Р Е Ш Е Н И
Е
№ 55
гр. Русе, 24.01.2022 г.
Административен съд - Русе, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА адм.дело N 639 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Глава десета на
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.И.М. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0247-000076 от
04.10.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ Бяла. С оспорената заповед, на
основание чл. 171 т. 2А, б.“б“ ЗДвП, на М.М. е наложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.
С жалбата заповедта е
оспорена с твърдение, че административният акт е неправилен и незаконосъобразен,
издаден е при съществено нарушение на административнопроиводствените правила,
тъй като не са изложени мотиви относно определяне срока, за който се прилага
ПАМ. В съдебно заседание са представени допълнителни доказателства, като се
твърди, че административният орган не ги е взел предвид при издаване на
заповедта. Искането е заповедта да бъде отменена. Претендират се и разноски.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт Г.Димитрова, оспорва жалбата и в
хода на делото по същество развива доводи за законосъобразността на оспорваната
заповед и за неоснователност на подадената срещу нея жалба, поради което иска
оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, преценявайки
основателността на жалбата с оглед събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема следното:
Производството е
допустимо, тъй като е депозирана жалба от адресата на административния акт, с
който се засягат негови права и законни интереси, подадена е на 25.10.2021 г.,
видно от пощенското клеймо на плика (л. 4 от деото) - в изискуемия от процесуалния закон 14-дневен срок
от деня на връчването на заповедта – 11.10.2021 г.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0247-000076 от 04.10.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ Бяла на М.М. е наложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 12 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и два
броя регистрационни табели рег.№ Р 9135 КА.
Фактическо основание за
издаване на заповедта са констатациите по Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № АА929738/02.10.2021 г. (л. 19), съставен М.М.,
за който е установено, че на 02.10.2021 година, около 22:25 ч., в с.Новград, на
ул. „Стефан Караджа“ до № 7, управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№
*****, негова собственост, след употреба на алкохол над 0.5 промила, като нарушението
е установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен № ARВВ 0088, който в 22.28 ч. отчел 2.04 промила алкохол в кръвта
чрез анализ на издишвания въздух в апарата. Издаден е талон за медицинско изследване
№ 073581, като предписанието е изпълнено – взета е проба кръв във ФСМП – Бяла
на 03.10.2021 . в 00.05 ч. От издадения Протокол за химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол № 611/04.10.2021 г., като в
заключението е отразено, че в изпратената за изследване проба от кръв, взета от
М.М. се установява етилов алкохол в концентрация 2.35 на хиляда (л. 21 от делото).
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“ от Закона за
движение по пътищата - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В
хода на съдебното дирене са приети като писмени доказателства административната
преписка по издаването на оспорения административен акт и представените от
жалбоподателя решение за обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по
хематология № 3030/02.12.2020 г. и две епикризи.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
В
настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съдът намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, съгласно
описаната в нея Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на
директорът на ОДМВР – Русе, изменена със заповед № 336з-571/2018 г. и заповед №
336з-334/12.02.2020 г., с която са оправомощени лицата, компетентни да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП,
включително и от вида на процесната. По делото са представени заверени копия от
посочените заповеди (л. 17-18, л. 40), от които е видно, че Заповед № 336з-1120/23.06.2017
г. е издадена на основание чл. 172, ал.1
от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на вътрешните
работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен факт, че с
нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като
служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в
съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР -
Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със Заповед
№ 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334/12.02.2020 г., е
делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП и
на началниците на районни управление в ОДМВР - Русе – т. 3. С оглед изложеното
се налага извода, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването
й. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН серия АА
№ 929738/02.10.2021 г.,
който изрично е посочен като основание за издаване на обжалваната заповед.
Всъщност в
настоящото производство спор по фактическата обстановка няма. Жалбоподателят не
оспорва установеното от административния орган нарушение, нито навежда доводи
за неправилно приложение на материалния закон при прилагането на ПАМ.
Единствените
възражения на жалбоподателя е относно липсата на мотиви в заповедта относно
срока, за който се налага ПАМ и по-конкретно несъобразяването на
административния орган с други обстоятелства, които са от значение за
определяне на срока. В тази връзка жалбоподателят навежда твърдения, че
автомобила бил закупен от него, за да обслужва болните му родители и всъщност
бил управляван от негов братовчед, тъй като той самият живеел в гр.Русе, а
родителите му – в с.Новград. Административният орган обаче не бил взел предвид
тези обстоятелства, нещо повече – въобще не бил поискал допълнителни
доказателства от жалбоподателя преди да
издаде заповедта.
Настоящият съдебен
състав не споделя възраженията на жалбоподателя поради следните съображения: На
първо място следва да се отбележи, че твърденията на М. за закупуването на
автомобила с цел обслужване на болните му родители, останаха недоказани. В тази
връзка не са ангажирани доказателства от жалбоподателя. Представените
медицински документи само доказват, че родителите на М. страдат от посочените в
тях заболявания, но не и че процесния автомобил обслужва именно тях, при това
управляван от трето, неустановено по делото лице. На следващо място –
жалбоподателят не е направил каквито и да било възражения нито в АУАН, нито в
дадения му с него 3-дневен срок, въпреки, че именно с АУАН са му били отнети
свидетелството за регистрация и регистрационните табели на автомобила. Т.е. още
към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е бил наясно с последиците от
извършеното от него нарушение, а именно – прилагане и на ПАМ, освен налагане на
предвиденото от закона наказание. Ако той е искал при прилагането на ПАМ да
бъдат взети предвид смекчаващи вината му обстоятелства, следвало е да ги посочи
своевременно. Административният орган няма как да вземе предвид при определяне
срока на ПАМ обстоятелства, които не са му известни служебно или не са наведени
своевременно от жалбоподателя. В случая информацията относно заболяванията на
родителя на М. и ползването на автомобила за техни нужди не е от категорията на
служебно известната, като същата се заявява за първи път от жалбоподателя едва
с жалбата срещу оспорената заповед.
На трето място съдът
счита, че при определянето на срока на наложената ПАМ административният орган е
изложил макар и кратки мотиви, позовавайки се на разпоредбата на чл. 27 ал. 2 ЗАНН, а именно – че е взел предвид както тежестта на нарушението, така и други
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая още в АУАН се съдържат
данни за сравнително високи стойности на промилите алкохол, установени в кръвта
на жалбоподателя с техническо средство, като в последствие, в резултат на
поведеното химическо изследване е установено, че тези стойности са дори
по-високи – 2.35 на хиляда. Това обстоятелство обуславя правилната преценка на
административния орган за сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, което предпоставя и налагане на ПАМ с максималния предвиден в закона
срок. Следва да се отбележи, че нарушението всъщност покрива състав на
престъпление по Наказателния кодекс, като по преписката са налични данни, че
материалите са изпратени на Прокуратурата за образуване на досъдебно
производство. Освен това от приложената по преписката справка за
нарушител/водач (л.л. 33-34 от делото) е видно, че на жалбоподателя са издадени множество
наказателни постановления и фишове за нарушения на разпоредбите на ЗДвП, което
обуславя и по-високата степен на обществена опасност на личността му,
респективно – по-голям размер на срока на наложената ПАМ.
С оглед изложеното за съда се налага извода,
че в
производството по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налагат принудителни административни мерки „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Констатираният с АУАН
факт на управление на моторното превозно средство след употреба на алкохол над
0.5 на хиляда към момента на проверката на 02.10.2021 година, не е оспорен от
жалбоподателя.
В производството не се
сочат данни и доказателства, които да оборват констатациите в АУАН и съгласно
нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП същите се ползват с доказателствена сила.
Нарушението, послужило като основание за налагане на принудителната
административна мярка е категорично установено от писмените доказателства.
Нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП определя като субект на принудителните
административни мерки в предвидените в него хипотези собственика на моторното
превозно средство. За да е приложима разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. "б" ЗДвП, е необходимо да са налице в своята съвкупност
следните предпоставки, а именно: лицето да е правоспособен водач и да бъде
установено, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, съответно след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест или да откаже проверка с техническо средство или кръвна
проба.
Доказателствата,
събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на
условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателя.
При безспорния факт,
установен категорично и от представените доказателства, че правото на
собственост върху управлявания от М.М. на 02.10.2021 г. автомобил към датата на
издаване на заповедта принадлежи именно на него, принудителната административна
мярка за прекратяване на регистрацията следва да бъде наложена на това лице,
както е разпоредено в процесния случай.
Компетентността на
административния орган да приложи принудителната мярка по чл. 171, т. 2а, б.
"ба" ЗДвП е разписана в условията на обвързана компетентност – т.е. винаги, когато органът установи визираните в разпоредбата факти е
длъжен да приложи принудителната мярка. При условията на оперативна
самостоятелност е единствено срокът на мярката, защото нормата предвижда срок за мярката от шест месеца до една година, като
не е регламентирал кога какъв срок следва да бъде приложен, а е оставил това на
преценката на органа.
В настоящия случай, срокът е определен към максималния размер по закон – 12
месеца. По изложените по-горе мотиви настоящият съдебен състав счита, че срокът
на ПАМ е определен законосъобразно от административния орган, в съответствие
със събраните по преписката доказателства.
В случая е налице и съответствие
с целта на закона – прогласена в чл. 1, ал. 2 ЗДвП, доразвита в чл. 171 от с.з.
– опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и
преустановяване на административни нарушения.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в установената форма, в отсъствие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и
съответствие с целта му. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно представен списък на разноските (л. 42
от делото) процесуалният представител на административният орган е поискал да
му се присъди юрисконсултско възнаграждение в максималния, предвиден от закона
размер – 240 лв. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на настоящото
производство съдът счита, че следва да се определи възнаграждение в размер
малко над минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 24 от Наредба за правната
помощ, а именно – 150 лв.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХЪРЛЯ оспорването по жалба на М.И.М. ***, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0247-000076 от
04.10.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ Бяла, с която му е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а, б.“б“ ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА М.И.М. ***, ЕГН: **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00
(сто и петдесет) лева.
На основание чл. 172,
ал. 5, изр. 2 ЗДвП, настоящото решение е окончателно.
СЪДИЯ: