№ 12546
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110119656 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от Н. М. П.,ЕГН
**********,с адрес /населено място/,против П. И. П.,ЕГН **********,с адрес
/населено място/,с искане за осъждане на ответницата да заплати сумата от
2369,95 лева.
В исковата молба се твърди,че страните са бивши съпрузи,които след
прекратяване на брака имали уговорка за реализиране доброволна делба на
имотите си,при което ищецът заплатил всички данъчни задължения в общ
размер от 5430,99 лева и претендира от ответницата възстановяване на сумата
от 2369,95 лева. Ищецът поддържа,че сумата от 2369,95 лева е
формирана,както следва : данък и ТБО за ап.10 в размер от 573,13 лева,данък
и ТБО за ап.М1 – 791,34 лева,данък и ТБО за магазин 4 – 826,22 лева,данък за
МПС мердецес – 145,26 лева,34 лева за два броя удостоверения за данъчна
оценка като заплатените задължения са за периода 30.04.2018 г. до 31.12.2021
г. Ищецът поддържа,че предвид заплащане и на данъчните задължения,за
чието заплащане отговаря ответницата,ответницата е спестила разходи за
сметка на ищеца. Ищецът моли съда да уважи предявената искова претенция.
Ответницата П. П. в депозирания писмен отговор оспорва иска като
неоснователен и недоказан с твърдения,че представените доказателства не
установяват основанието на иска и не доказват от кого са заплатени
паричните задължения. Оспорен е искът и по размер. Моли се съдът да
отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Установява се,че с решение от 23.01.2018 г.,постановено по гражд.дело
№ 58301/2017 г. по описа на СРС,92 състав е прекратен бракът между Н. М.
П. и П. И. П.,както и е утвърдено споразумението между страните.
Представена е приходна квитанция за заплатен данък и ТБО за имот
ап.10 на /населено място/ на /населено място/,за лек автомобил хюндай и за
лек автомобил мерцедес,такса за административни услуги в размер от 34
лева.
Видно от имейл кореспонденция от 30.03.2022 г., Н. П. отправил покана
до П. П. да възстанови изплатените данъчни задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че страната ищец се е обеднила,страната ответник
се е обогатила и обедняването и обогатяването произтичат от едно и също
основание. С този иск страната,която твърди,че се е обеднила,реализира
исковата си защита спрямо необосновано от гледна точка на закона
имуществено разместване,когато не съществува възможност за защита чрез
предявяване на друг иск. В конкретния случай ищецът П. основава исковата
си претенция на твърдения,че е заплатил данъчни задължения и такса битови
отпадъци за имоти,които са съсобствени,за автомобили,които са
съсобствени,както и е поискал издаване на два броя удостоверения за данъчна
оценка за реализиране на делба на имуществото между страните. Страните не
спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че при постановяване
на решението за развод според постигнатото между страните споразумение
имуществото е останало в режим на съсобственост. Задължението за
заплащане на данъци и на такса битови отпадъци възниква за всеки от
съсобствениците при съобразяване стойността на имуществото и
притежавания дял в съсобствеността. Съдът намира,че ако един от
съсобствениците заплати изцяло данъците и таксата битови отпадъци за
съсобствената вещ,за този съсобственик възниква вземане съответно на
дължимия данък и такса битови отпадъци за дела на другия съсобственик,т.е.
платилият данъка и таксата съсобственик се обеднява,тъй като е заплатил
парична сума вместо другия съсобственик,а последният се обогатява,защото
спестява разходи. В този смисъл съдът счита,че настъпва необосновано
според закона имуществено разместване и предявената искова претенция е
доказана по основание. С оглед обстоятелството,че ищецът П. представя
оригиналите на платежните документи,както и при съобразяване отразените в
същите данни,че се отнасят до имоти,за които страните не спорят,че са
съсобствени,съдът приема,че ищецът е доказал факта на
плащането,респективно има вземане спрямо ответницата П. в размер от
2352,95 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 2369,95 лева
искът следва да бъде отхвърлен. За да приеме,че искът е недоказан за
разликата над 2352,95 лева до 2369,95 лева,съдът отчете,че са представени
доказателства за две такси за удостоверения за данъчна оценка в размер на по
17 лева,т.е. за 34 лева общо. Съдът намира,че по отношение на тази парична
сума,за която ищецът П. твърди,че е разходвал с оглед сключване на договор
за доброволна делба,не би могло да се възприеме,че е дължима единствено от
ответницата П.,а този разход е следвало да бъде поделен между
2
страните,поради което и искът подлежи на уважаване за сумата от 2352,95
лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 2369,95 лева подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
съдебноделоводни разноски съдът приема,че са дължими такива в размер от
391,64 лева съответно на уважената част от исковата претенция.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. П.,ЕГН **********,с адрес /населено място/ да
заплати на основание чл.59 от ЗЗД на Н. М. П.,ЕГН **********,с адрес
/населено място/, сумата от 2352,95 лева ( две хиляди триста петдесет и два
лева деветдесет и пет стотинки ),от които данък и ТБО за ап.10 в размер от
573,13 лева,данък и ТБО за ап.М1 – 791,34 лева,данък и ТБО за магазин 4 –
826,22 лева,данък за МПС мердецес – 145,26 лева,17 лева за два броя
удостоверения за данъчна оценка,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 12.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за
разликата над 2352,95 лева до пълния претендиран размер от 2369,95 лева.
ОСЪЖДА П. И. П.,ЕГН **********,с адрес /населено място/ да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Н. М. П.,ЕГН
**********,с адрес /населено място/,сумата от 391,64 лева ( триста деветдесет
и един лева шестдесет и четири стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3