Решение по дело №1219/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на тридесети юни 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Деница Кръстева,

с участието на прокурора Мирослав Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 1219 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 560/21.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200793/2022г. по описа на ВРС, 4 състав,  с което е отменено НП № 03-013028 от 08.07.2020г. издадено от Директора на ДИТ Варна.

В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП.

Ответникът, в писмен вид и в открито съдебно заседание чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 560/21.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200793/2022г. по описа на ВРС, 4 състав, с което е отменено НП № 03-013028 от 08.07.2020г. издадено от Директора на ДИТ Варна. С НП на „Т.П.Е.“ **** е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв. на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.224, ал.1 КТ вр. чл.228, ал.3, чл.107х, ал.1, т.12 и чл.107ч от КТ.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: през м.юни 2020г. служители на ДИТ Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от „Т.П.Е.“ ****. В хода на проверката било установено, че при прекратяването на трудовото правоотношение на г-н Ж.Ц.Р, на длъжност „машинен оператор“ на г-нР. не е било изплатено в дължимия размер обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението било начислено във ведомостта за заплати за м.април 2020г. и било в размер на 740.63лв. В констативния протокол съставен за проверката на дружеството било дадено предписание в срок до 16.07.2020г. да изплати обезщетението на г-нР.. На 01.07.2020г. между г-нР. и дружеството е постигнато споразумение за отсрочване на заплащането на дължимото обезщетение.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН, в които е прието, че осъществяването на деянието е на 04.05.2020г., към която дата следвало да бъде изплатено дължимото обезщетение. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел, че трудовият договор е сключен между български гражданин и дружество регистрирано на територията на Р България и посочил, че това определя компетентността по отношение на установяването и санкционирането на нарушението на ДИТ Варна. Приел, че правилно е установена датата на нарушението. При горните констатации и изводи съдът е отменил НП като необосновано.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

В касационната жалба се оспорва конкретно извода на въззивния съд относно датата на извършване на нарушението. Касационният жалбоподател сочи, че в НП правилно е посочена датата на нарушението по арг. цитираме „и следвало да бъде 01.05.2020г., но това е почивен ден и правилната дата е първият работен ден следващ датата на изпълнени 30.04.2020г., това е изрично посочено в самата обстоятелствена част на наказателното постановление“. Този довод е неотносим както към оспореното съдебно решение, така и към разгледаното във въззивното производство НП. Видно от съдържанието на съдебния акт (стр.310, ред 6 и 7 от решението) съдът е приел, че датата на нарушението е правилно установена, а в НП датата на нарушението е – 04.05.2020г..

Въпреки липсата на коректно посочване на касационни основания в касационната жалба, настоящата инстанция по арг. от  чл. 218, ал.2, предл.трето от АПК извърши служебно проверка на съдебния акт за съответствието му с материалния закон. Решението на въззивния съд е правилно като краен резултат. Съображенията на касационния състав са следните:

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, т.к. с приключването му се реализира административнонаказателната (еквивалентна на наказателна по арг. от Тълкувателно решение №3/2015г. по т.д. №3/2015г. на ОСНК на ВКС на Р България) отговорност на лицата. На това съображение НП се явява по правната си същност правораздавателен акт и към процедурата по издаването му и формата му са въведени точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 57 от ЗАНН реквизити. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение повдигнато спрямо него и за какво точно деяние му е наложена санкция. Това негово право е свързано с правото му да организира защитата си адекватно още на етап - административнонаказателно производство.

В посочения по-горе аспект е поставено изискването фактите в НП да са описани в пълнота и коректно и да се установяват от приложените по делото доказателства.

В разглежданото НП под формата на съобщително изречение са изведени изводи за качеството на „Т.П.Е.“ ****, а именно - „работодател“ по отношение на г-нР. и за неизпълнение на задължението му като работодател да изплати обезщетение при прекратяване на трудовия договор. Посочено е, че този извод е основан на копия на ведомост за заплати, справки за дължимото обезщетение, трудов договор и акт за прекратяване, като в административната преписка са налични само първите два документа.

От съдържанието на НП не става ясно кога е сключен трудовият договор между „Т.П.Е.“ **** и г-нР. и какъв е видът на трудовият договор, т.е. не е описана в цялост фактическата обстановка. Не са описани и не са приложени по административнонаказателната преписка доказателствата (напр. но не изчерпателно – трудов договор, акт за изпращане на служител в предприятие ползвател, изменение на акт за изпращане на служител в предприятие ползвател, акт за прекратяване, друго), от които АНО е констатирал и извел извод относно качеството „работодател“ на  „Т.П.Е.“ ****  по отношение на г-нР..

Не са посочени данните от сключените договори между работника и „Т.П.Е.“ ****, както и между „Т.П.Е.“ **** и предприятието ползвател, като по този начин не са установени факти относно един от съществените елементи на изследваното трудово правоотношение, а именно, че „Т.П.Е.“ **** е предприятие, осигуряващо временна работа на работника, като го изпраща в предприятие ползвател регистрирано и осъществяващо своята дейност на територията на друга държава – членка на ЕС. Този вид договори по КТ се различават по предмет от другите договори за полагане на труд и са подчинени на специален режим с оглед предвидената за тях възможност наетите лица да полагат труд в държава различна от държавата, в която е подписан договора между работника и предприятието, което осигурява временна работа.

Този факт е от значение за определянето на компетентността на органите, както относно осигурителните отношения, така и на тези по контрола на трудовото законодателство по арг. от диспозитива и от параграф 21 на Решение на СЕС от 3юни 2021г. по дело С-784/19г., в което изрично е посочено, че „за да се счита установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, ….., в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка.“, като е констатирано, че дружеството „Т.П.Е.“ **** е предприятие, което осигурява временна работа, но не се счита за установено на територията на Р България, по съображения, че предприятието ползвател с което „Т.П.Е.“ **** е сключил договор за предоставяне на работници се намира на територията на друга държава членка на ЕС и, че договорните отношения по предоставянето на работниците са подчинени на правото на другата държава членка, както и че съществена част от дейността на дружеството е по предоставяне на работници на предприятия ползватели осъществяващи дейност на територията на друга държава членка и, че за целите на облагането с ДДС „Т.П.Е.“ **** е декларирал предоставяне на услугата по предоставяне на работници на територията на другата държава членка.

Липсата на подробно описание на фактите в НП се явява пречка за касационната инстанция да извърши преценка относно компетентността на органа издател на НП по отношение на този вид деяния, доколкото не е констатирано дали контролът относно спазването на задълженията по трудовият договор и конкретно на клаузата за изплащане на обезщетение при прекратяването му е по законодателството на Р България или на предприятието ползвател.

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че оспореното въззивно решение е правилно като краен резултат. Решение № 560/21.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200793/2022г. по описа на ВРС, 4 състав следва да бъде оставено в сила.

Направено е искане от касационния ответник за присъждане на разноски, поради което съдът му присъжда разноски в размера на доказаните – 400лв. по договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 560/21.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200793/2022г. по описа на ВРС, 4 състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Т.П.Е.“ **** 400лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.