№ 127
гр. Нова Загора, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20222220200107 по описа за 2022
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на И. Г. И. с ЕГН ********** и адрес:гр.***, срещу
наказателно постановление № 306а-19/04.02.2022г. на Директора на ОД МВР Сливен, с
което e наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1, от Закона за
здравето.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че няма точно и
пълно описание на нарушението според изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.При
съставянето на АУАН и издаването на НП били допуснати съществени процесуални
нарушения,водещи до ограничаването на правото на защита на жалбоподателя.АУАН и НП
не съдържали всички задължителни реквизити.Имало разминаване между словесното
описание на нарушението по чл.209а от ЗЗ и това от НП.Посочената фактическа обстановка
от АНО не съответствала на дадената от него правна квалификация на
нарушението.Несъответствие имало и между правната квалификация на нарушението и
санкционната норма.Твърди се, че не са изложени доводи по чл. 28 ЗАНН дали има
обстоятелства за маловажен случай на административно нарушение.
В съдебното заседание жалбоподателят,чрез адв.М.М.-негов процесуален
представител,заявява че поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебното заседание не се явява представител на въззиваемата страна.Представя
1
се писмено становище чрез юрк.Д.К. за потвърждаване на наказателното постановление.
РП Сливен не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
На 26.01.2022г. свидетелят Р.С.-на длъжност МлПИ при РУ Н.Загора,около 13.50
часа в гр.Н.Загора,на ул.“В.Левски“,№ 8А,в игрална зала „Лъки“ е констатирал,че в залата в
момента на проверката има един посетител без валиден документ за
ваксинация,преболедуване или изследване съгласно заповед № РД-
01.973/26.11.2021г.,т.32б.Лицето И. ,като управител на игралната зала не е осигурил контрол
по отношение на посетителите да представят валиден документ за
ваксинация,преболедуване или изследване за КОВИД-19.
Срещу жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл.№ 003977/26.01.2022г.от св.С., за гореописаното нарушение и на
чл.209а,ал.1 във вр.с чл.63 от ЗЗ,както е посочено в самия АУАН. Последният е подписан от
актосъставителя,от свидетелят при установяване на нарушението К.К..-полицейски
служител,който също бе разпитан в с.з., както и от жалбоподателят, като последният се
подписал, че е получил препис от него.
Въз основа на АУАН на жалбоподателят е съставено обжалваното наказателно
постановление,цитирано по-горе, с което му e наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1, предл. 1 от Закона за здравето, вр. чл. 63
от ЗЗ.
Св.К. заяви в с.з.,че поддържа описаните в акта констатации от проверката,но
също и че не са посочили в акта кой точно е този посетител,който е допуснат в залата,/на
който също бил съставен акт/.Същото твърдеше и св.С..
Видно от писмо на Началника на РУ Н.Загора до съда изх.№4980/25.05.2022г. в
залата,в 13.50 часа е бил съставен и друг АУАН на лицето Х.Д.Х. с ЕГН ********** от
гр.Гълъбово.
Св.Д.,работи като крупие в залата заяви,че лицето е било допуснато от нея в
залата,а жалбоподателят го е заварил там,тъй като били на смени.Свидетелката,а и
полицейските служители-останлите свидетели твърдяха,че лицето е имало сертификат,но
бил с изтекъл срок.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателства, като съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите ,възприемайки ги като непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
2
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи
на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.02.2022 г. и
е обжалвано на 02.03.2022 г.,като жалбата е изпратена по пощата,видно от копието на
пощенския плик,приложено по делото.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-
наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно
процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения,
водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото
на защита на административнонаказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е
правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с
обстоятелствената част на наказателното постановление.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че няма точно и пълно описание на
нарушението по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните административни нарушения са
описани точно и ясно, като са посочени законните разпоредби, които са
нарушени.Възраженията в този смисъл са бланкетни и не съдържат конкретика.
Съответстващата правна квалификация на описаното с посочените обективни
признаци деяние е именно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ(ДВ, бр. 44/2020 г.), която
урежда административнонаказателната отговорност при нарушение или неизпълнение на
въведени противоепидемични мерки и съдържа основния състав (в редакцията на алинея 1
към 19.10.2020 г. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Съставът предполага
влязъл в сила акт по чл. 63, ал. 1 или ал. 2 ЗЗ (в редакцията на закона – ДВ, бр. 28 от 2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г., сега чл. 63, ал. 4 ЗЗ) или акт по същите текстове, подлежащ на
предварително изпълнение –чл. 180, ал. 1 АПК – в случая заповедта на министъра, като общ
административен акт.
В настоящия случай се констатира неизпълнение на задължението в закрито
обществено място да се изисква от всеки посетител валиден документ за
ваксинация,преболедуване или изследване,съгл.горецитираната заповед, издадена на
основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, което се санкционира по чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето. Така дадената правна квалификация от наказващия орган покрива
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. След като под страх от административно наказване
се изисква спазване на мерките, въведени с акт по чл. 63 от Закона за здравето, то всички
техни адресати трябва да имат предписаното поведение, когато се окажат в съответните
хипотези. Предвид епидемиологичната обстановка в страната в закритите обществени места
е въведено горното задължение.
3
Ирелевантно значение за случая има факта,че лицето без необходимия
доказателствен документ е било допуснато в залата от предишната смяна.От значение е
факта,че в момента на проверката,то се е намирало там.
Наложената с наказателното постановление санкция глоба е в минималния
предвиден размер от 300 лв. по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН дава възможност на АНО, при наличието на
маловажен случай на административно нарушение, да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Според чл. 93, т. 9 НК, "маловажен случай" е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Маловажността е белег на деянието, свързан със степента на неговата обществена опасност,
както и тази на дееца. Конкретният случай се отличава със смекчаващи обстоятелства, които
разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид.1.От деянието досега е изминал
период от време,почти година.2.Жалбоподателят не работи на същото работно място.3. От
показанията на свидетелите се установява, че по време на проверката е имало само няколко
лица в залата, а целта на ограниченията е да се намали риска от разпространение на
инфекция, поради което следва да се заключи, че липсата на странични лица в
непосредствена близост до лицето,за което се изисква сертификат не поставя в опасност
живота и здравето на други хора,както и на персонала. Очевидно обществената опасност на
деянието и дееца в случая са изключително ниски, а наложената санкция, макар и в
минимално предвидения в закона размер, е неоправдано висока и е несъразмерна. При тези
конкретни обстоятелства, наказващият орган е следвало да процедира в условията на чл. 28
от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Поради изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, като с решението нарушителят да бъде предупреден на основание чл. 63,
ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН.
По делото не се претендират разноски,от която е да е от страните и затова съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 306а-19/04.02.2022г.издадено от
Директора на ОД МВР Сливен,с което на И. Г. И. с ЕГН ********** и адрес:гр.***, e
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/лева на основание
4
чл. 209а, ал. 1, от Закона за здравето.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Г. И. с ЕГН ********** и адрес:гр.***, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание
на основание чл. 63, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението
за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5