Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Р. Р. Ч. с постоянен адрес в [населено място] и с посочен съдебен адрес: [населено място] , [улица], ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №907 (№24-4332-001729) от 22.03.2024г. , издадена от младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Сочи се, че не била предоставена или посочена конкретна заповед, от която да било видно, че актосъставителите имали необходимата компетентност и възможност в кръга на своите задължения, да издават административен акт от вида на процесния. Заповедта съдържала неясни и неверни констатации, като не ставало ясно в колко часа била извършена проверката. В нея имало задрасквания и допълвания относно номера на техническото средство, което засягало правото на защита на адресата на ПАМ що се касае до установяване на годността на теста и до разбиране на смисъла на заповедта. На следващо място, въпреки констатацията, по никакъв начин не било обяснено на жалбоподателя за последствията от отказа за проверка, още повече че такава не му била предложена. Освен това, издаденият талон за медицинско изследване бил попълнен от длъжностните лица, а на жалбоподателя бил даден само за подпис. В него не бил посочен часа на спирането за проверка, а единствено този на удостоверяване на връчването, което възпрепятствало установяването на факти и обстоятелства за часа на извършване на проверката. Даденото от административния орган описание на фактическите основания за издаване на акта било в нарушение на изискванията на АПК.

По изложените съображения се счита, че не са изпълнени изискванията на ЗДвП и АПК за постановяване на мотивиран и законосъобразен административен акт, което имало за последица нищожност на ЗППАМ. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – Младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР (Н. Е. Г.), в писмен вид прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С обжалваната ЗППАМ №907 (№24-4332-0001729) от 22.03.2024г. , издадена от Младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР (Н. Е. Г.), на Р. Р. Ч. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Отнето е Свидетелство за управление на МПС № 37314351.

За да приложи мярката, административният орган е посочил, че на 22.03.2024г., около 05.05 часа, в [населено място], [улица]към [улица], Р. Р. Ч. управлявал МПС „Мерцедес Е 200“ с рег.№ [рег. номер] и отказал да бъде проверен с техническо средство Алкотест Дрегер с инвентарен № ARDM-0216, установяващо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

ЗППАМ е била издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланков № GA1157886 от 22.03.2024г. Видно от представеното заверено копие от визирания АУАН, същият е бил съставен против Р. Р. Ч. за това, че на 22.03.2024г., около 05.05 часа, в [населено място], с посока на движение от [улица]по [улица]към [улица], управлява МПС „Мерцедес Е 200“ с рег.№ [рег. номер] и при извършена проверка отказва да бъде проверен с техническо средство Алкотест Дрегер с инвентарен № ARDM-0216. Отразено е, че водачът е сам в автомобила, както и че му е бил издаден талон за медицинско изследване за УМБАЛ „Св. А.“ с №144039, и са му връчени 7 бр. стикери. Посочено е в акта, че с извършеното водачът е нарушил чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП. Актът е бил връчен на водача на 22.03.2024г. при отразяване, че има възражения.

Като част от административната преписка е представен Талон за медицинско изследване №144039, връчен на Р. Р. Ч. на 22.03.2024г. в 05.50 ч., в който е отразено, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство. В талона е указано на водача в срок от 40 минути от връчването му да се яви в УМБАЛ „Св. А.“ без да е отразен избран способ за изследване. Представени са също Справка картон на водача; заповеди за оправомощаване на длъжностни лица от СДВР; Заповед №513з-1703/14.02.2024г. относно преназначаване на мл. инспектор Н. Е. Г..

По делото се събраха гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. А. Х. и Б. Т. Т..

Свидетелят Х. посочва, че през м. март, на първа пролет, ги спрели в София, сутринта на прибиране към Хасково. Бил в автомобила, на задната седалка. Полицаите ги спрели и Р. слязъл, и отишъл да им дава документи. После чул разправии и след като Р. се върнал с акт и казал, че му взели книжката, че му поискали пари и като не им дал, му направили акт. Не видял полицаите да вадят Дрегер. След отнемането на книжката, *** (спътник в автомобила) започнал да шофира и тогава прочели за колко време трябвало да се даде кръв, и се върнали обратно в София да търсят болницата, защото не знаели къде се намирала. Стигнали до една Окръжна болница, на „Цариградско шосе“, Р. влязъл и излязъл от сградата – казали му, че минало времето и не му взели кръв. Доста обикаляли из София да намерят болницата. Заявява, че не му е известно жалбоподателят да може да чете на български език и уточнява, че *** прочел какво пише. *** не бил с жалбоподателя при полицаите, бил на предната седалка . От акта видели, че Р. трябва да даде кръв. Р. не казал да са искали да му вземат проба за алкохол. В акта пишело за колко време да даде кръв и тогава се върнали да търсят болница.

Свидетелят Т. /посочен от св.Х. с другото си име - ***/, излага пред съда фактическа обстановка, сходна на представената от свидетеля Х.. Допълва, че на Р. не му бил даден дрегер, имало разправия между него и полицаите, която се състояла зад автомобила. След като прочели акта разбрали, че трябвало да отидат до Окръжна болница за даване на кръвна проба.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 22.03.2024г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 04.04.2024г. първоначално пред Административен съд София град, като с Определение №4291/23.04.2024г. на АССГ, постановено по адм. д. №3674/2024г., е изпратена по подсъдност на Административен съд – Хасково.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

Със Заповед №513з-6400/07.07.2023г., Директорът на СДВР е оправомощил длъжностни лица от СДВР – държавни служители от /т.1/ отдел „Пътна полиция при СДВР - полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива, регламентирани в т.1 от посочената разпоредба. Видно от Заповед №513з-1703/14.02.2024г. на Директора на СДВР, издателят на оспореният акт е сред оправомощените за това служители.

В случая не се установява наличие на порок във формата на оспорената заповед. Същата е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването й. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП. От фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в посочената норма материалноправни предпоставки за налагането на ПАМ, вкл. се съдържа препращане към съставен АУАН, което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач – СУМПС [номер] - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила, а и конкретни такива не се твърдят в жалбата.

Наведените доводи за нечетливост на оспорената заповед и за наличие в нея на задрасквания и допълвания, са неоснователни. Представеният с жалбата екземпляр от същата е четлив, като при сравнението му със съдържащия се такъв в административната преписка не се установяват задрасквания, а е видно, че по-скоро се касае за подчертаване на възприетата за налична в случая хипотеза на отказ за проверка с техническо средство. Относно твърдяното допълване на номера на техническото средство, следва да се посочи, че е в резултат на изготвянето на заповедта върху бланков образец, поради което не може да обоснове наличието на допуснати при издаването й нарушения на изискванията за форма и за спазване на административнопроизводствените правила. Следва също да се отбележи, че в случая по никакъв начин не е засегнато правото на защита на жалбоподателя досежно годността на техническото средство и смисъла на заповедта. Годността на техническото средство би имала значение само при отчетено съдържание на алкохол в кръвта, но не и при отказ за проверката на това съдържание, какъвто се визира в оспорената заповед, а последиците от такъв отказ са разписани в закона.

Във връзка със съответствието на заповедта с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Процесната ПАМ е приложена във връзка с отказ на жалбоподателя като водач на МПС да бъде тестван с техническо средства за употреба на алкохол, установен със съставения му АУАН бл. № GA1157886 от 22.03.2024г. Следва да се отбележи, че АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, като съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производство като настоящото, констатациите по съставен АУАН могат да се оборват с всички доказателствени средства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че констатациите по съставения на жалбоподателя АУАН се обориха в настоящото производство.

На първо място, за невярно се приема посоченото в акта, че водачът т.е. жалбоподателят, е бил сам в автомобила. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че и двамата са пътували заедно с жалбоподателя на посочените в АУАН и в ЗППАМ дата и час. Опровергаването на тази констатация налага извод, че свидетелите са възприели и самата проверка, извършена от контролните органи, и според съда е достатъчно да се поставят под съмнение останалите такива по АУАН. Свидетелите са категорични, че след спирането на автомобила, жалбоподателят е представил поисканите му документи, както и че след представянето им е бил извикан навън и малко след това е възникнала разправия между него и проверяващите, като посочват и причината за това, след което жалбоподателят се е върнал, носейки акт и заявявайки, че са му иззели СУМПС. Същевременно, никой от свидетелите не е възприел на жалбоподателя да е било предявявано техническо средство за проверка съдържанието на алкохол в кръвта. Последното кореспондира с твърдението в жалбата, че проверка на водача с техническо средство не е предложена. Действително, по преписката се съдържа Талон за изследване №144039 от 22.03.2024г. , какъвто следва да се издаде съгласно чл.3а, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – т.е. в случай, че лицето откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, като талонът е връчен на жалбоподателя. Независимо от връчването му, прави впечатление, че същият не е попълнен в частта относно начален час и дата на проверката, както и не е отразен изборът на водача, удостоверен чрез подписа му, относно метода, по който да се установи концентрацията на алкохол в кръвта – чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване. Непопълването на тези реквизити в талона, преценено на фона на свидетелските показания е индиция, че проверка с техническо средство на жалбоподателя не е била предлагана, а причината за съставяне на АУАН е различна. В тази насока следва да се отбележи също и установеното от свидетелите, че едва в колата и вече намирайки се извън София, разбрали, че жалбоподателят, който не можел да чете много добре на български, трябва да даде кръвна проба, при което се върнали да търсят болницата. Тези обстоятелства сочат на добросъвестно поведение на жалбоподателя, респ. че последният не е имал причина да откаже проверка за установяване съдържание на алкохол в кръвта, вкл. и чрез техническо средство, в случай, че такава му е била предложена.

Съдът кредитира свидетелските показания с доверие, доколкото свидетелите са били спътници на жалбоподателя и са присъствали на мястото, на което последният е бил спрян за проверка, а освен това показанията са последователни, логични и взаимно допълващи се. Въз основа на същите, преценени в съвкупност със събраните писмени доказателства, съдът счита, че е опровергана доказателствената сила на АУАН бл. № GA1157886 от 22.03.2024г. , при което няма как да се приеме, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване съдържанието на алкохол в кръвта.

Предвид гореизложеното, съдът намира за недоказана възприетата от административния орган хипотеза по чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП на отказ на водача да бъде проверен с техническо средство, имащ за последица по отношение на него да се приложи ПАМ от вида на процесната. Налага се извод, че оспорената заповед е несъответна на материалния закон.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че в случая не се установяват пороци на оспорения акт, водещи до неговата нищожност.

По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК и следва да се отмени.

При този изход на производството, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 10.00 лв – внесена държавна такса, платими от бюджета на ответника. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, доколкото не са представени доказателства за направени такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №907 (№24-4332-001729) от 22.03.2024г. , издадена от младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Р. Р. Ч. с постоянен адрес в [населено място] и с посочен съдебен адрес: [населено място] , [улица], *** направените по делото разноски в размер 10.00 (десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.