Решение по дело №203/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Регионална инспекция по околната среда водите (РИОСВ) - София с адрес: [населено място], бул. „Цар Борис ПГ № 136, ет.10 против: Решение № 93 от 06.03.2025 г. на PC - Перник, постановено по АНД № 1934/2024 г.

Касатора, счита за недопустимо обжалваното решение, като постановено срещу неправилно конституиран административно наказващ орган, счита същото и за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което моли да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа касационната жалба и моли с оглед изложените в касационната жалба мотиви да бъде обезсилено първоинстанционното решение, респективно да бъде отменено, ако не бъдат приети доводите за неговото обезсилване.

В съдебно заседание ответникът на касационната жалба моли да бъде оставена касационната жалба без уважение, като неоснователна и оставено в сила обжалваното решение, като правно, обосновано и законосъобразно, по аргументите изложени в отговора на касационната жалба.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Настоящият касационен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

С оглед така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира, че постановеното от районния съд решение е недопустимо, поради което същото следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при правилно и надлежно конституиране на страните в производството, поради следните съображения:

Релевантната процесуална хронология сочи, че с разпореждане от №2662/30.12.2024г./ л.238/ районният съд е конституирал като ответник - Директор длъжност директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ-София. Делото е било отлагано, като видно от списъците за призоваване и протоколите от съдебни заседания, като ответник фигурира Директор длъжност директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ-София, издал НП № 101/05.11.2024г., оспорено пред Районният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2 ЗАНН, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Касателно настоящия случай районният съд не е съобразил, че се касае за хипотеза на заместване. В това отношение, съгласно Заповед № 97 /24.09.2021г. Директорът на РИОСВ-София е оправомощил Р. Б. П.- М., заемаща длъжност директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, в случай на негово отсъствие като титуляр на длъжността по обективни причини/ данни за такива са налице - Отпуск при временна неработоспособност чл. 162 КТ за периода от 21.10.2024г. до 03.10.2024г., М. да изпълнява неговите функции в пълен обем. Това е заповед за определяне на заместник, който да замества Директора на РИОСВ при отсъствието му, а не заповед за делегиране на правомощия. Оспореното пред районния съд, НП е издадено от заместник по време, през което по силата на изрична заповед същият изпълнява функциите на Директор на РИОСВ, поради отсъствие на последния. За периода на заместване заместващият изпълнява правомощията на титуляря в пълен обем, като издадените актове са „от името на замествания орган“ (в този смисъл ТР № 4/ 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС). Поради това следва да се приеме, че след като оспореното пред районният съд, НП е издадено от името на Директора на РИОСВ-СОФИЯ, именно той е следвало да бъде конституиран, като ответник по делото.

Районният съд е следвало да конституира надлежно страните в производството при съобразяване на нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН - в хипотеза на заместване на АНО, това е титуляра. Призоваването и участието на страна в отклонение с чл.61, ал.1 от ЗАНН – Директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, който не е притежавал пасивна процесуална легитимация да участва в производството пред районният съд и неконституиране на надлежната страна- Директор на РИОСВ София, а неясност и с посочената в решението въззивна страна РИОСВ – София, води до обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав на районният съд. В случая е налице порочно процесуално действие на районния съд, изразяващо се в постановяване на недопустимо съдебно решение, поради участие на ненадлежна страна, което се явява абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство. Поради това касационният състав на основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, следва да обезсили порочния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото новият състав на районният съд следва да конституира надлежните страни, а именно нарушителят и Директора на РИОСВ-София, като в изпълнение на задълженията си по чл. 13, ал.1, чл.14, ал.1, чл. 107, ал. 2 и ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, при всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, да изложи конкретни и ясни съображения относно това има ли извършено нарушение на посочените разпоредби, въз основа на какво приема съдът за установен даден факт и да изложи конкретни и ясни мотиви в съдебния акт, както и да отговори на всеки един довод.

По изложените съображения, касационната жалба е основателна, оспорваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районният съд при спазване на дадените указания.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по разноските в касационното производство по аргумент от нормата на чл.226, ал.3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 93 от 06.03.2025 г. по НАХД №1934/2024г. на РС – Перник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.