Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2718
гр.Варна, 17.06.2018год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети
май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.
ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №6511 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът А.Б.Г., ЕГН. **********, с адрес: *** дължи на
ищеца „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: *, седалище:***, чрез пълномощника си юрк. Р. И. И., редовно упълномощен с пълномощно с peг. №2643/17.02.2017г. на нотариус с peг.
№ 271, сума в размер на 6322.80 лв. /шест хиляди триста двадесет и два лева и
осемдесет стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ********** от
29.03.2017г., предмет на заповед за изпълнение, издадена в
производството по ч.гр.д 15960/2017год. на ВРС, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Претендира да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В законоустановения срок по
чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане №11124/20.03.2018г. по ЧГД №
15960/2017г. по описа на Районен съд- Варна, получено от „П.К.Б." ЕООД на
05.04.2018г., представя настоящия установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, относно вземането на заявителя срещу А.Б.Г. в размер на 6322.80
лв. /шест хиляди триста двадесет и два лева и осемдесет стотинки/,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № *.
Вземането на „П.К.Б." ЕООД произтича от следните
обстоятелства:
На 29.03.2017г. е сключен Договор за потребителски
кредит №********** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и А.Б.Г. като
длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
- Сума на
кредита: 2200 лв.;
- Срок на
кредита: 30 месеца;
- Размер
на вноската: 118.58 лв.;
- Падеж на
вноската: двадесет и втори ден от месеца;
- Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
- Годишен
лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен
процент на ден: 0.11%;
- Общо
задължение по кредита: 3557.40 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2765.40 лв.;
- Размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 92.18 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги:
- Общо
задължение: 6322.80 лв.;
- Общ
размер на вноска: 210.76 лв.;
- Дата на
погасяване: 22 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора и с които длъжникът е запознат преди подписване на
договора. ДПК и ОУ са приети от
длъжника без забележки, като е поето задължение да ги
спазва, за което е поставил подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценя,
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
„П.К.Б." ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 29.03.2017г. превежда парична сума в
размер на 2200.00 лв. по посочена от длъжника А.Б.Г. банкова сметка (***: * от
дата: 29.03.2017г.).
От своя страна длъжникът поема задължение по Договор
за потребителски кредит № *, като го сключва за срок от 30 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 210.76 лв. и падежна дата всяко 22-то
число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно
поетите с договора задължения и не е направил нито една погасителна вноска,
след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3.
от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 01.08.2017г.
договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 02.08.2017г. на А.Б.Г. е изпратено уведомително
писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е
прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на
основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени
вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
В настоящето производство „ П.К.Б." ЕООД се
отказва да търси претендираните с подаденото
заявление лихви за забава в размер на 12.98 лв. /дванадесет лева и деветдесет и
осем стотинки/, поради липса на материален интерес. Претендира само законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна
дата длъжникът А.Б.Г. дължи на „П.К.Б." ЕООД сумата от 6322.80 лв. /шест
хиляди триста двадесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно
да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите
според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че ако потребителят е
желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е
сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по
заема, което счита за показателно, относно наличието на съгласие за получаване
на заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б."
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд
- гр. Варна. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 15960/2017г. След като
длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение
на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, получено от заявителя на 05.04.2018г.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез назначения от съда особен
представител депозира отговор на исковата молба.
Намира искът за
допустим, но неоснователен.
От името на ответника оспорва предявения срещу него
иск, както по основание, така и по размер.
Оспорва всички факти и обстоятелства изложени в
исковата молба.
Оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника.
Оспорва твърденията, че между страните е сключен
индивидуализирания в исковата молба договор, както и всички документи към него
/споразумения, декларации, погасителни планове, ОУ и др./.
Евентуално оспорва параметрите на договора.
Оспорва получаването на заемната сума от страна на
ответника, съответно дължимостта й.
Оспорва всички представени към исковата молба писмени
документи по дата, подпис и съдържание.
Прави възражение и за прекомерност на уговорената в договора
лихва.
От името на ответника възразява, че същият е избирал и
закупувал пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
№**********.
Твърди, че възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги всъщност представлява лихва, която кредиторът е отразил по
този начин в договора, с цел заобикаляне на закона, който му ограничава
възможността за това. Тази уговорка е недействителна, защото противоречи на
закона и го заобикаля.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован,за
него се явява назначения от съда особен представител. Поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете.
По
допустимостта на иска: От изисканото
за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №15960/2017год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, съгласно която длъжникът А.Б.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *** , сумата от 6335,78 лева, включваща незаплатена
главница в размер на 6322,80 лева по договор за потребителски кредит № */29.03.2017
г., сума в размер на 12,98 лева, представляваща законова лихва за забава за
периода от 23.05.2017 г. до 01.08.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението –20.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 176,72 лева, от които: 126,72 лева –
дължима и заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № */29.03.2017 г.
С разпореждане от 20.03.2018год. заповедния съд указва
на заявителя за възможността да предяви иск в
едномесечен срок от съобщаването. За това разпореждане заявителят е уведомен на 05.04.2018год. В указания срок ищецът депозира настоящия иск.
С определение №7900/11.07.2018год. по ч.гр.дело №
15960/2017год. на ВРС, заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение в
частта за сумата от 12.98лв., представляваща законна лихва за забава за периода
от 23.05.2017год. до 01.08.2017год.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Към делото са приобщени следните писмени
доказателства: договор за потребителски кредит №*; споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги; ОУ на П.к.Б. ЕООД към договор за потребителски
кредит; погасителен план към договор за потребителски кредит №*; преводно
нареждане от 29.03.2017г.; искане за отпускане на потребителски кредит №*;
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити; извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №*;
уведомително писмо до А.Б.Г.; удостоверение изх.№20180430091006/30.04.2018г.
От приетия по делото договор за потребителски кредит №
* се установява, че „П.К.Б.“ЕООД-кредитор
предоставя на кредитополучателя А.Б.Г.
кредит при следните условия и параметри: сума
на кредита- 2200лв., срок на кредита 30 месеца; размер на вноската по
кредита 118.58лв., ГПР 49.89.%, годишен лихвен процент 41.17% или дължима сума по
кредита в размер на 3 557.40лв.
Уговорен е пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение
в размер от 2 765.40лв. и размер на
вноската по услугата от 92.18лв.
Като съобразно договореностите общия размер на задължението
по кредита е 6322.80лв. и на месечната
вноска в размер от 210.76лв.
Останалите гореописани формално писмени доказателства,
съдът обсъжда фактически с правните
изводи които извежда.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1, т.1 от ГПК във вр.
с чл. 240 от ЗЗД/чл.430 от ТЗ/ в тежест
на ищцовата страна е да установи правнорелевантните
факти, включени в предмета на доказване по делото, а именно: наличие на валидни
облигационни отношения, по силата на сключен
Договор за потребителски кредит,
по който в негова полза са налице претендираните вземания, тяхната изискуемост и размер.
От приетите по
делото писмени доказателства се установява , че страните в настоящото
производство са обвързани от договор за потребителски кредит № *. Отпуснатата
по кредита сума е усвоена от ответника, видно от платежното нареждане с което
му е преведена.
Ищецът твърди, че поради неплащане на вноските по
кредита е настъпила автоматично предсрочната изискуемост на същия и позовавайки
се на същата се снабдява със заповед за изпълнение. Ответникът оспорва иска ,
като навежда възражения за нищожност на договора.
С оглед
предприетото от ответника оспорване на параметрите на договора, настоящият
съдебен състав намира, че процесният договор попада в
приложното поле на ЗПК. В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието
на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които то следва
да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен
процент, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за
дължимите плащания и т.н. От съдържанието на процесния
договор потребителят не може да прецени икономическите последици от договора, а
на същия като по- слабата страна в това правоотношение законодателят е
предоставил съответни стандарти за защита. На първо място, изисква се
информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а от посочените числа в
раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера на месечната вноска
като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е поставен в
неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за конкретните условия
по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е изразил и съгласие да
са му предоставени задължителните реквизити на договор за кредит, с които той
да се е запознал преди сключването му. Така по начина, по който е бил сключен
въпросният договор за потребителски кредит, следва, че същият е поставил в
неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата институция, отпускаща
му заема и предвидила неравноправни договорки за възнаградителната
лихва, поради което договорът се явява недействителен на основание чл. 143 от
ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК.
Няма спор по това, че страните по един договор по
смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят неговите условия, но
свободната им воля е ограничена както от повелителните разпоредби на закона,
така и от добрите нрави. В т. VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 750 лева. Възнаграждението, което се е
задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно.В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено,
че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“. В
случая в Договора за потребителски кредит не са посочени вида, размера и
действието, за което се събират съответните такси.
В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 ЗПК в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер
на 2322 лева. Наред с това заплащането
на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само
за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят
дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не
достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в ОУ.
Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Освен
това не е ясно и по какъв начин се съотнася посочения лихвен процент към ГПР.
Предвид на това остават неясни компонентите по които се формира годишното
оскъпяване на заема. С оглед на това и
предвид липсата на изискванията,
установени в разпоредбите на чл. 11, т.9-11 от ЗПК , на основание чл.22 от ЗПК,
договорът се явява недействителен. Няма направено от страна на ищеца искане за
присъждане само на неизплатената главница по договора. С оглед на това
съдът не присъжда такава. Настоящият съдебен състав не присъжда такава и защото
счита , че присъждането на такава , произтича от друго основание, а не от
заявеното такова от ищеца.
Предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят съобразно фактическите твърдения на страните, въведени
в процеса. Съдът с оглед спазване на принципа на диспозитивното
начало е длъжен да даде защита само в рамките посочени от ищеца, респективно от
заявителя в заповедното производство, с основанието и петитума
на иска. В настоящият случай ищеца, както в заявлението, така и в
обстоятелствената част на исковата молба, като основание за изискуемост на
вземането се е позовал на настъпилала от сключения
договор за кредит предсрочна изискуемост
на вземането, каквато не се установи в хода на производството по делото да е
настъпила.
Вземайки предвид горното съдът извежда извод, че ищеца, не установи , че в негова полза съществува
вземане спрямо ответника по процесния договор за заем
в сочения размер и на заявеното основание и постановява решение, с което отхвърля иска.
Водим от горното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: *, седалище:***, чрез
пълномощника си юрк. Р. И. И., редовно упълномощен с
пълномощно с peг. №2643/17.02.2017г. на нотариус с peг. № 271 срещу А.Б.Г., ЕГН. **********, с адрес: ***, за
признаване за установено в отношенията между страните , че ответникът дължи на
ищеца, сума в размер на 6322.80 лв.
/шест хиляди триста двадесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № * от 29.03.2017г., предмет на заповед за
изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д 15960/2017год. на ВРС, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане,на основание чл.415, ал.
4 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, чл. 240 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: