РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2408
гр.
Пловдив, 29.11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 2304 по
описа за 2019 год. и взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано
по повод оспорване предявено от С.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призоваване : гр.Пловдив,бул.“Марица“ № 93 партер против Решение от 15.07.2019 г. на Комисия по допустимост, обективирано в протокол от същата дата относно конкурс за
академичната длъжност „доцент" по: област на висше образование 3.
Социални, стопански и правни науки; професионално направление 3.6. Право
(Международно право и международни отношения), в Юридическия факултет на
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", обявен в ДВ бр. 31 от 12
април 2019 г., с което кандидатът С.П.М. не се допуска до участие в конкурса, и
кандидатът Г.К.Г. се допуска до участие в конкурса.
В жалбата се навеждат доводи за
нищожност на административния акт, която се иска тя да бъде прогласена от съда.
В условията на евентуалност, се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се претендира неговата отмяна от съда.
Пловдивският административен съд, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на оспорването, събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира, че същото е
процесуално НЕДОПУСТИМО, по отношение на Решение
от 15.07.2019 г. на Комисия по допустимост, обективирано
в протокол от същата дата относно конкурс за академичната длъжност
„доцент" по: област на висше образование 3. Социални, стопански и правни
науки; професионално направление 3.6. Право (Международно право и международни
отношения), в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски", обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г., В ЧАСТТА, му в която
кандидатът Г.К.Г. се допуска до участие в конкурса, поради което ще следва да
бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено в тази му част. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
От фактическа страна се установява по делото,
че с Решение от 15.07.2019 г. на Комисия по допустимост, обективирано
в протокол от същата дата относно конкурс за академичната длъжност
„доцент" по: област на висше образование 3. Социални, стопански и правни
науки; професионално направление 3.6. Право (Международно право и международни отношения),
в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски",
обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г., кандидатът С.П.М. не се допуска до
участие в конкурса, и кандидатът Г.К.Г. се допуска до участие в конкурса. Казано
с други думи, въпросното решение инкорпорира в себе си две части, едната -
за не
допускане до участие в конкурса на кандидата С.П.М., и другата - за допускане до участие в конкурса на
кандидата Г.К.Г..
Видно от съдържанието на жалбата жалбоподателят е оспорил решението и в
двете му части - за не
допускане до участие в конкурса на кандидата С.П.М., и - за допускане до участие в конкурса на
кандидата Г.К.Г..
При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че за оспорващия не е налице правен интерес от оспорване на решението на Комисията по допустимост, В ЧАСТА му, в която кандидатът Г.К.Г. се допуска до участие в конкурса.
В тази насока е необходимо преди всичко да се посочи, че правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на правния субект е налице правен интерес. Последният трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на акта. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен - административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. В процесният случай актът, в частта му за допускане до участие в конкурса на кандидата Г.К.Г., в никаква степен не засяга права или законни интереси на оспорващия, който е кандидатът, който не е допуснат до участие в конкурса. След като административният акт в тази му част не засяга правната сфера на оспорващия, то не е налице личен интерес и от оспорване. Такъв интерес от оспорване, оспорващият има по отношение на акта, в частта му, в която същият не се допуска до участие в конкурса, тъй като този акт засяга пряко и непросредствено неговите лични права и законни интереси.
В обсъжданата насока, е необходимо да се посочи още и това, че административните
актове, независимо дали се касае за индивидуални или общи актове по смисъла на
чл. 65 от АПК, не подлежат на оспорване от всяко лице, а само от засегнатите
лица - чл. 120 ал. 2 от Конституцията на Република България. Тоест, за да се
приеме, че оспорването е допустимо, оспорващият следва да установи наличие на
неблагоприятно засягане на неговата правна сфера, а именно следва да установи,
че обжалваният акт директно и пряко засяга, нарушава или застрашава негови
съществуващи и реални права или законни интереси - нещо, което не се установи в
процесния случай по отношение на Решението на
Комисията по допустимост, в частта му, в която кандидатът Г.К.Г. се допуска до
участие в конкурса.
Все в обсъжданата насока, и във
връзка с доводите на оспорващия, с които същия обосновава правният си интерес
от атакуване на Решението на Комисията по допустимост и в двете му части, следва
в случая да се посочи следното :
Решението на Комисията по допустимост, в частта му, в която кандидатът Г.К.Г. се допуска до участие в конкурса има субсидиарен характер, спрямо решението в частта му, в която кандидатът С.П.М. не се допуска - то се изпълнява само след като решението на Комисията по допустимост, в частта му, в която кандидатът С.П.М. не се допуска до участие в конкурса, е приведено в изпълнение и кандидатът фактически не е допуснат до участие в конкурса, било въз основа на влязло в сила решение, било въз основа на разпоредено предварително изпълнение.
От това пък следва изводът, че когато
съдът отмени решението в
частта му, в която кандидатът С.П.М. не се допуска до участие в конкурса, респ.
допуснатото с него предварително изпълнение, решението в частта му, в която
кандидатът Г.К.Г. се допуска до участие в конкурса, в т. ч и разпоредената с него предварителна изпълняемост,
автоматично губят правната си сила.
По изложените съображения, съдът намира,
че оспорването на С.П.М. на Решение от 15.07.2019 г. на Комисия по
допустимост, обективирано в протокол от същата дата
относно конкурс за академичната длъжност „доцент" по: област на висше
образование 3. Социални, стопански и правни науки; професионално направление
3.6. Право (Международно право и международни отношения), в Юридическия
факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", обявен в ДВ бр.
31 от 12 април 2019 г., В ЧАСТТА му, в която кандидатът Г.К.Г. се допуска до
участие в конкурса, се явява процесуално недопустимо, което налага същото да
бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено в
тази му част, поради наличие на предпоставките по чл. 159 т. 4 от АПК.
Изложеното по горе във връзка с
предмета на настоящия административноправен спор
обосновава и изводът, че Г.К.Г. не е надлежно легитимирана да участва като
заинтересована страна в процеса по
оспорването на Решението на комисията по допустимост,в ЧАСТТА му, в която
кандидатът С.П.М. не се допуска
до участие в конкурса, тъй като актът в тази му част, не засяга неблагоприятно
нейните права и законни интереси. При
това положение, същата ще следва да бъде заличена като заинтересована страна по
настоящия административноправен спор.
Предвид изложените съображения делото
по оспорването на С.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призоваване :
гр.Пловдив,бул.“Марица“ № 93 партер против Решение от 15.07.2019 г. на Комисия
по допустимост, обективирано в протокол от същата
дата относно конкурс за академичната длъжност „доцент" по: област на висше
образование 3. Социални, стопански и правни науки; професионално направление
3.6. Право (Международно право и международни отношения), в Юридическия
факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", обявен в ДВ бр.
31 от 12 април 2019 г., В ЧАСТТА му, в която кандидатът С.П.М. не се допуска до участие в конкурса, е
редовно от формална страна и процесуално ДОПУСТИМО, като подадено в срок и
против административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.32,
ал.8 от ЗРАСРБ, като жалбоподателят е надлежно процесуално легитимиран да го обжалва
в посочената част, като е налице правен интерес от оспорването, поради което и
делото ще следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните и Окръжна прокуратура – Пловдив, с оглед възможността
по чл.16, ал.1,т.3 от АПК за встъпване в производството, като с оглед
разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК се разпредели доказателствената
тежест.
Мотивиран
от горното, Пловдивският административен съд, второ отделение, ХІІ състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на С.П.М. против Решение от 15.07.2019 г. на
Комисия по допустимост, обективирано в протокол от
същата дата относно конкурс за академичната длъжност „доцент" по: област
на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки; професионално
направление 3.6. Право (Международно право и международни отношения), в
Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски",
обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г., В ЧАСТТА му, в която кандидатът Г.К.Г. се допуска до участие в
конкурса.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 2304 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив в тази му част.
ЗАЛИЧАВА
конституираната заинтересована страна Г.К.Г..
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 23.01.2020г.
от 13,30 часа. по
оспорването на С.П.М. против Решение от 15.07.2019 г. на
Комисия по допустимост, обективирано в протокол от
същата дата относно конкурс за академичната длъжност „доцент" по: област
на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки; професионално
направление 3.6. Право (Международно право и международни отношения), в
Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски",
обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г., В ЧАСТТА му, в която кандидатът С.П.М. не се допуска до
участие в конкурса.
КОНСТИТУИРА страните по делото :
1. Жалбоподателят
– С.П.М..
2.
Ответникът по жалбата – Комисия по допустимост относно конкурс за
академичната длъжност „доцент" по: област на висше образование 3.
Социални, стопански и правни науки; професионално направление 3.6. Право
(Международно право и международни отношения), в Юридическия факултет на
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски".
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за посочените
дата и час на съдебно заседание, като жалбоподателя да се призове на посочения
в жалбата съдебен адрес.
ДА СЕ
УВЕДОМИ Окръжна прокуратура – Пловдив за датата и часа на съдебното заседание, с
оглед възможността за встъпване в настоящото производство, съгласно чл.16,
ал.1, т.3 от АПК.
УКАЗВА на
жалбоподателя, че
на основание чл. 154, ал.1 от ГПК, приложим
субсидиарно на основание разпоредбата на чл.144 от АПК носи доказателствената тежест
да установи твърдяните в жалбата факти за нищожност,
евентуално незаконосъобразност на оспорения административен акт.
УКАЗВА на ответната страна, че на
основание чл. 170, ал. 1 от АПК носи доказателствената
тежест да установи съществуването на фактическите основания за постановяване на
оспорения административен акт и изпълнението на законоустановените изисквания
за неговото издаване, като в тази връзка окомплектова административната
преписка с всички относими писмени доказателства,
непредставени по делото до този момент в т.ч и доказателства относно
компетентността на административния орган по отношение на актовете в административното
производство/заповеди за заместване, заповеди за отсъствие на титуляра и пр./.
УКАЗВА на страните, че могат да докажат доводите и възраженията
си с всички допустими по АПК, съответно ГПК
доказателства и доказателствени
средства.
УКАЗВА на страните, че при
неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да направят съответни доказателствени искания, в срок до първото съдебно заседание по делото, включително.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частите, в които жалбата
се оставя без разглеждане и се прекратява производството по делото, както и се
заличава конституирана страна подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от
съобщаването, а в останалата част не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :