Р Е Ш
Е Н И Е
№260109/21.2.2022г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №15678/2020 г.,
по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Е. Е. П.2001“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с
която против С.Д.З., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени искове за
осъждане на ответника, да заплати на ищеца, следните суми: 6083,97 лева –
главница – дължима сума по сключени между страните неформален договор за изработка, както и сумата от 500,24 лева
–обезщетение за забава в изплащане на главното задължение, начислено за периода
от 12.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020 г.
Претендират се разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права.
Между страните е налице
облигационна обвързаност, въз основа сключен между тях устен договор, по
силата, на който ищецът, като изпълнител поел задължението да изработи и
монтира в обект на ответника – възложител по договора, с адрес: **********, PVC
дограма REHAU GENEO PHZ с алуминиева капачка.
На 27.07.2019 г. ищецът изготвя
първа оферта за изработка на дограма, а на 12.08.2019 г. изготвя оферта за
изработка и монтаж на входни врати. На 28.08.2019 г. ищецът издава фактура №
**********/28.08.2019 г. за сумата от 10000 лева, представляваща аванс по
договора. На 20.11.2019 г. е издадена фактура № **********/20.11.2019 г. за
сумата от 15000 лева, за която ищецът сочи, че представлява втори аванс по
договора. Сумите по издадените фактури са платени от ответника. Твърди се, че
договорната обвързаност на страните се основава на отправената до ответника
оферта от 22.08.2019 г. Изработената дограма е монтирана в обекта на ответника,
като след монтажа е издадена окончателна фактура № **********/11.12.2019 г. за
сумата от 11083,97 лева с ДДС, като ищецът сочи, че са приспаднати платените от
ответника аванси. На 09.01.2020 г. ответникът извършва частично плащане в
размер на 5000 лева, като до датата на подаване на исковата молба остава
неплатена сума в размер на 6083,97 лева. Тъй като плащането не е извършено на
датата на издаване на окончателната фактура, то ответникът дължи заплащане на
обезщетение за забава за периода от 12.12.2019 г. до деня предхождащ датата на
подаване на исковата молба – 03.12.2019 г. При горните доводи отправя искане за
уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявените искове. Не оспорва, че между страните по делото е налице
облигационна обвързаност възникнала въз основа договор за изработка, доставка и
монтаж на PVC дограма REHAU GENEO PHZ; не оспорва твърдението на ищеца, че по
договора са издадени фактури: №№ **********/28.08.2019 г. за сумата от 10000
лева; **********/20.11.2019 г. за сумата от 15000 лева и **********/11.12.2019 г. за сумата от
11083,97 лева, като по първата и втората фактура е налице пълно плащане, а по
третата е извършено частично плащане на сума в размер на 5000 лева. Оспорва
твърдението на ищеца, че е извършил качествено и в срок монтажа на дограмата;
че има парично задължение към ищеца в размер на 6083,97 лева; че същото е
дължимо на дата 11.12.2019 г., както и че дължи обезщетение за забава в размер
на 605,02 лева, за периода от тази дата до 03.12.2020 г. Сочи, че
правоотношението между страните за релевантния период, не се основава на неформален
договор, а на сключен реален такъв по аргумент от чл.14 ал.1 ЗЗД. Твърди, че на
дата 20.11.2019 г. ищецът изпраща от електронната си поща
***************@*****.***, на електронната поща на ответника
******@************.** e-mail съобщение, наименовано „Договор, фактура
сертификати“, към което съобщение били прикачени следните документи: договор за
доставка и монтаж на дограма, декларация за експлоатационни показатели
LE/DOP-Nr: 060/CPR/2019-11-20; декларация за експлоатационни показатели №
6CPR2016-11-01; фактура - оригинал № **********/20.11.2019 г.; спецификации за
изработка, доставка и монтаж на дограма.
Във връзка с изпращането,
получаването и узнаването на горното електронно съобщение, ответникът се
позовава на чл.9, чл.10 и чл. 11 ЗЕДЕУУ. Сочи, че приемането на предложението
/договора/ е достигнало до ищеца, тъй като същият приема плащанията по фактури
№**********/28.08.2019г. - 10 000 лева; фактура № **********/20.11.2019 г. - 15
000 лева; фактура №**********/11.12.2019 г. - частично плащане на сума в размер
на 5000 лева. Твърди, че предприетите от страните действия относно предоставяне
на оферти от ищеца и извършени авансови плащания по издадени фактури
обективират сключване на горепосочения договор. Намира действията на страните
за ясни и недвусмислени, и разкриват сериозно намерение за обвързване. Твърди,
че издадените фактури от ищеца, по които ответникът е извършил плащане, са
надлежно осчетоводени и включен в дневниците за покупки /продажби/ и справка -
декларациите по ЗДДС на ищеца за съответните данъчни периоди, съответно е
внесен дължим ДДС. Сочи, че по
представените оферти от ищеца, последния не е изработил, доставил и
монтирал един модул - Модул 2 /врата/ с размери 2300/1100 - площ 2.53 м2, по офертата
от 27.07.2019 г., на стойност 2266,90 лева. Сочи, че тази сума е включена в
общия размер на паричната сума по договора и издадените фактури, и се
претендира от ищеца без основание. Заявява, че са налице недостатъци и
отклонения в модулите, съгласно спецификацията към договора, поради некачествено
изпълнение и монтаж, както следва: модул 5, площ: 5,56 м2 - денивелация и
деформация по вертикала, дефектни и скъсани уплътнения по вратата; модул 6 ,
площ 3.34 м2 - денивелация над 10 мм към модул 7; модул 7, с площ от 3.23 м2 -
разминаване с правия ъгъл към модул 6, къса капачка на колона, няма 90 градуса
между модул 6 и 7; модул 8 с площ от 7.53 м2 - денивелация и деформация по
вертикали и хоризонтали на целия модул 8. Невъзможност за затваряне и отваряне
на ляво крило. Недостатъчен обков /панти/ - провисване на вратата; модул 9 с
площ от 2 м2 - денивелация по хоризонтала, спрямо останалите модули. Усукване
по осите на сградата; модул 13 с площ от 0.85 м2 - усукване по осите на
фасадата; модул 14 с площ от 0.85 м2 - неправилна позиция на дръжката. Сочи, че
боядисването на алуминиевата капачка на цялата дограма е некачествено.
Доставката ѝ преди монтажа е извършена без предпазни лепенки, което водо
до допълнителното ѝ увреждане. По време на монтажа на дограмата, боята на
алуминиевата капачка е допълнително компрометирана. Уврежданията по боята,
монтажниците от SN PLAST прикриват с маркер, който впоследствие е заличен.
Между страните не е подписан
приемо-предавателен протокол за количеството и качеството на извършената
работа, поради описаните недостатъци. Ответникът сочи, че за констатираните
недостатъци ищецът многократно е бил уведомяван от ответника, в т.ч. и по
телефон, непосредствено след извършения монтаж на дограмата, с оглед
своевременното им отстраняване. Изпратените от ищеца служители не успели да
отстранят недостатъците, за които сочи, че съществуват към датата на
представяне на отговора на исковата молба. При изложените съображения намира,
че не е в забава и не дължи доплащане на претендираното с исковата молба
възнаграждение по фактура №**********/11.12.2019 г. Протоколът по т.12 пр.1 от
договора, служи за окончателно разплащане, а тъй като изработеното не е прието,
ищецът няма основание да претендира плащане.
В условие на евентуалност въвежда
възражение за прихващане със сумата от 3817,07 лева, поради недостатъци в
изработеното и необходими разходи за поправка на тези недостатъци. При горните
доводи настоява за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание по
делото ищецът поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът,
чрез упълномощен процесуален представител, настоява за отхвърляне на ищцовата
претенция.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, са отделени следните обстоятелства: между
ищеца
и ответника е налице облигационна връзка, относно изработка и монтаж
на PVC дограма „REHAU GENEO PHZ“ с алуминиева капачка. Въз основа
възникналата между страните облигационна връзка, ответникът е заплатил следните суми: по
фактура №********** от 28.08.2019 г. - сумата от 10000
лева; по фактура
№********** от 20.11.2019
г. -
сумата от 15000
лева; по фактура
№********** 11.12.2019 г. – сумата от 5000
лева.
От представена от ищеца оферта
№61466/12.08.2019 г., се установява, се че до ответника е било изпратено
предложение, съгласно което, цената за изработка и монтаж на 12 модули
шесткамерна дограма, PVC профил Rehau Geneo PHZ с термо модули и алуминиева
капачка, 86 мм строителна ширина, с размер 67,58 кв.м възлиза на сумата от
31517 лева.
Ответникът представя договор за
изработка без дата и подписи, както и спецификация към същия, като твърди, че
същите са получени на 20.11.2019 г. Съгласно уговореното между страните, ищецът
е поел задължението да изработи и монтира в обекта на ответника, дограма със
стъклопакет, съгласно приложена спецификация. От последната се установява, че
модулите, които следва да бъдат изработени и монтирани са с обща площ 64,62
кв.м. Уговорен е гаранционен срок, който е 36 месеца за дограмата и 60 месеца
за стъклопакетите. Видно от текста на чл. 4, дължимото възнаграждение на
изпълнителя, за изпълнение на възложеното е в размер на 36084 лева с ДДС.
По делото са представени следните
фактури №№ **********/11.12.2019 г.; **********/20.11.2019 г. и *********/
28.08.2019 г., издадени от ответника, с получател ищеца С.Д.З.. Фактура №
*********/28.08.2019 г. е издадена за сумата от 10000 лева, с основание –
„Аванс за производство и монтаж на дограма“; фактура № **********/20.11.2019 г.
е издадена за сумата от 15000 лева, като посоченото основание е „Втори аванс за
производство и монтаж на дограма“, начислената сума по фактура №
**********/11.12.2019 г. е в размер на 11083,97 лева, с основание – „Изработка
и монтаж на PVC дограма Rehau Geneo PHZ с алуминиева капачка“. Сумата по последната фактура е
формирана като начислената цена в размер на 30069,98 лева /без ДДС/ е намалена
със сумите по фактура № **********/11.12.2019 г. и № **********/20.11.2019 г.
Последното извършено плащане по издадените фактури е от дата 09.01.2020 г.,
като същото е в размер на 5000 лева.
По искане на страните са събрани
гласни доказателства чрез разпит на водените от тях свидетели: за ищеца - Т.Ц.С.-
служител на „Е. Е. П.2001“ ООД и М.П.М.- служител на „Е. Е. П.2001“ ООД до
м.02.2021 г., а за ответника - И.Д.К..– без родство и дела със страните и А.А.З.–
съпруга на ответника. Показанията на свидетелите Т.Ц.С.и А.А.З.съдът цени при
съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК.
В показанията си св. С.сочи, че е
участвал в монтажа на дограма, на обекта на ответника, извършен през м.11 –
м.12.2019 г. Заявява, че обичайната
практика е служител на изпълнителя да вземе размерите от обекта, като въз
основа на същите се изготвя оферта. При извършване на монтажа, обектът е бил
„на тухла“. Не е имало подови настилки. Монтажните дейности продължили 4 – 5
дни, като същите са били извършени в присъствието на представител на ответника.
Сочи, че по време на извършване на монтажа ответникът не е имал забележки към
извършваната работа. Сочи, че е имало няколко капачки, които трябвало да бъдат
подменени. При една от тях бил налице фабричен дефект, при друга имало леко
огъване, а при трета била надраскана. Дефектните три капачки били подменени. Заявява,
че възникнал дефект при един от модулите – врата, като след като били уведомени
от ответника, служителите на ищеца отишли до обекта, взели вратата, която
представлявала единично крило, отремонтирали я и същия ден я върнали в имота.
За да не остане обектът отворен, на мястото на дефектния модул, било монтирано
временно крило. Ответникът присъствал
лично при връщане на вратата и монтирането ѝ в обекта. Сочи, че
последният не е правил други рекламации свързани с работата им. Обяснява, че
при поставяне на модул и закрепването му към стената, същият не следва да се
отваря в продължение на няколко часа, но изпълнителите не можели да следят дали
монтажната пяна е изсъхнала, тъй като след поставяне на един модул, те
започвали монтаж на следващ елемент. По време на извършване на монтажните
дейности по поставяне на дограмата, в обекта работели и други работници, които
се занимавали с поставяне на изолация и гипсокартон. Подови настилки не били
поставени.
В показанията си св. Михайлова
заявява, че през лятото на 2019 г. ответникът отишъл в офис на ищеца със
запитване за изработка и монтаж на ПВЦ дограма. През м.07.2019 г. била
изготвена оферта за две входни врати, като впоследствие, по искане на
възложителя била добавена оферта за прозорци. Окончателната оферта била
изготвена през м.08.2019 г., по размери посочени от ответника, като включвала
прозорци и входни врати. Няколко дни след получаване на офертата възложителят
заплатил авансова сума в размер на 10000 лева. Обяснява, че дадените от
ответника размери били проектни, тъй като отворите за поставяне на модулите не
били готови. Материалът, от който следвало да бъдат изработени същите не бил
масово производство за българския пазар, поради което за доставката му бил
необходим по-дълъг период от време – около два - три месеца. След като
материалът бил доставен техническият ръководител на дружеството – изпълнител,
взел точните размери, като измерването било извършено в присъствието на
ответника. По време на снемане на размерите възложителят се отказал от един от
поръчаните модули - врата, но му било обяснено, че материалът за изработване на
същия вече е бил доставен. На ответника било обяснено, че тъй като материалът е
поръчан и получен, той е собственост на ответника, поради което ищецът
предложил да го съхранява в негов склад докато възложителят прецени дали да
бъде изполване и какъв модул да бъде изработен от него. Свидетелката сочи, че е
бил направен отбив от цената, като била извадена цената за стъклопакет, труд,
обков и за лепенка. В общата цена била включена само цената за материала.
Заявява, че на 21.11.2019 г. лично е изпратила на електронната поща на
ответника договор за изработка и монтаж на алуминиева дограма и спецификация
към същия. Същите били подготвени около десетина дни по-рано, но ответникът не
пожелал да отиде до офиса на ищеца и да го подпише. Последният обещал след като
получи договора на електронната си поща, да го подпише и да върне екземпляр на
изпълнителя. Заявява, че всички модули по спецификацията били монтирани в
обекта на ответника, като в същата не фигурирал модулът, от който ответникът се
отказал. Монтажът бил извършен в периода м.11.- м.12.2019 г., а тъй като
елементите били много, дейностите в обекта на възложителя продължили няколко
дни. Според свидетеля, ответникът не е имал рекламации към извършената работа,
като е поискал подмяната на надрана капачка, която била заменена още по време
на монтажа. По-късно е била направена рекламация за една от вратите, като
ответникът осъществил контакт с управителя на ищцовото дружество. Оплакването
било свързано с констатирано изкривяване на крилото на вратата. Модулът бил
свален, демонтиран и след това отново монтиран на обекта на възложителя. През
декември 2019 г. свидетелката изготвила окончателната фактура, но сумата по
същата не била изплатена.
В показанията си воденият от
ответника свидетел – И.К.заявява, че като бивш служител на ответника, познава
имота му и е присъствал при монтажа на дограма в същия. Известно му е, че
основният проблем свързан с монтажа на дограмата е модул на първия етаж от
обекта - врата. Тъй като било налице усукване, тя не можела да се затваря.
Ответникът бил констатирал проблема, като свидетелят заявява, че пред него е
бил осъществен разговор с изпълнителя, но не му е известно какъв е бил
резултатът от този разговор. Потвърждава заявеното от свидетелите на ищеца, че
монтажните дейности са извършени в края на 2019 г. На подовета на обекта е
имало замазка, но подови настилки не били поставени. Сочи, че ответникът е
направил рекламация и за по-малка врата, но тя била отремонтирана, като при
свалянето ѝ било поставено временно крило. Заявява, че дефектът при по-голямата врата не
е бил отстранен. Твърди, че ответникът е предявил възраженията си веднага след
поставяне на дограмата. Констатирани били и други несъответствия, но те не били
съществени.
В качеството на свидетел е
разпитана съпругата на ответника – А. А. З.. В показанията си свидетелката
обяснява, че през 2018 г. двамата със съпруга ѝ започнали строителство на
къща, като намеренията им били да бъде изградена т. нар. „пасивна“ къща.
Последното налагало при изработването на прозорците и вратите да бъда
използвани точно определени профили и стъклопакети. Сочи, че с ищеца били
проведени множество разговори, като първата оферта им била представена през месец
юли, като впоследствие били изготвени още три оферти преди да бъде изготвена
окончателната спецификация с договора и да започне монтажът. Дейностите по
последния започнали през месец ноември, като приключили преди Коледните
празници. Твърди, че по време на монтажа, ответникът многократно отправял
възражения за отделни модули. Сериозен недостатък бил констатиран при вратата
към верандата, тъй като отварянето и затварянето ѝ били невъзможни.
Дефект възникнал и при странична врата, но той бил своевременно отстранен. Около три-четири седмици на обекта е била
монтирана врата от друг тип дограма, докато бъде отремонтирана свалената врата.
Сочи, че са установени и други недостатъци, като изкривени и недовършени
уплътнения, но определя същите като „подробности“. Определя като огромен
недостатък невъзможността за използване на вратата към верандата. Последната е
висока – над 2,50 м, като едва след поставянето ѝ било възможно
поставянето на подови настилки, замазки и т.н. Заявява, че дефектът в тази
врата е от времето на монтажа ѝ, а не е следтвие на експлоатацията
ѝ. Твърди, че поради наличието на този дефект, на обекта е невъзможно
поставяне на СОТ и семейство ѝ не може да се нанесе в имота. Макар да са
правени опити за доброволно решаване на спора, същите са останали без успех.
Други изпълнители отказвали да извършат ремонт, тъй като дефектът бил много
голям и отстраняването му било свързано с извършване на множество допълнителни
СМР. Сочи, че комуникацията с ищеца е осъществявана по телефон и имейл, като
ответникът е контактувал с управителя на дружеството – изпълнител и с жена –
служител на същото. Модулите били изработени в съответствие със спецификация,
която, заедно с договор, били изпратени на ответника през месец ноември.
Заявява, че бил изплатен аванс в общ размер на 25000 лева, по издадени от ищеца
две фактури. Остатъкът от начислената от изпълнителя сума не бил заплатен, тъй
като по монтираната дограма имало видими дефекти. Сочи, че отказали да подпишат
приемо-предавателен протокол, поради констатираните от тях недостатъци. Заявява,
че няма да платят остатъка и ще искат първо да бъдат отсранени дефектите, монтажът
да се извърши качествено и едва след това да се извърши плащането. Твърди, че
са канили многократно ищецът да отстани дефектът във вратата, като негови
служители са се отзовавали, отстранявали са други дефекти, но с основния
проблем не можели да се справят.
По делото е допуснато провеждане
на съдебно-техническа експертиза, от приетото заключение, на която се
установява следното: модул 2, с размери 2300/1100 мм и площ 2,53 кв. м по
оферта от 27.07.2019 г. не е монтиран в обекта на ищеца; не са установени
недостатъци по всички посочени от ответника модули, като вещото лице е посочило
претенциите на последния, за всеки от тях и констатираното при огледа. Като
възможни причини за появяване на недостатъците е посочено следното: дефектни
профили към датата на монтажа или некачествен монтаж на ПВЦ профили, или
комбинация от двете причини. Между страните не е подписан приемо-предавателен
протокол за извършената работа. За отстраняване на констатираните недостатъци
са необходими допълнителни СМР, но тяхната стойност не може да бъде определена
от вещото лице, а следва да бъде посочена от представител на производителя на
ПВЦ профилите.
По искане на ответника, по делото
е допуснато провеждане на повторна и допълнителна СТЕ, от приетото заключение,
на която се установява, че при модул 8 е констатиран недостатък обосноваващ
извод за невъзможност за използването му – констатирано е наличие на денивелация
и деформация по вертикали и хоризонтали по целия модул, поради което е невъзможно
затварянето и отварянето на лявото крило. Поради недостатъчен
обков вратата е
провиснала, а уплътненията на прага са смачкани; двете отваряеми
крила са провиснали, като лявото крило е усукано и
невъзможно за нормално ползване, при отваряне се отварят и двата механизма и то
увисва. Констатирани са недостатъци при модули 5, 6 и 7, но
същите не водят до невъзможност за използването им.
В открито съдебно заседание,
вещото лице пояснява, че при модул 5 е налице 4 мм отклонение на отваряемата
част, което не влияе на нормалната му експлоатация. Поради тежестта на крилото
уплътнението се е смачкало, като недостатъкът може да бъде отстранен с
извършване на реглаж на крилото и подмяна на уплътнението. Сочи, че дограмата е
тежка, като дори при правилен монтаж, врата, изработена от такива профили не може
да бъде отворена от малко дете. Заявява, че модулът, който не може да се
използва е №8. Същият се състои от три крила - едно неотваряемо, едно, което се
отваря само по вертикалната си ос и едно, което се отваря по хоризонталната и
по вертикалната ос. Според вещото лице констатираният недостатък е възможно да
бъде отстранен чрез подмяна на модула или само на отваряемите крила. Видно от експертното
заключение, със същото е посочено, че е възможно недостатъкът при модул 8 да се
дължи на следните причини: неправилно изчисление теглото на вратите спрямо
пантите /обкова/, които трябва да понесат натоварването и/или е възможно
армировката на крилото да не е оригинална и/или достатъчна, т.е. да не може да
понесе натоварването. Изпълнението следвало да бъде с вратно крило, а
не с прозоречно, тъй като площта на модула била голяма и крилото
ставало много тежко. Посочено е, че поради липсата на хоризонтален разделител на
стъклопакета, той би трябвало да бъде залепен за
крилото, за да се разпредели натоварването равномерно и да не позволява да се
разширява и свива профилът на крилото.
В открито
съдебно заседание експертът пояснява, че обичайно възложителите искат модулите
да бъдат изпълнявани с максимално тънки каси, без хоризонтални разделители и
държачи. При
вратните крила имало допълнителна рамка, която би повлияла негативно на визията
на фасадата, поради което, когато възложителите поръчвали вратопрозорци, те избирали
тип като този, избран от възложителя. Експертът заявява, че не е съществувал
вариант, при който да се монтира врата, тъй като възложителят е избрал да бъде
поставен прозорец. Вещото лице заявява, че остойностяване на небоходимия ремонт
за отстраняване на недостатъка е почти невъзможно, тъй като в източниците, от
които се черпи информация, няма данни за стойността на използваната дограма.
Сочи, че единственият възможен начин е изчисляване на база сключения договор, съгласно
който стойността на цялата оферта е 36084 лева, общата площ на прозорците е
64,62 кв.м, респективно цената за 1 кв.м е 558,40 лв., поради което, за подмяна
на двете крила е необходима сумата от 2803,18 лв. Вещото лице заявява, че не би
могло да извърши остойностяването по друг начин. В посочената сума са включени
рамките и стъклопакетите. Експертът сочи, че дефектът в модул 8 е много вероятно
да се дължи на тежестта на дограмата, като същият се е проявил по-късно,
вследствие на тежестта на крилата и на използването на този модул. Вещото лице
заявява, че къщата, в която е монтирана дограмата е обитаема. На отправено от
ищеца искане да извърши ремонт на модул 8, ответникът отказал да допусне негов
екип, който да отстрани недостатъка, като заявил, че не желае да отстраняват
абсолютно нищо.
При така установената фактическа обстановка,
се налагат следните правни изводи:
Исковете намират правно основание в
разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258,
ал.1 и сл. ЗЗД, и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им. Налице е валидно възникнала облигационна връзка
между страните по делото, произтичаща от сключен между тях договор за изработка
и монтаж на ПВЦ дограма. Разпоредбата на чл.258 ЗЗД дава легална дефиниция на
договора за изработка. Съгласно посочения законов текст, това е съглашение, с
което едната страна – изпълнител се задължава да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Съществените условия на договора обхващат неговия предмет, възнаграждение и
изпълнение на поръчаното. Следователно, доказването на твърдяната договорна
връзка означава установяване на съвпадащи волеизявления на страните досежно
елементите от същественото ѝ съдържание. По делото са представени писмени
доказателства, от които се установява, че ищецът е изработил модули от дограма,
в съответствие с договора за изработка, сключен с ответника след приемане на
отправена до него оферта. За извършените услуги са издадени счетоводни
документи, като ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че не е заплатил
изцяло стойността им.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи, че е налице валиден
договор, с който е постигнато съгласие по предмета на договора, както и че е изпълнил задълженията си по сделката. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността, а именно
неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – да заплати уговореното възнаграждение,
е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение или недължимост на
претендираната сума. Между
страните не се спори нито относно факта на сключване на договора, нито по
отношение предмета на същия. Спорният въпрос, който възниква едва след
предявяване на иска, касае качеството на извършеното от изпълнителя и размера
на дължимото възнаграждение.
По делото не се събраха
доказателства, а и не се твърди преди, по време на извършване на ремонтните
дейности, а и до представяне отговора на исковата молба, ответникът да е
изразил несъгласие с размера на начисленото от ищеца възнаграждение или да е
поискал намаляването му. Такава
претенция се заявява едва след предявяване на иска, поради което възражение за
намаляването се явява неоснователно.
Ответникът – възложител по
договора за изработка е приел извършената работа. Макар
между страните да не е подписан приемо-предавателен протокол, това
обстоятелство се установява от факта, че след извършване на монтажа, ответникът
е заплатил част от дължимата сума по издадената последна фактура. По делото не
бе установено по категоричен начин на какво се дължи липсата на плащане в пълен
размер. На обекта на ответника са били монтирани 21 модула, поради което
технологичният срок за извършване на всички дейности по изпълнение предмета на
договора, обяснимо е бил по-дълъг. В показанията си воденият от ответника св. И.
К., който е осъществявал контрол по извършваните строителни дейности в обекта
на възложителя, заявява, че монтажът на дограмата е започнал от първия етаж на
къщата. При поставянето на всеки от елементите е бил необходим срок – няколко
часа, с оглед пълното изсъхване на слепващите материали. До приключване на
монтажа на модулите, който според водените от ответника свидетели е продължил
почти един месец, възложителят или неговият представител са имали възможността
да извършат проверка по качеството на изпълнението, да констатират некачествено
изпълнение и възложителят да заяви възражението си. Според св. З. – съпруга на
ответника, монтажът е приключил преди Коледните празници, поради което и с
оглед извършеното плащане през м.януари 2020 г., следва да се приеме, че работата
на изпълнителя е била приета. Доказателства за отправени възражения по
извършеното, извън тези, които се съдържат в показанията на водените от
ответника свидетели, не се събраха по делото. При приемането на работата възложителят е имал правото и възможността да направи всичките си възражения за неправилно или непълно неизпълнение на договорената работа, тъй като в
противен случай тя се счита за приета. В подкрепа на този извод е и констатираното от вещото
лице обстоятелство, че ответникът живее в имота, в който е монтирана дограмата.
Същият е имал възможността, в
случай, че установи, че при извършване на работата, изпълнителят се е отклонил
от поръчката или ако изпълнената работа е с недостатъци, да иска поправянето на
работата без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или
намаляване на възнаграждението.
Съгласно изразеното становище от
вещото лице извършило втората експертиза, допусната по искане на ответника, дефектът
в модул 8 е много вероятно да се дължи на тежестта на дограмата, като същият се
е проявил по-късно, вследствие на тежестта на крилата и на използването на този
модул. Горното сочи, че недостатъкът във вещта не е бил налице при монтажа на
този модул. Същият се е появил по-късно, вследствие употребата му. Тук следва
да се съобрази и сочената от експерта особеност при поръчката, а именно, че с
оглед осигуряване на по-силна осветеност на помещенията, възложителят е поискал
модулът да бъде изработен във вид на прозорец, а не на врата, каквото е
предназначението на същия.
С решение №187/13.01.2020 по дело
№3093/2018 на ВКС, ТК, II т.о. е припомнено, че в практиката на ВКС по
приложението на чл. 264 - 266 ЗЗД, цитирана и обобщена в решение № 99 от
11.07.2017г. по т. д. № 2483/2016 г. на І т. о., безпротиворечиво се приема, че
недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват
задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а
пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД.
Задължение на възложителя е да приеме извършената работа, като при приемането
ѝ, той трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В процесния случай
липсват категорични данни за направени възражения от страна на
възложителя, в срока по чл.265, ал.3 ЗЗД, поради което към датата на депозиране
на писмения отговор на исковата молба, тези права са погасени. След като не е
направил възражения за неизпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 264, ал.3 ЗЗД, работата се счита за приета, респективно дължи се
заплащане на възнаграждение за същата. Съгласно разпоредбата на чл.
266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа,
поради което всички
суми за извършените от ищеца услуги са дължими от ответника.
Тук следва да се посочи, че дори
да се твърди наличие на скрити недостатъци, с договора за изработка е определен
срок за гаранционна поддръжка, който е 36 месеца за дограмата и 60 месеца за
стъклопакетите. При твърдение, че е възникнал недостатък в гаранционния срок,
възложителят има право да иска отстраняването му без да дължи допълнително
заплащане. По делото не се представиха доказателства, а и не се твърди
ответникът да е поканил ищеца да отстрани констатираните недостатъци в
определения гаранционен срок. За да се възползва от тази възможност, обаче, той
следва да е изправна страна по договора и да е заплатил дължимите суми изцяло. При данни, че
договорът е сключен на 20.11.2022 г., то и към настоящия момент, гаранционният
срок все още не е изтекъл, но при изслушване на в.л. Г. Г. се установи,
ответникът е отказал предложението на ищеца, в дома му да бъде изпратен екип за
отремонтиране на модел 8.
При горните доводи, съдът намира
предявения главен иск за доказан по основание и размер. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, се установи, че по сключения между страните
договор за изработка, ищецът е изправна страна, като за изпълнение предмета на
същия са издадени счетоводни документи, като неплатена е останала сума в размер
на 6083,97 лева. Искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на
главния иск, доказан по своето основание се явява и акцесорният иск за
заплащане на обезщетение за забава, но за периода от 12.12.2019 г. до
06.12.2020 г., а не до посочената от ищеца крайна дата – 07.12.2020 г., при
съобразяване на която би се стигнало до недопустимо кумулиране на обезщетение
за забава и законна лихва за една и съща дата. На основание чл.162 ГПК, след
изчисление с онлайн лихвен калкулатор, съдът намира, че дължимият от ответника,
в полза на ищеца, размер на обезщетение за забава, за горепосочения период, възлиза
на сумата от 61,09 лева, но доколкото ищецът претендира сумата от 500,24 лева,
съдът следва да присъди посочения в исковата молба размер.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по
делото в общ размер на 1523,36 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Д.З., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е. Е. П.2001“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 6083,97
лева – главница – дължима сума по договор за изработка от 20.11.2019 г., както
и сумата от 500,24 лева – обезщетение за забава в изплащане на главното
задължение, начислено за периода от 12.12.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба – 06.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за
дата 07.12.2020 г.
ОСЪЖДА С.Д.З., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Е. Е.
П.2001“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сторените разноски по делото в общ
размер на 1523,26
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: