Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 30.10.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2224 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20181017221020
на К.С.М., чрез адв. Д.Д.Д., срещу отказ рег. № 20181007175452-2/11.10.2018г.
по заявление на жалбоподателката, като управител на „Т.С.К.“ ООД, вх. № 20181007175452, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията, като е заличена Д.Д.Д. като управител (поле 7), е
отказано заличаването й и като съдружник
след прекратяване участието й в
дружеството на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ (поле 19) по партидата на „Т.С.К.“
ООД, с ЕИК *******, в търговския
регистър.
Отказът
е мотивиран с това, че липсва решение на общото събрани на съдружниците във
връзка с прекратяване на членственото правоотношение, не са били представени
доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на дружеството след
напускането на съдружника, както и следва да се вземат решения относно промени в дружествения
договор, произтичащи от напускането на съдружника, които са част от
задължителното съдържание на договора. Заявлението е подадено и от неоправомощено
лице. След изтичане на срока по чл. 141, ал. 5, изр. 2 от ТЗ управителят може
да иска единствено заличаването си от търговския регистър.
Жалбоподателката
намира отказа на Агенцията по вписванията
незаконосъобразен по подробно изложени съображения за предпоставките за
извършване на исканите вписвания.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите
приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По
същество жалбата следва да бъде уважена по следните съображения:
Отказ
по заявление за вписване на подлежащо на вписване обстоятелство може да бъде
постановен, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания,
предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията, включително когато към заявлението не са
приложени всички документи, установяващи настъпването на обстоятелството
(съществуването на заявеното за вписване обстоятелство), съгласно изискванията
на закона - съответствие на обстоятелството със закона (чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ).
В
случая от жалбоподателката, като управител на „Т.С.К.“ ООД, е било поискано вписването на прекратяване
участието й като съдружник в дружеството
по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, ведно със заличаването й като управител по чл.
141, ал. 5 от ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и съдебната практика по приложението й
(Решение № 46 от 22.04.2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 500/2009г.), упражняването на потестативното право по
чл. 125, ал. 2 от ТЗ от съдружник в дружество с ограничена отговорност чрез
отправяне на писмено предизвестие за напускане на дружеството, има за последица
автоматично прекратяване на членственото правоотношение, което настъпва към
момента на изтичане на срока на предизвестието; уреждането на имуществените
отношения между съдружника и дружеството е последица от прекратяване на
членственото правоотношение, а не условие за неговото настъпване – прекратяването
настъпва ipso facto в
момента на изтичане на срока на предизвестието.
При
това предвиждане на закона, с отправянето от страна на К.С.М. на предизвестие
за прекратяване на членственото правоотношение в „Т.С.К.“ ООД от 18.06.2018г.
(с нотариална покана) и изтичането на неговия срок след получаването му от
дружеството, членственото правоотношение на този съдружник е било прекратено. Обстоятелството, така както
е установено в закона, е настъпило, към заявлението са били представени
документите във връзка с предизвестяването (предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, подадено от съдружника) и не е имало основание за отказ поради
обстоятелства по чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Измененията
в дружествения договор (учредителния акт) не предпоставят прекратяването на
участието на съдружник в дружеството с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 2
от ТЗ и няма основание липсата на такива
промени да обосноват отказ да се впише обстоятелството – прекратяване на
членството.
При
уреждането на имуществените отношения по чл. 125, ал. 3 от ТЗ във връзка с
прекратяването по чл. 125, ал. 2 от ТЗ е възможно упражняването на правата на
напусналия съдружник да доведе до намаляване на имущественото покритие на
капитала на дружеството, изискващо процедура за намаляване на капитала със
стойност, която съответства на дела на напускащия – ако няма имущество или
делът не бъде поет от друг съдружник или разпределен, но това са възможности
свързани с уреждането на имуществените последици от напускането, а както вече
се посочи уреждането на имуществените отношения между съдружника и дружеството
е последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не условие за
неговото настъпване, т.е. няма пречка да се впише настъпилото и подлежащото на
вписване обстоятелство прекратяване на членственото правоотношение на К.С.М. в
„Т.С.К.“ ООД, независимо от това дали и как ще бъдат уредени имуществените
последици от напускането.
Това са
оплакванията и на жалбоподателката по жалбата й срещу отказа за вписване в
случая и те са основателни.
Същевременно
са били налице и останалите изисквания по чл. 21, т. 1, 2, 3 и 6 от ЗТРРЮЛНЦ,
включени в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по
регистрацията при вписването.
Неоснователно
е възприето от длъжностното лице, че заявлението в случая не е било подадено от
легитимирано лице (чл. 15, ал. 2, т. 1, вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ).
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ, избор и освобождаване на управител на
дружеството с ограничена отговорност имат действие от вписването им в
търговския регистър. Към момента на подаването на заявление вх. №
20181007175452 К.С.М. е била вписана като управител на „Т.С.К.“ ООД и е била
легитимирана да иска заличаването си като съдружник. Преценката на длъжностното
лице по регистрацията по чл. 15, ал. 2, т. 1, вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ е следвало да бъде формална, на основание вписванията по партидата на
дружеството в търговския регистър, независимо от вътрешните отношения между
съдружниците. До заличаването си като управител
К.С.М. е можела да иска вписване,
заличаване и обявяване от името на дружеството, отделно от възможността по чл.
141, ал. 5 от ТЗ да заяви заличаването си и като управител. Вписване на друг
управител (управители) въз основа на нов избор от страна на съдружниците,
съответно подадено заявление от такъв управител (управители) не е имало.
Жалбата
по делото следва да бъде уважена с постановяване на решение по чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20181017221020 на К.С.М., с ЕГН **********, адрес ***
и съдебен адрес *** – адв. Д.Д.Д., отказ
рег. № 20181007175452-2/11.10.2018г. по
заявление вх. № 20181007175452, съгласно
който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, като е
заличена Д.Д.Д. като управител (поле 7),
е отказано заличаването й като съдружник
по чл. 125, ал. 2 от ТЗ (поле 19) по партидата на „Т.С.К.“ ООД, с ЕИК *******, в търговския регистър.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да
извърши исканото вписване.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: