Решение по дело №1362/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20197260701362
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 383  

 

20.07.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при секретаря Гергана Мазгалова

като разгледа докладваното от съдия Митрушева

адм. дело № 1362 по описа за 2019 година на Административен съд - Хасково,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Делото е образувано по жалба, депозирана от „Г. б. х. Б.“ ЕООД, ЕИК : 201******, със седалище и адрес на управление с.Плевун, общ.Ивайловград, обл.Хасково, ул.„Х. Б. № *, представлявано от управителя Т. И. М., против Заповед № 087/27.02.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, с която е прекратен Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г., вписан в Служба по вписванията с вх. № 381/22.08.2018г., акт 101, том I, сключен между Община Ивайловград, като наемодател, и „Г. б. х. Б.“ ЕООД, като наемател.

В жалбата се твърди, че тази заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Навеждат се доводи, че процесната заповед не съдържа мотиви и съответно не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – същата не съдържала изложение на фактическите и правни основания, мотивирали Кмета на Община Ивайловград да прекрати процесния договор за наем на земеделска земя. Липсата на мотиви представлявала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен бил основен принцип на административното производство, установен в чл. 12, ал. 1 от АПК, в съответствие с който административният орган бил длъжен да осигури откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството. Нарушено било и изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Горното се явявало съществено процесуално нарушение и с оглед на факта, че фактически лишавало оспорващия от възможността не само да се запознае подробно с изводите и констатациите на административния орган, но и да ангажира становище във връзка с обективираното в заповедта едностранно заявление на Кмета на Община Ивайловград. Сочи се също, че Уведомително писмо с изх. № 30-00-754 от 20.11.2018г. не съдържа мотиви. Не се сочело неизпълнение на задълженията от страна на наемателя, нито пък друго релевантно основание. Всъщност липсвала каквато и да е аргументация по повод „едностранното“ волеизявление на Кмета на Община Ивайловград, което правело практически невъзможно да се установи поради каква причина прекратява договора и дали такава действително съществува. Нарушено било и изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Посочените по-горе правила били приложими изцяло и в пълен обем, а нарушаването им се явявало съществено нарушение на административно-производствените правила и представлявало отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В конкретния случай административният орган допуснал процесуално нарушение, като не изпълнил задълженията си по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35, чл. 36 от АПК и издал процесния ИАА, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. При издаването на процесната заповед административният орган нарушил основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК – за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. На следващо място се сочи, че доколкото се касаело за управление на имоти – публична общинска собственост, условията за прекратяване на договора не зависели от свободната воля на договарящите страни, а били предопределени в разпоредбите на нормативен акт – ЗСПЗЗ. Поради това, релевантно за прекратяването на договора се явявало само наличието на предпоставките, предвидени в закона, а прекратяването следвало да бъде извършено при спазване на разпоредбата на чл. 37л, ал. 2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай, излизайки извън рамките на своите правомощия и компетентност, Кметът на община Ивайловград прекратил едностранно процесния договор за наем – без да са налице основания за това и без да е изпълнено изискването на чл.37л от ЗСПЗЗ. Твърди се също, че ищецът добросъвестно изпълнил всички свои задължения по договора за наем на земеделска земя – заплатил дължимия наем, ползвал предоставените му площи съгласно предназначението на земите с грижата на добър стопанин, не застроявал предоставените му за ползване земи, не ограждал предоставените площи. Моли се за постановяване на решение, по силата на което да бъде отменена изцяло отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ – КМЕТ НА ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, в депозирано по делото писмено становище и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като недопустима поради отпаднал правен интерес, алтернативно – поради отказ от оспорване. Моли за оставянето ѝ без разглеждане. Претендира присъждане на разноски.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 27.07.2018г. между Община Ивайловград и „Г. б. х. Б.“ ЕООД с.Плевун, обл.Хасково, е сключен Договор за наем на земеделска земя, с който на дружеството е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя, находяща се в землището на с.Безполяне, с ЕКАТТЕ 38***, а именно: ПИ с идентификатор 03695.39.266, ПИ с идентификатор 03695.3.480, ПИ с идентификатор 03695.6.518, ПИ с идентификатор 03695.26.474, ПИ с идентификатор 03695.39.24, при посочени площи, местности, категории на земята, номера по предходен план и съседи за всеки от имотите. Договорът е сключен за срок от десет стопански години, като в същия е записано, че влиза в сила от 01.10.2018г. и изтича на 30.09.2028г. Посочено е също, че този срок не може да бъде удължен с анекс. Отбелязано е, че първата стопанска година по смисъла на този договор касае периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г. Всяка следваща година започва от 01 октомври и завършва на 30 септември следващата година. Последната стопанска година завършва на 30.09.2028г. В чл. 7 от договора са посочени хипотезите, при които договорът се прекратява, като съгласно чл. 7, т. 3 договорът се прекратява едностранно от Наемодателя, с едномесечно предизвестие.

Договорът е вписан в Службата по вписванията при РС - Ивайловград.

С Уведомително писмо изх. № 30-00-754/20.11.2018г. на Община Ивайловград, адресирано до „Г. б. х. Б.“ ЕООД, на основание чл. 7, ал. 3 от Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г., вписан в Служба по вписвания гр. Ивайловград с вх. рег. № 384/22.08.2018г., том I, акт 101, се отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора.

Предизвестието е получено на 21.11.2018г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6570 001RYG 5.

Със Заповед № 087/27.02.2019г. Кметът на Община Ивайловград, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 7, ал. 3 от Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г., и уведомително писмо с изх. № 30-00-754/20.11.2018г., е прекратил, считано от 27.02.2019г. Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г., сключен между Община Ивайловград и „Г. б. х. Б.“ ЕООД с ЕИК :  201****** и адрес на управление - обл.Хасково, общ.Ивайловград, с.Плевун, ул.„Х. Б. № * и управител Т. И. М., за следните имоти: в землището на с.Белополяне с ЕКАТТЕ 38***, а именно: ПИ с идентификатор 03695.39.266 – нива с площ 10571 кв.м., V категория, м.“Горните лозя“, стар номер 000266, ПИ с идентификатор 03695.3.480 – изоставено трайно насаждение с площ 1652 кв.м., Х категория, м.“Акалански барчини“, стар номер 000480, ПИ с идентификатор 03695.6.518 - нива с площ 4000 кв.м., IX категория, м.“Акаланско дере“, стар номер 000518, ПИ с идентификатор 03695.26.474 – изоставено трайно насаждение с площ 3459 кв.м., Х категория, м.“Акалански барчини“, стар номер 000474, ПИ с идентификатор 03695.39.24 – нива с площ 5000 кв.м., V категория, м.“Кору чешма“, стар номер 000240. Заповедта е посочена като изпратена с писмо изх. № 30-00-133/01.03.2019г. на Община Ивайловград, получено на 08.03.2019г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6570 001TRW G. Видно от материалите по делото обаче, самата заповед не е била приложена към писмото, което налага действителното ѝ изпращане с писмо изх. № 30-00-133/2 от 26.03.2019г., получено на 04.04.2019г.,

Жалбата е подадена на 16.04.2019г. пред Районен съд – гр. Ивайловград.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт и като такава е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, тоест такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.

В случая обжалваният административен акт е постановен при неспазване на установената форма, като съображенията на съда за това са следните:

Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, тоест да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая заповедта, като краен акт от формираната воля на органа, следва да е мотивирана по отношение липсата или наличието на конкретните законово установени изисквания повлияли върху това процесният договор за наем от 27.07.2018г. за определените поземлени имоти, общинска собственост, да бъде прекратен, както и да посочва фактите и доказателствата, въз основа на които се извежда. Краткото изброяване, че заповедта се издава на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 7, ал. 3 от Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г. и писмо-предизвестие с изх. № 30-00-754/20.11.2018г., не може да се приеме за надлежно мотивиран акт. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, поради които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а, от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.

Следва да се посочи, че е допустимо мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия административен орган, като тази възможност се обуславя от обстоятелството, че мотивите не са самото волеизявление на органа, а само го обясняват, но в настоящия случай по делото липсва такъв.

По изложените съображения и при установената липса на изискуемата от закона форма на административния акт следва да се приеме, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, което налага отмяната ѝ.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които се доказват в общ размер на 950 лева – държавни такси и адвокатски хонорар, съгласно приложения по делото списък на разноските.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

 

Р    Е    Ш   И    :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 087/27.02.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, с която е прекратен Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г., сключен между Община Ивайловград, като наемодател, и „Г. б. х. Б.“ ЕООД, като наемател.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на „Г. б. х. Б.“ ЕООД, ЕИК : 201******, със седалище и адрес на управление:  с.Плевун, общ.Ивайловград, обл.Хасково, ул. „Х. Б. № *, разноски по делото в размер на 950.00 лева (деветстотин и петдесет лева).

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                       СЪДИЯ: