Р
Е Ш Е Н И Е
№
873 / 3.7.2020г.
гр. Перник, 03.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04590 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуалния му
представител адв. Виолета Герова срещу Ф.С.Д. ЕГН: **********с
адрес: ***, п.к. 2300, ул. „” № ,
с които се иска да бъде установено, че ответника Ф.С.Д. дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 177.43 лв. (сто
седемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки), дължима се съгласно
фактура № **********/25.12.2016 г., фактура № **********/25.01.2017 г. и
фактура № **********/25.03.2017 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са налице облигационни
взаимоотношения, възникнали със сключването на Договор за мобилни услуги № 0795109
от 19.06.2004г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен
номер .......... Впоследствие, между страните са били подписани няколко
допълнителни споразумения към посочения договор, последното от които –
Допълнително споразумение №*********, е от дата 09.12.2016г. Съгласно същото,
по отношение на ответника е влязъл в сила нов абонаментен план и е предоставено
за ползване мобилно устройство „Lenovo А1000
Dual”. За последното е сключен Договор за лизинг и съгласно същия
лизинговата цена на устройството е 151,57 лева с включен ДДС. Съгласно
уговорените клаузи, ответникът се е задължил да извърши двадесет и три месечни
вноски в размер на 6,59 лева с включен ДДС.
Сочи
се, че с Договор за фиксирани услуги № ********* от 09.12.2016г. на ответника
са предоставени фиксиран телефонен номер 076/595258 и стационарен телефонен
апарат „Home TA 8060”.
Поради
неизпълнение на поетите задължения от страна на ответника, са съставени 3 броя
фактури, издадени в периода м. декември 2016 г. - м. март 2017 г., а именно: фактура №
**********/25.12.2016г., фактура № **********/25.01.2017 г. и фактура №
**********/25.03.2017г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:
-
Фактура № **********/25.12.2016
г. е издадена за отчетния период 25/11/2016- 24/12/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за номер .........:
месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,98 лв. с вкл. ДДС; за номер .........: месечна
абонаментна такса 11,54 лв., както и ползвани услуги 32,76 лв. (кратки
текстови съобщения (SMS)
32,76лв.), които са в общ размер на 44,30
лв. без ДДС, 53,16 лв.
с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ………А1000 …….. - 6,59 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 65,79 лв., като след приспадане на 53,36 лв.,
съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период,
претендираната сума по фактурата е 12,43
лв.;
-
Фактура № **********/25.01.2017
г. е издадена за отчетния период 25/12/2016- 24/01/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за номер .........:
месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за номер .........: месечна
абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0,04
лв.), които
са в общ размер на 13,36 лв. без ДДС - 16,03 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство ……… А1000 ……. - 6,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата, е 26,61
лв.
Твърди се, че след предсрочното прекратяване
на договорите между „Теленор България“ ЕАД и Ф.С.Д. по негова
вина, поради изпадането му в забава, на ответника е издадена и Фактура
№ **********/25.03.2017г.. която включва задължение за заплащане
на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесните номера ......... и ......... в размер на 533.48
лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство ………. А1000 ………. в общ размер на 138.39 лв. с вкл.
ДДС. Изяснява се, че ищецът не претендира в
настоящото производство сумата от 533,48 лева, представляваща задължение за
неустаоки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, а
предмет на исковите му претенции е сумата от 138,39 лева, представляваща
предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски, съгласно договора за
лизинг.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е
депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявените
искови претенции. Твърди, че претендираните суми са неправилно изчислени, като
твърди, че не са потребени твърдените от ищеца количества интернет услуга.
Твърди, че ответникът не следва да поема тежестите от техническите
неизправности на телекомуникационната система на ищцовото дружество, каквато
смята, че са налице. Оспорва клаузите за начисляване на неустойка, твърдейки,
че същите са неравноправни.
В
съдебно заседание, представителя на ищцовото дружество поддържа предявените
искови претенции и изразява становище за основателността им.
Ответникът,
чрез пълномощника си, пледира за решение, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Посочва, че в хода на
производството ищецът не е доказал несъмнено основателността на исковите си
претенции и не е оборил възраженията, изложени в писмения отговор. Претендират
се и разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2318 от 30.05.2019г. по
ч. гр. д. № 03360 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена
на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено
възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е
депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства
сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 342 ал. 1 ТЗ.
По основателността на предявения
установителен
иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД от ГПК:
За уважаването на иска
ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между
„Теленор България“ ЕАД и ответника; изправността си по договорите; наличие на
задължения от ответника към мобилния оператор и техния размер.
По делото е
приложено Договор за мобилни услуги № 0795109 от 19.06.2004 г., последно
изменен с Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 09.12.2016 г. (за номер .........), от който
безспорно се установява наличието на валидно сключено облигационно
правоотношение между „Теленор България“
и ответника Ф.С.Д. през процесния период, с предмет - предоставяне на мобилни
телефонни услуги чрез предпочетения от насрещната страна - клиент номер. От
предоставеното допълнително споразумение става ясно и съдържанието на
отношенията между страните през процесния период, в т.ч. число приложимият
абонаментен план „Нонстоп” и съответстващата му стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл. ДДС, като за
срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер
на 15,99 лв. с вкл. ДДС или 13,32 лв. без вкл. ДДС, каквато е и начислена в
процесиите фактури, ценовите условия и продължителността на действие на
договора.
По делото е приложено заверен
препис на Договор за фиксирани услуги № ********* от 09.12.2016 г. (за номер .........),
от който се установява наличието през процесния период на валидно сключено
облигационно правоотношение между страните с предмет предоставяне на фиксирани
телефонни услуги чрез предпочетения от ответника номер. Установява се и
съдържанието на отношенията между страните през процесния период, в т. число
приложимия абонаментен план „Telenor Home” и съответстващата
му стандартна месечна абонаментна такса в размер на 3,99 лв. с вкл. ДДС или
3,32 лв. без вкл. ДДС, ценовите условия и продължителността на действие на
договора.
От представеното и прието по делото Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 09.12.2016 г. за
мобилен номер ……………., ползван от ответника съгласно предходно
сключен Договор за мобилни услуги, се установява, че от подписването му влиза в
сила нов абонаментен план и на ответника е предоставено за ползване мобилно
устройство „………. А1000 ………..”. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
151.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да
извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 6.59 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни
услуги. По силата на този
договор ищцовото дружество е предоставило за ползване мобилен апарат марка „………. А1000 ………..”, а ответникът се задължил да заплати 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 6,59 лева, т. е. общата лизингова цена е 151.57 лв. с вкл. ДДС. Срокът на договора за лизинг е за 23 месеца, считано от
датата на подписването му - 09.12.2016г. В чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг от 09.12.2016г. е посочено, че лизинговите вноски се се заплащат съгаласно
сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на ответника в
качеството му на абонат на мобилни услуги по сключеното между страните
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 09.12.2016г. В чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг от 09.12.2016г. е посочено, че
лизинговите вноски се заплащат съгаласно сроковете, условията и начина на
плащане на задълженията на ответника в качеството му на абонат на мобилни
услуги по сключеното между страните допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 09.12.2016г.
За стойността на
представените услуги, ищцовото дружество е издало три броя фактури, както
следва:
-
Фактура № **********/25.12.2016
г. е издадена за отчетния период 25/11/2016- 24/12/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за номер …………..:
месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,98 лв. с вкл. ДДС; за номер …………..: месечна
абонаментна такса 11,54 лв., както и ползвани услуги 32,76 лв. (кратки
текстови съобщения (SMS)
32,76лв.), които са в общ размер на 44,30
лв. без ДДС, 53,16 лв.
с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ………. А1000 ……….. - 6,59 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 65,79 лв., като след приспадане на 53,36 лв.,
съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период,
претендираната сума по фактурата е 12,43
лв.;
-
Фактура № **********/25.01.2017
г. е издадена за отчетния период 25/12/2016- 24/01/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за номер ……….:
месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за номер ………….: месечна
абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0,04
лв.), които
са в общ размер на 13,36 лв. без ДДС - 16,03 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство ……… А1000 ….. - 6,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата, е 26,61
лв. и
-
Фактура №
**********/25.03.2017г.. която
включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги чрез процесните номера ……… и ………. в размер на 533.48 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство „….. А1000 ………” в общ размер на 138.39 лв. с вкл. ДДС.
От страна на ответника са ангажирани
писмени доказателства и в частност: писмо-отговор от КРС по подадена от него
жалба, от което се установява, че оспорените текстови съобщения са изпратени от
мобилното устройство, ползвано от ответника, както и че ищцовото дружество е
отремонтирало ползвания от ответника мобилен апарат.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че в
счетоводството на ищеца са осчетоводени фактурите по искова молба в общ размер
710,91 лева, неплатената сума по които към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК - 28.05.2019 г. и към датата на експертизата 07.01.2020г., е в размер на 710,91 лева. Установява се, че съгласно
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен номер …………….
от 09.12.2016 г. е в сила нов абонаментен план „Нонстоп
24,99/15,99 Коледа 16, като при подписване на споразумението получава
устройство „……… А 1000 …………”. Съгласно
Договор за лизинг от 09.12.2016 г. за устройство „………. А 1000 ………..” общата сума на устройството е 151,57 лева,
платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,59 лева, като след
изтичане на договора за придобиване на собственост върху устройството следва да
заплати сумата от 6,59 лева или общо 158,16 лева. Съгласно Договор за фиксирани
услуги от 09.12.2016г., фиксиран номер телефон ………… е за стандартен месечен
абонамент за 3,99 лева с ДДС на месец, а датата на издаване на фактурата е
25-то число всеки месец. В процесните три фактури - фактура №**********/25.12.2016
г., фактура №**********/25.01.2017 г., фактура **********/25.2.2017 г. са
начислени лизингови вноски по 6,59 лева без ДДС месечно и във фактура
********** от 25.03.2017 г. са начислени 138,39 лева за 20 броя лизингови
вноски на обща стойност 131,80 лева и 6,59 лева за придобиване на устройството
съгласно договора за лизинг или общо неплатената сума е в размер на 158,16
лева. Установи се частично плащане на претендираните вноски за
абонаментните такси и лизингови вноски, от ответната страна за сумата от 53,10лв.
по фактура №**********/25.12.2016 г. за отчетен
период 25.11.2016-24.12.2016г. От заключението на обсъжданата експертиза се
установява още, че общо неплатената сума за придобиване на устройството,
предмет на договора за лизинг, е в размер на 158,16 лева. Изслушано в съдебно
заседание, вещото лице е потвърдило обстоятелството, посочено в изслушаната
експертиза, че направените от страна на ответника плащания в размер на 53,10
лева са отразени в съответната фактура.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че за периода от
25.11.2016г. до 24.01.2017г. ищцовото дружество е осигурили достъп до своята
електронна съобщителна наземна мрежа на ответника чрез телефонни номера ………………. и ………………. Установява се, че за периода от
25.11.2016г. до 24.01 2017г. от посочените два телефонни номера са ползвани
общо 461 /четиристотин шестдесет и един/ броя далекосъобщителни услуги с
времетраене 909минути. От
мобилен номер …………….. са изпратени 206/двеста и шест/ броя
текстови съобщения /SMS/.Фактурите за предоставените услуги за
фиксиран номер ……………. и мобилен номер …………. са изготвени на базата на ценовите условия, договорени с
Договорите за мобилни услуги и съответните Допълнителни споразумения, описани
подробно по-горе.
Съдът кредира заключенията на експертите, намирайки ги за непротиворечиви, компетентно дадени и
намиращи опора в писмените доказателства по делото.
Предвид горното съдът намира, че между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
ищцовото дружество (оператор) е
предоставил на ответника (абонат) телефонни номера, при съответни месечни такси
и срок на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугите - абонаментни такси. В договорите се съдържа
описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията
на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание
отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като
включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите,
а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от
същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на
предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието му с нормата на
чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
Съгласно действащата към процесния период редакция на
Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г„ поел. изм. на
30.04.2016г.) по силата на чл. 23 абонатите заплащат на доставчика на услуги: месечен абонамент, който им осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избраното в съответния индивидуален договор; месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от
стойността на всички услуги, ползвани от потребителя по негова инициатива през
дадения месец.
Съгласно предвиденото в чл. 26 от общите условия при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането им се извършва на база
фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя, в конкретния случай Ф.С.Д.. При сключването на всеки един от процесиите
договори, е който на ответника първоначално е предоставен предпочетен номер за
достъп до електронната съобщителна мрежа на оператора, последният, в
съответствие с изискванията и на действащите общи условия, е бил уведомен и за датата от месеца, на
която е предстояло да му бъде издавана фактура, в това число и
процесиите фактури, индивидуализирани под клиентски номер *********, като изрично е упоменато, че неполучаването на хартиена фактура не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно
чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но
не по- късно от 18 дни след датата на издаването й.
Видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства, ответникът не е изпълнил
надлежно свои ликвидни и изискуеми парични задължения, начислени му в 3 броя
фактури, а именно: фактура № **********/25.12.2016г. с настъпил падеж на 09.01.2017г., фактура № **********/25.01.2017г. с настъпил
падеж на 09.02.2017г. и фактура № **********/25.03.2017г. с настъпил падеж на
09.04.2017г. В приложенията към първите две фактури са индивидуализирани по
основание и размер задълженията на абоната за съответния отчетен период чрез
посочване на конкретните номера ........., ........., начислената месечна
абонаментна такса при условията на действащия договор/допълнително
споразумение, ползваните по инициатива на клиента услуги и начислената
лизингова вноска на основание чл. 3, ал. 2 от съответния договор за лизинг.
Действащите общи условия на „Теленор България“ ЕАД през процесния период в действителност
предвиждат кредитен лимит, както твърди и процесуалният представител на
ответника, но следва да се отбележи, че услугата има единствено защитен
характер, а не освобождава клиента от задължението да заплати надхвърлящите го
суми, видно и от чл. 36 от приложените към настоящата молба общи условия.
Следва да се отбележи, че в
рамките на настоящото исково производство ищецът „Теленор България“ ЕАД
претендира заплащането на месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
лизингови вноски, в т. число и предсрочно изискуеми лизингови вноски. Предмет
на производството не са неустойки за предсрочното прекратяване на
правоотношенията за предоставяне на мобилни и фиксирани услуги, въпреки
фигурирането им като сума във фактура № **********/25.03.2017г.
Изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза установява определен обем на потреблението на мобилни услуги от
страна на ответника за всеки един от предпочитаните два телефонни номера, в
съответствие с условията на съответния договор за мобилни услуги. Изслушаната и
приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, от своя
страна, установява размера на задълженията на ответника, възникнали във връзка
с ползването на предоставените му мобилни услуги. За прецизност следва да се
посочи, че цената за абонаментния план се дължи независимо от обстоятелството
дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други,
тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния
план.
По делото е разпитан свидетеля П. Н. А.,
който е посочил, че в периода 2016-2017г. получавал текстови съобщения от
мобилния апарат на ответника, които не били свързани помежду си и които,
впоследствие научил от ответника, не били изпращани от последния. Свидетелят
посочва, че от страна на ответника, чрез мобилния му телефон, работещ с две сим
карти, са били препращани множество текстови съобщения, предимно получени от
някаква банка. В тази връзка ответникът и свидетеля посетили няколко пъти офис
на мобилния оператор, търсейки решение на проблема, но такова, според него, не
било намерено. Указано им било от страна на служителите, да си пуснат жалба. Доколкото
му е известно, обаче, проблемът не е бил решен.
Съдът, преценявайки показанията на
свидетеля намира, че същите не са достатъчни да докажат неоснователност на
исковите претенции. Действително свидетелят съобщава за множество препращани
текстови съобщения от мобилния апарат на ответника, но не сочи причини за това.
Т. е., от неговите показания не може да прецени дали се касае за техническа
неизправност на мобилния телефон или за неправилно боравене с него или с част
от функциите му. Не става ясно и какви точно съобщения са били препращани, нито
колко на брой са те. Не става ясно и кои от всички изпратени текстови съобщения
са били изпратени целенасочено от ответника и кои не, съгласно неговите
твърдения. Същевременно, други доказателства, във връзка с възраженията на
ответника, от страна на последния не са ангажирани.
Предвид горните съображения, съдът
намира, че ответникът е доказал предявения иск по основание и размер, респ.
същия следва да бъде уважен изцяло.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.05.2019г. до окончателното й плащане.
По основателността на предявения
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 342 ал. 1 ТЗ:
За да обоснове основателност на
исковете си, в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните
договор за лизинг, както и да се установи предоставянето за ползване на
мобилното устройство и размера на дължимите лизинговите вноски. Ответникът
следва да установи плащане на претендираните вземания.
От приложените по делото писмени
доказателства безспорно се установява сключването на договор за оперативен
лизинг от 09.12.2016 г. (за устройство Lenovo
А1000 Dual) при
условията на глава Двадесет и трета от Търговския закон и приложими общи
условия към договорите за лизинг, които при сключването на договора са
предоставени на ответника и последният е изразил съгласие с неделимостта на
уговореното в тях от индивидуалните договорни клаузи, видно и от чл. 6 от
договора за лизинг. Съществено условие на договора за оперативен лизинг и
основно задължение на лизингодателя, съгласно
чл. 344 от ТЗ, е да предостави за ползване на насрещната страна лизинговата
вещ, като последното с оглед липсата на насрещни възражения и представените
писмени доказателства следва да се счете за доказано в рамките на настоящото
производство. С подписването на процесния договор за лизинг, ответникът е декларирал обстоятелството, че
съответната вещ му е била предадена в необходимия вид и качество, а именно
мобилно устройство с марка
и модел „Lenovo А1000 Dual”, с прилежащите му аксесоари и документи, годно за
употреба, изрядно функциониращо и съответстващо напълно на договорените
технически характеристики, съобразно чл. 4 от договора. Ответникът от своя
страна, обаче, не е изпълнил насрещното си задължение да престира на лизингодателя месечни лизингови вноски, уговорено подробно в
индивидуалния договор за лизинг, съобразно нормата на чл. 345 от ТЗ, вкл. не е
върнал процесната вещ на лизингодателя след преустановяване
заплащането на лизинговите вноски, а дори и след изтичането срока на договора
за лизинг - на 09.11.2018 г. Във фактура № **********/25.12.2016г. с настъпил
падеж на 09.01.2017г. и фактура № **********/25.01.2017г. е настъпил падеж на 09.02.2017г. са начислени две текущи лизингови вноски за
процесното устройство при условията на чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг,
всяка една в размер на 6,59 лв. с вкл. ДДС всяка, които не са заплатени от
страна на лизингополучателя. Предвид гореизложеното следва
да се счете, че към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (28.05.2019 г.) ответникът е изпаднал в забава спрямо кредитора си
ищец не само по отношение на процесиите договори за мобилни услуги, но и
досежно изпълнението на задълженията си по Договор за лизинг от 09.12.2016 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от общите условия към договора за лизинг в случай на неизпълнение от страна на
лизингополучателя на задължение по договора, лизингодателят има
право да получи оставащите месечни вноски като предсрочно изискуеми, дължими и
платими, като ал. 2 на същата клауза в
допълнение предвижда възникване на това право и в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги между страните, към който е сключен
договора за лизинг. В конкретния случай това е Договор за мобилни услуги №
0795109 от 19.06.2004 г., поел. изм. с
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 09.12.2016 г. (за номер .........). Видно
от начисленията по последната фактура, към дата на издаването й
правоотношението за предоставяне на мобилни услуги вече е било прекратено, предвид
начисляването на неустойка за предсрочното му прекратяване. Причина за
прекратяването му са неизпълнените парични задължения на ответника по
предхождащите я процесии фактури за такси, ползвани услуги и
лизингови вноски. На основание чл. 12
от Общите условия на договорите за лизинг във фактура № **********/25.03.2017г.
с настъпил падеж на 09.04.2017г. са начислени двадесет и една предсрочно
изискуеми лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 138,39 лв. с вкл. ДДС.
Следва да се
отбележи, че обявяването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на
лизинговата вещ не е обвързано с разваляне на договора за лизинг и не е довело
до никакви допълнителни неблагоприятни последици за лизингополучателя, тъй като в който и момент след възникването
му да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от
лизинговите вноски, дължими до изтичането на договора, още повече, че
лизингодателят в качеството му на собственик на практика е лишен от вещното си
право върху вещта вследствие на невръщането й от страна на ответника, който е
останал държател на същата без да я изплати. С
изплащането на предсрочно изискуемите лизингови вноски за устройството,
предоставено с договора за лизинг, не се постига неравномерно разместване на
блага между страните по сделката, а лизингодателят получава единствено остатъка
от неизплатената цена на вещта, от който е бил лишен, вследствие на
неправомерното поведение на
лизингополучателя.
Доколкото по делото
няма данни устройството да е върнато или цената му да е изплатена, следва че
дният е запазил първоначално уговорения си срок на действие, а именно до
09.11.2018 г. Следва и изведения от доказателствената съвкупност извод за
основателност на предявената искова претенция.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.05.2019г. до окончателното й плащане.
По отговорността за разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски в размер на 1195,00 лева, от които: 720,00 лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото и заповедно производства, 175,00 лв. – държавна такса
в исковото и заповедно производства, 300.00 – за възнаграждение на вещо лице.
Ответникът,
обаче, е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК по искане на
страна, съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият
размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ищеца за
предявените обективно съединени установителни искове в исковия процес е в
размер на 300.00лева и в размер на 150.00 лева – в заповедното производство
150.00 лева, поради което и съдът намира, че възражението на ищеца е основателно
до размера от 450.00 лева.
С оглед горното,
съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 925.00
лева.
При този изход на спора, ответникът няма
право на разноски.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6
срещу Ф.С.Д. ЕГН: **********с адрес: ***, п.к. 2300,
ул. „Искър” № 6, че Ф.С.Д. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 39,04 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги, произтичащи от
Договор за мобилни услуги № 0795109 от 19.06.2004 г., Допълнително споразумение
№ ********** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 12.05.2008г.,
Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2009 г., Допълнително
споразумение № ********* от 19.08.2011 г., Допълнително споразумение от
17.08.2012 г., Допълнително споразумене от 10.03.2014 г., Допълнително
споразумение от 09.02.2015 г.,
Допълнително споразумение от 09.12.2016г. и Договор за фиксирани услуги
от 09.12.2016 г. и сумата от 138,39лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 09.12.2016г. за мобилно устройство ”Lenovo А1000 Dual”,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.05.2019
г., до окончателно изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. д. №
03360 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Ф.С.Д. ЕГН: **********с адрес: ***, п.к.
2300, ул. „Искър” № 6 ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда № 6 сумата в размер на 925.00 лева, предсталвяваща направени по делото и по ч. гр. д. №03360/2019г. по описа
на ПРС разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението,
изисканото ч. гр. д. № 03360 по описа
за 2019г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния съдебен
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: