№ 110
гр. Пазарджик, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101802 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си срещу „ЕНЕРГО РЕМОНТ ГРУП“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пазарджик, ул.“св.И.Р.“№2, ет.2 представлявано от управителя В.
Ц. АНГ. ищецът “ПОДЕМ 14“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град С., ж.к.“Н.“, ул.“Е.С.“№59 ап.11, представлявано от управителя Б. К. К. твърди, че
ответника е бил сключен неформален, устен договор за извършване на услуги с автокран за
изпълнение на отделни видове работи на различни обекти. В изпълнение да договора от
ищеца са извършени натурални видове строително и монтажни работи с автокран, след
което за дължимите суми са издадени и осчетоводени фактури както следва: фактура
№**********/01.02.2021г. за 4 800.00лв. с ДДС и фактура №**********/15.02.2021г. за
4 800.00лв. с ДДС. Страните не са договорили изрично плащането на дължимото
възнаграждение да бъде заплатено в определен срок след приемането на работата.
Следователно цената следва да бъде платена при приемане на работата като за падежи по
отделните плащания следва да се приеме датата а всяка от издадените данъчни фактури.
Въпреки издадените фактури, които са приети и осчетоводени от ответника и след
многократни покани ответникът не е платил задължението си към ищеца, поради което за
ищеца е налице правен интерес за предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови
решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 9 600лв. по фактура
№**********/01.02.2021г. за 4 800лв.с ДДС и по фактура №**********/15.02.2021г. за
4 800лв. с ДДС, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.
Сочат се доказателства.
1
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което заявява, че поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
твърдения, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно, при
съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа
страна:
За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства ищецът е представил
в надлежно заверени ксерокопия следните писмени доказателства: два броя фактури и
състояние на сметка 411-Клиенти, подсметка „Енерго ремонт груп“ООД за периода
01.01.2021г до 28.05.2021г. Видно от фактура №**********/15.02.2021г. като изпълнител
фигурира ищцовото дружество , а като получател по същата – ответникът.Отразено е услуга
с автокран , единична цена 400лв., количество 10 обща стойност 4 000лв. с ДДС-
4 800лв.Посочен е начин на плащане – с платежно нареждане. С идентично съдържание и и
втората фактура №**********/01.02.2021г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е констатирало ,че в
счетоводните книги на ищеца процесните две фактури са осчетоводени в сметка 411-
Клиенти- подсметка „Енерго ремонт груп“ЕООД. По тези фактури не е постъпило
плащане.Вещото лице не е могло да установи процесните фактури дали са осчетоводени при
ответното дружество, тъй като не е могло да открие офиса на фирмата на адреса.размерът на
задължението на ответното дружество възлиза на сумата от 9 600лв.Вещото лице заключва,
че счетоводните книги на ищцовото дружество са водени редовно и хронологично и са
осчетоводени съгласно Закона за счетоводството и НСС , описани са в дневник за продажби
. При извършена проверка в ТД на НАП процесните фактури са включени в дневник
покупки за периода 01.02.2021г-28.02.2021г. от „Енерго ремонт груп“ООД под №1 фактура
**********/01.02.2021г.данъчна основа 4 000.00лв., ДДС-800лв., ход №44 фактура
**********/15.02.2021г. данъчна основа 4000.00лв. ДДС-800лв.Стойностите по двете
фактури в размер данъчна основа 8000лв. и ДДС-1600лв. са включени в декларираните в
„Раздел Б данни за упражнено право на данъчен кредит“ на справка декларация за ДДС.
Данъчна основа и данък на доставки с пълен данъчен кредит 22 999.93лв., начислен ДДС с
право на данъчен кредит 4 308.75лв.Начисленото ДДС от 1600лв. е ползвано за приспадане
на данъчен кредит от дружеството за месец февруари 2021г в размер на 4 308.75лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.381 от ТЗ във вр.с чл.258 и сл. от ЗЗД.
Съдът приема за безспорно установено, че между страните е съществувало валидно
2
облигационно правоотношение по извършване на услуги с автокран, което по силата на
препращащата норма на чл.288 от ТЗ намира правна опора в договора за изработка, уреден в
чл.258 и сл. от ЗЗД, тъй като договора за предоставяне не услуга е разновидност на
договора за изработка. Безспорно е, че страните не са сключили писмен договор за изработка
като няма спор, че този договор е неформален договор. Съобразно чл.293 от ТЗ за
действителността на търговската е необходима писмена или друга форма само в случаите ,
предвидено в закон. Установено е задължителна за съдилищата практика в смисъл, че
фактурата като частен свидетелстващ документ може да служи като доказателство за
сключен договор ако отразява съществените елементи от съдържанието на този договор
дори и когато не съдържа всички предвидени реквизити по закона за счетоводството, в това
число и подпис на получател.В т.см. е решение №252/03.01.2013г. по т.д.№1067/2011г на
второ т.о. на ВКС. Прието е в решение №485/18.06.2020г по гр.д.№3977/2008г на ВКС ,
четвърто г.о., че няма изискване за реквизити на документа, в който се оформя договора и е
достатъчно да се установи по несъмнен начин каква е била волята на договарящите страни.
В същия смисъл е и решение №211/30.01.2012г. по т.д.№1120/2010г на ВКС. Процесуалният
въпрос за доказателственото значение на неподписана от страна фактура е решен в
постоянната практика на ВКС/ решение №96/26.11.2009г по т.д.№380/2008г. на ВКС,
решение №47/08.04.2013г. по т.д.№137/2012г на ВКС , решение №109/07.09.2011г. по т.д.
№465/2010г на ВКС, решение №166/26.10.2010г по т.д.№991/2009г на ВКС, решение
№23/07.02.2011г по т.д.№588/2010г на ВКС, решение №30/08.04.2011г по т.д.№416/2010г на
ВКС.Според постоянната съдебна практика , първичните счетоводни документи и
вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната
редовност и съобразно другите доказателства по делото . Фактурата е частен свидетелстващ
документ и при липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи
съответната стопанска операция , ако е осчетоводена , включена в дневника за покупките и
за нея е ползван данъчен кредит , се приема, че търговецът е потвърдил извършените
действия. Отразяването на фактурата в счетоводството на получателя, включването им
дневника са покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС
представлява недвусмислено признание за задължението и доказва неговото съществуване.
Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете
страни , не е вписана в дневниците са покупко-продажби и справките –декларации по ЗДДС
и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна само по себе си не
установява сключване на договора.
Тези разсъждения що се касае до представените фактури , на които страната се
позовава, са напълно приложими. Следователно въз основа само на тях извод за наличие на
облигационна връзка не може да се прави, както и не могат да се правят съответно изводи за
изпълнение на задължението на ищеца в качеството на изпълнител по такава връзка. Но
като се анализира тяхното съдържание и обсъди заедно с неоспореното и кредитирано с
пълно доверие заключение на вещото лице, според което и двете страни са осчетоводили
надлежно процесните фактури и ответникът е ползвал данъчен кредит по тях, съдът стига
до извода, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за услуга, по силата на
3
който ищецът, в качеството му на изпълнител, е извършил услуга с автокран и същия се
явява изправна страна по правоотношението. Липсват възражения от ответника за
некачествено и неточно изпълнение,а доказателство за приемане от възложителя / ответник/
на извършената от ищеца работа е недвусмисленото признание, което се извлича ,както се
посочи по –горе от осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях.
Респективно това поведение на ответника води и но признание на насрещното му
задължение да заплати цената на услугите, обективирани в двете фактури, която възлиза на
обща стойност 9 600лв./ всяка фактура на стойност 4800лв. с ДДС/Не се установи
ответникът да е платил исковата сума. Тук е момента да се посочи, че вземането за
заплащане на възнаграждението става изискуемо с приемането на извършената работа,
която работа според съда е приета най-късно през месец февруари 2021г./ когато е ползван
данъчния кредит според вещото лице/
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата от 9 600лв./ от които по
фактура№**********/01.02.2021г – 4800лв.с ДДС и по фактура №**********/15.02.2021г. –
4800лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на
исковата молба 31.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 684лв. разноски по делото/ от които 385лв.
държавна такса и 300лв. за вещо лице/
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО РЕМОНТ ГРУП“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пазарджик, ул.“Св.И.Р.“№2, ет.2, представлявано от управителя В.
Ц. АНГ. да заплати на „ПОДЕМ 14“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“Н.“, ул.“Е.С.“№59, ап.11, представлявано от управителя Б. К. К.
общо сумата от 9600лв./ девет хиляди и шестстотин лева/ от които по
фактура№**********/01.02.2021г – 4800лв.с ДДС и по фактура №**********/15.02.2021г. –
4800лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на
исковата молба 31.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО РЕМОНТ ГРУП“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пазарджик, ул.“Св.И.Р.“№2, ет.2, представлявано от управителя В.
Ц. АНГ. да заплати на „ПОДЕМ 14“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“Н.“, ул.“Е.С.“№59, ап.11, представлявано от управителя Б. К. К.
сумата от 684лв. разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5