на заповед. Моли
съда да отхвърли предявения срещу него иск. Претендира за разноските.
Третото лице помагач на ответника „С.“ ЕООД в ликвидация, не е заявило
становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните в процеса, а и се установява, от писмените
доказателства по делото, че на 03.07.2013г. между „С.Б.“ ЕООД (сегашно
наименование „О.Л.“ ЕООД) в качеството му на лизингодател,
„С.“ ООД като лизингополучател, М.И.К. и Б.М.Д., последните
двама като съдлъжници, е сключен договор за финансов
лизинг № **********/3.07.2013г. на зърнокомбайн с опция за прехвърляне на
собствеността. На 3.07.2013г. лизингополучателят, „С.“
ООД, представляван от двамата си управители М.И.К. и Б.М.Д. издал за
обезпечаване на задълженията по цитирания договор за финансов лизинг, запис на
заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил да заплати при
предявяването му на „С.Б.“ ЕООД или на негова заповед сумата от 144 334,50
евро. Мястото на плащане е посочено в менителничния
ефект като гр. София, бул.“*****, офис на „С.Б.“ ЕООД. Издаден е без протест, с място на издаване гр. София и дата
на издаване 03.07.2013г. и посочен срок за предявяване за плащане 67 месеца от
датата на издаването. Ценната книга е подписана от издателя чрез двамата
управители и авалирана лично от М.И.К. и Б.М.Д. при същите условия. По силата
на сключения договор за лизинг лизингодателят се
задължил да придобие от доставчик собствеността върху зърнокомбайн,
индивидуализиран в нареждане за покупка и да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на възнаграждение,
определено по размер и в срокове съгласно Погасителен план, представляващ
неразделна част от договора. Погасителният план е представен по делото. Съгласно
чл.14.5 от ОУ към договора е уговорено, че в случай на забавено плащане лизингодателят има правото на неустойка в размер на 0,1%
върху дължимата сума за всеки ден забава. Освен това, в чл.14.3.1 е добавено,
че при неизпълнение на задълженията от страна на лизингополучателя,
лизингодателят има право на задържане върху
ползването на лизинговата вещ, като има право да я направи неизползваема без да
я премества или да изиска връщането й , респ. да я изземе и съхранява на
разноски на лизингополучателя до прекратяване
действието на договора. В т.7.17 от ОУ лизингополучателят
се съгласил да заплаща всички такси и комисионни за обслужване и/или услуги,
начислявани от лизингодателя в съответствие с
актуалната Тарифа за таксите и комисионните, събирани от „С.Б.“ ЕООД.
Не се спори, че лизинговата вещ е предадена на лизингополучателя
„С.“ ООД. Лизингополучателят е заплащал вноските по
погасителния план, след което преустановил плащане.
Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза установява, че „С.“ООД
не е погасило 24 броя падежирали и просрочени месечни вноски в периода
25.08.2016г. – 7.01.2019г. в размер на 69 952,71лв.
Поради преустановеното плащане на лизинговите вноски, ищецът е предявил за
плащане на авалистите М.И.К. и Б.М.Д. записа на
заповед. По отношение на ответника Д. предявяването е извършено с изпращането
на нотариална покана с рег.№ 5516 т.3, акт 187 на Нотариус П.Д., с район на действие
СРС. В поканата е посочено, че се предявява за плащане запис на заповед от
3.07.2013г. , на кого следва да се заплати, дължимата сума, като е посочено, че
се дължи незабавно плащане. Видно от представената разписка на нотариус Димова,
ответникът Б.Д. е получил нотариалната покана на 7.12.2018г. Не са налице данни
ответникът да е извършил плащане на предявената ценна книга.
Видно от представения договор за
прехвърляне на дружествени дялове, ответникът Д. е прехвърлил на съдружника си М.К.
собствеността върху собствените си дружествени дялове от „С.“ ООД, като видно
от нотариалните удостоверявания ответникът е подписал договора на 22.03.2016г.
, а купувачът М.К.- на 25.04.2016г. „С.“ ООД е прекратено с решение № 371
/30.09.2016г. по т.д.№ 120/15г. на ОС Велико Търново на основание чл.517 ал.3
от ГПК. Решението е влязло в сила на
13.02.2018г. На прекратеното дружество е назначен ликвидатор с акт на АВ от
19.02.2018г. и определен срок за ликвидация 31.12.2018г. Няма ангажирани
доказателства ищецът да е бил поканен от ликвидатора на „С.“ ООД да предяви
вземането си по записа на заповед. В ТР не е обявена покана до кредиторите по
реда на чл.267 от ТЗ.
Лизинговата вещ е върната на лизингодателя. По
делото са представени два протокола за предаване на лизинговата вещ /л.44 и на л. 218/, като единият е без отбелязана
година на съставянето му, като е посочено „21.06.“, а другият е с дата
21.06.2018г. Тъй като ответникът твърди,
че лизинговата вещ е върната на ищеца през 2016г., и оспорва твърдението на
ищеца, че вещта му е върната през 2018г., съдът допусна събирането на гласни доказателствени средства /арг. чл.181
от ГПК/ за установяване датата на връщането на вещта. Св. Б.М., служител при
ищеца, установява, че след като „С.“ ООД
е преустановил плащанията, опитали да се свържат със собствениците му,
но не успели. През 2018г. отправили нотариална покана и след изтичане на срока
отишли до гр. Павликени да приберат актива. Установили, че комбайнът бил със
счупен ключ . На место бил съставен протокол за отговорно пазене, в който бил
даден нов срок за плащане. И тъй като плащане не постъпило, след 2 месеца
свидетелят и водач на комбайн иззели комбайна и го докарали в с.Осиковица, за
което бил съставен протокол. Това се случило през 2018г. По отношение на двата
представени по делото приемо-предавателни протокола
обяснява, че в същия ден на изземването съставили и двата протокола. Първи бил
съставен протокола без година в датата, след това в рамките на 30 минути бил
съставен и другия, като и двата протокола са подписани от свидетеля като
представител на лизингодателя. Съдът кредитира
показанията на този свидетел. Въпреки, че той е служител при ищеца, показанията
му звучат логично и се подкрепят от вписаното в двата протокола. С оглед на
това, от фактическа страна съдът приема, че ищецът е получил лизинговата вещ на
21.06.2018г.
На 7.01.2019г. ищецът е подал пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците М.И.К. и
Б.М.Д. за парично вземане в размер на 73 667,19 евро ведно с разноските в
размер на 2 881,61лв., въз основа на записа на заповед. В полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
31.01.2019г. по ч.гр.д.№ 495/19г. на СРС
и изпълнителен лист за сумата, посочена в заявлението. Ответникът Б.Д. е
възразил в срок срещу издадената срещу него заповед за изпълнение. След
указание на заповедния съд, ищецът е предявил установителен
иск за вземането си срещу ответника Д., по който е образувано и настоящото
съдебно производство.
Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза установява, че към
датата на подаване на заявлението от ищеца пред заповедния съд – 07.01.2019г.
дължимите суми по договора за лизинг са общо 308 532,75 лв., от които
218 172,82 лв. начислена главница по 61бр. падежирали
месечни вноски, 24 389,18лв. начислена възнаградителна
лихва по 61бр. падежирали месечни вноски,
43 634,55лв. начислен ДДС върху главница, 5 987,97лв. начислена такса
управление, административни разходи и др. разходи по договора,
12 042,54лв. начислена неустойка и 4 305,70лв. начислена застраховка.
От дължимата главница по договора е заплатена сумата 148 220,10лв., като
остава дължима главница в размер на 69 952,71лв.,
включваща 24бр. падежирали просрочени месечни вноски.
От дължимата по договора възнаградителна лихва е
заплатена сумата 21 513,75лв. и остава дължима сума в размер на
2 875,42лв. От дължимия ДДС е
заплатен 30 095,86лв. и остава дължим ДДС в размер на 13 538,90лв. Сборът
от непогасена главница, възнаградителна лихва и ДДС е
86 367,04лв., които представляват 24бр. непогасени месечни вноски. Неустойката
за забава към датата на подаване на заявлението е 54 537,38лв. Досежно таксите за управление, административни разходи и
др. разходи вещото лице е установило такива общо в размер на 1 104,23лв.,
от които 244,33лв. непогасени административни разходи за застраховка, 240лв.
такса за изпращане на 2бр. нотариални покани и 619,90лв. начислени разходи за
изземване и репатриране на лизинговия обект. Дължимите по договора застрахователни
вноски са в размер на 4 305,70лв. От тях са погасени 2 269,85 лв. и
остават дължими 2 035,85лв. Или общо непогасените задължения по договора
са в размер на 144 044,50лв.
Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице като компетентно изготвено
и обективно представено.
Видно от справка в Търговския регистър, с решение на едноличния собственик
на капитала, фирменото наименование на ищеца е променено през 2018г. от „С.Б.“
ЕООД в О.Л. ЕООД. Промяната е отразена в ТР на 4.02.2019г.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
основателни.
Материалноправната легитимация на ответника
се основава на качеството му на авалист по записа на
заповед.
Ответникът, в качеството на авалист, е поел
задължението да плати изцяло вземането на лизингодателя
заедно с издателя на записа на заповед –
„С.“ ООД. Авалът е учреден редовно, подписът на авалиста е положен върху редовен и автентичен запис на
заповед, лично от задълженото лице. Ответникът лично е подписал записа за
заповед като авалист и се е задължил солидарно с издателя и другия авалист да заплати сумата от 144 334,50 евро на
предявяване.
Авалистът може да противопостави
на кредитора възражения за несъществуване на задължението по каузалното
правоотношение, тъй като в случая той е страна по каузалното правоотношение. В
този смисъл възражението на ответника, че не дължи сумата, тъй като са
постъпили плащания от страна на издателя на ценната книга във връзка със
съществуващото каузално правоотношение, е допустимо и следва да се изследва от
съда /така ТР 4/14г. на ОСГТК, ВКС, т.17/, но по същество е неоснователно. Претендираната от ищеца сума е съобразена с извършените от
издателя плащания по договора за лизинг, което се установи както от ССЕ. От
събраните по делото доказателства се установи, че между ищеца и „С.“ ООД е
възникнало търговско правоотношение по см. на чл.342 от ТЗ по повод на отдадена
под наем вещ с опция за изкупуване. Изпълнението на договора е обезпечено с
издаването на запис на заповед от лизингополучателят
и с менителничното поръчителство на съдружниците на лизингополучателя,
един от които е ответникът. Ищецът е изпълнил поетото с договора за лизинг
задължение , като е закупил за своя сметка вещта и я е предал на „С.“ ООД.
Дружеството лизингополучател е заплатило частично
уговореното в договора възнаграждение и такси за ползваната вещ, но е останало
задължено със сумата 144 044,50лв., в това число неплатени лизингови
вноски, неустойка за забавено плащане, дължими застрахователни вноски
административни такси и разходи за
репатриране на вещта. Договорът за лизинг не е бил прекратен преди изтичането
на срока на действие на договора. Лизинговата вещ е иззета от лизингодателя след края на действие на договора. Задължението
на „С.“ ООД е установено по размер /виж ССЕ/. Авалистът
дължи същата по вид престация , както и хонората.
На следващо място ответникът оспорва редовността на връчването на записа на
заповед, което възражение също следва да бъде разгледано и преценено. Възражението
е в две насоки – записът на заповед не е предявен на издателя, поради което
отговорността на авалиста не може да бъде ангажирана;
и записът на заповед не е предявен за плащане редовно на авалиста.
Фактът, че записът на заповед не е предявен на издателя , а само на авалиста, не влияе на изискуемостта на вземането на ищеца
спрямо ответника. Самостоятелният характер на менителничното
поръчителство обуславя възможност за поемателя да
упражни правата си по ефекта срещу солидарно задължените лица, като
задължението на авалиста не може да се счита за
отпаднало или погасено нито с непредявяване на вземането, основано на менителничния документ, имащ единствено гаранционна
функция, нито с последващото изгубване на правосубектността на издателя / така и решение № 194/
01.02.2018 г. по т.дело № 84/2017г., ІІ т.о., ВКС, решение №103/04.08.2016г. по
т.д. № 1588/2015г., І
т.о., ВКС и цитираната в него съдебна практика/. Предвид солидарната
отговорност на задължените лица – издател и авалисти
/ чл.513 ТЗ /, не съществува задължителна поредност в
предявяването на записа на заповед. Ето
защо, непредявяването от ищеца на записа на заповед на издателя й „С.“ ООД, не
е основание за отпадане отговорността на ответника като авалист.
Записът на заповед е издаден на
предявяване и с предявяването му за плащане настъпва задължението на ответника
за плащане по него. Предявяването за плащане всъщност е покана за изпълнение на
поетото още с подписването на записа на заповед от издателя му задължение за
плащане. Предявяването за плащане може да бъде извършено и неформално при запис
на заповед издаден без протест, като предявяването има за цел да определи
падежа на задължението по менителничния ефект, т.е.
да направи вземането изискуемо. Ето защо предявяването може да се извърши и с
нотариална покана, стига тя да е връчена лично на авалиста.
За възможността предявяването за плащане да се извърши с нотариална покана виж
Решение № 978 от 20.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 164/2003 г., V г. о., ВКС. С Решение № 740 от 18.04.2002 г. на ВКС по гр.
д. № 1148/2001 г., V г. о., ВКС е прието, че предявяването за плащане може да
бъде извършено и чрез телеграма. С оглед на изложеното съдът приема, че записът на заповед е
предявен на авалиста редовно. Извършено е чрез
нотариус с нотариална покана лично на задълженото лице по реда на чл.45 от ГПК.
Ценната книга е предявена за плащане в
срока, посочен от издателя – не по-късно
от 67м. от издаването. Записът на заповед е издаден на 03.07.2013г. и е
предявен за плащане на авалиста на 07.12.2018г. /срокът
за предявяване изтича на 3.02.2019г./. С предявяване на записа на заповед на
ответника на 7.12.2018г. е настъпила изискуемостта на вземането за кредитора.
С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за нередовно предявяване за плащане на записа на заповед.
Предявените искове по чл.422 от ГПК са основателни и следва да се уважат
като бъде установено съществуването на вземане на ищеца против ответника по
издадената заповед за изпълнение до размера установен от ССЕ. Съгласно
заключението на ССЕ задължението по договора за лизинг към момента на подаване
на заявлението по реда на чл.417 от ГПК пред заповедния съд е в размер на
144 044,50лв. Съобразно валутата на претенцията, в каквато е уговорено и
задължението в записа на заповед, 144 044,50лв. са равни на 73 648,78 евро
, изчислени по фиксирания курс на БНБ 1 евро = 1,95583лв. До този размер следва
да се уважи предявената претенция, а за разликата до предявения размер от
73 667,19 евро, да се отхвърли.
Предвид основателността на главния иск основателна се явява и акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 07.01.2019
г., до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът претендира списък с разноски в размер на 11 457,15лв., от които
разноски в заповедното производство в размер на 2 881,61лв., държавна
такса за исковото производство 2 881,61лв., адвокатско възнаграждение в размер
на 5293,93лв. с ДДС и 400лв. депозит за вещо лице.
Ответникът е претендирал разноски в отговора на исковата молба. Не е
представител списък с такива, а и по делото липсват доказателства за направени
разноски.
Съобразно с изхода на спора, право
на репариране на сторените в производството разноски има ищецът на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, които по представен списък и доказателства към него, и
съобразно уважената част на иска възлизат на сумата от 8573,40 лева - за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Що се отнася до разноските в
заповедното производство съдът съобразява т.12 на Тълкувателно Решение № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. №4 /2014г., ОСГТК, ВКС,
съгласно която съдът, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и
относно дължимостта на разноските в заповедното
производство, като следва да ги разпредели съобразно с изхода от спора. Разноските
на ищеца в заповедното производство са в размер на 2 881,61лв. и съобразно
уважената част от иска му се следват такива в размер на 2880,89лв.
На ответната страна разноски не се дължат. Няма доказателства за направени
разноски в това производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, че
Б.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „О.Л.“ ЕООД / с предишно
наименование „С.Б.“ ЕООД/ , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, 1303,
р-н Възраждане, бул.“*****, сумата от 73 648,78 евро по запис на заповед от 03.07.2013г.,
обезпечаващ вземане за неплатени лизингови вноски в размер на
86 367,04лв., дължима неустойка за забава в размер на 54 537,38лв.,
застрахователни вноски в размер на 2 035,85лв. административни такси и
разходи по репатриране в общ размер на 1 104,23лв. по договор за финансов
лизинг № **********/ 03.07.2013г., ведно със законната лихва върху сумата 73 648,78
евро, считано от датата на заявлението – 07.01.2019 г., до окончателното
изплащане, и 2880,89лв. разноски, за което
вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 495/2019 г. на СРС, ГО, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над сумата от 73 648,78
евро до пълния заявен размер от 73 667,19 евро, ведно със законната лихва
върху отхвърлената разлика и претенцията за разноски в заповедното производство
за разликата над сумата 2880,89лв. до заявения размер от 2881,60лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал. 1 от ГПК Б.М.Д., ЕГН ********** да заплати на О.Л.“ ЕООД
/ с предишно наименование „С.Б.“ ЕООД/ , ЕИК *****, сумата от 8573,40 лева разноски за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на С.“ ЕООД в ликвидация, ЕИК ******,
като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице помагач.
Съдия: